Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.****, 5.08.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
публично заседание на втори юли 2019г
в
състав: Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.
при участието на секретаря Дим.Георгиева ,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 969 по описа за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадената от ОБЩИНА **** въззивна жалба вх. № 25491/8.05.2019 срещу Решението на
ВРС-41с-в № 1131/18.03.2019г по гр.д.№7697/2018г, с което са уважени
предявените от ищцата Ж.А.Ш. частични искове
с правно основание чл.49 ЗЗД, като е осъдена Общината да заплати
на Ж.А.Ш. следните суми:
10 000лв, предявена като част от вземане
общо в размер на 39 250лв, представляващо обезщетение за претърпени имуществени
вреди – равностойността на погиналия
недвижим имот на ищцата: еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№
100135.5503.35.1, разположена в ПИ с идентиф.№ 10135.5503.35 и с
административен адрес: ****, със застроена площ от 32кв.м., вследствие бездействието
на ответника за поддържане на дере, находящо се в ****по протежението на ул****
и ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.05.2018г до окончателно изплащане за вземането;
3 984,41лв, предявена като част от вземане общо
в размер на 15638,02лв, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 39 250лв
за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
7 000лв, претендирана като част от вземане
общо в размер на 20 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради нейните лични преживявания при наводнението
на 19.06.2014г в кв.“****“ на гр.**** и поради влошаване на здравословното
ѝ състояние след наводнението, които вреди са настъпили вследствие
бездействието на ответника за поддържане на дерето, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно
изплащане за вземането;
2 789,09лв, предявена като част от вземане
общо в размер на 7968,42лв, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20 000лв
за периода от 20.06.2014г. до 22.05.2018г; както и
сумата от 1500лв – сторените от
ищцата разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
С Решение № 1210/ 22.03.2019 е допусната поправка на
първоначалното решение, като е ОСЪДЕНА
ОБЩИНА **** да заплати по сметка на ВРС
сумата от 1950,94лв, от които: 1000лв
– разноски за възнаграждения за вещи лица, както и 954,94лв – дължими държавни такси върху уважените размери на
претенциите
Счита решението за незаконосъобразно - постановено при
неправилно приложен материален закон, без да се разгледат и обсъдят в мотивите
всички относими към спора факти и обстоятелства. Позовава се на това, че съдът
е формирал правните си изводи въз основа на повторното изслушване обясненията
на в.л. ****, дадени след ОХС, с които по същестов се подменяло съдържанието на
разясненията, които вещите лица са дали при изслушването им в с.з. на
26.11.2018г.
Оспорва изводите на РС за липсата на съпричиняване и поддържа възражението
си за наличието на такова. Доводите са, че да се построи къща и в нея да се
живее, като тя се намира в имот - публична собственост, представляващ дере, означава
да се поставиш на пътя на водата. Налице е поведение на ищцата, изразяващо се в
груба небрежност, което е укоримо от закона, защото без това поведение вредите
не биха настъпили или биха настъпили, а в значително по-малък размер. При това,
признава се от самата ищца, че водата дошла от гората, а не от дерето.
Действията й по изграждане на къщата без строителни разрешения и в самото дере,
а не на границата с процесното дере, както е приел съдът, са незаконосъобразни.
Тези действия, обаче, са приключени отдавна, чрез тях е създадена вещ,
ситуирана на рисково място, съдържащо потенциал при натрупване на рискови
фактори, да настъпят вреди като процесиите. Но, действителната пряка и
непосредствена връзка с тези вреди са действията по обитаването и ползването с
цел живеене в тази опасна сграда, които също са противоправни, защото законът
по принцип забранява ползването на такива сгради.
С оглед гореизложеното моли за отмяната изцяло решението
на ВРС и постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на сторените по делото
за двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 36753/22.05.2019 от Ж.А.Ш.
със становище за несонователност на жалбата. Моли за потвърждаване решението
на ВРС. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, тъй като се
установило по безспорен начин, че настъпилите за ищцата вреди са резултат от
виновното противоправно действие и бездействие.
Поддържа се, че според заключението на в.лице ****
именно водостокът на ул**** е основната причина за погиването на имота. Вината
на Община **** била в неправилно организираната и изградена инфраструктура на
самия водосток, изразяваща се в неправилното оразмеряване на това съоръжение да
не може да поеме в по-голям обем придошлата водна маса. Поддържа се и това, че
процесното Темелково дере по време на бедствието на 19.06.2014 не е било
почистено от неговия собствени Община ****, довело до намаляване на
пропусквателната му способност. Това пък от своя страна е довело до нанасянето
на щети, каквито не би имало в случай, че не е имало такова застрояване в
дерето и е било почистено. Според експертите валежите на посочената датат не са
надвишавали оразмерените по норматив за водостока.
Въззиваемата страна се позовава отново на
заключението на вещото лице, че „ако го е нямало това застрояване при същото
валежно количество,“просто би преминала една голяма вода, която би нанесла
някакви щети, но нямало да има човешки жертви“.
Поддържа се в жалбата, че с бездействието си по
осъществяване контрол върху застрояването в района, както и с бездействието си
по почистването и поддържането на процесното Темелково дере, Община **** е
станала причина за погиването на имота на ищцата.
Поради изложеното моли за потвърждаване
решението на ВРС и присъждане сторените за въззивната инстанция разноски.
Производството по делото е образувано по иска на
Ж.А.Ш. ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
10 000лв, предявена като част от вземане
общо в размер на 39 250лв, представляващо обезщетение за претърпени имуществени
вреди – равностойността на погиналия
недвижим имот на ищцата: еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№
100135.5503.35.1, разположена в ПИ с идентиф.№ 10135.5503.35 и с
административен адрес: ****, със застроена площ от 32кв.м., вследствие бездействието
на ответника за поддържане на дере, находящо се в ****по протежението на ул****
и ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.05.2018г до окончателно изплащане за вземането;
3 984,41лв, предявена като част от вземане общо
в размер на 15638,02лв, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 39 250лв за периода от 20.06.2014г до
22.05.2018г;
7 000лв, претендирана като част от вземане
общо в размер на 20 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради нейните лични преживявания при наводнението
на 19.06.2014г в кв.“****“ на гр.**** и поради влошаване на здравословното
ѝ състояние след наводнението, които вреди са настъпили вследствие
бездействието на ответника за поддържане на дерето, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно
изплащане за вземането;
2 789,09лв, предявена като част от вземане
общо в размер на 7968,42лв, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 20 000лв за периода от 20.06.2014г. до
22.05.2018г; както и сумата от 1500лв
– сторените от ищцата разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В условията на евентуалност претендира посочените суми
на основание чл.50 ЗЗД срещу
ответната Община като собственик на
вещта, от която са настъпили вредите
– неподдържано дере, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****.
Излага слените
твърдения :
По силата на НА № 163
том IIІ рег.№ 12804 нот.д.№ 412/2011г, вписан в СлВп, е придобила собствеността
върху еднофамилна жилищна сграда с
идентиф.№ 10135.5503.35.1, разположена в ПИ с идентиф.№ 10135.5503.35 с адм.адрес
гр.**** ул."****" № 68 със застроена площ на един етаж от 32кв.м.
На 19.06.2014г, по
време на валеж от дъжд, около 18.30ч мощна вълна от вода и кал изпълнила
отдавна непочистваното дере намиращо се между ул****и ул.“****",
заляло ул.„****", разрушавайки огради и стени, изтръгвайки дървета и
разрушавайки множество сгради.
Парцелът, върху
който била изградена жилищната сграда на ищцата, бил изцяло разрушен, като в
него намерили смъртта си 8 човека, между които единствената й дъщеря ****.,
внуците й ****, 13год., и ****., 3год.
Приливната вълна прииждала
откъм гората по дерето между ул**** и ул****, като носената от водата кална
маса заливала всичко по пътя си и станала причина за погиването, както на имота
на ищцата, така и за намиращите се в него хора.
В момента на
наводнението събраните в къщата на ищцата близки десет човека празнували
завръщането на дъщеря й и внуците й от ****. Единственият спомен, който ищцата
имала, бил, че в дома й нахлула огромна водна маса, която я изтласкала до
тавана на стаята, в която се намирали. Последният й спомен бил, че се опитва да
задържи ръката на 13-годишното си внуче.
