Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418 /20.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шести юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 518 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - "Бързо производство".
Образувано е по искова молба от Ц.Д.К. с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) срещу Езикова гимназия „Професор д-р Асен
Златаров" - град Хасково.
Ищцата твърди, че работила при ответника, като заемала длъжността „старши
възпитател" в ученическото общежитие на ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров"
- гр. Хасково, въз основа на трудов договор № 21/15.09.1998 г. и допълнителни споразумения към него. На 04.01.2019
г. работодателят й прекратил трудовото правоотношение със Заповед № РД-14-239/04.01.2019 г., като тя била уволнена
дисциплинарно, считано от същата дата. Поддържа се, че процесното уволнение било незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи за това. Работодателят не открил по надлежния законов ред дисциплинарно производство, не я уведомил за започването
на същото, не
събрал обяснения от нея по всяко едно от вменяваните й дисциплинарни нарушения и ангажирал дисциплинарната й отговорност след
изтичането на преклузивния двумесечен срок от откриване на твърдяните от него
нарушения. Освен това, заповедта за уволнение не била мотивираната в нужната степен, като твърденията в нея не били конкретизирани по време, място и
обстоятелства. Като правна квалификация на твърдяните нарушения били посочени чл. 187, т.
8 и т. 10 КТ, а такива разпоредби в КТ не съществували,
доколкото чл. 187 КТ съдържал двете алинеи и това осезателно ограничава
правото на защита на ищцата. На следващо място се оспорват изцяло всички твърдения в Заповед № РД-14-239/04.01.2019 г., като се сочи, че същите не
се осъществили в обективната действителност, а в при евентуалност, че реалната фактическа обстановка била съвсем различна, а дори и да се приемело, че тя отговаряла на твърденията на работодателя, извършеното от ищцата не представлявало
дисциплинарни нарушения и било неотносимо към трудовата дисциплина. Дори и да се приемело, че били налице нарушения на трудовата дисциплина, то същите били леки, поради което и с оглед
обстоятелствата, при които били извършени, в т.ч. наличието и такива, намаляващи или изключващи
вината и умисъла на ищцата, а и нейното поведение и личността на работника, не следвало да й се налага най-тежката дисциплинарна санкция, предвидена в законодателството
ни. Уволнението й било незаконно и поради това, че тя се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като била трудоустроена към момента на издаване на процесната заповед.
В тази връзка се твърди, че за прекратяване на трудоустрояването не било
достатъчно само да изтече срокът на болничния лист или промяна на решението на
здравните органи, но и работодателят следвало да се произнесе с изрично
волеизявление /заповед/ в писмена форма и същото да бъде доведено до знанието
на служителя в едномесечен срок от издаването му - чл. 66, ал. 5 КТ. В случая
това не било сторено и доколкото не било взето предварително мнението на TEJIK
и разрешение от Инспекцията по труда, дори само на това основание, уволнението
й подлежало на отмяна. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ РД-14-239/04.01.2019 г. на директора на Езикова
гимназия „Професор д-р Асен Златаров" - град Хасково, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател" при ответника и същият да бъде осъден да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на брутното
трудово възнаграждение за периода от 04.01.2019 г. до 04.07.2019 г., а именно сумата
от 5 676 лева, както и направените
по делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за
допустими, но неоснователни, като подробно оспорва изложеното в исковата
молба. Твърди
се, че с издадената Заповед № РД-14-239/04.01.2019 г.
работодателят напълно законосъобразно и правомерно на основание чл. 186, във
връзка с чл. 187, т. 8 и т. 10, чл. 188, т. 3, и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ наложил на ищцата дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение" поради
наличието на установените и описани в нея дисциплинарни нарушения, всяко от които било достатъчно тежко, а и с оглед системните й нарушения, които в
своята съвкупност също били със значителна тежест, и
за това на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ прекратил
едностранно без предизвестие трудовото й правоотношение. Поддържа се, че в
заповедта били посочени конкретни мотиви и въз основа на обоснован и законосъобразен извод ответникът правилно приел,
че в случая следвало да бъде наложено най - тежкото дисциплинарно наказание на Ц.Д.К..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:
По делото няма спор, а и от приетите трудов договор № 21/15.09.1998 г. и множество
допълнителни споразумения към него, последното № РД-15-304/28.01.2019
г., се установява, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № РД-14-239/04.01.2019 г. на директора на ответната гимназия, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за
извършени нарушения на трудовата дисциплина с правна квалификация чл. 187, т. 8, т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. При
издаването й от наказващия орган съдът счита, че са спазени предвидените в КТ императивни норми,
с които е уредено дисциплинарното производство. Заповедта е издадена от лице,
което е носител на работодателската власт, след приемане на писмените обяснения
от служителя, в срока за налагане на дисциплинарно наказания по чл. 194 КТ, и
му е връчена лично. На следващо място, тя съдържа всички необходими реквизити - посочени
са нарушителят, нарушенията, индивидуализирани с техните обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага, както и съображения относно тежестта на
нарушенията. Тук е уместно да се
отбележи, че искането на даване на обяснения във връзка с допуснати нарушения
на трудовата дисциплина е индиция за открито дисциплинарно производство и за
евентуална възможност за носене на дисциплинарна отговорност от работника или
служителя, а и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа формални правила за това. В този смисъл е
Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, ІV г. о. От съдържанието на приетите и неоспорени по делото искания се установява, че е ищцата е била надлежно запозната с фактическите
обстоятелства, станали причина за налагането на дисциплинарното й наказание. Действително има формално противоречие между обстоятелствената част
на заповедта, съдържаща мотивите на работодателя за налагане на дисциплинарното
наказание, и вписаната правна квалификация, доколкото актуалната редакция на чл. 187 КТ след изменението му с ДВ бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., съдържа две алинеи. В
съдебната практиката, обаче последователно се приема, че в тази хипотеза релевантни се
явяват описаните факти, а не посоченото правно основание/законов текст /така
например в Решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. № 723/2009 г. на ВКС ІV г. о./
Неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе
си незаконност на уволнението - Решение № 395/01.06.2010 г. по гр. д. №
1629/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. Неоснователно е и възражението, че не бил спазен двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ за
налагане на дисциплинарното наказание, считано от откриване на нарушението. Откриването на
нарушението по смисъла на чл. 194,
ал. 1 КТ се различава от узнаването за нарушението,
което още не е проверено. Получаването от работодателя на първоначална информация за извършено
нарушение на трудовата дисциплина, без още фактите да бъдат проверени, не
поставя началото на двумесечния срок. Това е така, защото тази информация е
повод той да
провери фактите, за да установи дали наистина е извършено нарушение на
трудовата дисциплина, кой, кога и как го е извършил, за да може да предприеме
дисциплинарни мерки срещу нарушителя. Откриване на нарушението означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение – вж. Решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, IV г.
о. Ето защо следва да се приеме, че когато работодателят извършва проверката лично, както е и в настоящия случай, нарушението е „открито“ в момента на нейното приключване. При това положение и доколкото от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че директорът на ответната
гимназия е разбрал за нарушенията на ищцата, описани в раздел I, т. 1 и т. 2 от
заповедта за уволнение, през месец
ноември 2018 г., се налага
изводът, че към момента на налагане на дисциплинарното
наказание – 04.01.2019 г., срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е бил изтекъл.
Предвид
изложеното
настоящият трудов спор следва да се разгледа и прецени по същество.
На първо място съдът намира, че в случая се
установява по несъмнен начин извършването на нарушенията на трудовата
дисциплина, описани в раздел I, т. 1 и т.
2 на Заповед № РД-14-239/04.01.2019 г. на директора на Езикова
гимназия „Професор д-р Асен Златаров" - град Хасково, за които на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Този извод се основава на съвкупния анализ на събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Снежана Стефанова Василева, Жасмина Кирилова Рашева и Димитър
Русев Николов, чиито показания са записани подробно в протокола за съдебното
заседание, проведено на 06.06.2019 г. /л. 357 – л. 362 по делото/, поради което
не е необходимо отново да се излагат текстуално. Настоящият съдебен състав счита, че техните показания следва да бъдат
изцяло кредитирани, макар и да се явяват служители при ответника, тъй като свидетелите имат преки лични впечатления, а изнесеното
от тях е непротиворечиво и логично, кореспондира на приетите писмени доказателства и
не се опровергава от другите доказателства, а и е дадено под страх от наказателна отговорност.
Поведението на ищцата действително може да се квалифицира като виновно
неизпълнение на трудовите й задължения по чл. 126, т. 9 КТ, а именно да бъде лоялна към работодателя и да не злоупотребява с
неговото доверие (относно първото й
нарушение); по т. 10 - да спазва вътрешните правила, приети в
предприятието, а именно чл. 29, ал. 2, т. 8 от Правилника за
вътрешния трудов ред в Езикова гимназия „Професор д-р
Асен Златаров" - град Хасково (да пази доброто име на членовете на училищната
общност), чл. 57, т. 18 (да бъде
толерантен, прям и честен в отношенията си с другите колеги), чл. 16, т. 1 от Етичния кодекс на Езикова
гимназия „Професор д-р Асен Златаров" - град Хасково (в своите взаимоотношения към колегите
си да проявява уважение и коректност, като не допускат поведение, което
накърнява достойнството и правата на личността), т. 3 (да предотвратяват конфликтни ситуации
помежду си),
т. 5 (да
представя честно, открито и аргументирано проблемите си пред своя пряк
ръководител); както и по т. 13 - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от от
трудовия договор и от характера на работата, а именно т. 3 от общите права и задължения на
педагогическия специалист съгласно Закона за предучилищното и училищното образование
в длъжностната
й характеристика
- да зачита
правата и достойнството на своите колеги и да си сътрудничи и партнира със
заинтересованите страни (относно
второто й нарушение).
Вярно е, че за описаното отнемане на
писмо е посочената
датата 13.07.2018 г., а от известието за доставяне и от
показанията на свидетелката Снежана Василева се установява, че това е било сторено на
19.07.2018 г. Следва да се съобрази
обаче, че извършеното от ищцата нарушение се изразява
не само в действие по отнемането на писмото, но и в последващо нейно бездействие да го предаде на ответника, за когото всъщност е било
предназначено, т.е. касае се за едно трайно (продължено) нарушение, при което трайно, продължаващо се осъществява неговия състав, докато не
настъпят някакви обстоятелства, които го прекратяват. Приема се, че в тази хипотеза моментът на извършването му е целият период до прекратяване на
бездействието,
осъществяващо
нарушението, а когато към момента на откриване на нарушението то е продължавало, двата момента - на откриването
и извършването, съвпадат. Ако нарушението е описано по този начин и е
продължило до откриването му от работодателя, както е и в настоящия случай, изискванията
на чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени чрез посочване на момента на
откриване на нарушението - Решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 150/2012
г. на ВКС, ІІІ г. о. От
друга страна, ищцата не е оспорила датата, на която работодателят е имал информация, че е извършено
отнемането на писмото, а самия факт на отнемането. Още повече, че се установи, че причината за посочване на датата 13.07.2018 г. е, че свидетелката
Снежана Василева е имала неточни спомени относно тази дата, тъй като обяснения
за случилото се са й били поискани през месец ноември 2018 г. Освен това, към онзи момент ответникът не е разполагал с копие на известието за доставяне на писмото, което
е било в HEЛK. Дори и да не се приеме изложеното в тази връзка,
следва да се има предвид, че процесното уволнение би било законно и ако са установени само
част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства
по тежест – в този смисъл вж. Решение № 786 от 18.11.2010 г. по гр. д. № 1528/2009 г. на ВКС, IV г. о.
По отношение на описаното в раздел I, т. 3 от уволнителната заповед съдът счита, че то
не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това е така, защото по
принцип подаването на сигнали и жалби до
компетентните държавни органи с описание на обективно възприети действия на
другиго със субективната увереност, че те са действително извършени и че са неправомерни,
придружени с искане за съдействие и защита, е израз на конституционно закрепени
права на гражданите – чл. 45 и чл. 56 КРБ, поради което е правомерна дейност. Такова
действие би могло да представлява нарушение само, ако се установи злоупотреба с право. Тя ще е налице, когато
жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат
необходимите мерки, а когато лицето знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава
жалбата, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес. Уместно е
да се посочи и че жалбоподателят е добросъвестен дори и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Да се приеме обратното би означавало не
само да се ограничат посочените по-горе конституционно гарантирани права, но и всяко
искане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на считани
от тях за престъпни или позорни обстоятелства да се разглежда като престъпление.
Ето защо, когато едно лице подаде неоснователна жалба или сигнал, то не следва
да носи дисциплинарна или друга отговорност за причинените на ответната страна неудобства. В този смисъл е
трайната и задължителна съдебна практика – Решение № 245 от 05.11.2014 г. по
гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.
д. № 1243/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. №
5006/2007 г. на ВКС, II г. о. и др. От анализа на събраните по делото доказателства не
би могъл да се направи категоричен и еднозначен извод за недобросъвестно и
неправомерно поведение от страна на ищцата. Това е така, доколкото не се установява по безспорен начин тя да е знаела, че изложените от нея обстоятелства се неверни
и да е подала
жалбите си единствено, за да увреди ответника. С оглед на установените конфликтни отношения между страните, у ищцата се е породило
субективното убеждение за дискриминация
от директора
на гимназията, което пък я е мотивирало да уведоми съответните органи. Както
се посочи по-горе, без значение е, че при извършената проверка не са били установени
такива обстоятелства. В случая най-много би
могло да се приеме, че е налице само евентуална
вероятност за злоупотреба с права от
нейна страна, но вероятността дори и в най-голяма
степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга
възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би
означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението
на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат
да възникнат и неговите правни последици.
