П
Р О Т
О К О
Л
№ 461
гр.
Пловдив, 25.07.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор АНДРЕЯ АТАНАСОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АНТОНОВА
ВЧНД № 390 по описа за 2019 година.
На именното повикване 10,05 часа в залата се
явиха:
Образувано
е по жалба на адв. Т. – защитник на
обвиняемата В.Ц.Х., обвиняема по ДП № 14/2019 г. по описа на РУ – Т..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ В.Ц. -Х. –
явява се лично и със защитника си адвокат
О. Т., с пълномощно по делото.
ЗА АПЕЛАТИВНА
ПРОКУРАТУРА Пловдив се явява прокурор АНДРЕЯ АТАНАСОВ.
АДВ. Т.: Няма процесуална пречка, моля
да дадете ход на делото.
ОБВ. Х.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик
ВЕЛИНА АНТОНОВА.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
Адв.
Т.: Нямам искания за отводи
и доказателства. Поддържам подадената жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства.
ОБВИНЯЕМАТА
В.Х.: Същото е и моето
становище.
С оглед становищата на страните, че нямат
нови искания и тъй като делото е
изяснено от фактическа страна, съобразно предмета на доказване в
производството,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, пред Вас се атакува определение за
Пловдивският окръжен съд, с което е
оставена без уважение жалбата за промяна на мярката за неотклонение на обвиняемата В.Х. от Задържане под стража в
по-лека такава.
Съдът се е произнесъл с едно определение, в
което последователно и съвсем кратко е
изредил наличността и липсата на
основания, които водят до промяна на
обстоятелствата, наложи вземането
на мярката за неотклонение, като ги е обосновал с по няколко изречения.
В случая, на първата инстанция се коментира квалификацията, която евентуално би могла да бъде и от двете
страни – както от защитата, така и от прокурора, като такава квалификация в
момента не е налице, а единствено квалификацията за престъпление по чл.115 НК,
въпреки коментираното за съвсем други деяния, съвсем други обстоятелства, които
евентуално биха се изяснили в това досъдебно производство и евентуалната
промяна на квалификацията от страна в по-лека, а от друга в по-тежка такава.
Към момента
няма разколебаност в изводът, че има достатъчно данни за извършено
деяние, както и в обоснованото предположение.
Безспорно е, че в случая е налице
тежко престъпление, за което
законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“.
От друга гледна точка обаче, аз не съм
съгласен както с това, което е казал прокурорът, така и в приетото от него от съда, а именно,
че е налице опасност да се извърши престъпление и евентуално да се укрие.
Според мен тези две кумулативно изискуеми обстоятелства от закона, не са
налице. Първоначалното при вземане на мярката за неотклонение Задържане под
стража, се е сметнало, че може да се прикрият следи от извършването на престъплението, но сега след 6-те месеца
изтичане на срок по разследването,
считам че това основание не е налице. От друга страна не е налице и
опасност да се укрие обвиняемата.
С оглед изложеното пред Вас считам, че
жалбата е напълно основателна. Определението на съда е оборимо в тази му част, в която се е приело, че е
наложително мярката за неотклонение да бъде Задържане под стража и считам, че
всички цели на мерките за
неотклонение, могат да бъдат постигнати
с една мярка Домашен арест, поради което Ви моля да се произнесете в тази
насока и да уважите жалбата.
Адв.
Т.: Уважаеми апелативни
съдии, не мога да не благодаря за аргументирания и най-вече обективен прочит на
доказателствата по делото на представителя на Апелативна прокуратура Пловдив.
Всички
съдилища, разглеждали досега мярката за неотклонение, са категорични, че
няма опасност обвиняемата да се укрие и затова аз няма да го аргументирам,
защото споделям казаното от предходните съдилища, които са единодушни и е
нормално и законосъобразно да се твърди това.
На следващо място, не съм оспорвал и
категорично съм заявил, че и към този момент около шест-седем месеца след
задържането, обоснованото предположение за извършено тежко деяние не е
разколебано. Но не мога да се съглася с твърдението в определението на окръжния
съд, че в производство по чл. 65 НПК не може да се коментира квалификацията.