Ищцата се събудила
с помощта на хора, без да има ориентация за време, в безпомощно състояние,
полугола до Трафопоста, намиращ се на около 500м от дома й, в долната част на
ул.****и ул****Твърди, че била в безсъзнание, влачена от калната водна маса,
заедно с дървета и покъщнина, по дерето, и така се озовала до трафопоста на ул****Впоследствие,
със Заповед № 2068/20.06.2014г на Кмета на Община **** била определена
границата на бедственото положение на територията на р-н“****“, а със Заповед №
2145/27.06.2014г на Кмета на Община **** било наредено незабавно сградите с
нарушена конструкция вследствие на бедствието от 19.06.2014г да бъдат
освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и
други. Без да е връчена нарочна заповед на ищцата, било разпоредено премахване
на остатъка от постройката нейна собственост.
Ищцата твърди, че непочистването на това дере от Община ****,
която е собственик на същото, е станало причина за нанесените й вреди -
събаряне на собствения й недвижим имот, а също и претърпените неимуществени
вреди.
От факта, че
дерето не било включено в капитала на търговско дружество и се намирало изцяло
на територията на община **** и съгласно нормите на §7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА,
чл.138 ал.4 т.1 и чл.139 ал.2 от Закона за водите, следва, че то се явява собственост
на община ****.
От факта, че
улицата се намира на територията на община **** и съгласно §7 ал.1 т.4 от ПЗР
на ЗМСМА, следва, че ул**** също се явява собственост на община ****.
Причинените на Ж.Ш.
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в разрушаването на собствения
й недвижим имот, а впоследствие и пълното му заличаване на имота, както и
претърпените и тьрпяни към момента на предявяване на иска болки и страдания, били
резултат от едновременното действие на следните две групи фактори: дъждът на
19.06.2014г и фактът, че Община **** в продължение на много години не била
изпълнявала задълженията си по чл.139, ал.1 от Закона за водите - да поддържа
дерето.
Твърди още, че
процесната част от дерето, югозападно от гората край кв.“****“ , т.е. от горния
край на ул.“****“, до нейното жилище на същата улица, под № 68А, преди
19.06.2014г било до голяма степен запълнено с наноси от пръст и всякакви
отпадъци, обрасло с растителност вкл.дървета, със силно намалена
водопропусквателната способност, в някои свои участъци - напълно заличено и
трудно различимо от околните терени. По протежение именно на тази част от
дерето се е намирал имота на ищцата.
Общината допуснала
възникването на поземлени имоти, строителство на сгради в югозападната част до
и вътре в дерето. Това също били фактори, довели до пълната невъзможност на
дерето да изпълнява водоотводнителните си функции и да се създадат предпоставки
за причинените вреди.
При падналия силен
дъжд на 19.06.2014г. всички тези препятствия препречили естествения път на
повърхностните води, което довело първоначално до събиране на голямо количество
вода във естествено образуваните огромни вирове, а малко по-късно до преливането
й, над тези вирове, при което се е образувала огромна вълна, която е премахнала
оградите и зидовете на постройките, намиращи се по ул."****".
Счита, че отговорността
на Община **** по чл.49 ЗЗД следва да бъде ангажирана поради това, че вредите
за ищцата са били причинени вследствие действия или бездействия на органите и
служебни лица от Общината във връзка със задължението им за почистване и
поддържане на водопропусквателната способност на дерето да отвежда повърхностни
води в посока към морето.
Тези
действия/бездействия се изразявт в следното: неизпълнение на задълженията по
чл.139 ал.1 от Закона за водите за поддържане на дерето в състояние, в което то
да може да изпълнява отводнителните си функции, а имено - непочистване на
дерето, допускане изграждането вътре в него на насипи, сгради, препречващи
естествения воден отток.
В настоящия случай
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на
ответника, респ.лицата, на които било възложено управлението на процесното
дере, е налице - ако Община **** надлежно изпълнила задълженията си по чл.139
ал.1 от Закона за водите, вредите, не биха настъпили.
Съгласно чл.11,
ал.1 ЗМСМА имотите и вещи-общинска собственост, се управлявали в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно теорията и практиката „грижата на добрия стопанин“ се
изразявала в полагане на необходимата и дължима грижа. Неполагането на същата
представлявала винаги виновно бездействие.
Съгласно чл.137
ал.1 т.1 от Закона за водите защитата от вредното въздействие на водите
включвала защита от наводнения, която, съгл.чл.138 ал.4 т.1 включвала
изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения.
Съгласно чл.139
ал.1 от Закона за водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
съоръженията по чл.138 ал.4 т.1 се осъществявали от собственика или ползвателя
им, освен ако разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е уговорено
друго.
Според ищцата това
налагало изводът, че Община ****, на която е възложено управлението и
поддръжката на процесното дере, което е нейна собственост не е положила
необходимата грижа на добрия стопанин и не е спазила вмененото й от закона
задължение за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите, в това
число защита от наводнения и поддръжка на процесното дере.
Тези действия и
бездействия били в пряка и причинна връзка с настъпилото наводнение по ул. „****"
и причинените имуществени и неимуществени вреди, а именно погиване на имота на
ищцата, както и болките, страданията и влошеното здравословно състояние на
ищцата. Поради това, че към момента на предявяване на исковете са извършени
дейности по изграждане на корекция на дерето върху недвижимия имот, на ищцата
било невъзможно същият да бъде възстановен наново изграден в предишния си вид и
затова тя можела да претендира единствено за парично обезщетение, явяващо се
пълната стойност на имота.
Ако отговорността
на община **** не бъдела ангажирана на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тогава тя
трябвало да обезщети ищцата на основание чл.50 ЗЗД за причинените й на
19.06.2014г. имуществени и неимуществени вреди, произлезли от имота, който е
собственост на ответника - неподдържаното дере и улицата, насипите препречващи
пътя на водата в дерето в посока към морето, които са станали причина,
повърхностните води от падналия дъжд да не преминат по естествения им път - по
дерето, а да прелеят и да преминат по улица „****" като с това са причини
процесните вреди.
Размерът на претендираните
имуществени вреди поради погиването на имота, е за заплащане равностойността му
по средни пазарни цени към датата на деликта, а именно по 1000лв/кв,
както и за изцяло погиналото движимо
имущество:
готварска печка - 550лв;
холова гарнитура - 800лв;
маси 2бр - 300лв;
телевизор
плазма 800лв;
пералня - 400лв;
хладилник - 500лв;
компютър- 400лв;
килими и пътеки-400лв;
комплект спалня - 800лв;
столове - 300лв;
холова секция - 500лв;
кухня с кухненска посуда - 1500лв.
Общата стойност на обзавеждането била 7250лв.
Ищцата претендира също и обезщетение
за забава върху дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.84 ал.З от ЗЗД длъжникът при непозволеното увреждане
изпадал в забава от датата на увреждането и без покана. Следователно,
ответникът е изпаднал в забава от 19.06.2014г и дължал обезщетение до
окончателното заплащане на причинените вреди.
Размерът на
претендираните вреди от преживените болки страдания вследствие трагедията като резултат
от действието и бездействието на Община **** оценява в размер на 20 000лв.
Ищцата страда от рецидивиращо депресивно разстройство, за което имала ЕР на ТЕЛК;
имала увреждане на междупрешленните дискове, дискова дегенерация, сърдечни,
ставни и множество други проблеми вследствие претърпяното на 19.06.2014г. Преди
наводнението била трудоспособен човек с дългогодишен трудов стаж. Вследствие
преживяната трагедия не можела да започне никъде работа поради настъпилите
заболявания и била принудена да живее само с доходите от инвалидната си пенсия.
Последната е изключително ниска и поради липсата на близки, които да я
подпомагат, била на ръба на оцеляването.
Моли за осъждане
на ответника да й заплати горепосочените суми.
Претендира
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответната страна Община ****, с който оспорва исковите претенции като
допустими, но неоснователни.
Самият факт, че
към края на втората половина от деня на 19.06.2014г били започнали и продължили
през нощта срещу 20.06.2014г интензивни и с голяма сила дъждове в района на
кв.„****" гр.****, довели до известното на всички бедствено положение в
този район, сам по себе си не бил достатъчен, за да обоснове основателността на
търсената от Община **** деликтна отговорност.
В представения от
ищцата документ за собственост КНА № 163/2011г съставилият го нотариус ****
изрично е удостоверил, че жилищна сграда, по отношение на която се признава правото
на собственост на ищцата Ж.А.Ш. п о силата на изтекло в нейна полза давностно
владение, е била построена без строително разрешение и книжа. Това поставя следните въпроси:
- къде и как спрямо деликтната вещ -
дере, е бил ситуиран върху терена незаконният строеж - жилищна сграда;
- погиналата жилищна сграда на какво
отстояние е била построена от руслото и от заливаемите тераси на въпросното
дере, за което се твърди в исковата молба, че не било почистено и това станало
причина за погиването на сградата, от което обстоятелство се отговорност от отв.Община
- твърдяното състояние на непочистеност
на дерето в зоната на отговорност на Община **** /строително-регулационните
граници, без горския фонд/ може ли да бъде единствената пряка и непосредствена
причина за вредоносния резултат, или има и други причини, в това число и
обективни, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на
евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт
- ако се приеме, че погиналата
незаконно построена сграда не е била на необходимото нормативно изискуемо и
безопасно отстояние от руслото и заливаемите тераси на водния обект - дере, в
състояние ли е била придошлата приливна вълна да нанесе същия вредоносен
резултат
Извън твърдяното и недоказано
противоправно поведение на ответника за непочистване на дере, би ли могла
приливната вълна като природна сила, обективно да причини същия резултат.
Според ответника
ищцата не може да черпи основания
единствено от изгодните за нея факти и обстоятелства, които са известни на
обществеността, в това число и наличие на незаконно строителство в недопустима
близост до или в руслото на дере, след като и самото строителство на ищцата
също било незаконно. Нещо повече, имало много голяма вероятност погиването на
ищцовата сграда предвид статута й на незаконна, наред с целия комплекс от
причини, довели до вредоносния резултат, голям принос за неговото настъпване да
се отреди на липсата на конструктивна издържаност на сградата, игнориране и
неспазване на минималните изисквания за сигурност и безопасност на сградата в
конструктивно отношение, с неясен коефициент на осигуреност при сеизмично и
друго натоварване на конструкцията на сградата. Тази вероятност се засилвала от
обстоятелството, че в хода на обявеното бедствено положение Община ****
възложила на изпълнителя „СС-Консулт“ ЕООД конструктивно обследване на
засегнатите от бедствието жилищни сгради на територията на кв.„****".
Конкретно за ул.„****", сред описаните в подписания между Община **** и
„СС-Консулт" ЕООД приемо-предавателен протокол за предаване на изготвените
конструктивни становища, нямало предадено конструктивно становище за сграда на
ул.„****" № 68. В резултат на извършен оглед и обследване били издадени
конструктивни становища за 16 жилищни сгради, находящи се на ул. „****" -
№№ 38, 38А, 40, 41, 42, 44, 44А, 46, 48А, 48Б, 49, 50, 55, 58, 64, 66, което
било свидетелство, че жилищните сгради на тези адреси, макар и засегнати от
приливната вълна, към момента на огледа са били годни обекти (строеж или част
от строеж), за да бъдат обследвани в конструктивно отношение. За всяка от
сградите, разположени в имоти с горепосочените адреси имало издадени
конструктивни становища и описание на състоянието им при извършения на
21.07.2014г. оглед на място. За нито една от обследваните 16 сгради на ул.„****"
не било потвърдено, че строителната конструкция отговаря на нормативните
изисквания. Фактът, че от всички засегнати от приливната вълна сгради на ул. „****"
само за жилищната сграда на ул. „****" № 68 не било изготвено
конструктивно становище, можел се интерпретира по различни начини, като единият
вариант е поради липсата на обект /строеж или част от строеж/, годен да бъде
обследван в конструктивно отношение. Това от своя страна автоматично не
обосновава установява пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
непочистеното от ответника дере, представляващо противоправно поведение във
форма на осъществено бездействие.
Ответникът
поддържа, че не може да се приеме непочистено дере /ако се установи това по
делото/ между улиците **** и „****“ да е единствената възможна причина, в която
да е бил съсредоточен целият разрушителен потенциал, довел вредоносния резултат.
Ако това е вярно, би следвало на ул**** да има и други изцяло разрушени сгради,
а не само тази на № 68. Самата ищца в исковата си молба сочела, че приливната
вълна прииждала откъм гората, следователно причината не е била в самото дере между
улиците **** и „****“, а в територия - горски фонд, която е извън зоната на
отговорност на Община ****. Почистването на деретата в горските територии и
поддържането на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи
води, не били дейности, чието извършване е отговорност на общините. С оглед
огромния разрушителен потенциал на падналите на 19-ти срещу 20-ти юни проливни
дъждове на територията на кв. „****", превенцията срещу тази разрушителна
сила следвало да бъде извършвана именно от горската територия, защото тя по
естествени дадености била по-високо разположена от урбанизираната територия на
квартала.
Количеството на
падналите на посочената дата валежи, статистически погледнато не представлявало
нещо уникално и неповторимо, тъй като през годините назад, а и след събитието
също са падали валежи с количества, съизмерими с коментираните. Следователно,
периодичното падане на валежи в такова количество не било ненормално стечение
на обстоятелствата, не представлявало анормално природно явление, феномен и
т.н., а било обективна външна проява на природни сили. Тези сили при своето
външно проявление в обективната действителност, притежавали разрушителен
потенциал за нанасяне на вреди.
Ответникът счита,
че така наведените с ИМ твърдения за факти и обстоятелства не доказват
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
непочистено от Община **** дере между улиците **** и „****“ /деяние под формата
на бездействие/ и настъпил вредоносен резултат - претърпени имуществени и
неимуществени вреди. Изискването към причинната връзка между деянието и
вредата, е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я
обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.
За да се възложи
цялата отговорност само върху Община ****, вмененото деяние - непочистено дере
между улиците **** и „****", трябвало да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателните последици в сферата на
ищцата. То трябвало да бъде условие, без което вредите не биха настъпили. И
обратно, ако същите вреди биха настъпили в сферата на ищцата, без да е
осъществено деянието, а по силата на други фактори, причинната връзка липсвала.
Затова според ответната страна основната причина не е в дерето между улиците ****
и „****", а в територията, попадаща в горския фонд, който пък стои извън обсега
на отговорност на Общината.
Решаването на
въпроса дали има причинна връзка между вмененото на Община **** деяние и
настъпилите вреди следва да се предхожда от установяване на всички фактори, без
които вредите не биха настъпили.
За да се възложи
цялата отговорност върху Община **** за претърпените вреди, същите следвало
обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото на ответника
деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да има причинна връзка,
вредите трябва да са адекватна последица от непозволеното увреждане.
Адекватността била налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе
до настъпилия резултат. Едно действие или бездействие представлявало адекватна
или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини
вреди, подобни на тези, които са настъпили, т. е. при нормалното стечение на
обстоятелствата, биха настъпили същите последици. С други думи, същите
последици биха били налице, дори и тогава, когато няма отрицателно влияние на
други фактори - например приливната вълна, движеща се в дерето от горския му
участък не е срещала прегради, не е излизала от коритото, поради паднали
дървета, свличания на ската и други, и всичко там е било нормално, скоростта на
вълната не се е променяла съществено, била е предвидима, доколкото го позволява
естествено оразмерената проводимост на дерето в тази част. Преди да се осъществят в действителността,
претендираните от ищцата вреди следвало да са съществували като реално възможни
или преди да настъпят като следствие да са съществували като вероятност, като
потенциална възможност. Такава негативна за ищцата потенциална възможност,
имайки предвид местоположението на нейния имот, винаги съществувала, но при
нормално стечение на обстоятелствата реализацията на тази възможност не би
могла да настъпи единствено по причина на непочистено дере между улиците **** и
„****". В случая, тази потенциална възможност била реализирана, защото
по-голямата част от причините са извън волята и контрола на Община ****. Преки,
непосредствено насочени към постигане на вредоносния резултат действия от
страна на ответната община липсвали, т.е. действия, които директно превръщат в
действителност съществуващата потенциална възможност за настъпване на вредите.
Ищцата твърди, че
настъпилите за нея вреди са закономерна и необходима последица от осъществено
бездействие на ответника - непочистено дере между улиците **** и „****".
За настъпването на
вредите в случая соченото от ищцата бездействие на ответника не е достатъчно.
То може да е само един от групата фактори. Ищцата също имал своя принос за
настъпването на вредоносния резултат - осъщественото от нея незаконно
строителство в близост до дере, е деяние, с което самата ищца е създала
потенциалната възможност при определено критично натрупване на рискови фактори,
да настъпят за нея вреди. При настъпилите събития на сочената дата създадената
от ищцата потенциална възможност е придобила характер на конкретна, реална
възможност, която наред с останалите неблагоприятни обстоятелства е довела до
реализиране на вредите в действителност.
Ответникът
поддържа, че насочените срещу него искове са необосновани, причинната връзка е предполагаема и е в тежест на
ищцата да докаже тази връзка с вмененото деяние, сочено като причина за
възникналия деликт. Дори да има такава връзка, соченото деяние далеч не е
единствената причина за настъпилия резултат. Вредите за ищцата настъпили от
съвкупното въздействие на множество рискови фактори (причини - явления,
събития, действия, бездействия), едни от които били именно липсата на реално
извършени дейности по превенция и поддържане на проводимостта на дерето в
зоната на горския му участък, в това т. ч. изсичане на дървета и създаване на
условия за активизиране на ерозионни и свлачищни процеси, осъществено незаконно
строителство от ищцата, неглижиращо специфичното по-ниско местоположение на
имота спрямо горски фонд, близостта му до воден обект - дере и свързаните с
това рискове.
В о.с.з. ищцата поддържа
исковата молба. Заявява, че преди бедствието била много добре, живеела със
семейството си, работела и ходела да взема детето от училище. В деня на наводнението
дъщеря ѝ се прибрала от ****. След наводнението ищцата лежала в болница,
в психото и имала проблеми с почти целия си организъм. Разказва, че си спомня
наводнението, как били десет човека в стаята, всички крещели. Ищцата държала
вратата да не влиза вода, дъщеря ѝ взела малкото дете под мишница, а
сестра ѝ взела внуците и отишла към прозореца. Водата „заровила“ къщата и
не помни кога тя се е срутила. Последно видяла печката, а след това я намерили
съвсем гола, „по едни гащи“ на улицата.
Представителят на
отв. Община **** изразява съжалението си за случилото се, но оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Вредоносният резултат се
настъпил при комплексното осъществяване на множество фактори, като част от тях
не били под контрола и управлението на Община ****.
Заявява още, че
поради имущественото състояние на ищцата не претендират присъждане на
направените в производството разноски.
Така предявените в условията на обективно
кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.49 ал.1вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
С
КНА № 163 том IIІ
рег.№ 12804 по нот.д.№ 412/19.12.2011г
на н-с Кънчо Ицков с район на действие районът
на РС-****, ищцата Ж.А.Ш. е призната за
собственик на основание давностно владение на недвижим имот, построен без строително разрешение и книжа
жилищна сграда–еднофамилна с
идентиф.№ 10135.5503.35.1, разположена в ПИ с идентиф.№
10135.5503.35 с адм.адрес гр.**** ул****№ 68 А на един етаж, със
застроена площ от 32кв.м.,
По делото е представена скица на еднофамилна жилищна
сграда от 21.03.2018 /л.14-І/, от която е видно, че същата е била нанесена в
КК, одобрена със Заповед от 2008г.
Представена е и данъчна
оценка за 2018г /л.15-І/ на жилище с идентификатор 10135.5503.35.1, в размер на 6871,20лв
Няма спор между страните, че постройката е била изградена
без строителни разрешения.
Не се спори и относно ноторно известния факт на
събитията, случили се през нощта на 19-ти срещу 20-ти юни 2014г в района на
кв.“****“-гр.****, отразени широко и в медиите – резултат на проливен дъжд
наводнение
/напр. https://dariknews.bg/regioni//
Не е спорно между страните, че в резултат на природното
бедствие къщата на ищцата е погинала и понастоящем не съществува. Индиция за
това е и представеният от ответника приемо-предавателен Протокол за
изготвени от „СС-Консулт“ ЕООД конструктивни становища, извършени след проведен
оглед и обследване на засегнатите от наводнението на 19.06.2014г жилищни сгради
/л.43-77-І/. От съдържанието на
същия е видно, че последният адрес на ул.“****“ е на № 66, за който са
направени констатации, че установените на място в имота две сгради не
отговаряли на строителните правила и норми за проектиране на сгради и
съоръжения, но няма пречка да продължават да се ползват и не застрашавали
живота на живущите в тях. От това се налага изводът, че за следващите номера на
същата улица № 68 и № 68А липсват такива констатации поради пълното разрушение
на съществуващите сгради.
По делото е прието заключението по
назначената комплексна геодезическа,
хидротехническа и строителнотехническа експертиза /л.111-120-І/.
Процесното
дере е съществувало и е било нанесено във всички предходни планове за района -
още с КП от 1935г насам, без да има отразяване за коригирани участъци. Ширината
на дъното на дерето не е постоянна, като на места достига до 25м. Дълбочината
му не се нанася в картния материал. По-голямата част от дерето била отразена за
озеленяване. По действащата КК от 2008г процесното дере е отразено с идентиф.№ 10135.5503.438, с отбелязан начин на трайно
ползване–отводнителен канал и собственост–общинска
публична. За същото няма съставен АОС.
В
района на кв.“****“
се събирали водите от два малки водосбора, които
ограждат квартала: Дере № 1
/процесното/ с водосборна площ от 3,555кв.км
при среден наклон от 9% и дере № 2 с
водосборна площ от 4,767кв.км. при
среден наклон от 11.6%.
Дължината на дере №
1 в извън урбанизираната горска част е 1735м и 1280м - в урбанизираната
територия,
посочено в т.21 от СТЕ. Водопроводимостта в горската част била намалена от
дървета и храстова растителност, а в границите на военното поделение били
построени две сгради в най-тясната част, които също намалявали проводимостта на
дерето.
Според
данните от НИХМ към БАН за периода от 8.00ч на
19.06.2014г до 8.00ч на 20.06.2014г. във **** бил измерен валеж от 74,3л/кв.м.,
като само за периода от 17:00ч до 20:00ч валежът бил 29,3л/кв.м.
В дните преди наводнението имало
регистрирани валежи на 15.06.2014г, 16.06.2014г. и 17.06.2014г, в резултат на
които повърхностният слой бил овлажнен. Последвалите валежи на 18.06.2014г и
19.06.2014г и тяхната голяма интензивност в определени часове допринесли за
бързото формиране на големи количества водни маси и отнасяне на повърхностния
почвен слой. В резултат се получило отнасяне на част от растителната повърхност
и се образували кални наноси от пясък и глина. Наводнението било от типа на
така наречените поройни наводнения, които се формирали много бързо и в резултат
на интензивни валежи, които падат на много малка територия за много кратко
време.
На
19.06.2014г. през дере № 1 преминали 112,555куб.м./сек, което показвало наличие
на приливна вълна. Тя се е образувала в горната част на дерето – завирване
на 3 места от свлечени земни маси, паднали дървета и храсти. След преливане на
тези прегради се е получила водно-кална маса с височина 2м.
Вещите
лица поясняват, че на непочистеното и застроено дере не е възможно да бъде
определена проводимостта, но валежните количества не са надвишавали
оразмерителните по норматив, съгласно данните от НИХМ към БАН. Намалена е била
пропускателна способност поради застрояването в дерето и на изхода му.
Над
ромската махала на кв.„****“ се намира гората, която е водосборната зона за
района. Дъждовната вода се стичала в Темелково дере, широко в горната си част
повече от 20м, а при навлизането си в квартала рязко се стеснявало.
Точно
преди мястото, където се намирала къщата на Ж.Ш., над дерето имало мостово
съоръжение - плочест водосток с размери 2.5м/2.0м. и проводимост 5.18 куб.м./сек.,
което като част от ул. **** е свързвало ул****с ул****., а върху него бил
построен фризьорски салон, както посочва в с.з. в.л. **** /водостокът се вижда
на снимката на л.117-І - по т.16 от закл-то, а фризьорският салон - на снимката
към заключението на л.116-І/.Нормативно водостокът следвало да бъде оразмерен
за 15куб.м. и проверен за пропускане на 21 куб.м./сек. при **** на дерето имало
тръбен водосток от две тръби с диаметър 60 см. и проводимост 2 куб.м./сек.
В
т.15 от заключението вещите лица се позовават и на констатациите, направени и
от представители на РДНСК-дерето е било 100% застроено с незаконни постройки,
което ставало стена, образуваща канал по ул.“****“, по който водата е набрала
скорост и е нямало къде да оттече.
Дерето в квартала, където е трябвало да служи за отводняване, е било застроено
с незаконни посторйки и затрупано с отпадъци. Ако е нямало това застрояване при
същото количество валежи, също би преминала голяма вода и би нанесла някакви
щети, но без човешки жертви. Всички жилищни постройки на ул**** от № 68 до № 50
са били построени извън границите на имотите, определени в регулацията от 1989г
и с голяма плътност на застрояването. Жертвите и материалните щети биха били
значително по-малко, ако жилищните сгради не били изградени в коритото на
дерето – на самия път на водата, където ударната сила на високата вълна на
кално-каменния поток е била най-голяма.
Вещите лица посочват, че към момента на
изготвяне на заключението имало влязъл в сила Подробен устройствен план /ПУП/
от 2016г, съгласно който бил разработен проект за възстановяване на
проводимостта на източен и западен охранителни канали на кв.“****“, като
строителството се изпълнявало на два етапа: Първи етап – изпълнение на
бетоновите работи и Втори етап – покриване на каналите и изграждане на детски
площадки и места за паркиране.
При
изслушването им в с.з. вещите лица заявяват, че причината за наводнението и
образуваната приливна вълна е общокомплексна и при наличие на природен феномен
– много дъжд за малко време. Според в.л.**** застрояване и почистването на
дерето не били сред най-основните причини за настъпилото наводнение и
причинените щети, а наличието на водосток, който подпирал потока, идващ по отгоре
самото дере и се отклонил към къщата. Прииждащата вода бързо е затлачила с
клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход под моста и така дерето е преляло,
образувайки вълна, която е помела къщата на ищцата.
Мерките
спрямо дерето трябвало да са комплексни, тъй като дори и условно да било
разделено на урбанизирана и неурбанизирана част, това било едно дере.
Приливната вълна образувана в неурбанизираната част, дори при почистено дере би
причинила вредите.
Посоченото
в т.20 от заключението твърдение за 138л за половин час не било вярно. Вещото
лице видял тези данни от друга ситуационна експертиза, но това не можело да е
вярно. За половин час паднали 30л, а 176л били общо за периода от петте дни.
Според
заключението на вещите лица към момента на събитието жилищната сграда на ищцата
е била построена в дерето, а, както
се уточнява в с.з. 26.11.2018 /л.135-І/, е попадала в обхвата на дерето.
След
даване ход на устните състезания и обявяване на делото за решаване е постъпила молба от вещите лица вх.№
79104/ 30.11.2018 /л.138-І/, в която излагат, че в с.з. на 26.11.2018г, по
повод поставените от адв.Н.П. въпроси, при отговарянето била допусната
неточност, която можело да има значение решаването на делото. Посочват, че към
датата на събитието подземна част на Дере № 1–Западен охранителен канал-**** не
съществува. Отводнителният канал с площ 2209кв.м. е публична общинска
собственост /посочен в отговора по т.22/ достига до водостока
ул."Перекоп". Същият има самостоятелен идентификатор ПИ №
10135.5503.438. Процесната къща се е
намирала в ПИ 10135.5503.35
/посочено в отговора по т.19/, като същият по КК на кв.“****“ не е в обсега на дерето.
По
повод молбата ВРС е отменил хода по същество и е насрочил разглеждането на
делото в о.с.з. на 18.02.2019, като е постановил повторно изслушване на вещите лица. Същите в с.з. /в
лицето на в.л.****/ са заявили, че в самата експертиза нямало никаква промяна,
но когато отговаряли на въпросите на адв.П., казали, че къщата се намирала в
подземната част на дерето, което било невярно и неточно. Освен това, посочва,
че дерето като публична общинска собственост с кадастрален номер свършва до
водостока на ул****А парцелът, в който е построена къщата, имал самостоятелен
номер.
Въззивният
съд намира, че с постановеното повторно изслушване на вещите лица съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение и затова в тази част същите не следва
да бъдат възприемани. Това е така по следните съображения : по инициатива на
всеки участник в процеса /каквито са страните, техните процесуални
представители, а също вещите лица и свидетелите/ могат да бъде поискано
допълване или поправка на протокол по реда на чл.151 ГПК. Не е имало основание
за провеждане на процедурата по чл.201 ГПК, тъй като не са били налице
предпоставките за това - заключението не е обосновано или възниква съмнение за
неговата правилност. Изготвеното от вещите лица заключение е пълно и подробно;
в с.з. същите са дали допълнителни разяснения и очевидно е било възприето от
съда и страните по смисъл, въпреки несъвсем коректния изказ на изложеното.
Затова и никоя от страните не го е оспорила, позовавайки се на неговата
необективност, необоснованост, неясност или съмнение в неговата правилност. Основание
за отмяната хода по същество е подадената от самите вещи лица молба, която може
да бъде предпоставка единствено за производството по чл.151 ГПК за поправка на
протокол, каквото в случая не е било проведено. Ето защо, изложеното от в.лице ****
в с.з. на 18.02.2019 не следва да бъде кредитирано.
Дори
и горното да не се възприеме, съдът намира, че обективираните в протокола
изявления са вътрешно противоречиви. От една страна вещото лице в молбата е
посочило, че се касае за неточност, която може да има значение решаването на
делото.; в с.з. е заявил, че в самата експертиза нямало никаква промяна, но при
даването на устните обяснения в с.з. на 26.11.2018 изложеното от него било
неточно и невярно. Като целя се създава впечатлението да се внуши на съда, че
местоположението на къщата няма връзка с местоположението на дерето, доколкото
това има отношение към извода за наличието на съпричиняване.
Въззивният
съд не споделя наведените с жалбата на въззивната страна подробни доводи, че
това уточнение сочело на несъответствие между Кадастъра по чл.176 от Закона за
водите и КК по отношение на действителното ситуиране на къщата на ищцата, която
не би следвало да бъде нанесена по КК в ПИ с идентиф.№ 10135.5503.35, тъй като
е била построена в Темелково дере, което има свой идентиф.№ 10135.5503.438 по
КК, което е било и действителното положение на терена, въпреки забраната за
строителство, съгл. чл.134 т.З Закона за водите – „в крайбрежните заливаеми
ивици и принадлежащите земи на водохранилищата се забранява строителство на
стопански и жилищни постройки“. В случай, че е била допусната грешка при
нанасянето на обекти в КК, то за това е предвиден специален ред за
отстраняването й. Ето защо в рамките на настоящото производство е недопустимо
да бъде коментирано дали такава грешка е била допусната, след като КК е
одобрена с влязла в сила заповед и с това става стабилен административен акт.
Въз
основа на изложеното дотук съдът формира собствени фактически изводи по
отношение на спорния въпрос къде е била ситуирана къщата на ищцата.
Действително,
видно е от КК, че същата е нанесена в ПИ с идентификатор № 35, а за дерето е
отреден идентиф.№ 438, но двата обекта са в непосредствена близост. Както се
посочи от вещите лица, частта от дерето, попадаща в урбанизираната територия е с
дължина 1280м. С разпоредбата на §1 т.34 от ДР на Закона
за водите
е дадено легално понятие за "воден обект" – „постоянно или временно
съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните
недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с
принадлежащите към тях земи“. В случая процесното Темелково дере или дере №
1 може да се отнесе към този вид воден
обект.
Въз
основа на приложения към заключението по СТЕ картен и снимков материал, а също
и свидетелските показания, може да се направи обоснован извод, че дерето като
геодезическо понятие и самостоятелен обект – част от земната кора е било
отразено в КК с отделен номер и свършва до водостока на ул****Поради
съществуващата цялостна денивелация на терена в тази част на кв.“****“, то
естественото продължение на дерето се явява ****, посочена от в.лица като ул****,
а на КК е обозначена като “Браила“ /последната се намира извън посочени
участък/. От картния материал е видно, че горната част на ул****** преминава
успоредно по продължението на дерето от едната му страна, а от другата по
протежение на дерето е горната част на ул.“****“. Въз основа на това се налага
изводът, че къщата на ищцата се е намирала в най-ниската точка на склона към ул****непосредствено
след плочестия водосток на ул.“Перекоп“, пресичаща ул.“Гривица“. Макар да е
била разположена откъм тази страна, административният адрес на къщата се води
на успоредната ул**** № 68А. В тази връзка за яснота и онагледяване къде се е
намирала къщата и какво е разположението на улиците “****“, **** и **** и *****,
въззивният съд е извършил и самостоятелна справка по публично достъпните
сайтове, които не се явяват нови доказателства, предвид, че данните за това се
съдържат и в събраните по делото такива: СГКК към АГКК-**** https://cadastre.
bg/contacts/sgkk-varna; BGmaps.com https://www.bgmaps.com/link/,
Google-картиhttps://www.google.com/maps/place/%D0%90%D1%81%D0% BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%92
%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3% D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/@43.1808148,27.8829056,242m/data=!3m1!1e3!4m5!3m4!1s0x40a4518b225ab0f7:0x3164a4ea1052749d!8m2!3d43.1795316!4d27.8887542?hl=bg-BG
От сателитната карта е видно, че понастоящем коментираната част, където се е
намирала къщата на ищцата, е заравнен земен насип. Разпечатките на хартиен
носител от електронните сайтове са приложени към корицата на делото.
