№ 850
гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530101461 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико Търново
твърди в исковата си молба, че длъжникът („УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД) получил от
кредитора („ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД) стоки, за доставката на
които била издадена от кредитора и получена фактура № **********/24.08.2020 г. и
подписан от длъжника на 25.08.2020 г. приемно-предавателен протокол № MOUT-
232683/24.08.2020г. Падежът за плащане бил до 60 (шестдесет дни) след доставката, а
именно 26.10.2020г., като длъжникът не погасил задължението си. „Хигиенно-медицинска
индустрия“ ЕООД, град Велико Търново било дружество с основен предмет на дейност:
производство и продажба, търговия, внос, ВОП, износ, ВОД на дезинфектанти,
антисептици, консумативи, техника, козметика и детергенти за хуманната и ветеринарната
медицина, личната и битова хигиена, хранително-вкусовата, текстилната и други
промишлености. Дружеството извършвало периодични доставки по заявки на длъжниковото
дружество. Последното извършвало заявките на база действащи договори, сключени на
основание чл.121, ал.1 от ЗОП, като в периода на извършване на доставка на процесната
фактура доставките били извършвани по два активни договора - договор №
201903190834/19.03.2019 г. и договор № 202001070808/07.01.2020г. Съгласно предмета на
договорите „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, град Велико Търново като
изпълнител се задължило да доставя на възложителя „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД стоки след предварителни писмени заявки на възложителя. Плащането на
1
стойността на конкретната доставка по банковата сметка на изпълнителя страните
договорили в чл. 4.2 на двата договора - в срок до 60 (шестдесет дни) след съответната
доставка срещу издадена фактура и подписан приемо -предавателен протокол. За дата на
доставките страните приели в подписания помежду им и посочен по-горе договор ( вж. чл.
7.1. от всеки един от договорите) датата, на която стоките са пристигнали при крайния
получател съгласно приемо-предавателния протокол. В изпълнение на задълженията си по
договора изпълнителят доставил на възложителя стока, за която изпълнителят издал на
възложителя, а възложителят получил на 25.08.2020г. фактура № **********/24.08.2020г.;
стоките били получени от възложителя на 25.08.2020г., съгласно приемно - предавателен
протокол MOUT 232683/ 24.08.2020г., подписан от възложителя на посочената в него дата
(25.08.2020г.) , приложен към фактурата. Фактурата била осчетоводена при кредитора и
длъжника. Падежът за плащане на фактурата бил до 60 (шестдесет дни) след доставката, или
на 26.10.2020г. Плащане на сумата по фактурата за доставените стоки не постъпило по
банковата сметка на изпълнителя „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, град Велико
Търново. Мораторната лихва за периода от датата на падежа 26.10.2020г. до 24.02.2023г.
била в размер на 88,75 лева. При изложената фактическа обстановка „ХИГИЕННО -
МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД като заявител (кредитор) депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано
частно гражданско дело № 949 по описа на Районен съд - Стара Загора за 2023г. В
производството по цитираното дело била издадена Заповед № 467/02.03.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК спрямо ответника за сумата от 375,12 -
главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по фактура
**********/24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-предавателен протокол MOUT
232683/ 24.08.2020г., с 88,75лева - мораторна лихва за периода 26.10.2020г.-24.02.2023г. и
законна лихва върху главницата от 01.03.20203г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 425 лева разноски по делото. Предвид подаденото от длъжника възражение срещу
издадената заповед за изпълнение за него бил налице правен интерес да води настоящото
производство. Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД в
отношенията между страните, че: „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД му дължи сумата в размер
на 375,12 - главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по фактура
**********/ 24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-предавателен протокол MOUT
232683/ 24.08.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от 01.03.20203г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 88,75 лева - лихва за забавено плащане за
периода от 26.10.2020г. до 24.02.2023г., за които вземания е издадена заповед №
467/02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гражданско дело № 949 по описа на съда за 2023г.
Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора заявява, че не оспорва
обстоятелството на доставката, както и че е издадена такава фактура и същата е
2
осчетоводена в счетоводството му. Заявява, че не дължи заплащане на претендираните
суми. Не било спорно, че между него и ищеца са налице търговски взаимоотношения,
водещи до издаването на поредица от фактури. Съгласно чл.76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД, ако
длъжникът имал към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, можел да заяви кое от тях погасява. Заявява, че на
14.06.2021г. извършил плащане по банковата сметка на ищеца на сумата от общо
12123.00лв., като в основанието изрично посочил номерата на фактурите, които погасява.
Една от посочените фактури, които погасил, била фактура No 00000104187/24.08.2020г.
Предвид горното и на основание чл.76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД задължението по процесната
фактура било погасено преди предявяване на настоящия иск. Предвид извършеното плащане
на главницата по процесната фактура и погасяване на задължението на 14.06.2021г. счита,
че не дължи мораторна лихва след тази дата и в претендиралият размер. Не дължи
заплащане и на законна лихва. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 949/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
467/02.03.2023 г. за сумата 375,12 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на
доставени стоки по фактура №**********/24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-
предавателен протокол №MOUT-232683/24.08.2020г., с 88,75 лева мораторна лихви от
26.10.2020г. до 24.02.2023г. и и законна лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4
от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира на основание чл.327 ТЗ главно вземане, представляващо
незаплатена продажна цена за доставени стоки по фактура № **********/24.08.2020г. и
издаден въз основа на нея приемо-предавателен протокол №MOUT-232683/24.08.2020г.,
подписан на 25.08.2020г.
Ответникът не оспорва възникването на задължение за заплащане на продажна цена
по посочения договор за търговска продажба, като твърди извършено плащане на същото с
платежно нареждане от 14.06.2021г.
От заключението на назанчената по делото съдебно-счетоводна екнпретиза се
установява, че съгласно справка, предоставена от счетоводството на „ХИГИЕННО—
МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД фактура № **********/24.08.2020 г. е издадена и
зачислена счетоводно на 24.08.2020 г. със сумата от 375.00 лева. Описана е в дневниците за
3
продажби на дружеството за м.08.2020 г. на ред 1354. Вземането на ищеца по процесната
фактура не е закрито към 01.03.2023 г., като по повод направеното плащане от страна на
ответника на 14.06.2021 г. счетоводно са закрити вземания по други фактури, а не тези,
посочени в платежното нареждане. Съгласно справка, предоставена от счетоводството на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ ” АД фактура **********/24.08.2020 г. е отразена счетоводно на
24.08.2020 г. със сумата от 375.00 лева. Описана е в дневниците за покупки на дружеството
за м.08.2020 г. на ред 150. Задължението на ответника по процесната фактура е закрито с
платежно нареждане от 14.06.2021 г. Общата сума на главницата по фактурите от
платежното нареждане е в размер на 12123,00 лв., а сумата на мораторните лихви по
процесната фактура, както и всички останали фактури, посочени като основание за плащане
в платежното нареждане от 14.06.2021 г. са в размер на 570,61 лева. Общата сума, дължима
по посочените фактури в платежното нареждане, заедно с лихвите за просрочие след
настъпил падеж по тях е 12693.61 лева. Сумата на платежното нареждане от 14.06.2021 е на
стойност 12 123.00 лева. Сумата на платежното нареждане не може да покрие цялата сума на
задължението по главница и лихви на посочените фактури. Размерът на мораторната лихва
от датата на падежа до датата на закриване на задължението фактура **********/24.08.2020
г. с плащането от 14.06.2021 г., е 24.17 лева.
По делото се спори за начина, по които следва да бъде отнесено извършеното
плащане към погасяването на главното задължение за заплащане на продажна цена и
акцесорното такова за заплащане на лихва за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Преценката на погасителния ефект на плащането следва да се извърши съобразно приетото
в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на ВКС:
„Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по
чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите“. В мотивите на цитираното ТР е
разяснено, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
В случая в платежно нареждане от 14.06.2021 г. ответникът е посочил, че погасява
главницата по фактура № **********/24.08.2020 г., но към този момент изпълнението на
посоченото задължение е било забавено и за забавата е била дължима законна лихва в
размер на 24.17 лева. Следователно направеният от ответника избор не е задължителен за
ищеца и същият има право да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, като отнесе
заплатената сума първо за погасяване на натрупаната към онзи момент законна лихва и едва
след това – за погасяване на главницата. Това се отнася за всички фактури, посочени в
платежно нареждане от 14.06.2021 г. След извършеното от ответника плащане и погасяване
4
на лихвите по избраните от длъжника фактури останалата сума следва да бъде отнесена за
погасяване на главниците. Тъй като длъжникът е посочил изрично по кои фактури плаща,
поредността по чл.76, ал.1, изр.2 и 3 ЗЗД е неприложима. Погасяването следва да се
извърши чрез съразмерно отнасяне на платената сума по всяка отделна фактура. Ето защо
следва да се приеме, че след извършеното от ответника плащане на 14.06.2021 г. е останала
непогасена главница по процесната фактура в размер на 24.17 лева.
След частичното плащане на 14.06.2021 г. остатъкът от дължимата главница
продължава да се олихвява на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Тъй като искът е установен по
основание, съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК размерът му следва да бъде определен по
преценка на съда. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен от Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за
периода на забавата, намира, че дължимата мораторна лихва върху главницата от 24.17 лева
за периода от деня на частичното плащане до 24.02.2023 г., както се претендира в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на 4,23 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 24,17 лева за
главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по фактура
№**********/24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-предавателен протокол
№MOUT-232683/24.08.2020г., с 4,23 лева мораторна лихва от 14.06.2021 г. до 24.02.2023 г. и
законна лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 467/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 949/2023
г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част искът за установяване на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
467/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 949/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски съобразно установената част от вземането: в заповедното
производство в размер на 26,02 лв., представляваща държавна такса, и направените в
настоящото производство разноски в размер на 38,27 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на
469,39 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
Ищецът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ответника
адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което
съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за предявения иск,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 800 лв. С оглед на това
заплатеното възнаграждение в размер на 500 лева е под установения минимум по чл.36
ЗАдв и не подлежи на намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Неоснователни са доводите, че
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не следва да се прилага в процесния случай, доколкото и в
случаите на предявяване на главени акцесорен иск е налице обективно съединяване на
искове и адвокатско възнаграждение се дължи да всеки отделен иск /в този смисъл
Определение № 50020 от 14.03.2023 г. по ч. т. д. № 964 / 2022 г. на Върховен касационен
съд, 1-во търг. отделение, Определение № 145 от 05.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4642 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от
Йовчо Петков Йовчев, съществуването на вземането на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА
ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а, ЕИК *********,
представлявано от Евгени Костадинов Костадинов, за сумата 24,17 лева за главница,
представляваща незаплатена стойност на доставени стоки по фактура
№**********/24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-предавателен протокол
№MOUT-232683/24.08.2020г., с 4,23 лева мораторна лихва от 14.06.2021 г. до 24.02.2023 г. и
законна лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 467/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 949/2023
г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД,
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а, ЕИК *********, представлявано от Евгени
Костадинов Костадинов, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген.
Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за установяване
на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
467/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 949/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд в
останалата част както следва: за главница, представляваща незаплатена стойност на
доставени стоки по фактура №**********/24.08.2020г. и подписан на 25.08.2020г. приемо-
предавателен протокол №MOUT-232683/24.08.2020г. - над размера 24,17 лева до
претендирания размер 375,12 лева, за мораторна лихва - над размера 4,23 лева до
претендирания размер 88,75 лева и за периода от 26.10.2020г. до 14.06.2021 г., и законна
лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
6
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК
*********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „ХИГИЕННО-
МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а,
ЕИК *********, представлявано от Евгени Костадинов Костадинов, сумата 26,02 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 469,39 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД, гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ 81а, ЕИК *********, представлявано от Евгени
Костадинов Костадинов, да заплати на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара
Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев,
сумата 469,39 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7