№ 7329
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501316 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 17820/31.10.2023г. постановено по гр.д.№ 57520/21г. по описа на СРС, 49 с-
в Л. С. В., ЕГН**********, с адрес: гр.София, ул. ****, е осъдена да заплати на Й. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район Слатина, ул. ****, етаж партер, на основание чл.45 от
ЗЗД сумата от 7000 лева, от която 960 лева- имуществени вреди от течове в жилището й,
изразяващи се в паднала мазилка от тавана, разрушени арматури и бетон на плочата между
двата етажа и сумата от 6040 лева- имуществени вреди от течове в гаража й- пукнатини,
срутена мазилка и разрушени арматури и бетон на плочата, както и корозирала метална
врата на гаража, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата от 1000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоции и притеснения вследствие на течовете в жилището и гаража й, находящи се гр.
София, ул. ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. За разликата до претендирания размер от 3000лв. искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като недоказан. Със същото решение
ответницата е осъдена да заплати на ищцата сторените в първа инстанция разноски в размер
на 1760лв.
Недоволна от решението в осъдителната му част е останала ответницата Л. С. В., която го
обжалва. Във въззивната жалба, която е банкетна, е посочено, че решението на
1
първоинстанционния съд е необосновано, недоказано и противоречи на здравия разум. Иска
се отмяната му.
В депозирания в срок отговор на въззивната жалба, ищцата я оспорва. Насочва
вниманието на съда към бланкетния характер на въззивната жалба и липсата на конкретни
доводи досежно твърдяната порочност на решението на районния съд. Намира същото за
валидно, допустимо и правилно и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира за
разноски.
В хода на въззивното производство както въззивницата, така и въззиваемата страна са
починали. На тяхно място са конституирани техните наследници – А. Л. И. и Д. Л. И. като
въззивници, и Е. Г. П. и Л. Г. В., като въззиваеми, които поддържат съответно подадената
въззивна жалба и подадения отговор на същата.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Пред районният съд са били предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата Й. С. Р. е твърдяла, че в резултат на течове от имота на ответницата в периода
6.10.2016г. – 6.10.2021г. са причинени имуществени вреди в нейния имот – апартамент и
гараж, които е конкретизирала в хода на производството. Отделно от това, посочила е ,че
ответницата отглежда множество котки, чиято миризма и шум, вкл. и разпространяваните от
тях бълхи й пречат да живее нормално.
Ответницата Л. С. В. е оспорила исковете и всички изложени от ищцата твърдения, без да
навежда свои твърдения.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства районният съд е
установил, че страните, сестри, са собственици на жилищни обекти в една жилищна сграда
намираща се в дворно място от 350 кв.м., находяща се в гр. София, ул. ****, като ищцата е
собственик на жилище в сутерена, жилище на втория етаж, жилище на третия етаж и гараж
№2, а ответницата е собственик на жилище на първия етаж и гараж №1.
Във връзка с установяване претенцията на ищцата и по нейно искане съдът е допуснал
изслушване на съдебна техническа експертиза, събрал е и гласни доказателства във връзка с
твърдения за увреждания по имота на ищцата и по неудобството които й създават
отглежданите в имота на ответницата котки.
Въз основа на съдебно –техническата експертиза съдът е установил течове от жилището
на ответницата в жилището на ищцата, в резултат на което е паднала мазилка от тавана на
банята, бетоновата плоча в същото помещение е оголена, а армировката е ръждясала.
Паднала мазилка и оголена армировка е установена и в тоалетната на ищцата, а в кухнята й
са установени мокри петна по стени и таван. Досежно гаража на ищцата, техническата
експертизата е установила, че плочата на тавана му е и под на терасата на ответницата.
Поради липсата на улук на терасата, водата подлизва и мокри стряхата на гаража, в резултат
на което бетонът на плочата е обрушен, а ползването на гаража е опасно.
2
За да постанови обжалваното решение, районният съд е кредитирал заключението на
вещото лице , както и показанията на разпитаните свидетели. Разпитани са свидетели
водени от ищцата. Ответницата е поискала също събиране на гласни доказателства, но тъй
като не е довела допуснатия й свидетел, последният е бил заличен. Съдът изцяло е уважил
иска за обезщетение за имуществени вреди, въприемайки изцяло заключението на
експертизата. Уважил е частично иска за обезщетение за неимуществени вреди като е
подложил на самостоятелна преценка събраните гласни доказателства във връзка с
отглеждането на множество на брой котки в имота на ответницата и неудобството, което
това създава на ищцата.
Ищцата не е обжалвала решението в частта, с която искът й за неимуществени вреди е бил
отхвърлен. В тази част решението е влязло в сила.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
непълнота на доказателствата или необоснованост. За такива пороци по общото правило на
чл.269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съгласно
т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността на
първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено ката основание за
обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака, ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняване на родителски права, личните отношения, издръжката на децата и ползване на
семейното жилище . По подадена бланкова въззивна жалба, в която не са посочени
конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е
недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното
първоинстанционно решение от въззивния съд /така в решение № 172/ 10.04.2017 г. по т.д. №
2312 / 2015 г., ВКС, I т.о./.
Липсва императивна правна норма, която да е нарушена от районния съд. Решението не
противоречи и на здравия разум, в какъвто смисъл е въведено оплакване във въззивната
жалба. Същото е мотивирано и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемите се следват направените
от тях разноски пред настоящата инстанция, за което те са отправили изрична претенция
ведно с представен списък по чл.80 от ГПК. Въззивниците не са възразили по размера им,
3
поради което и на основание чл.78 ал.3 от ГПК съдът им присъжда в цялост претендираните
разноски в размер на 1500лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17820/31.10.2023г. постановено по гр.д.№ 57520/21г. по
описа на СРС, 49 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. Г. П. , ЕГН ********** и Л. Г. В., ЕГН ********** да заплатят на А. Л. И.,
ЕГН ********** и Д. Л. И., ЕГН ********** разноски за въззивна инстанция в размер на
1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта на предявения иск за имуществени
вреди пред ВКС в едномесечен месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4