Според
заключението на в.лице по съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на погиналата
еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№10135.5503.35 и адм.адрес ****А с
площ от 32кв.м. към 19.06.2014г.,
изградена без строително разрешение е
определена в размер на 9500лв./л.121-І/
По
делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на водените от ищцата свидетели ****и **** ****а ****л.136-І/.
В
показанията си свид.****излага, че
познава ищцата от 1990-та година, откогато тя заедно с дъщеря си и внуците си
живеела на адреса ул.“****“ № 68А. Ищцата била много гостоприемна и затова често
си ходели на гости. Ж. работела в „Родопа“, после - на много места, а след това
заминала да работи в ****. Изпращала много пари на дъщеря си. След това дъщеря
ѝ заминала на работа в ****, а ищцата останала вкъщи с децата. На
19.06.2014г дъщеря й си дошла от ****. Същият ден започнало да вали дъжд.
Отначало валяло малко, а след това започнало да вали силно. Майката на
свидетелката също била на гости на ищцата в този ден и загинала там.
Свидетелката имала работа и затова не можела да отиде у ищцата него ден.
Къщата
на ищцата била обзаведена, имало кръгли фотьойли, диван, една голяма секция,
мивка на голямата стая, компютър, ДВД, нова печка, хладилник, пералня, шкафове.
Всичко каквото трябвало имало в дома й като обзавеждане.
След
наводнението ищцата била намерена до една кооперация. Ищцата не била на себе си
и не можела да говори. Към момента на заседанието ищцата живеела в „Максуда“
при племенниците си, децата на нейната сестра. Ищцата казвала, че няма
спокойствие вкъщи, децата ѝ изчезнали, а тя останала да тегли.
Свид.**** ****а ****познавала ищцата от
1990-та год., от когато живеели на ул**** и всеки ден се виждали и пиели кафе у
ищцата. Ищцата живеела заедно с дъщеря си и внуците си, кщоято впоследствие
заминала да работи в ****; там продавала дрехи и изпращала пари на децата си.В
дома на ищцата имало секция, два телевизора, хладилник, печка, пералня, спалня.
При
наводнението водата дошла от канала, от гората. Дерето не било почистено, имало
боклуци, гуми, треви, кал. След наводнението намерили ищцата до един блок и я
прибрали, а след това я завели в дома на свидетелката. Ищцата не била на себе
си, не говорела, стояла като ненормална и само дишала, издраскана и ударена.
Ищцата не можела да ходи до тоалетна и свидетелката и носела леген. Тя пикаела
кал и боклуци. Не можело да я заведат веднага на лекар. Ищцата била в това
състояние дълго време. Даже след като погребали децата, ищцата не можела нито
да говори, нито да вика, а се държала ненормално. В момента ищцата живеела при
племенниците си, които я издържали.
По
делото са приети като доказателство представените от ищцата копия от медицински документи, установяващи
здравословното й състояни след инцидента /л.16-28/, както и са приети
заключенията на вещите лица по допуснатите комплексна
съдебно-медицинска /л.121-127-І/ и
съдебно-психиатрична експертиза /л.103-108-І/. От същите се установява, че
преди 19.06.2014г ищцата не е страдала от психични разстройства, както и от
сериозни соматични заболявания. В резултат на преживяното на 19.06.2014г страдала
от посттравматично стресово разстройство, рекурентно депресивно разстройство –
умерено тежък депресивен епизод. Към момента на извършените прегледи продължава
да страда от посттравматично стресово разстройство. Рекурентно депресивно
разстройство–умерено тежък депресивен епизод. Прогнозата на посттравматичното
стресово разстройство е лоша. Често при загуба на близки при бедствие може да продължи
и цял живот. Тежката психотравма, преживяна на 19.06.2014г, е отключила
изброените психически разстройства.
Хипертоничната
болест не е в причинно-следствена връзка с преживения стрес на 19.06.2014г Тя е
съществувала и преди датата на инцидента, но несъмнено преживяване от такъв
характер можело да усложни болестта и да доведе до увеличаване на кръвното
налягане, но без да определя основното заболяване и не можело да влоши
състоянието. Увреждането на междупрешленни дискове също не е резултат от травмите
от инцидента, но всяка една предходна травма би могла да се усложни или
провокира при настъпилите обстоятелства.
Ищцата
приемала редовно антидепресант Золофт и медикаменти за соматичните страдания,
които били различни във времето.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
В
процесния случай твърденията на ищцата са, че претърпените имуществени и
неимуществени вреди са резултат бездействието на Община Врана, изразяващо се в
неизпълнение на задължението й да извършва почистване на дерето съгласно Закона
за водите
Макар
да се твърди вреда от действията/бездействията на административния орган-Община
**** при или по повод изпълнение на нейните задължения, приложение намира
общата хипотеза на чл.49 ЗЗД , доколкото специалната разпоредба на чл.1 ЗОДОВ
предвижда наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на
административната дейност, отменени по съответния ред, в който случай спорът би
бил подведомствен на административния съд съобразно указанията, дадени с ТР № 2/27.06.2016г
на ВАС по тълк. д. № 2/2015г.
Съгласно
чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Съобразно
задължителните указания, дадени още с ППВС №7/1958г. отговорността по чл.49 ЗЗД
е за чужди виновни, противоправни действия. За непозволеното увреждане
причинено от изпълнителя, се ангажирала отговорност на възложителя, която е безвиновна,
гаранционно-обезпечителна и се пораждала при наличието на вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил
изпълнението на работа.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответното ЮЛ по чл.49 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на предпоставките: противоправно поведение на служителите
на ответника или на ангажираните от него лица, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили вредите за ищцата, т.е. да е налице
причинно-следствена връзка м/у противоправното деяние и вредоносния резултат. Причинната
връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да
се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презумира, съгласно разпоредбата на
чл.45 ЗЗД, то в хипотезата на чл.49 ЗЗД, отговорността е безвиновна.
С
оглед на горното в тежест на ищцата е да установи настъпването на твърдените
имуществени и неимуществени вреди в резултат от погиването на собствената
ѝ жилищна сграда с площ от 32кв.м. и претърпените на 19.06.2014г. и след
това болки и страдания, включително и техния размер както и противоправното
деяние на ответната страна – неизпълнение на задълженията й по чл.139 ал.1 от
Закона за водите за поддържане на процесното дере в състояние, в което да може
да изпълнява отводнителните си функции, а имено – непочистването му, изграждане
вътре в него на насипи, сгради, препречващи естествения воден отток, както и пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилият за
ищцата вредоносен резултат.
В
тежест на ответната Община е да установи, че инцидентът и вредите за ищцата са
настъпили по причини извън волята и контрола на Община **** - извършено от
ищцата незаконно строителство при липсата на конструктивна издръжливост,
игнориране и неспазване на минималните изисквания за сигурност и безопасност на
сградата и в зона с повишен риск, както и липсата на реално извършени действия
по превенция и поддържане на проводимостта на дерето в зоната на горския му
участък, който да е извън отговорността на ответника.
Съобразно
Закона за водите в редакцията му към 19.06.2014г е посочено, че защитата от
вредоносното въздействие на водите е оперативна и постоянна и включва защита от
наводнения – чл.137 ал.1 т.1 и чл.138 ал.1 ЗВ. Постоянната защита включва
изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и
ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в
съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Съгласно чл.139
ал.1 ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по
чл.138 ал.4 т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в
разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е уговорено друго, а в
ал.2 е предвидено, че лицата по ал.1 поддържат и проводимостта на речното
легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни
съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние
до 500м от язовирните стени. От това следва, че отговорността за защита от
наводнения се носи от собственика на съоръженията.
Няма
спор между страните, че процесното Темелково дере /дере № 1/ има самостоятелен
идентиф. № 10135.5503.438, но за него няма съставен Акт за публична общинска
собственост предвид разпоредбата на чл.30 ал.2 ППЗОС – не се актуват временните
постройки, улиците, коритата на реки и дерета и други подобни, освен ако в
специален закон е предвидено друго.
Спорен е въпросът дали е налице пряка причинна връзка между вредите и
произшествието.
От
заключението на вещите лица се установява, че в Община **** няма данни кога е
почиствана процесната част от дерето преди 19.06.2014г. Установи се, че дерето в
извън урбанизираната територия е било обрасло с ниска и средно висока
растителност, профилът му не е бил почистван, а в урбанизираната част има
плътно застрояване, което е довело до значително намаляване пропусквателната му
способност.
Къщата
на ищцата се е намирала непосредствено до долния край на дерето, който свършва
на плочестия водосток на ул****, в най-ниската част и непосредствено след
водостока и покрай открития канал на водостока. Последният се установи, че бил с
проводимост 5,18куб.м./сек. при нормативно изискване за проверка за пропускане
на 21куб.м./сек. Падналите валежи в периода от 08:00 часа на 19.06.2014г. до
20.06.2014г. са били 74,3л/кв.м., т.е. не е било налице непреодолима сила
довела до наводнението и щетите настъпили за ищцата.
При
това положение, доводите на ответната страна, че е налице бездействие и на
трето за спора лице относно неурбанизираната част от дерето и наличие на принос
за настъпване на вредите от това бездействие не могат да доведат до
освобождаване на ответника от отговорност за обезвреда на вредите. Съгласно
чл.53 ГПК, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно,
т.е. дори да се приеме, че вредите са били причинени и от друго лице, ответната
община отново не би се освободила от отговорност, а би отговаряла наред с другия
съпричинител на вредите.
Гореописаните
бездействия на ответника във връзка с неизпълнение на задължението за
разчистване и поддръжка на дерето са довели като пряка и непосредствена
последица настъпването на твърдените от ищцата вреди. Дали би се образувала
приливната вълна и дали тя би причинила описаните в исковата молба щети за
ищцата не може да бъде категорично установено, а могат да бъдат направени само
хипотетични предположения, още повече предвид невъзможността да се определи
пропускателната способност на процесното дере.
Следователно,
наличието на пряка причинно-следствена връзка е установено.
Кумулативното
наличие на изискуемите предпоставки обуславя извод за доказаност на предявените искове по
основание.
По размера на
обезвредата.
По
този въпрос е относимо възражението на ответната страна, че ищцата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, т.е. съпричиняване. Съпричиняването по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. В този случай се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от
отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган няма да носи отговорност. Ако само е допринесъл -
обезщетението следва да се намали с оглед особеностите на всеки конкретен
случай.
В
процесния случай въпросът е дали построената от ответницата къща без строителни
книжа е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. На този въпрос следва
да се отговори положително.
Няма
спор, че къщата е построена на първо място в рискова зона, както се посочи
по-горе, в най-ниската част на ул****непосредствено след плочестия водосток на
ул****, пресичаща улиците “****“ и ул****. При това, строежът е бил осъществен
без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми, каквато
констатация вещите лица са направили и по отношение на извършеното плътно
застрояване по ул.“****“, попадаща в частта на кв.“****“ с предимно ромско
население. Съгласно чл.178 ал.1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или
части от тях, преди да са били въведени в експлоатация от компетентния орган по
чл.177. Тези действия на ищцата са доказателството, че същата има своя принос в
настъпването на вредоносния резултат. Дори да се приеме, че впоследствие Община
**** е проявила бездействие по премахването на незаконните постройки, не е
основание да се направи обратният извод за липсата на съпричиняване. Това
следва и от основния принцип, че не може да се черпи права от собственото
неправомерно поведение. Ето защо, се налага изводът за наличие на
съпричиняване, което съдът определя в размер на 50% и затова присъдените суми
следва да бъдат редуцирани в този обем.
По отношение на
имуществените вреди
Ищцата
претендира сумата от 10 000лв - частичен иск от общо претендираната сума от 39
250лв, която сума включва обективно съединените претенции за:
32 000лв – обезщетение за погиналата
къща, изчислено 32кв.м.х1000лв на кв.м.
7 250лв – обезщетение , представляващо равностойността на погиналите
дв.вещи, а именно:
готварска печка - 550лв;
холова гарнитура - 800лв;
маси 2бр - 300 лв;
телевизор
плазма 800лв;
пералня - 400лв;
хладилник - 500лв;
компютър- 400лв;
килими и пътеки-400лв;
комплект спалня - 800лв;
столове - 300лв;
холова секция - 500лв;
кухня с кухненска посуда - 1500лв.
От
заключението на СОЕ се установи, че пазарната стойност на погиналата вещ-
къщата възлиза на 9500лв.
Що
се отнася до движимите вещи. От факта, че е погинала къщата, в която следва да
се предполага, че са се намирали и посочените дв.вещи, не може да се направи
извод за основателността на претенцията. Простото изброяване от страна на
свидетелите на движими вещи само по родови белези не е достатъчно, за да се
направи извод за тяхната индивидуализация по вид. Това се отнася за посочените
от тях : готварска печка; холова гарнитура; телевизор -
плазма; пералня; хладилник ; компютър; холова секция. По отношение на
останалите - маси 2бр; килими и пътеки; комплект спалня; столове; кухня с
кухненска посуда не се събраха никакви доказателства за установяването, че
ищцата е притежавала такива към момента на инцидента, както и техния вид. А що
се отнася до тяхната стойност, доказателства в тази посока не са събрани, за да
се приеме, че претенциите за присъждане тяхната равностойност са установени по
размер. При това положение претенцията се явява изцяло недоказана по основание
и размер и подлежи на отхвърляне.
Предвид,
че съдът е сезиран с частичен иск за сумата от 10 000лв, за която ищцата
не е посочила каква част от нея се отнася до искането и за обезвреда за къщата
и каква част – за движимите вещи, въззивният съд намира, че следва да се
произнесе съразмерно при съобразяване съотношението между тях в общия размер на
претенцията, т.е. при съотношение 32000лв към 7250лв, следва че в рамките на
частичния иск това намира следния числов израз – 8250лв за къщата и 1847лв – за
дв.вещи. По отношение на последните /за сумата от 1847лв/ искът е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне поради
недоказаност. А по отношение на първата сума от 8125лв, съдът приема
претенцията за доказана по основание и размер, но същата следва да бъде
редуцирана наполовина предвид направения извод за съпричиняване. Затова
обезщетението за имуществената вреда от погиването на къщата придобива следния
паричен израз - 4076,50лв, а за разликата до 8125лв подлежи на
отхвърляне.
По отношение на
неимуществените вреди
Частичният иск е за 7000лв от общо претендираната
сума от 20 000лв.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото
/заключението на СМЕ и свидетелски показания/ се установиха както настъпилите физически
уреждания, така и най-вече влошаването на психо-емоционалното състояние на
ищцата - произшествието се е оказало
съществен стресогенен фактор.
Формирайки извода си
съдът съобразява установената трайна практика, че не е в тежест на пострадалия
да доказва всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание,
неудобство и др./. След като са доказани увреждащите действия/бездействия,
искът е установен по основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си
негативни изживявания /в този см. са решенията на ВКС №№ 253/2.07.2012г по
гр.д.№ 652/2011г на IV ГО и № 316/14.10.2013г по гр.д.№ 121/2013г на IV ГО/.
Ето защо обезщетението е доказано по основание и
размер, но същото следва да бъде редуцирано наполовина предвид изложеното
по-горе относно наличието на съпричиняване. Така обезщетението следва да бъде
уважено до размера от 3500лв и
отхвърлено за разликата над 3500лв до частично заявения размер от 7000лв.
По претенциите за
обезщетение за забавено изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът
изпада в забава от датата на деликта и затова от него момент се дължи обезщетение
за забавеното изпълнение в размер на законната лихва.
В
конкретния случай ответната Община е изпаднала в забава за дължимите
обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди от датата на
деликта – 19.06.2014г, съгл.чл.84 ал.3 ЗЗД. Затова периодът на дължимите
мораторни лихви е от 20.06.2014 до завеждането на исковата молба-22.05.2018.
С оглед изхода на спора по главните искове,
частично основателни са претенциите з вземания за обезщетение за забавено
изпълнение, както следва:
Предявеният
като частичен иск за заплащане на обезщетения за забава върху дължимата
главници за имуществените вреди се явява частично основателен до размера
от 1623,96лв съобразно уважената
част от претенцията за главница.
Недоказана
е по основание и размер и затова подлежаща на отхвърляне е разликата над горепосочената
сума /1623,96лв/ до присъдената от ВРС размер на 3 984,41лв, заявена като част от вземането общо от 15 638,02лв - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 39 250лв за периода
от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
Предявеният като частичен иск за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимата главница за неимуществените вреди също се явява частично
основателен до размера от 1394,48лв.
Недоказана е по основание и размер и затова подлежаща на отхвърляне е
разликата над горепосочената сума /1394,48лв/ до присъдената от ВРС в размер на
2 789,09лв, заявена като част от
вземането общо от 7968,42лв- обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20000лв за периода от
20.06.2014г до 22.05.2018г.
Размерите
са изчислени с помощта на програмния продукт на Апис-Финанси, за което копие от
електронния документ е разпечатан на хартиен носител и приложен към корицата на
делото.
По разноските
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото съразмерно на уважената
част от претенциите Съобразно представения списък на разноските същата е
направила такива в размер на 1500лв за първата инстанция и 1260лв – за втората
– заплатено адв.възнаграждение, което е видно от представените по делото
доказателства., или общо 2760лв.
При
общ размер на уважените претенции от 10595лв, съразмерно на това следва да се
присъди сумата от 1230лв.
На
осн.чл.78 ал.6 ГПК ответната Община е осъдена да заплати по сметка на ВРС
разноски в размер на 1000лв – заплатени възнаграждения за вещи лица и 950,94лв
държ.такси върху изцяло уважените частични искове или общо 1950,94лв.
Съобразно
частичната основателност на претенциите, преценена от въззивния съд, то
съразмерно на това, дължимите от ответната страна суми за двете инстанции
придобиват следния размер: 635,70лв
– държавни такси за двете инстанции, и 445,67лв–от общия размер на заплатените
възнаграждения за вещи лица.
Останалата
част от дължимите суми /т.е. върху отхвърлените претенции/ не следва да бъдат възлагани
на ищцата поради освобождаването й от заплащане на такива с определение на ВРС
№ 23156/14.06.2018
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението
на ВРС-41с-в № 1131/18.03.2019г по гр.д.№7697/2018г в ЧАСТИТЕ му, с които са уважени предявените от ищцата Ж.А.Ш. частични искове с правно
основание чл.49 вр.чл.45 и чл. 86 ЗЗД, като е осъдена Общината да заплати
следните суми:
- за разликата над 4076,50лв до 10 000лв по частично предявения иск от общото вземане
в размер на 39 250лв, представляващо обезщетение за претърпени имуществени
вреди и включващо обезщетение в размер на 32000лв - равностойността на погиналия недвижим имот на ищцата:
еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ 100135.5503.35.1, разположена в ПИ с
идентиф.№ 10135.5503.35 и с административен адрес: ****, със застроена площ от
32кв.м., а също и погинали движими вещи,
намиращи се в посочения имот общо в размер на 7250лв, както следва: готварска печка - 550лв; холова гарнитура - 800лв;
маси 2бр - 300 лв; телевизор плазма 800лв; пералня - 400лв; хладилник - 500лв;
компютър- 400лв; килими и пътеки-400лв; комплект спалня - 800лв; столове -
300лв; холова секция - 500лв; кухня с кухненска посуда - 1500лв, погинали вследствие бездействието на ответника за поддържане на дере, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г до окончателно
изплащане за вземането;
- за разликата над 1623,96лв до 3 984,41лв, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение, дължимо върху присъдената по частичния иск главница за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4076,50лв, като присъденото обезщетение за забава се явява част от предявения
като частичен иск за обезщетение за забава с общ размер от 15 638,02лв върху главницата
от 39 250лв за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
- за разликата над 3500лв до 7 000лв по частично предявения иск, претендирани като част от вземането общо в размер на
20 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания поради нейните лични преживявания при наводнението
на 19.06.2014г в кв.“****“ на гр.**** и поради влошаване на здравословното
ѝ състояние след наводнението, които вреди са настъпили вследствие
бездействието на ответника за поддържане на дерето, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно
изплащане за вземането;
- за разликата над 1394,48лв до 2789,09лв, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение, дължимо върху присъдената
по частичния иск главница за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3500лв, като присъденото обезщетение за
забава се явява част от предявения като частичен иск за обезщетение за
забава с общ размер от 7968,42лв върху главницата от 20 000лв за периода от
20.06.2014г до 22.05.2018г, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж.Ш. *** за заплащане на суми за обезщетение за претърпените
от нея вреди, както следва:
имуществени вреди за разликата над 4076,50лв до 10
000лв от частично предявения иск в размер на 10 000лв, включващ претенциите
за равностойност на погиналата къща в размер на 8153лв и погиналите движими
вещи в размер на 1847лв, като част
от общото вземане в размер на 39 250лв - обезщетение за претърпени
имуществени вреди и включващо обезщетението в размер на 32 000лв -
равностойност на погиналия недвижим имот
на ищцата: еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ 100135.5503.35.1, разположена
в ПИ с идентиф.№ 10135.5503.35 и с административен адрес: ****, със застроена
площ от 32кв.м., а също и погинали движими
вещи, намиращи се в посочения имот общо в размер на 7250лв, както следва: готварска печка - 550лв; холова гарнитура - 800лв;
маси 2бр - 300 лв; телевизор плазма 800лв; пералня - 400лв; хладилник - 500лв;
компютър- 400лв; килими и пътеки-400лв; комплект спалня - 800лв; столове -
300лв; холова секция - 500лв; кухня с кухненска посуда - 1500лв, погинали вследствие бездействието на ответника за поддържане на дере, находящо се в ****по
протежението на ул**** и ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г до окончателно
изплащане за вземането;
обезщетение за забавено изпълнение
за разликата над 1623,96лв до 3 984,41лв по частичния иск,
който е част от общо претендираната сума за мораторна лихва в размер на 15 638,02лв
върху главницата от 39 250лв за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
неимуществени вреди за разликата над 3500лв до 7 000лв
по частично предявения иск, претендирани като част от вземането общо в размер на 20 000лв - обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания поради нейните лични преживявания при наводнението на 19.06.2014г в
кв.“****“ на гр.**** и поради влошаване на здравословното ѝ състояние
след наводнението, които вреди са настъпили вследствие бездействието на
ответника за поддържане на дерето, находящо се в ****по протежението на ул****
и ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно изплащане за
вземането;
обезщетение за забавено изпълнение
за разликата над 1394,48лв до 2789,09лв по частичния иск, който е част от общо претендираната сума за мораторна лихва в размер на 7968,42лв върху главницата от 20 000лв
за периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части, с които са присъдени следните суми : 4076,50лв – обезщетение за имуществените вреди
по предявения частичния иск от 10000лв,
и обезщетение за забавено изпълнение
– в размер на 1623,96лв по частичния иск, изчислен върху главницата от 4076,50лв за периода от
20.06.2014г до 22.05.2018г; 3500лв – обезщетение
за неимуществени вреди по частичния
иск от 7 000лв, както и обезщетение за
забавено изпълнение – в размер на 1394,48лв по частичния иск,
изчислен върху главницата от 3500лв, за
периода от 20.06.2014г до 22.05.2018г;
ИЗМЕНЯ размера на присъдените от ВРС разноски, дължими от ОБЩИНА **** в полза на Ж.Ш.,
като ги НАМАЛЯВА от 1500лв на 1230лв /хиляда двеста и тридесет лева/ общо
за двете инстанции съразмерно на уважените претенции на ищцата, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК
ИЗМЕНЯ размера на определените с решението на ВРС-41с-в № 1210/22.03.2019, постановено по гр.д.№
7697/2018г, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, държавна такса
и разноски по делото, дължими от ОБЩИНА ****, съразмерно на уважените
претенции, като ги НАМАЛЯВА по
размер от 1000лв на 445,67лв –
разноски за възнаграждения за вещи лица, както и от 954,94лв на 635,70лв – дължими държавни такси
върху уважените размери на претенциите общо за двете инстанции /423,80лв – за
първата и 211,90лв- за втората/, на осн.78 ал.6 ГПК.
Разноски в полза
на Община ****, дължими от ищцата, върху отхвърления размер на претенциите не
се присъждат поради освобождаването на ищцата от заплащането на такива, на
осн.чл.83 ал.2 ГПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
уведомяването на страните в частите, за които предявените искове са за суми над
5000лв, арг.чл.280 ал.3 предл.1-во ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: