Решение по дело №509/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е въз основа на касационна жалба от Г. Ф. М. от гр. Бургас, с която се оспорва Решение № 232 от 17.04.2025 год., постановено по АНД № 124 по описа за 2025 год. на Районен съд – гр.Плевен.

С така постановения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0938-001063 от 11.04.2024 г. на началник ГРУПА към ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено на Г. Ф. М., [ЕГН] от гр. Бургас, обл. Бургас, [улица], ет. 1, ап. 2 административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се и съображения за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, с оглед което настоящата съдебна инстанция приема, че се навеждат касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови отмяна на оспореното наказателно постановление. Алтернативно е направено искане след отмяна на въззивното решение делото да се върна на РС за ново разглеждане

В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява. От него е постъпило писмено становище, в което се поддържат оплакванията от касационната жалба и е направено искане за отмяна на обжалваното решение, както и на оспореното наказателно постановление. Подържа се алтернативно направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Плевен.

Ответникът по касация не изпраща процесуален представител и не изразява становище във връзка с касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е събрал относимите към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

По конкретните оплаквания на касатора съдът съобрази следното:

С касационната жалба се оспорва анализът на събраните в хода на съдебното производство доказателства и се твърди, че съдът не е положил всички усилия за установяване на обективната истина, тъй като не е изискал записите от „боди камерите“ на актосъставителя и свидетеля на нарушението, а е основал решението си единствено на констатациите от АУАН.Касационният състав намира горните оплаквания за неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е писмено доказателство, доколкото представлява официален документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му – чл.93, т.5 от НК. Неговата доказателствена стойност е регламентирана в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон /т.е. ЗДвП/ имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът не намира при съставянето му да са допуснати нарушения, с оглед което същият представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Отразените в него фактически обстоятелства се поддържат от разпитаните като свидетели актосъставител М. Г. и свидетел на констатираното нарушение Б. М., макар и същите да заявяват, че не си спомнят конкретния случай поради изтеклия времеви период. По делото не са налице други доказателства, служебно събрани от съда или представени от жалбоподателя, които да опровергават доказателствената стойност на процесния АУАН.

Неоснователно е оплакването на касатора, свързано с обстоятелството, че не са изискани видеозаписи от „боди камерите“ на актосъставителя и свидетеля на нарушението, използването на които е регламентирано със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8123з-1739/24.10.2023 г. Въпросните записи, както е видно от посочената заповед, се изготвят за осъществяване на вътрешнослужебен контрол върху дейността на полицейските служителите, а не във връзка с контрола на пътното движение. Средствата, които са използват от полицейските органи при осъществяване на дейността по контрол на пътното движение са изчерпателно изброени в чл.87, ал.1, т.1 – т.9 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи и „боди камерите“, респективно записите от тях, не са сред посочените в разпоредбата.

По тези съображения съдът намира, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена

В издаденото НП извършеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 104а от ЗДвП и е описано с всички признаци от обективна страна. За същото законосъобразно е наложено следващото се административно наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лв. Размерът на предвидената санкция е във фиксиран от законодателя размер и не подлежи на преценка от наказващия орган или съда. Законосъобразно е постановено и отнемане на 8 контролни точки на водача при съобразяване Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При така изложените съображения Административен съд - Плевен счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да обуславят отмяна на въззивното решение и оспореното наказателно постановление. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 17.04.2025 год., постановено по АНД № 124 по описа за 2025 год. на Районен съд – гр.Плевен.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.