РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201677 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-002659/09.08.2021г., издадено
от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на А. Г. Б. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24
месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за това, че на 30.06.2021 г., в 23.51 часа, в гр. Перник, ул.
Протожерица, като водач на лек автомобил „Сааб 93”, с peг. №****,
собственост на Е. Б. И., отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, и не
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата им – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от А.Б., чрез пълномощника му – адв. И.М., в която се оспорва
законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, като
се поддържа, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и вмененото
нарушение не е извършено, че последното е неясно формулирано и
нарушителят е поставен в невъзможност да разбере за какво деяние е
наказан и да проведе адекватна защита срещу него.
1
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал.
Пълномощникът му поддържа възраженията в жалбата и пледира за отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт. Излага и доводи за това, че
жалбоподателят страда от психично заболяване, което е обусловило неговото
поведение по отказ да се подложи на проверка, както че приеманите във
връзка с заболяването лекарствени средства биха дали отражение на
резултата от евентуално изследване. Претендира и присъждане на
направените от Б. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В
съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са
следните:
На 30.06.2021г. свидетелят Р. В. Б. - полицай в 01 РУ при ОД МВР Перник,
заедно със свой колега изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред на територията на посоченото полицейско управление .
Малко преди полунощ получили нареждане от ОДЧ при Първо РУ – Перник
да се насочат към бившата ски-писта над Профилакториум – Перник по
подадено оплакване от живущи в района от силен шум и викове за помощ.
Същата вечер вече веднъж били изпращани на това място по аналогичен
повод, при което установили паркиран лек автомобил „Саааб“ и няколко лица
извън него, които пиели бира и разговаряли на висок тон. След
предупреждение да не нарушават обществения ред и да не пречат на
живущите в околните къщи, служителите на МВР се оттеглили от мястото.
Около 23.50 часа повторно били насочени към същото място. Движейки се
по ул. Протожерица срещу тях се задал движещ се в противоположна посока
лек автомобил. Предложили, че лицата в него имат връзка със сигнала и
затова спрели водача му за проверка. Установили, че автомобилът - „Сааб“ с
рег. № **** и лицата са същите, които установили по повод първия сигнал.
След спиране на автомобила свид. Б. ясно възприел излизането на водача и се
насочил към него. Установил самоличността му - А. Г. Б., както и
самоличността на тримата пътници в превозното средство. След извършена
справка в масивите на МВР полицейските служители установили, че лек
автомобил „Сааб 93”, с peг. №**** е собственост на друго лице - Е. Б. И. с
ЕГН ********** .
Поведението на водача на превозното средство се сторило неадекватно на
2
полицейските служители - походката му била нестабилна, видимо бил
притеснен, първоначално заявил, че не е водач на автомобила, въпреки
обстоятелствата, при които бил спрян, а впоследствие заявил, че само
възнамерявал да премести колата. Поведението на Б., както и по –рано
възприетата консумация на алкохол от групата лица, дали основание на
служителите на МВР да поискат съдействие чрез ОДЧ от екип на сектор
Пътна полиция при ОДМВР – Перник с оглед извършване на проверка на
жалбоподателя с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози, както и проверка за употреба на алкохол. На мястото
пристигнали свидетелят И. С. И. и П. Д. - мл. автоконтрольори в сектор
„ПП“ при ОДМВР – Перник. А.Б. им бил посочен като водач на моторното
превозно средство. Приканили същия да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер – Дръг тест 5000 с фабр.
№ARME 0029. Б. категорично отказал такава проверка. Издаден му бил талон
за изследване №075186, в който свид. И.И. отразил отказа за извършване на
тест с техническо средство, разяснил на водача възможността да се подложи
на медицинско и химическо-токсикологично изследване за установяване
употребата на наркотични вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок
до 30 минути от връчването на талона за явяване в лечебното заведение за
вземане на биологични проби. Талонът бил връчен в 00.15 часа на
01.07.2021г. Жалбоподателят удостоверил с подписа си вписаните в талона за
изследване обстоятелства, както и получаването на екземпляр от него. В
определения срок, а и след него, не се явил в лечебното заведение за вземане
на кръвна проба за изследване.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу А.Б.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия АА,
№270360/01.07.2021г., като актосъставителят – свид. И.И. приел, че виновно е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН Б. заявил, че има възражения, но
подписал акта и приел връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
В хода на същата проверка срещу нарушителя било образувано и друго
административнонаказателно производство за отказ за извършване на
проверка за употреба на алкохол.
На 09.08.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на А.Б. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите Р. В. Б. и И. С. И., както и приетите
писмени доказателства: АУАН серия АА, №270360/01.07.2021г., талон за
3
изследване №075186/01.07.2021г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1158-000517/01.07.2021г., заповед №8121з –
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач на МПС, издадена от сектор ПП – Перник, епикриза,
издадена на А.Б. от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр.Перник на 28.07.2020г.,
материали по ч.н.д. № 00959/2020г. по описа на РС – Перник, наказателно
постановление №21-1158-002660/09.08.2021г..
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при
издаване на наказателното постановление.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на
нарушението изложени в акта и в наказателното постановление, и не приема
доводите, че в наказателното постановление са описани две отделни
нарушения .
Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на
проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества
или техни аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване за установяването им, са
4
посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия
начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй
като всеки от двата способа - използване на техническо средство/тест или
лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред
предпраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност
за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване
наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче, може да бъде
извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо
средство/тест или чрез медицинско и химическо/химико-токсикологично
изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с тест, но е
дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с
тест за употреба на наркотични вещества, но е отказал лабораторно
изследване на биологични проби, концентрацията на алкохол, респ.
употребата на наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред,
следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3
ЗДвП.
Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят
дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от
страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката
същият отказва проверка с техничестко средство или тест. Това е така, защото
в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на
водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско
изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се
яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли
релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи,
предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на
чл.174, ал.З ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на
съставомерно изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Поради това, отказа
на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози принципно е достатъчно основание за образуване на
административнонаказателно производство срещу него. Последващо
изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение
при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение
виновно, което е въпрос по същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в
обстоятелствената част на акта, че жалбоподателят не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване, дори към момента на съставяне на
акта да е преждевременно формирана, има значение само за крайния извод
относно осъществяването на състава на чл.174, ал.3 ЗДвП. В хипотезата на
едновременен отказ за проверка с техническо средство/тест и за химическо
5
лабораторно изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3
ЗДвП, както се поддържа в жалбата. Налице е отказ на лицето чрез който и да
е от допустимите методи да се установи правно значим факт относно
поведението му като водач на МПС, т.е., нарушението е едно, макар и
осъществено чрез двете форми на изпълнителното деяние. Обратното
разбиране би означавало при конкретните обстоятелства жалбоподателят да
бъде наказан два пъти с две отделни кумулативни санкции - глоба и лишаване
от право да управлява МПС, за едно и също деяние – отказ да се установи в
качеството на водач на МПС употребил ли е наркотични вещества или не.
Цитираното от пълномощника на жалбоподателя решение по канд
№181/2021г. е инцидентно в практиката на Административен съд – Перник,
предвид постановявани множество други по аналогични казуси в обратен
смисъл, а и настоящият съдебен състав не споделя доводите в него.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в акта и постановлението
са изложени непротиворечиви факти за съставомерно поведение на
жалбоподателя, изразило се в отказ да бъде установена употребата на
наркотични вещества по предвидения ред. В този аспект правното
квалифициране на нарушението е законосъобразно и обосновано.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
вменено във вина на А.Б..
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да
бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните
дата и час спрямо нея като водач на МПС е извършена проверка от служители
на сектор ПП към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата
проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с тест /Drаger drug Test 5000/ за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и че не е изпълнил предписанието на контролния
орган в издадения талон за изследване. Не е спорно, че не се е явил в
посоченото в талона лечебно заведение в определения срок за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия АА, №270360/01.07.2021г., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за
необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения
материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между
страните горните обстоятелства са безспорни.
6
Свидетелят Р.Б., който в качеството си на полицейски служител е
предприел проверка спрямо жалбоподателя, е очевидец на действията му по
управление на превозното средство, а заедно със свид. И.И. - и на следващото
поведение на нарушителя. Съдът дава вяра на показанията им, като намира,
че излагат възприятията си обективно и правдиво, без противоречия, с
необходимата изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за
делото, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност.
Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията
им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства
по делото, поради което съдът приема, че интерпретират случилото се
напълно достоверно. Първият установява, че при гореизложените
обстоятелства непосредствено е възприел жалбоподателя като водач на
превозното средство в момент на движение по ул. Протожерица, гр. Перник,
както и че след подаден сигнал същият е спрял на същата улица. Свидетелят
изяснява, че непосредствено е възприел излизането на Б. от автомобила от
мястото на водача, като дава и сведения за поведението му – съобщава, че
походката му е била нестабилна, видимо бил притеснен, правил
противоречиви и объркани изявления, които външни признаци и реакции му
дали основание да поиска съдействие за предприемане на проверка за
употреба на наркотични вещества. От своя страна свид. И. посочва, че след
пристигане на мястото, Б. му е бил посочен като водач на превозното
средство, срещу което същият не е направил възражение.
По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение.
Еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства са и
показанията на свид. Б. и И. относно отказа на водача да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и
че не се е явил в лечебното заведение за вземане на биологични проби за
изследване. Независимо от заявения пред служителите на МВР отказ,
впоследствие А.Б. подписал съставените в тази насока документи - талон за
изследване и процесният АУАН, като приел и връчените му екземпляри .
Тези факти не са спорни.
Със свои подписи, положени в съдържанието на талона за изследване,
Б. е потвърдил констатацията на контролния орган за отказ да бъде тестван с
техническо средство, за уведомяването да се яви в лечебното заведение за
вземане на биологични проби, както и получаването на екземпляр от талона в
означения час. При тези обстоятелства по никакъв начин не е била ограничена
възможността на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско
изследване. Следователно, неотиването на жалбоподателя в лечебното
заведение е решение, изцяло обусловено от собствената й воля.
Дори да се приеме, че АУАН е съставен преди връчването на талона за
изследване и поради това констатацията на актосъставителя относно
7
неизпълнението на предписанието за изследване е формирана прибързано
/поради обективната невъзможност да е сигурен какво поведение ще
възприеме водача - ще изпълни ли предписанието в талона и ще даде ли кръв
в лечебното заведение/, то безспорно установеното в случая бездействие в
тази насока, не променя фактическото положение, прието от актосъставителя
и затвърждава правилността на направената от него констатация за отказ за
проверка за установяване употребата на наркотици чрез двата възможни
способи.
Както вече се посочи, фактическият състав на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП включва отказ за извършване на проверка с техническо
средство и неизпълнение на предписание за изследване – в случая химико-
токсикологично лабораторно изследване. Неизпълнението на предписанието
за изследване за установяване употреба на наркотични вещества от своя
страна може да се прояви в три форми, установени алтернативно: отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване; неявяване в
определения срок на посоченото място или отказ за даване на проби за
изследване. Логично е, че последната форма - отказ за даване на кръв за
изследване, е възможна само в случай на явяване на лицето в лечебното
заведение и представяне на екземпляра от издадения талон .
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
делото еднозначно го установяват, че Б. не се е явил в лечебното заведение,
въпреки получения талон, което поведение реализира обективния признак от
състава на административнонаказателната норма неизпълнение на
предписанието за изследване.
Неотразяването на конкретното проявление на неизпълнението не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като,
както вече се посочи, неотиването в лечебното заведение е осъзнат избор,
направен от самото лице .
Доводите, изложени от пълномощника в насока, че жалбоподателят
страда от психично заболяване и че именно то, както и приеманите във връзка
с него медикаменти, са обусловили поведението му по отказ да се подложи на
проверка, се отхвърлят като неоснователни. Действително от приетите
писмени доказателства – епикриза, издадена на 28.07.2020г. от МБАЛ –
Перник, Психиатрично отделение и от материалите по чнд № 00959/2020г. по
описа на РС - Перник се установява, че при А.Б. е установено психично
заболяване с диагноза: „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Вредна употреба с
емоционално-волева неустойчивост.“ Спрямо него е разглеждано и
производство по реда на чл.155 и следващите от Закона за здравето, но
същото е приключило с отхвърляне на искането на РП – Перник за
задължително настаняване и лечение, предвид кредитираното заключение на
вещото лице – психиатър, че Б. проявява критичност към състоянието си,
заявил е намерение за прекратяване приема на психоактивни вещества, както
8
и желание за провеждане на доброволно лечение, при констатирана от
експерта способност сам да изразява информирано съгласие за лечението си.
Тези данни за психичното състояние на Б. се отнасят за минал период -
една година преди конкретното нарушение, а понастоящем липсват всякакви
данни за промяна в състоянието му в неблагоприятна посока. Липсват
доказателства и за конкретно провеждана медикаментозна терапия. Отсъстват
и индикации констатираното през 2020 г. психично разстройство у лицето да
е засегнало способността му да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.
В този аспект съдът не установява причинно-следствена връзка между
поведението на Б. в конкретния случай и установеното психично състояние
около година по-рано. След като е управлявал МПС същият е адресат на
всички произтичащи от това задължения.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че А.Б. виновно е извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за
което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28а
от ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично отсъстват
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от
9
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-
002659/09.08.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР -
Перник, с което на А. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Перник****, на
основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10