Безспорно е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение е задължителна и във всички случаи подлежи на съдебен
контрол. Това е така, защото оценката съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ
е част от приложението на закона. А дали работодателят го е спазил или не, се
включва в рамките на контрола за законност, който съдът упражнява при потърсена
от работника или служителя правна защита с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (така и в Решение № 1326
от 02.11.1999 г. по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС).
В конкретния случай са съобразени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при
които те са били извършени, както и поведението на ищцата. Касае се за недопустимо и повтарящо се
поведение, през работно време и в присъствието на други служители на
гимназията. Още повече, че заеманата от нея длъжност изисква да се спазват морално-етични норми на поведение от най-висок порядък, давайки
личен пример с постъпките си на децата – пример за достойно поведение в
обществото и безупречен морал. Затова и стандартите за етично поведение на
работещите с деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на
моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение
на учителската професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В този смисъл е и Решение
№ 324 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на на ВКС, IV г. о. Горепосочените обстоятелства,
преценени в съвкупност с наличието на
системност на дисциплинарните нарушения при ищцата в кратък период от време, видно от представените
и влезли в сила Заповеди за налагане на дисциплинарно наказание с № РД 14-535/11.04.2018 г. и с № РД 14-672/17.05.2018 г., както и липсата на
самокритично отношение към извършеното, отражението му върху останалите колеги
в гимназията и необходимостта да се предотврати подобно поведение в бъдещата й
работа или пък от други работници, обосновават установените нарушения на
трудовата дисциплина като достатъчно сериозни, за да се приложи най-тежката
санкция по КТ. Твърдяната добра трудова характеристика, дългогодишен трудов стаж и
чисто дисциплинарно минало (до 2018 г.) не са достатъчен аргумент за определяне на дисциплинарното
наказание „уволнение" като несъразмерно тежко спрямо извършените нарушения
(така и в Решение № 253/18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г. на ВКС, IV г. о.).
Възражението за неспазване на предвидената в чл. 333 КТ закрила при процесното уволнение също е неоснователно. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ
тази закрила се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. В случая към 04.01.2019 г. ищцата не е била
трудоустроена, тъй като болничен лист № Е 2018 0862825, който е
бил отменен и
върнат с
Експертно решение № 0860 от 03.07.2018 г. на НЕЛК, е бил
със срок до
02.09.2018 г., като със същия срок е
и болничен лист № Е 2018 2972525, издаден въз основа на Експертно
решение № 1798 от 02.10.2018 г. на ТЕЛК, I състав, към МБАЛ – Хасково, а Експертно решение № 1825 от 17.08.2016
г. е със срок - 2 години,
т.е. до 01.08.2018 г. Ето
защо и доколкото липсва изрично произнасяне на съответния компетентен здравен орган по този въпрос, не се установява тя да е била трудоустроена по смисъла на чл. 314 КТ. (така
в Решение № 75 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 619/2010 г. на ВКС, IV г.
о.).
В заключение
може да се обобщи, че от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
в настоящия случай ответникът - работодател
законосъобразно е упражнил
потестативно си право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищцата за възстановяването й на предишната длъжност „старши възпитател“ и за присъждане на обезщетение в размер на 5 676 лева за периода от 04.01.2019 г. до 04.07.2019 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.
При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 1 200,00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавни такси и разноски по предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***4, съдебен адрес:***, против Езикова гимназия "Професор доктор
Асен Златаров" - град Хасково, адрес: гр. Хасково, ул. „Тимок" № 97, ЕИК на
Булстат: *********, съдебен адрес:***, офис 9, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 КТ за
признаване уволнението й, извършено със Заповед № РД-14-239/04.01.2019
г. на директора на гимназията, за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши възпитател" в гимназията и за заплащане на обезщетение за времето, през което
е останала
без работа - за периода от 04.01.2019 г. до 04.07.2019 г. в размер на 5 676 лева.
ОСЪЖДА Ц.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***4, съдебен адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Езикова гимназия "Професор доктор
Асен Златаров" - град Хасково, адрес: гр. Хасково, ул. „Тимок" № 97, ЕИК на
Булстат: *********, съдебен адрес:***, офис 9, сумата от 1 200,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на
постановяването му – 20.06.2019 г.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/