О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../….........10.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №849 по описа за
2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от П.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Г.К.,***-партер, против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, чрез адв. Т.С., с адрес ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460лв., представляваща претърпени имуществени вреди-заплатена цена за изследване с ЯМР в МДЛ “Спектър“-гр.София, в резултат от увреждане настъпило при ПТП на 18.04.2015г. на пътя Варна-Езерово, обл.Варна, по вина на водача на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането ѝ-19.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие от гореописаното ПТП неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от две средни и една лека телесни повреди, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-18.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за недопустимост на иска, евентуално го оспорва като неоснователен.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за недопустимост и неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, респективно
че възражението на ответника за недопустимост на претенциите, поради
неизпълнение на предвидената в чл.498 от КЗ процедура, е неоснователно. С § 22
от ПЗР на действащия Кодекс на застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016г.,
се предвижда, че нормите от част четвърта на отменения Кодекс на
застраховането, продължават да се прилагат по отношение на застрахователните
договори сключени преди влизането в сила на новия КЗ, освен ако страните не са
договорили друго, след влизането му в сила. Следователно, с цитираната правна
норма, законодателят е предвидил запазването на действието на всички-материални
и процесуални, норми предвидени част IV от КЗ /отм./, уреждащи нормативните
изисквания за възникването и надлежното упражняване на процесуалното право на
иск, включително и по отношение на осъдителните искове, които увредените лица
могат да предявяват срещу застрахователи по договори за застраховка “Гражданска
отговорност“, какъвто е настоящият случай. В този смисъл, разпоредбата на § 22
от ПЗР на КЗ е и процесуална, поради което процесуалните предпоставки,
обуславящи пораждането на правото на иск, трябва да се преценяват към момента
на настъпване на фактическия състав, при проявлението на който са възникнали
предявените спорни материални права. В настоящия случай застрахователния
договор по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е сключен в средата на м.март 2015г. със собственика на
увреждащото МПС и няма данни страните по застрахователния договор да са
договорили друго след 01.01.2016г., когато е влязъл в сила новия КЗ.
Процесуалната разпоредба на чл.226 от КЗ /отм./ уреждаща правото на прекия иск
на увреденото лице срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него
вреди от застрахователното събитие се съдържа в част четвърта на КЗ /отм./,
поради което същата изключва действието на чл.498 от новия КЗ. Ето защо
предявените претенции се явява допустими и производството по делото, следва да
се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
С оглед липсата на приложено към допълнителната искова молба извлечение от банковата сметка на ищеца П.Г.Т. в изпълнение на Разпореждане №7353/31.07.2018г., въпреки че същото е описано в молбата, следва повторно да се укаже на ищеца да посочи банкова сметка ***те обезщетения.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца за изискване АНД №5731/2017г. по описа на РС Варна, следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.
Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно авто-техническа експертиза, тъй като отговора на формулираната задача, ще послужи за изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното важи и по отношение на искането за назначаване на комплексна съдебно медицинска експертиза, като в допълнение вещите лица следва да отговорят и на варианта на въпроса по т.3 формулиран от ищеца, а имено “Каква е продължителността на оздравителния период на претърпените от ищеца травми в конкретния случай?“.
Искането на ответника за събирането на гласни доказателства посредством разпит на Никола Пенчев Пенев, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Студентска“ №5, вх.Б, ет.7, ап.59, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетеля ще установяват относими за спора обстоятелства.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с препис за ответника да посочи банкова сметка ***те обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от П.Г.Т., против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460лв., представляваща претърпени имуществени вреди-заплатена цена за изследване с ЯМР в МДЛ “Спектър“-гр.София, в резултат от увреждане настъпило при ПТП на 18.04.2015г. на пътя Варна-Езерово, обл.Варна, по вина на водача на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането ѝ-19.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие от гореописаното ПТП неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от две средни и една лека телесни повреди, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-18.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2015г. на пътя Варна-Езерово, обл.Варна, е настъпило ПТП между управляваният от ищеца л.а.“Инфинити“, с рег.№СВ4499АВ и л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, управляван от Никола Пенчев Пенев, за което се е водило ДП №512/15г. по описа на с-р “ПП“ при ОД МВР-Варна. Твърди се, че водачът на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, в нарушение на чл.37 ал.1 т.2 от ЗДвП е причинил процесното ПТП, като същия е признат за виновен с влязло в законна сила на 25.01.2018г. Решение по АНД №5731/2017г. по описа на Районен съд Варна. Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от въпросното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на две средни и една лека телесни повреди, а именно: -счупване на първи пояснен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; - счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и -навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди се, че след настъпване на ПТП, ищецът първоначално бил транспортиран до ПШЗ, където са проведени прегледи и назначени рентгенографии, и са установени контузия на пояса и навяхване на шията. Твърди се, че поради продължаващи оплаквания, на 19.05.2015г. ищеца е транспортиран от свои близки до МДЛ “Спектър“-гр.София, където е извършен ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ на поясен отдел на гръбначен стълб, при който са установени счупванията на телата на прешлените. На 27.05.2015г. и 08.06.2015г. са извършени консулти със специалист по образна диагностика за разчитане на рентгенографията от 18.04.2015г. и МРТ от 19.05.2015г. Твърди се, че описаните травматични увреждания са резултат от внезапно форсирано сгъване на гръбначния стълб в шиен и поясен отдели и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Сочи се, че след инцидента, поради тежкото си здравословно състояние, ищеца е ползвал отпуск по болест за период от около 2 месеца и половина, като възстановяването и отшумяването, в задоволителна степен, на претърпените травматични увреждания е продължило над 6 месеца. Твърди се, че за лечението си ищеца е направил значителни разходи, като е запазил доказателства единствено за платени 460лв. за проведеното изследване чрез ЯМР на МРТ на лумбосакрален отдел на гръбначен стълб в МДЛ “Спектър“-гр.София. Твърди се, че след настъпване на процесното ПТП, ищеца имал постоянно главоболие и болки в областта на травмите, като не можел да спи, непрекъснато сънувал случилото се и в продължение на 2 месеца само лежал. Твърди се, че ищеца трудно се изправял без придружител, бил подтиснат, тревожен, мислел за катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да гледа филми с подобно съдържание. Твърди се, че поради естеството на работата му и болките, които търпял от катастрофата, ищеца бил непълноценен на работното си място, както и че същия започнал с физическа дейност година след инцидента, като и понастоящем извършва такава в намален обем, а в периодите на изостряне на болките в снагата, я преустановява. Твърди се, че и към настоящия момент ищеца изпитва страх да шофира и да се вози в л.а., поради което избягва да го прави. Поддържа се, че ищеца не е допринесъл /съпричинил/ за вредоносния резултат от ПТП, тъй като към момента на възникването му, същият е бил изпълнил всички вменени му задължения от ЗДвП и ППЗДвП. Твърди се, че ищеца не е обезщетяван за претърпените от него, в следствие от катастрофата, имуществени и неимуществените вреди. Твърди се, че към датата на настъпване на процесното ПТП л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ е имал валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-застраховане“ АД, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г. Ето защо се поддържа, че на основание чл.267 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря пряко пред ищеца за причинените му имуществени и неимуществени вреди.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към 18.04.2015г. между Никола Пенчев Пенев, с ЕГН ********** и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №BG/23/115000769787 за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, със срок на застраховката от 16.09.2014г. до 15.09.2015г., както и факта на осъществилото се на 18.04.2015г. пътно-транспортно произшествие. Поддържа се обаче, че не е налице правно основание за възникването на твърдените материални права, а именно наличието на валидно възникнали вземания на ищеца към ответното дружество за причинени неимуществени и имуществени вреди, в претендираните размери, както и че същите не са съобразени с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси. Поддържа се, че претендираните застрахователни обезщетения не кореспондират с причинените вреди и интензитета на претърпените болки и страдания, респективно са недължими и прекомерно завишени, доколкото водачът Никола Пенев не е причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди в заявения размер. Поддържа се, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили негативни промени във физическото и психо-емоционалното състояние на ищеца и за наличие на причинно-следствената връзка между увреждащото действие от страна на водача на застрахования автомобил и посочените в исковата молба вреди. Оспорва се наличието на всички посочени в исковата молба физически и психологически болки и страдания, а в случай, че в хода на производството се установи тяхното съществуване, се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при процесното ПТП и изложените здравословни проблеми у ищеца. Поддържа се, че предвид липсата на доказателства за обективното състояние на ищеца, след претърпяното ПТП, кога е посетил медицинско заведение, какви констатации са направени от лекуващия лекар, насочен ли е бил към специалист, бил ли е ищеца хоспитализиран, какво лечение му е проведено, назначени ли са му и извършвани ли са му вторични медицински прегледи, както и за вида и характера на получените травми и дали ищецът е предприел необходимите мерки за лечението им, ответникът не дължи определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като всички тези обстоятелства са от съществено значение за коректното определяне дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Оспорва се относимоста и доказателствената стойност на представената от ищеца медицинска документация, както и че констатираните в същата увреждания в гърба и тазовата област и лечението им, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва се, твърдението на ищеца, че в резултат на претърпяното ПТП, е получил травматични увреждания, от които се е възстановявал в период, продължил повече от 6 месеца, включително и претърпени две средни и една лека телесни повреди. Сочи се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е в изключително завишен размер и не съответства на степента и характера на получените травми, както и че същото не следва да бъде източник на обогатяване на увреденото лице. На следващо място се поддържа, че в случая е налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Твърди се, че управлявайки л.а.“Инфинити“, с рег.№ СВ 4499 АВ по пътя гр.Варна-с.Езерово, ищецът е имал обективна възможност от далечна дистанция да възприеме спрелия в насрещното платно автомобил, управляван от Никола Пенев, както и включения от него ляв мигач, който обективира намерението му да предприеме маневра ляв завой. Поддържа се, че въпреки, че се е движил по път с предимство, ищецът е следвало да съобрази, че водачът на застрахованото МПС е имал намерение да навлезе в неговото платно за движение за осъществяване на посочената маневра, съответно че следва да намали скоростта и да повиши бдителността си. Твърди се, че след като не е предприел посочените мерки ищецът е спомогнал за осъществяването на ПТП, най-вече поради обстоятелството, че не е намалил скоростта си на движение при приближаване на спрелия автомобил с подаден ляв мигач. Оспорва се доказателствената стойност на представения по делото констативен протокол за ПТП по отношение на установяване на изключителна вина на водача на застрахования автомобил и механизма на настъпване на произшествието. Поддържа се, че влязлото в сила решение на наказателния съд не е задължително за гражданския съд, по отношение степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Относно претенцията за имуществени вреди, се поддържа, че предвид липсата на причинно-следствена връзка между необходимостта от извършеното изследване на ищеца с ЯМР и констатираните при него заболявания от една страна, и процесното ПТП от друга, иска се явява неоснователен и недоказан. Поддържа се още, че представения от ищеца касов бон не установява действителната цена на проведеното изследване, както и че посочената сума е заплатена именно от него. Сочи се, че не е ясно и каква е причината една и съща услуга да е маркирана два пъти, като и че при наличие на медицинско направление, издадено на здравноосигурено лице, изследването ЯМР е на значително по-ниска цена. Твърди се, че ако ищецът е избрал да ползва по-скъпа услуга при наличие на по-изгодна алтернативна възможност, то не следва застрахователното дружество да бъде задължено да възстанови тези разходи. В условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните обезщетението на основание чл.197 от КЗ /отм./, съгласно която правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорват акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения, считано от датата на увреждането, респективно от датата на извършването на разходите, до окончателното изплащане на сумите, тъй като застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност“ встъпва в задължението на застрахования да обезщети пострадалите за причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, защото застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен да плати. В условията на евентуалност, се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“, пр.2-ро от ЗЗД, както следва: по отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди-за периода от 19.05.2015г. до 04.06.2015г. и по отношение на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди-за периода от 18.04.2015г. до 04.06.2015г.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част от доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че е налице е причинно-следствена, връзка между причиненото от прекия деликвент ПТП и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като размерът на имуществените такива е доказан с представените писмени доказателства, а на неимуществените ще се установи освен, чрез тях и чрез поисканите гласни доказателства. Поддържа се, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият се е движил с разрешената за пътния участък скорост и не е нарушил правилата на ЗДвП и ППЗДвП, които да са в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, както и не е предвиждал и не е имал задължението да предвиди, че предимството му ще бъде отнето, съответно не е имал възможност да предотврати ПТП.
С
отговора на допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си
изложение в отговора на исковата молба и по конкретно за наличието на
причинно-следствена връзка, относно твърденията на ищеца за вида, времетраенето
и характера на вредите, които се претендира да подлежат на обезщетяване, като и
за съпричиняване на вредоносния резултат. По отношение на последното възражение
се твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с пътната обстановка, не е
намалил скоростта и не е повишил бдителността си и е пропуснал възможността да
избегне последвалия сблъсък. Сочи се, че няма данни непосредствено след
инцидента ищецът да е предприел необходимите мерки за установяване на вида и
характера на получените травми и тяхното лечение, както и да предотврати
евентуални усложнения във връзка с уврежданията. Поддържа се, че принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поддържа
се и оспорването на акцесорния иск за заплащане на законна лихва поради
наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните,
съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП-18.04.2015г. между Никола Пенчев Пенев, с ЕГН **********
и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по
Застрахователна полица №BG/23/115000769787 за застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, със срок
на застраховката от 16.09.2014г. до 15.09.2015г. Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни
и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахования-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
Да се изиска АНД
№5731/2017г. по описа на РС Варна, за послужване.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно-медицинска експертиза, с вещите лица, с компетентност в областта на травматологията и психологията, която да отговорят на въпросите формулирани от ответника в отговора на исковата молба и на въпроса на ищеца “Каква е продължителността на оздравителния период на претърпените от ищеца травми в конкретния случай?“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Радослав Борисов Манчев и д-р Татяна Колева Аврамова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв, от които 800лв., вносими от ответника и 200лв. вносими от ищеца, в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
НАЗНАЧАВА авто-техническа експертиза, вещото лице, по която да отговори на задачите формулирани от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.Йордан Любомиров Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 400лв., вносими от ответника, в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещото лице и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на един свидетел, при режим на водене, за установяване на здравословно състояние му след деликта, респективно търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетеля Никола Пенчев Пенев, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Студентска“ №5, вх.Б, ет.7, ап.59, за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в тридневен срок от съобщаването да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 55лв., от който 5лв. разноски.
След представяне на доказателства за внесен депозит да се призове свидетеля.
НАСРОЧВА производството по т.д.№849/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: