Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, Първи брачен възивен състав,
в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана
Йосифова
ЧЛЕНОВЕ
: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 8343/019г., по описа на Софийски
градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба подадена от Гаранционния
фонд-София, чрез юрисконсулт К.Я.срещу Постановление от 10.06.2019г., на ЧСИ А.П.с
рег.№849 на КЧСИ,издадено по изп.д. № 20198490400427, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника-Г. ф.-София за намаляване на разноските по изпълнението-
намаляване на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя –Л.И.К.поради
прекомерност и на пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена по изпълнителното дело.
Частният жалбоподател твърди, че
размерът на адвокатското възнаграждение, определен в размер на 400 лева, е прекомерен
с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали до
размера от 200 лева. От това следва , че и начислената пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ също следва да бъде намалена.
Поддържа, че при приемане на
разноските в частта за адвокатския хонорар по изпълнителното дело в полза на
взискателя не е отчетен фактът, че събирането на сумите от длъжника Г. ф.-София
не е свързано с никаква фактическа и правна сложност-седелището му е известно,
банковите сметки също . Той е юридическо лице с гаранционна, социална и защитна
публична функция. От това следва, че не се налага предприемането на действия за удовлетворяване
на парични вземания по смисъла на чл.10, ал.1, т.2, вр.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно от извършване на разноски във връзка с тях.
Поддържа, че действията на
процесуалния представител на взискателя се изчерпват с образуване на
изпълнителното дело, поради което не е налице основание за дължимост на
възнаграждение, свързано с водене на делото, съответно за възлагане на
отговорността за това възнаграждение в тежест на длъжника.
Жалбоподателят иска отмяна на
обжалваното постановление и намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят Л.И.К., чрез адв. К.Х.от АК Варна е депозирал на
19.06.2019г-становище/писмени възражения/ по подадената жалба в срока по
чл.436, ал.З ГПК.
По делото са депозирани и мотиви от ЧСИ А.П.с
рег.№849 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20198490400427 по описа
на ЧСИ А.П.с рег.№849 на КЧСИ, е образувано по молба от 29.05.2019г., подадена
от Л.И.К., чрез адв. К.Х.срещу Гранционен фонд-София въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2019г.,
издаден от Софийски районен съд на основание Решение№515286/24.10.2018г.,
постановено по гр.д.80097/017г., на СРС,
81-ви съдебен състав за сумата от 3514.28 лева, обещетение за имуществени вреди
по чл.557, ал.2 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2016г.
Към молбата за образуване на изпълнителното
дело по чл.426 ГПК са приложени : изпълнителния лист, пълномощно, Договор за
правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лева ,
платено в брой за образуване и процесуално представителство в изпълнителното
производство .
На 29.05.2019г., на длъжника Гранционен
фонд-София е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 4819/29.05.2019г.,
в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното
производство, в това число сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По
повод последното длъжникът Гранционен фонд-София е сезирал ЧСИ с възражение вх.№ 3801/03.06.2019г.,
за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като
прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на делото, и поради факта, че длъжникът е изпълнил задължението
си в срока, указан в поканата за доброволно изпълнение
С Постановление от 10.06.2019г., ЧСИ
А.П.с рег.№849 на КЧСИ, е оставил без
уважение възражението на длъжника Гранционен фонд-София по чл.78, ал.5 от ГПК, като е приел, че не е
налице основание за намаляване на адвокатския хонорар, респ. и размера на
начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК
е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – Постановление от 10.06.2019г.,
на ЧСИ А.П.с рег.№849 на КЧСИ,издадено по изп.д. № 20198490400427, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника-Г. фонд-София за намаляване на разноските по изпълнението-
намаляване на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя –Л.И.К.поради
прекомерност и на пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена по
изпълнителното дело.
Като въведение в мотивите на съда, следва да се посочи, че
въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.79 ГПК, е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. От това следва, че съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата , т.е разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде приложена
и в изпълнителния процес. В този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. По ч.
гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.
Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай се установява, че
в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител
на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява, че в срока за
доброволно изпълнение по сметката на съдебния изпълнител е преведена изцяло
дължимата сума по изпълнителното дело.
При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не
е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело за извършени действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
От
това следва, че обжалваното Постановление
от 10.06.2019г., на ЧСИ А.П.с рег.№849 на КЧСИ,издадено по изп.д. №
20198490400427, с което е оставено без уважение възражението на длъжника-Г. ф.-София за намаляване на разноските по изпълнението-
намаляване на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя –Л.И.К.поради
прекомерност и на пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена по
изпълнителното дело, следва да бъде отменено като неправилно. Определените
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до
размер на сумата от 200 лeва. От това следва , че и начислената пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва
да бъде корегирана от ЧСИ А.П.с рег.№849
на КЧСИ .
Настоящата съдебна инстанция намира
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за настоящето
производство е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията
за това са следните:
В производството по
реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията
и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната,
сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл.
74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
По
изложените съображения Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. ф.-София, подадена чрез
юрисконсулт К.Я.Постановлението от 10.06.2019г., на ЧСИ А.П.с рег.№849 на КЧСИ,
издадено по изп.д. № 20198490400427, с което е оставено без уважение възражението
на длъжника-Г. ф.-София за намаляване на
разноските по изпълнението- намаляване на адвокатското възнаграждение,
определено на взискателя –Л.И.К.поради прекомерност и на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, начислена по изпълнителното
дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя –Л.И.К.с ЕГН**********, поради прекомерност както
и размера на определената пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена
по изпълнителното дело, по изп.д. № 20198490400427 по описа на ЧСИ А.П.с
рег.№849 на КЧСИ, от 400 лева на 200 лева.
ВРЪЩА изп.д. № 20198490400427 по описа
на ЧСИ А.П.с рег.№849 на КЧСИ, за продължаване на процесуалните действия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя Г. ф.-София за присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.437 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.