Това формално е вярно. Наясно съм, че съдът не може да предлага квалификации и
единствената институция в страната е
прокуратурата, която може да квалифицира деянията, поне в ДП. Но вижте
вече шест месеца и половина пред какво обвинение сме изправени. Обвинени сме,
че в периода от 17.30 часа на 13.01.2019 г. до 14 часа на 14.01.2019 г. в с.
Труд подзащитната ми е умъртвила съпруга си. Ако не беше трагично, щеше да е
смешно. Т.е., непромененото обвинение
твърди, че тази женица 20 часа е убивала мъжа си. А защита какво да
защитава? За убийство 13-ти в 15.30 ли, в 18 часа, в 19.20 часа, или на
следващия ден? Самата прокуратура и органите на ДП събират доказателства,
необорени от никого, че тя на следващия ден отива на работа, от 8 часа сутринта
до 14 часа е на работа, според самите органи на ДП. За това време кой е
убиецът, кой е извършил деянието? Тя не е там. И това е според органите на
ДП. Това обвинение е несъстоятелно. Ако
той е било нормално към 14-15 януари, шест месеца и половина след „задълбочено
разследване“, това обвинение да не бъде променено, е абсурдно. Затова казвам,
че не е без значение какво е обвинението дали е по чл. 115 или по чл. 119.
Наясно съм, че не следва да навлизам по същество, но обвинението беше по чл.
119, тя отдавна щеше да си е вкъщи. Нямаше съд, който да я държи за убийство,
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. А такива данни има.
Да, вярно от нея, от обясненията на обвиняемата, но те са доказателства
поделото, когато не са оспорвани.
Категорично е установено, че тази жена е тормозена дълго време от
съпруга й и то най-вече след нелепата смърт на сина им, когато нещата
ескалират. Тя е онкоболна и докато е била в болницата, съпругът й един
единствен път е отишъл да я види, за
да се увери, че е болна от рак. Цитирам какво е казал: „Вярно ли, че си болна
от рак, ма? Надявам се, че скоро ще умреш.“ Това са доказателства, събирани от
органите на ДП, не наши твърдения. Има данни за извършено нападение от страна
на убития, което не е прекратено. Първо, пред банята, след това в банята.
Аз дори се изумих, че прокурорът в първата
инстанция твърдеше, че убитият съпруг е бил наръган многократно с нож, но нож
няма. Порезните му повърхностни рани са от счупеното огледало в банята и това
категорично е установено от СМЕ. Смъртта е от асфикция, няма спор за това. Но
това удушване едва ли е продължило 20 часа. Дотук за обоснованото
предположение, което не оспорвам и което не е разколебано. Много ме смущава
огромното количество алкохол, констатирано в кръвта на убития, което всеки лекар би описал в
учебниците по съдебна медицина като водещо до силна агресия, некоординирани
движения и т.н.
Най-важният въпрос: Опасност да извърши
престъпление. Предходните съдилища
приемат, че такава е налице, най-вече обосновавайки се на поведението на
обвиняемата след деянието – била прикривала доказателства, опитвала се да бърши
кръвта. Вижте фотоалбумите. Една жена,
която цял е чистила, едва ли ще почисти по този начин. Има едно съвсем леко
замазване на кръвта, има обилно кръв. Това ли е прикриване на доказателства?
Тези й действия са вследствие на паника и стрес, на объркване след деянието, а
не на опит да се прикрият доказателствата. Безспорно трупът е намерен на 14-ти
късно следобед. Ако искаше да прикрива доказателства, дотогава можеше да го
свърши по много по- добър начин. Отново
казвам, става дума за жена, на която едва ли чистенето й е чуждо.
Единственият сериозен аргумент за престоя на
тази жена в ареста се корени в разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, че й е
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, наказуемо с от десет и
повече години. Но тук отново е мястото да кажа, че квалификацията не е
перфектна и има какво да се работи в тази насока. Необходима е още една
експертиза за състоянието на пострадалия, която не е направена и това е вече
моя работа.
Отново за опасността да извърши
престъпление.
Тази жена, на тази възраст, некриминално
проявена безспорно, неизвършвала никакво престъпление, очевидно става въпрос за
битов инцидент, с много тежък
резултат. Няма никакви разумни аргументи, доводи и най-вече доказателства, от
които може да се направи обоснован извод за реална опасност тя да извърши
такова престъпление.
Затова за мен най-подходящата мярка за
неотклонение е Домашен арест. Безспорно е, че Домашен арест не може да бъде по
местоживеене по лична карта на обвиняемата, тъй като видно от доказателствата
по делото, апетитът за този имот е много голям, той е отчужден и там имат право
да се нанесат други хора, които вече са собственици на този имот. Тя там не
може да отиде, затова съм посочил адрес на родната й къща, където е живяла
преди брака й в с. Т., ул. Б.Ч. № 2а.
В този смисъл моля за определението ви.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМАТА:
Обв.
В.Х.: Съгласна съм с
казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА:
Обв. В.Х.: Моля за мярка Домашен арест.
Съдът, след тайно съвещание, прие за установено следното:.
Производство е
по реда на чл. 65, ал. 8 - 9
от НПК.
Образувано е
във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу определение на Пловдивски окръжен
съд, наказателно отделение, с което е било оставено без уважение искането на
обвиняемата за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение задържане
под стража в по-лека такава.
Като съобрази
доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на ПОС,
настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че
и понастоящем са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за
изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като
изложените мотиви във връзка с тяхното наличие няма да бъдат преповтаряни.
Всъщност пред настоящия съд не се навеждат нови доводи, като релевираните и
пред първата инстанция аргументи, са получили мотивиран отговор от този съд.
Правилно е било отбелязано, че обвиняемата е привлечена за обвинение с правна
квалификация по чл. 115 от НК, което се явява тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на долната
граница на наказанието лишаване от свобода от десет години и максимум от
двадесет години. В случая предвидената от законодателя санкционна рамка в висок
минимум и максимум разкрива висока степен на обществена опасност и морална
укоримост на деянието като вид престъпно поведение, за което е инкриминирана и
наказателна санкция. Заедно с това настоящият съд споделя като напълно
обоснован извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана
в хода на разследването, може да се
направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на
вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими в
производството свързано с мярка за неотклонение задържане под стража. Не могат
да бъдат споделени доводите на защитата, че с напредване на разследването е
разколебано обоснованото предположение за авторството на конкретното деяние,
тъй като се разкрили данни за по-леко наказуемо престъпление. Тези доводи не
намират опора в материалите по делото, в които не са събрани данни за
отбранителни действия докато е налице продължаващо нападението с цел да бъде
отблъснато, каквото е изискването на чл. 119 от НК. Изготвената комбинирана
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на обвиняемата не подкрепя
доводите на защитата за евентуална квалификация на убийството по чл. 118 от НК. Настоящият
съдебен състав се солидаризира и със застъпеното становище от ПОС по отношение
на преценката на останалите предпоставки, свързани с изпълнение на мярка
задържане на обвиняемата, а именно наличие на опасност от извършване на
престъпление и от укриване и тяхната адекватна неутрализация само чрез
изпълнение на мярка задържане под стража. Правилно е преценено, че реалната
опасност е налице при активността на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, като са безспорни и опитите за заличаване на следите от деянието, без
значение доколко успешно са били реализирани.
Съвкупният
анализ на всичко изложено до момента води до извод, че на настоящия процесуален
етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за етапа на воденото спрямо обвиняемата
наказателно преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще способства за бързото му и
своевременно приключване.
Ето защо, ПАС
счете, че обжалваното определение на ПОС като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 811 от 18.07.2019 г. по ЧНД
№ 1369 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2019 г., с което е взета по
отношение на И. Х. М., с ЕГН **********
обвиняем по ДП № 349 ЗМ-158/2019г. ОД на МВР-С. З.мярка за неотклонение ”ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,43 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: