Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Х. Д. М., със съдебен адрес [населено място], бул. . №. срещу Решение № 6/14.02.2024г. по АНД № 100/2023г. на Районен съд-Мадан. С обжалваното решение съдът е потвърдил НП № 23-0298-000180/29.03.2023г., издадено от Началник РУ-Мадан при ОДМВР-Смолян за налагане на административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за вменено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Касаторът чрез процесуален представител- адв. О. развива съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че деянието е субективно несъставомерно, тъй като на водача на МПС не било известно това обстоятелство, че автомобила е с прекратена регистрация. Дори да се приемело, че от обективна страна деянието осъществява елементите на ФС на чл. 140, ал.1 ЗДвП, не можело да се приеме, че то е извършено виновно. липсвали данни за служебно прекратената регистрация да е издаден какъвто и да било административен акт.

Излагат се на следващо място доводи, че преди издаване на НП следвало да се издаде отново АУАН, въз основа на който да бъде издадено обжалваното НП. Неправилно след като узнал за прекратеното наказателно производство, наказващия орган продължил производството с издаване на НП, вземайки предвид съдържанието на съставения преди това АУАН.

При условията на евентуалност се поддържа и довод за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят р.пр. не се явява. Не се явява и неговия процесуален представител, адв. О., въпреки че съдебното заседание от 23.04.2024г. е отложено по нейна молба предвид изразеното желание да участва в производството.

Ответникът р.пр.не изпраща представител, представено е писмено становище, в което се развиват съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита се, че постановеното решение е законосъобразно и правилно. Противно на развитите в жалбата аргументи, въззивният съд бил постановил решението след задълбочен анализ на фактите. Изразява се несъгласие с развитата теза за липса на възможност касатора да е знаел за така прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Твърди се, че при различие между вписан собственик на МПС и лицето, което му го представя за управление, следвало М. да си изясни на какво се дължи несъответствието.

Участващият по делото прокурор от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че извършеното деяние е обективно и субективно съставомерно, а постановеното решение е законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалваното решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие от правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт, при което е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд-Мадан е приел, че установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства, както и от свидетелските показания на свидетелите С. и К.. Отговорността на М. била ангажирана законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения. Като решаващ извод е прието, че издаденото НП следва да бъде потвърдено.

Така постановеното решение е незаконосъобразно. Това е така по следните съображения: По делото е безспорно установено, че на 23.02.2023г. около 17.45ч. в [населено място] посоченият лек автомобил е бил управляван от касатора Х. М. При движение по [улица], той бил спрян за проверка от служителите на МВР К. С. и В. К.. В хода на проверката било установено, че автомобилът е с поставени регистрационни табели [рег. номер], но с прекратена регистрация, считано от 22.02.2023г. на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП. Не е спорно също, че автомобилът е собственост на „М. С.“ ЕООД [населено място]. Търговското дружество се представлява и управлява от Г. Д. Л., а автомобилът е бил закупен чрез пълномощник на 21.12.2022г. от продавача В. Д. Х.. Жалбоподателят ползва автомобила служебно. Не е спорно също, че в СРМПС като собственик на превозното средство е бил означен предишният собственик- В. Х..

Нормата на чл. 143, ал.15 ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Ясно е, че при този вид прекратяване на регистрацията регистрационните табели остават на автомобила. От това следва извод, че в конкретната хипотеза М. е нямал нито фактическа, нито правна възможност да установи, че регистрацията на процесния автомобил в този случай е прекратена. Проверката, която той може да извърши, би му дала информация единствено, че в СРМПС като собственик е отбелязан В. Х.. Тази информация обаче не води по никакъв начин до извод, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Това е така, тъй като самият законодател допуска управление на автомобил с регистрация на друго лице в двумесечния срок от придобиването. По аргумент от противното, в двумесечният срок от придобиване, ако не е изпълнено задължението да се регистрира превозното средство от новия собственик регистрацията все още не е прекратена. Иначе казано, за да е наясно водачът, че управлявания от него служебен автомобил е с прекратена регистрация, той следва не само да извърши проверка в регистрационния талон, (тъй като по изложените по-горе аргументи там не се съдържа релевантна информация), но следва да изиска и от своя работодател документа, установяващ правното основание за владение на автомобила- не съществува правна пречка да се ползва чужд автомобил по силата на договор за наем например, като в този случай промяна в СРМПС няма да бъде извършена.

Изложеното по-горе сочи на извод, че за водача-несобственик на автомобила отсъства намерението и съзнанието че извършва административно нарушение поради липса на субективен елемент. Нормата на чл. 100, ал.1, т.1-4 и т.6 ЗДвП изчерпателно сочат какви документи е длъжен да носи на територията на РБ водача при управление на автомобил. Сред тях не е посочено нито пълномощно, нито друг документ, сочещ на правното основание за владение на автомобила. Самият водач в обсъжданата хипотеза управлява автомобила по силата на трудово правоотношение, а не на упълномощаване. Освен това както бе отбелязано и по-горе, липсва правна норма в позитивното право, която да забранява управлението на чуждо МПС, независимо от основанието. След като това е така, липсва и логическа конструкция, която да сочи на извод, че след като в СРМПС не е посочено, че собственик на превозното средство е работодателя на водача, то непременно това МПС е с прекратена регистрация.

За да бъде квалифицирано едно деяние като административно нарушение следва от обективна страна да покрива всички елементи на фактическия състав, регламентирани в съответната правна норма, а едновременно с това от субективна страна да е извършено умишлено или непредпазливо. Липсата на субективна съставомерност сочи на липса на административно нарушение. По делото освен че не е доказано наличие на субективна съставомерност за вмененото нарушение, не е посочено дори как, с какви правни средства работникът може да задължи своя работодател да му предостави релевантната за противоположен извод информация. От съществено значение в обсъжданата хипотеза е факта, че предвид своя наказателен характер, обвинението следва да бъде доказано изцяло, с всички обективни и субективен елемент от наказващия орган. В случая субективната страна на деянието е презюмирана, което е недопустимо.

По изложените съображения издаденото НП е незаконосъобразно. Следва същото да бъде отменено. Разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани пред касационната инстанция. В касационната жалба пълномощникът на касатора е поискал единствено отмяна на постановеното въззивно решение и издаденото НП.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 6/14.02.2024г. по АНД № 100/2023г. на Районен съд-Мадан, с което съдът е потвърдил НП № 23-0298-000180/29.03.2023г., издадено от Началник РУ-Мадан при ОДМВР-Смолян за налагане на административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за вменено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0298-000180/29.03.2023г., издадено от Началник РУ-Мадан при ОДМВР-Смолян, с което на Х. Д. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за вменено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.