РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен В. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Милен Василев Ставрев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20203100601441 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260031 от 29.09.2020г. по НОХД № 156/2020г., по описа на ВРС, 15-ти
състав е признал подс. Я. П. Я., за ВИНОВЕН в извръшване на престъпление по чл.343,
ал.3, б.„а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК на подсъдимия Я. е било наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, както му били възложени и сторените по
делото разноски.
Срещу цитираната присъда била депозирана въззивна жалба от подс.Я. П. Я., чрез
защитника му адв.Й.Д. от АК-Варна с искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В допълнение към въззивната жалба излага
становище по приетата от първоинстанционния съд авто-техническа експертиза.
По делото е постъпило и становище от ч.обв. П. М. П. срещу въззивната жалба на
подсъдимия, в което сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, представителят на ВОП счита, че
атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от пороци. Моли съда за
потвърждаване на постановената присъда.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд повереникът на ч.обв. П.П., адв. П.
1
се присъединява към становището на прокурора и иска от въззивната инстанция да остави в
сила съдебният акт на първоинстанционния съд. Моли въззивния съд да осъди подсъдимия
да заплати на ч.обв. П. направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав ч.обв. М.П., смята постановената
от първоинстанционния съд присъда за правилна и счита въззивната жалба на подсъдимия за
неоснователна, като не следва да бъде уважена.
Защитникът на подс. Я. – адв. Д. счита проведеното от първоинстанционният съд
съдебно следствие за задълбочено и прецизно. Изразява становище за заключението на
първоначално изготвената АТЕ в хода на досъдебното производство, като излага
несъгласие да се дава вяра на показанията на потърпевшите, а не на лицата присъствали в
моторното превозно средство от извършеното инкриминирано деяние. В този смисъл се
излагат аргументи в подкрепа на становището, че изводът за наличието или липсата на вина
изцяло зависи от това, кои показания се кредитират. Моли съда ако приеме подсъдимия за
виновен и потвърди първоинстанционната присъда да вземе предвид данните за личността
му и за здравословното му състояние и да приложи чл.55 от НК. Твърди, че за подсъдимия е
важен срока за които ще бъде лишен от право да управлява МПС, защото изполва личния си
автомобил да посещава лечебните заведения и да се грижи за здравето си.
Подс. Я. в своя лична защита поддържа изразеното становище от неговия защитник.
Изразява съжаление за случилото се и твърди, че в конкретната ситуация нищо друго не е
могъл да направи.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е
събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е
допустима, като разгледана по същество, намира за неоснователна.
На 01.03.2017г. в гр.Варна около 11:00ч. ч.обв. П.П. и съпругът и ч.обв. М.П. посетили
социалните служби, които се помещавали в блок известен като „Китайската стена". Като
приключили работа сем. П.и тръгнали да се прибират към дома си. Те минали през подлеза
на базар „Левски“ и продължили по тротоара в дясно от платното за движение на бул. „
Васил Левски“ в посока стадион „Спартак“ и пътен възел „Мир. При достигане до отбивката
за ул. „Мир“ сем. П.и се огледали на дясно и като установили, че не идват моторни превозни
средства предприели пресичане на пешеходна пътека в района, като ч.обв. П. вървяла на
2
около крачка пред съпруга си и в дясно от него. Двамата достигнали до две пешеходни
пътеки, разделени от обособен пътен остров с тревна площ. Преминали първата пешеходна
пътека и достигнали до острова, разделящ я от следващата пешеходна пътека, където
ч.обвинители сем. П.и спрели погледнали на дясно и след като не установили
приближаващо се МПС от към ул. „Мир“ със спокоен ход навлезли в платното за движение,
като вървели по пешеходната пътека. Първа вървяла ч.обв. П., а след нея пешеходната
пътека пресичал и съпругът й. На около крачка, преди да премине пешеходната пътека и да
достигне края на ръкава от ул. „Мир" към бул. „Васил Левски", ч.обв. П. без да чуе спирачки
или клаксон забелязала от дясната си страна фаровете на лек автомобил „Мерцедес" с рег.№
В 6622 СТ, управляван от подс.Я.. В колата на предна дясна седалка се возил св. Я. Я.а, а на
задната седалка св. Д.Г.. Последвал удар, като първо с предната, средна част лекия
автомобил ударил ч.обв. П., а след това с предната лява част последвал удар в дясното
бедро на ч.обв. П., който се опитал да се подпре с дясната си ръка в предната част на
автомобила, за да избегне удара, но не успял. В следствие на удара двамата изхвърчали
нагоре и паднали напред пред лекия автомобил и пешеходната пътека.
За настъпилото произшествие били подадени няколко сигнала от случайно
преминаващи граждани - св.Борисов и св.Шишкова на телефон 112, но същите били
възприели сутуацията след настъпване на произшествието и не били очевидци на същото.
На мястото на произшествието пристигнали полицейски служители и два екипа на
Спешна помощ, които откарали частните обвините П. и П. в МБАЛ „ Св. Анна-Варна“ за
оказване на медицинска помощ.
Съгласно приобщеното надлежно заключение на съдебно медицинската експертиза
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство от медицинската
документация на Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД и
показанията на свидетелите се установява, че на 01.03.2017г. в резултат на ПТП като
пешеходец св.Петя Попова е получила контузия на главата, счупване на дясната тазобедрена
ямка, горно и долно рамо на дясната срамна кост, дясната хълбочна кост. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети
реализирани в областта на главата и дясната тазова половина в посока отдясно наляво.
1) Счупването на дясната тазобедрена ямка е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца.
2)Счупването на дясната хълбочна кост е обусловило трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник за период от около 2-3 месеца.
3)Счуването на двете срамни кости е обусловило трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период от около 2-3 месеца.
4)Контузията на главата е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Съгласно същото заключение по време на същия инцидент като пешеходец св.П. е
получил счупване/изкълчване на междуфалангеалната става на първи пръст на дясната ръка,
счупване/изкълчване на долната между фалангеална става на втори пръст на същата ръка,
контузия на лицето и таза.
Описаните травматични увреждания са резултата на удари с или върху твърди, тъпи
предмети реализирани в областта на главата, десния горен крайник и таза. Всяко едно от
описаните счупвания/изкълчвания на първи и втори пръсти на дясната ръка, само по себе си,
обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък
3
от 2 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от протокол за химическа експертиза № 204/02.032017г. от отделение Седебна
медицина и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна-
Варна“ подсъдимият не е употребил алкохол преди настъпване на транспортното
произшествие.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза с участието на инж. В. Терзиев се установява, че :
1. Скоростта на движение на л.а. Мерцедес с peг.№ В **** СТ, преди настъпване на
произшествието е била в рамките на около 25 км/ч (6,95м/с)
2. Разстоянието, което е било необходимо на автомобила да спре, от момента на
възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране, така наречената, „опасна
зона при спиране", при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било 11,8
метра
Установената скорост на движение на процесното МПС, не е превишавала разрешената
скорост за движение на МПС в населено място от до 50 км/ч.
3. В пътната ситуация съобщена от пострадалите пешеходци, които съобщават, че са
пресичали платното за движение със спокоен ход, е съществувала техническа възможност да
бъде избегнато настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на
процесното превозно средство от страна на водача му, защото разстоянието което му е било
необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на
окончателното спиране, така наречената „опасна зона при спиране", при движението му със
скорост в рамките на около 25 км/ч, е било 11,8 метра, а към момента на стъпване на
пешеходката на платното за движение, л.а.Мерцедес е отстоял от мястото на ПТП, на
разстояние от около 13,8 метра.
