№ 1485
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110105649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск
от сума в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под №
********* за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и калник заден десен на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* в резултат от
реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар
„Младост 1“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба, на 28.03.2022 г., около 13:30 ч., в гр.
Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар „Младост 1“, ищецът бил паркирал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******, като
същият бил блъснат в задна лява част от лек автомобил „Форд Рейнджър“ с
рег. № ********. За настъпилото ПТП участниците в същото съставили и
подписали двустранен констативен протокол и в него като виновен за
произшествието бил посочен водачът на лек автомобил „Форд Рейнджър“.
Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника „Д.З.“ АД с период на покритие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.,
обхващащ момента на ПТП. Ищецът уведомил ответното дружество за
1
настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция
(щета) под № *********, извършен бил оглед на автомобила, изготвен
снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били
обективирани следните увредени детайли: облицовка задна броня и калник
заден десен. За тези щети било изплатено застрахователно обезщетение в
полза на ищеца в размер на сумата от 125,72 лв., с която той изразява
несъгласие. Намира, че действителният размер на вредите възлиза на 816,10
лв., поради което счита, че застрахователят следва да му заплати разликата
между тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 690,38 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между него и водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с
рег. № ********, действаща към датата на ПТП, образуването на
застрахователната преписка № *********, както и изплащането на
обезщетение по нея в размер на 125,72 лв. на дата 06.04.2022 г.
Оспорва обстоятелството, че всички посочени щети по собствения на
ищеца лек автомобил са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. В тази връзка поддържа, че при съпоставяне на
уврежданията по двете МПС – участници в произшествието, се установява, че
щетата по лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* се изразява
единствено в наличието на тънка черна линия по задната броня, която
съответства на наличната такава на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. №
********. Изтъква още, че останалите вреди, посочени от ищеца, са налични
на площ от 30 см, а дебелината на най-външната част на лек автомобил „Форд
Рейнджър“ -- протекторът, обграждащ задната му броня, по който са налице
следи от съприкосновение, е 12см. Поддържа също, че контактът между двата
автомобила е бил изключително лек и не е възможно да е причинил такова
голямо вдлъбване на задната броня на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“
и то на конкретното място. Освен това сочи, че е налице значително
разминаване между височината на тази вдлъбнатина (ок. 60 см) и наличната
драскотина по протектора на задната броня на застрахования лек автомобил
„Форд Рейнджър“ (45 см). Твърди още, че при настъпване на ПТП лек
автомобил „Форд Рейнджър“ се е движел в посока напред, при което при по-
сериозно съприкосновение капачката на протектора на задната му броня би
трябвало да се повреди, каквото увреждане в случая липсва. Затова и счита,
че съприкосновението между двете МПС е било в лека степен.
Отделно оспорва иска по размер. Счита, че изплатеното обезщетение е
достатъчно, за да покрие настъпилите материални щети по собствения на
ищеца лек автомобил, съобразно неговата възраст към датата на ПТП (на над
13 години), която предполага възможност за отстраняване на вредите чрез
влагане на части втора употреба.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и представя списък на
2
разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява. Процесуалният му представител юрк.
И.Г. предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и
също представя списък на разноски. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между „Д.З.“ АД и собственика на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. №
******** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.; 2.) че
застрахователят е уведомен за процесното ПТП и при него е образувана
застрахователна преписка (щета) под № *********, както и 3.) че на
06.04.2022 г. по преписката е изплатено застрахователно обезщетение в полза
на ищеца в размер на 125,72 лв.
От приложения двустранен констативен протокол за ПТП от 28.03.2022
г. се установява, че на посочената дата ок. 13:00 ч. в гр. Варна е настъпило
ПТП между застрахования лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № *******
и лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******. Видно от
отразената схема на произшествието, същото е настъпило при извършване на
десен завой от водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“ в посока от бул.
„Цар Освободител“ към Пазар Младост 1, който е блъснал в задна лява част
паркирания след завоя лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“. В протокола е
посочено още, че са налице видими материални щети по задна броня на лек
автомобил „Форд Рейнджър“ и по калник заден ляв и задна броня на лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“. Отразено е, че виновен за ПТП е водачът
на лек автомобил „Форд Рейнджър“.
От приложения протокол № 11432-16484658385 по щета № *********
(л. 6), съставен от експерт при ответното дружество, се установява, че на
28.03.2022 г. е извършен оглед на лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с
peг. № *******, при който са констатирани следните увредени негови части и
детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и начина на
възстановяването им, а именно: облицовка задна броня – среден ремонт и
боядисване и калник заден ляв – лек ремонт и боядисване. Посочените
увреждания са видни и на приобщения по делото снимков материал (л. 53-65).
От приложеното свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 4) се
установява, че от 16.02.2022 г. като собственик на лек автомобил „Мерцедес Б
180 ЦДИ“ с peг. № ******* е регистриран ищецът В. Р. Д..
От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й. М. (л. 85 и сл.), и изслушването
на експерта по реда на чл. 200 ГПК (л. 97 и сл.) се установява, че реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между двете превозни средства, като лек автомобил „Мерцедес Б 180
ЦДИ“ е бил в паркирано състояние непосредствено до излаза на бул. „Цар
Освободител“ и е бил ударен от лек автомобил „Форд Рейнджър“,
извършващ маневра десен завой. Според заключението за лек автомобил
„Форд Рейнджър“ ударът е бил в задна дясна странична част, а за лек
3
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ - в задна лява странична част, при което е
увредена задна броня и заден ляв калник на последния автомобил. След
извършен оглед на процесния автомобил вещото лице заключава с
категоричност, че всички описани негови увреждания са настъпили в
резултат от ПТП, вкл. и издиранията по левия заден калник са причинени от
калобрана на лек автомобил „Форд Рейнджър“. Според експерта
възстановителният ремонт възлиза на 541,84 лв., от които 326,42 лв. за
боядисване на задна броня и 215,42 лв. за ремонт и боядисване на заден
калник, които суми включват стойността на необходимия труд при средна
пазарна цена от 30 лв. с вкл. ДДС за 1 нормочас, автобоя при средна пазарна
цена 294 лв. с вкл. ДДС и допълнителни материали в размер на 80 % при
ремонт на трета степен.
За установяване механизма на събитието по делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца
свидетел Я. П. (без дела и родство със страните). Свидетелят разказва, че е
приятел на ищеца, като на 28.03.2022 г. последният го взел със собствения му
автомобил и заедно отишли да обядват на бул. „Цар Освободител“ в гр.
Варна. Споделя, че ищецът паркирал автомобила на пътя след кръстовището
към пазара и двамата отишли отсреща, където си поръчали сандвичи. Спомня
си, че докато чакали сандвичите бял джип пикап влязъл с по-висока скорост в
завоя и блъснал паркирания там автомобил на ищеца. Водачът му спрял и
предложил да подпишат двустранен протокол, след което си тръгнал, а те
двамата с ищеца отишли при застрахователя му „Д.З.“ АД. Разказва, че в
резултат от удара били нанесени щети по автомобила на ищеца – задната
броня била вдлъбната и надрана от лявата страна и задният ляв калник също
бил надран. Сигурен е, че преди произшествието автомобилът не е имал тези
увреждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 125,72 лв., което според ищеца не е
достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така
установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
4
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „Д.З.“ АД и собственика на
лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика
и водачите на автомобила, причинили имуществени и неимуществени вреди
на трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на
покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства се доказва и
настъпилото застрахователно събитие на 28.03.2022 г., в периода на
действие на застрахователния договор. В тази връзка по делото е приобщен
двустранен констативен протокол за ПТП по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-
41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Протоколът е съставен по реда на чл. 5 от същата
наредба и подписан от участниците в произшествието, при съгласие помежду
им относно обстоятелствата, свързани с него. Въпросният протокол
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се
противопостави на застрахователя, явяващ се трето лице, неучаствало в
съставянето на документа. Описаният в протокола механизъм обаче се
потвърждава от други доказателствени средства, в т.ч. заключението на САТЕ
и свидетелските показания.
Според експертното заключение, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвено, правилно и обосновано в обсъжданата част,
механизмът на настъпване на ПТП се изразява в пряк контакт между двете
превозни средства, осъществен при извършване на десен завой от лек
автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, който при маневрата е
ударил в задна лява странична част паркирания непосредствено до излаза на
булеварда лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Я. П., който лично е
възприел удара и настъпилите щети. Съдът цени свидетелските показания
като достоверни, тъй като са ясни, последователни, непротиворечиви и
съответни на останалия доказателствен материал.
Отделно от горното, верността на протокола за ПТП се доказва още от
плащането на застрахователно обезщетение за това именно застрахователно
събитие, което представлява извънсъдебно признание на ответното дружество
за това, че очертаните в протокола обстоятелства са се осъществили в
5
обективната действителност по описания в документа начин.
При така установения от посочените доказателствени източници
механизъм на ПТП се налага извод за доказано противоправно поведение на
застрахования водач на лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ********,
който при извършване на маневра завой надясно за навлизане по друг път не
се е съобразил с положението на останалите участници в движението, с което
е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Доказани са също и настъпилите щети по собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******, изразяващи се в
увреждане на задна броня и калник заден ляв. Същите са установени от самия
застраховател и описани в съставения за целта протокол за оглед, като се
потвърждават и от снимковия материал, експертното заключение и
свидетелските показания.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите са резултат от
застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования при ответното дружество водач и имуществени вреди за
ищеца, като собственик на увреденото МПС.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
(чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност -
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на
частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната
цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В
този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
6
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 541,84 лв., включваща стойността на необходимия труд и
материали, изчислена към датата на ПТП. Заключението в тази му част е
оспорено от ищцовата страна, но не е поискано провеждането на повторна
експертиза. От друга страна, посочената сума включва боядисването на
увредените детайли, което при всички положения е необходимо да бъде
извършено за възстановяване на превозното средство във вида преди
произшествието. При това положение съдът намира, че дължимото
застрахователно обезщетение възлиза поне в този размер, респ. дължима е
останала разлика, не по-малка от 416,12 лв., получена след приспадане на
доброволно платеното обезщетение от 125,72 лв.
Следователно предявеният частичен иск е доказан, освен по основание,
и по размер, поради което следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца търсеното обезщетение от 10 лв. от сума в
общ размер на 690,38 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК в решението следва да бъде
отразена и посочената от ищеца банковата сметка, по която да се преведат
присъдените в негова полза суми. Титуляр на сметката е процесуалният му
представител адв. Й. А., който е изрично упълномощен с правото по чл. 34,
ал. 3 ГПК за получаване на пари или на други ценности.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 830 лв., от
които: 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за вещо лице и 480 лв. с
вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие
от 05.04.2023 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение за неоснователно,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде
редуцирано то реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 400 лв. без ДДС или 480
лв. с вкл. ДДС, респ. се равнява на платената сума. Представени са и
доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на
ищеца адв. Й. А..
Предвид извода за основателност на предявения иск, разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
*********, сумата от 10 лв. (десет лева) по предявения частичен иск от
сума в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под №
********* за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и калник заден десен на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* в резултат от
реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар
„Младост 1“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
*********, сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца В. Р. Д. може да бъдат
заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN:
************ с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8