Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр.Русе, 24.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 7 състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
при участието на
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 154 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.К.К. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000212/01.04.2022г., издадена от началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС“ до успешното полагане на проверовъчен
изпит. В жалбата се развиват оплаквания за нарушение на материалния закон.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – началникът на група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореният административен
акт отговаря на всички изисквания за неговата законосъобразност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат
от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – от началник на група в сектор „Пътна полиция“,
надлежно оправомощен със заповед № ЗЗ6з-3170/31.12.2021 г. от директора на
ОДМВР – Русе, като ръководител на съответната служба за контрол по чл.172, ал.1
от ЗДвП.
Същата е
издадена в изискуемата писмена форма като не са налице твърдените в жалбата
пороци по отношение на изискванията за нейното мотивиране чрез излагане на
фактически и правни основания за издаването й.
В заповедта е
посочено, че на 31.03.2022 г., около 17:34 часа, в гр.Русе, на ул.“Неофит
Рилски“, зад бл.“Преслав“, в условията на облачно време и суха пътна настилка,
управлявайки МПС – л.а.Пежо 106, с рег. № Р0410РА, жалбоподателят е извършил следните нарушения: Като
водач на паркирано МПС нарушава правилата за предимство, като при излизане от
реда на паркирани автомобили се отклонява на дясно и блъска преминаващия от
дясната му страна лек автомобил Хонда ЦРВ, с рег.№ Р 6789 КВ, той в следствие
на удара се отклонява на дясно и блъска паркирания от дясната му страна лек
автомобил Фолксваген голф, с рег.№ Р 8299 ВВ, причинявайки ПТП с материални
щети. ПТП е извършено поради незнание. При зададен контролен въпрос от
контролен орган „Какво е длъжен да направи водач преди да направи маневра, за
да излезе от реда на паркирани автомобили?“, водачът заяви: „Аз подадох мигач“.
Предприемайки
маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с
тях.
Извършеното
нарушение е квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП, като незнанието на
задължението, произтичащо от последната законова норма е станало основание за
налагане на оспорената ПАМ.
По делото са
установени всички фактически предпоставки за издаване на оспорения
административен акт, като те се установяват от съдържащия се по преписката
АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП. Фактическите констатации в АУАН се подкрепят и от показанията на
актосъставителя – св.Ц.П.. Същият изрично заявява, че попитал жалбоподателя,
като имал предвид описаното в чл.25, ал.1 от ЗДвП, какво е длъжен да извърши
водач преди да направи маневра, за да излезе от реда на паркираните автомобили,
а жалбоподателят отговорил: „Аз подадох мигач“.
Въпросът е конкретен, поставен е известно
време след инцидента, при което отговорът не може да бъде отдаден на
психическото състояние на жалбоподателя (объркване, уплаха) непосредствено след
него. Според показанията на свидетеля П. оспорващият е бил спокоен и е бил
предупреден, че му се задава контролен въпрос.
По-конкретно без
значение е причината (уплаха, стрес, безспокойство и др.подобни), поради която
жалбоподателят нарушил вменените му от закона задължения, щом същият очевидно
не е бил наясно с тях към датата на инцидента.
Извършеното
нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, което станало основание за налагане на ПАМ,
очевидно не е маловажно по смисъла на § 6, т.32 от ДР на ЗДвП. Според този
текст маловажно е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.
В конкретната
хипотеза оспорващият, като водач на паркирано МПС нарушава правилата за предимство,
като при излизане от реда на паркирани автомобили се отклонява на дясно и
блъска преминаващия от дясната му страна лек автомобил Хонда ЦРВ, с рег.№ Р
6789 КВ, той в следствие на удара се отклонява на дясно и блъска паркирания от
дясната му страна лек автомобил Фолксваген голф, с рег.№ Р 8299 ВВ,
причинявайки ПТП с материални щети.
В конкретния
случай оспорващият е причинил ПТП с материални щети, от което следва правният
извод, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на § 6, т.32 от ДР на
ЗДвП.
При така
събраните по делото доказателства съдът счита, че твърдяните в оспорената
заповед факти са надлежно доказани и същите се субсумират под хипотезата на
посочената правна норма - чл.171, т.1, б."в" от ЗДвП, поради което
актът съответства на материалноправните разпоредби. Той съответства и на целта
на ЗДвП, тъй като осигурява, в определена степен, невъзможността извършилия
процесните нарушения водач да продължи да упражнява правно регламентираната
дейност без преди това да докаже по надлежния ред - чрез полагане на проверочен
изпит, че е компетентен в необходимата степен да я извършва. В този смисъл
наложената ПАМ безспорно преследва превантивната цел, посочена и в чл.22 от ЗАНН.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има
право на юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Настоящото
решение е окончателно съгласно чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.К. *** против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000212/01.04.2022
г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“в“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“
до успешното полагане на проверовъчен изпит.
ОСЪЖДА М.К.К.
***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе,
представлявана от директора Т.А.А., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: