№ 146
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110107032 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищеца К. Й. В. твърди, че доверителят му
претърпял тежки травматични увреждания –„разкъсно-контузна рана на дясно ухо,
кръвонасядане на двете колена , повърхностна рана на окосмената част на главата и
световъртеж от централен произход” в резултат от пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 04.07.2019г. в град София по вина на съмия ищец като водач на
автомобил „*** и лицето М.И. като водач на автомобил „***, като срещу двамата водачи са
били издадени наказателни постановления за ангажиране на административно-наказателната
им отговорност за причиняването на процесното ПТП в резултат на окъществени от всеки
от тях нарушения на ЗДвП. Според ищеца ответното дружество като застраховател по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно автомобила, управляван от
другия виновен водач – М.И. , следва да му заплати половината от полагащото му се
обезщетение за неимуществените вреди, причинени му при процесното ПТП.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „*** да
му заплати сумата от 3 000 лв , представляващи половината от полагащото му се
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи претъпените от
него болки и страдания от травматичните увреждания, причинени му при осъщественото на
04.07.2019г. пътно-транспортно проишествие в гр. София, заедно със законната лихва
върху тази сума от 29.10.2019г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат иска. В
заседанието на 06.12.2024г. , в което е дден ход по същество на делото , не се е явил
1
представител на ищеца , но с писмена молба от 27.11.2024г. адвокат на ищеца е пледирал за
уважаване на иска.
Ответникът - Б.И."АД оспорва иска по основание и по размер според изричното
изявление на пълномощника му в представения на 13.03.2023г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на причинно-следствена връзка
между него и претендираните от ищеца вреди ; осъществяването на противоправно и
виновно поведение от страна на водача на автомобила „*** , както и размера на
претендираното обезщетение. Твърди се , че процесното ПТП и причинено изцяло от ищеца
като водач на автомобил „*** , тъй като е „предприел маневра за завой наляво , навлязъл е в
насрещната лента , за да осъществи левия завой и възпрепятствал пътя на мПС „Пижо 307” ,
като „ за водача на МПС „Пежо 307” , който се движи направо по път с предимство е било
невъзможно да предвиди и да предотврати удара”. Предявено е възражение за
съпричинителство от страна на ищеца, който според ответната страна не спазил
задължението по чл.137а, ал.1 ЗДвП и е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорват се
и претенциите за законна лихва , като се твърди , че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл.497,ал.1,т.2 КЗ , тъй като ищецът не представил документите , необходими
за произнасяне по щетата, въпреки че са били надлежно изискани.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 06.12.2024г. адвокат на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявения
осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговско правоотношение, т.е. от търговска
сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът
е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4
ГПК).
Относно основателността на иска:
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” е обусловена от
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на виновния за съответното ПТП водач на МПС,
т.е. за застрахователя по риска „Гражданска отговорност” възниква задължение за плащане
на обезщетение, само ако за водача, управлявал автомобила –обект на застраховката по
риска „Гражданска отговорност” , е възникнало задължение по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на
вредите, настъпили за други лица.
Комулативно изискуем елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната
2
отговорност по чл.45 ЗЗД е причинната връзка между вредите на пострадалото лице и
противоправното поведение на деликвента.
По настоящото дело ищецът , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказал по безспорен и категоричен начин чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение) , че претърпените от него травматични
увреждания, са в резултат единствено от противоправно поведение на водача М.И.
Димитров , управлявал автомобил „***.
По настоящото дело няма представени надлежни доказателства , от които да се
установява по безспорен начин , че процесното ПТП и съответно уврежданията на ищеца
са причинени единствено от поведението на водача на „*** – М.И. Димитров.
По делото не е спорно , а и се установява от представения Протокол за ПТП №
1738781/04.07.2019г. , от приетото в заседанието на 12.07.2024г. заключение по комплексната
съдебна медицинска и автотехническа експертиза и от приетото в заседанието на
06.12.2024г. заключение по повторната съдебна авто-техническа екпертиза , че на
04.07.2019г. е осъществено пътно-транспортно проишествие, при което са се ударили
автомобил „***, управляван от ищеца , и автомобил „***, управляван от М.И. Димитров,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ответното дружество към датата на ПТП-
то.
Като писмено доказателство по настоящото дело е представено влязло в сила
Наказателно постановление № 19-4332-014162/01.08.2019г. , издадено от началника на отдел
„Пътна полиция” при СДВР , с което на М.И. Димитров е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв за виновно нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП поради движение с неъобразена
скорост като водач на автомобил „*** на 04.07.2019г. по бул. „Симеоновско шосе”, при
което реализирал ПТП с движещия се неправилно срещу него автомобил „***.
По настоящото дело е прието като писмено доказателство и влязло в сила
Наказателно постановление № 19-4332-014159/01.08.2019г. , издадено от началника на отдел
„Пътна полиция” при СДВР , с което на К. Й. В. е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лв за виновно нарушение на чл.37,ал.1 ЗДвП поради непропускане на насрещно
движещо се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път при маневра за ляв завой
като водач на автомобил „*** на 04.07.2019г. , при което причинил ПТП с насрещно
движещия се с несъобразена скорост автомобил „***.
Според отговора на задача № 4 в приетото на 12.07.2024г. заключение по
комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза преди настъпването на
процесното ПТП лек автомобил „*** се е движил със скорост 57,20 км/ч, а автомобил „****
се е движил със сколост 10 км/ч. Според отговора на задача № 5 от заключението по
съдебната комплексна експертиза водачът на автомобил „*** , т.е. ищецът, според
документите от преписката, водена при СДВР (представена по делото – б.с.) е възприел
автомобила „*** от около 100-150 метра, поради което „от техническа гледна точка
водачът на автомобил „*** е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП ,ако е изчакал преминаването на лек автомобил „*** през кръстовището
3
и след това е извършил своята маневра за завой на ляво”. Този извод се подкрепя и от
констататациите на вещото лице по повторната съдебна авто-техническа експертиза по
делото , чието заключение е прието в заседанието на 06.12.2024г. , неоспорено от страните. В
това заключение е посочено : „Водачът на лек автомобил „Тойота” е имал техническа
възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил „Пежо” , да спре и
пропусне преминаването му. Съгласно декларацията водачът на лек автомобил „Тойота” е
възприел лек автомобил „Пежо” преди извършване на маневрата , но не е преценил
разстоянието , на което се е намирал автомобила и скоростта му на движение”.
Следователно чрез посочените две експертни заключения по настоящото дело е
доказано , че макар и двамата водачи да са извършили нарушения на различни правила за
движение по пътищата по ЗДвП (поради което на всеки от тях е наложено наказание „глоба”
с влзло в сила наказателно постановление на СДВР, ОПП- б.с.) процесното ПТП на
04.07.2019г. в град София е настъпило поради действията на ищеца като водач на
автомобил „*** , който според вещите лица е имал техническа възможност да спре и да
пропусне преминаването на автомобил „*** , който е възприет своевременно от ищеца
преди извършването на неправилната маневра за завой наляво.
Изводът за допринасяне в еднаква степен на двамата водачи за процесното ПТП ,
който е въприет в мотивите на съдебното решение от 28.03.2022г. на СРС, 46 състав по гр.д.
№ 12924/2020г. (представено по настоящото дело в компютърна разпечатка без отбелязване
за влизане в сила – б.с.) не обвързва настоящия съдебен състав , доколкото мотивите на
съдебното решение нямат сила на пресъдено нещо , а и гр.д. № 12924/2020г. по описа на
СРС , 46 състав няма идентичен предмет и еднакви страни с настоящото дело, доколкото по
гр.д. № 12924/2020г. по описа на СРС , 46 състав е разгледан иск на друго лице срещу друг
застраховател .
Поради посочените причини по настоящото дело ищецът не е доказал по безспорен и
категоричен начин причинната връзка между уврежданият му и противоправното
поведение на водача , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника..
Поради липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.432 КЗ е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото ,
изразяващи се в платените от него депозити за съдебната комплексна медицинска и
автотехническа експертиза (общо 500 лв) и за повторната съдебна авто-техническа
експертиза (200 лв), както и адвокатско възнаграждение (700 лв) съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие № 5839/24.06.2024г.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното от ответника
4
адвкатско възнаграждение (700 лв) е НЕОНОВАТЕЛНО и следва да бъде отхвърлено,
защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение от 700 лв е в съответствие с минималния размер
на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г.
на ВАС.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като искът се
отхвърля.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от К. Й. В., ЕГН: **********,
град София ,ж.к. „*** със съдебен адрес : град София, ул. ***, чрез адв. В. О., против
Б.И."АД, ЕИК: ***, гр.София, бул."**** чрез адв. Г.И., осъдителен иск по чл.432 КЗ за
осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска
отговорност" на собственика на автомобил „*** да му заплати сумата от 3 000 лв (три
хиляди лева) , представляващи половината от полагащото му се обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, представляващи претъпените от него болки и
страдания от травматичните увреждания, причинени му при осъщественото на 04.07.2019г.
пътно-транспортно проишествие в гр. София, заедно със законната лихва върху тази сума
от 29.10.2019г. до окончателното плащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА К. Й. В., ЕГН: **********, град София ,ж.к. „*** със съдебен адрес : град
София, ул. ***, чрез адв. В. О., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И."АД, ЕИК: ***, гр.София, бул."****
чрез адв. Г.И., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 400 лв ( хиляда и
четиристотин лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото
дело- платените депозити за съдебни експертизи и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5