4. В пътната ситуация, съобщена от свид.Д.Г.,пътник в процесния лак автомобил, че е
възприела пешеходците да пресичат платното за движение, като са бягали не е съществувала
техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието, чрез
предприемане на спиране на процесното превозно средство от страна на водача му, защото
разстоянието което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на
опасността, до момента окончателното спиране, така наречената, „опасна зона при спиране'',
при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч е било 11,8 метра, а кьм момента
на стъпване на бягащата пешеходката на платното за движение, л.а. Мерцедес е отстоял от
мястото на ПТП на разстояние около 7,6метра.
В пътната ситуация съобщена от свид.Д.Г. ако водачът на л.а. Мерцедес е управлявал
превозното средство със скорост от около 15,8 км/ч (4,4 м/с), е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране
на управлявания от него автомобил.
Съгласно заключението на АТЕ, механизъм на възникване на ПТП е следният : „На
01.03.2017г., около 11,30 часа, в гр. Варна, на пътен възел между ул. „Мир" и бул.'Васил
Левски", Я. Т. Я., на 64 години, управлява Мерцедес с per. № В **** СТ, като скоростта на
движение на автомобила е била в рамките на около 25 км/ч .Платното за движение в района
където се движи лекия автомобил е с асфалтобетоново покритие, същото е с ширина 5,2 е и
пътната настилка е суха .Пешеходците П.М.П. на 41 ни и М.П.П. на 44 години, предприемат
пресичане на платното за движение, по обозначената със съответната пътна маркировка
4
пешеходна пътека, в посока отляво надясно, спрямо посоката на движение на Мерцедес,
като пешеходката П.М.П. се движи пред пешеходеца М.П.П. и след като са изминали път с
дължина от около 2,7 метра, от началото си на движението си по платното за движение, е
настъпил удар между предна част на лекия автомобил и телата на пешеходците. Вследствие
настъпилото ПТП, пешеходците П.М.П. и М.П.П. са получили телесни наранявания.''
За правилното изясняване на механизма за настъпване на произшествието и
причинените телесни увреждания на ч.обв.П. и ч.обв.П., първоинстанционният съд в хода на
съдебното следствие назначил комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
извършена от вещите лица инж.Терзиев и д-р Деян Демиров. От заключението на която се
установява, че на 01.03.2017г, около 11,30 часа, в гр. Варна, на пътен възел между ул. „Мир"
и бул."Васил Левски", подс.Я.Я. управлявайки л.а. „Мерцедес“ с per. № В *****Т, е
предизвикал ПТП, като е ударил намиращите се в коридора за движение на управляваното
от него превозно средство, пешеходци П.М.П. и М.П.П.. Произшествието е настъпило в
район, който отстои на около 9 метра след Ориентира и на около 2,7 метра вдясно от лявата
граница на платното за движение на ул. „Мир".
Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“, с per. № В **** СТ, към момента на
настъпване на произшествието е била в рамките на около 25 км/ч (6,95 м/с). Изхождайки от
съобщеното от водача на процесния лек автомобил, че скоростта на движение на
управляваното от него превозно средство към момента на приближаваното му към
пешеходната пътека е била в рамките на около 20-30 км/ч, може да се направи извода, че
към момента на възникване на опасността, скоростта за движение на л.а. „Мерцедес“ с per.
№ В **** СТ, е била в рамките на около 25 км/ч (6,95 м/с).
В пътната ситуация съобщена от пострадалите пешеходци, които съобщават, че са
пресичали платното за движение със спокоен ход, е съществувала техническа възможност да
бъде избегнато настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на
процесното превозно средство от страна на водача на л.а Мерцедес, защото разстоянието,
което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента
на окончателното спиране, така наречената „опасна зона при спиране", при движението му
със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било 11,8 метра, а към момента на стъпване на
пешеходката на платното за движение на десния ръкав на ул."Мир", л.а Мерцедес е отстоял
от мястото на ПТП, на разстояние от около 13,8 метра.
В пътната ситуация съобщена съобщена от подсъдимия Я.Я. и свидетелите Я.Я. и Д.Г.,
е съществувала техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието,
чрез предприемане на спиране на процесното превозно средство от страна на водача на л.а
Мерцедес, защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента на
възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране, така наречената „опасна
зона при спиране", при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било 11,8
метра, а към момента на навлизане на пешеходците от платното за движение на
бул.„Левски", на платното за движение на ул. „Мир", л.а Мерцедес е отстоял от мястото на
ПТП, на разстояние от около 19,53 метра.
Описаните травматични увреждания и при двамата пешеходци са резултат на удари
реализирани в посока отдясно наляво за пешеходците.
Установените травматични увреждания отговарят добре, да са получени по начин
посочен от пострадалите П.П. и М.П..
Уврежданията не могат да бъдат получени по начин съобщен от подсъдимия Я. и
свидетелите Я.а и Г..
5
Разстоянието което е нужно на водача на л.а Мерцедес, да спре от момента на
възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране, така наречената
„опасна зона при спиране", е било в рамките на около 11,8 метра.
Безспорно в съдебно заседание пред първа инстанция вещите лица изцяло поддържали
изготвеното заключение, като изложили допълнителни аргументи в подкрепа на своето
заключение.Съдебният медик категорично мотивирал становището си, че няма как
установените телесни увреждания при пострадалите да се получат, ако същите са пресичали
пътното платно по начина, посочен от подсъдимия и свидетелите Я.а и Г. в с.з, и ако
пострадалите са се движили косо спрямо процесния автомобил реално е следвало да се
реализират и други увреждания, различни от установените, а начинът, посочен от
пострадалите категорично отговарял на механизма на настъпване на ПТП.
При така възприетата фактология правилно първоинстанционният съд е признал
подс.Я. за виновен, като до този извод първоинстанционният съд е стигнал въз основа на
всички сърани доказателства и доказателствени средства. Въззивната инстанция намира, че
напълно правилно първоинстанционният съд е кредитирал като последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключенията на
изготвените по делото АТЕ, СМЕ и комплексна АТСМЕ, показанията на ч.обв.П. и ч.обв.
П. дадени в хода на досъдебното производство, както и напълно е кредитирал показанията
на ч.обв.П. дадени в с.з. пред първоинстанционния съд и частично показанията на ч.обв. П.
дадени в с.з., частично показанията на подс. Я., св.Я.а, св.Г., и св.Ш., като по отношение
показанията на св.Б. и отчасти тези на св. Я.а и св.Г. са били приобщени по реда на чл.281
от НПК и тези дадени в хода на досъдебното производство. Напълно е кредитирал
показанията дадени в с.з. на Б. и показанията на вещите лица инж.Терзиев и д-р.Демиров
дадени в с.з., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум на хартиен и електронен
носител, изцяло заключенията на АТЕ и СМЕ, изготвени в хода на досъдебното
производство, заключението на комплексна АТСМЕ изготвена в хода на съдебното
заседание, протокол за химична експертиза, скица, справка за съдимост, медицинска
документация, както и всички останали приложени доказателства.
В този смисъл въззивната инстанция не намира за нужно да повтаря изводите на
първоинстанционният съд, както и направения правен анализ относно нарушените правни
норми по ЗДП и наличието на съставомерност на деянието по чл. 343 от НК.
Първоинстанционният съд изключително подробно в мотивите си е отговорил на
всички възражения на защитата изложени в хода на съдебните прения, като по този начин е
изготвил един законосъобразен и обоснован съдебен акт.
По отношение на доводите изнесени във въззивната жалба и поддържани в
съдебно заседание от защитата, въззивната инстанция намери възраженията на подс.
Я. и неговия защитник за неоснователни, а именно:
1.Относно възражението на защитата за необоснованост на атакуваната присъда.
Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочено
обсъждане на всички релевантни към делото доказателства, като направените от него
изводи, че извършеното от подсъдимият Я. деяние е съставомерно по посочената разпоредба
от НК са достатъчно подробно аргументирани и съответстват изцяло на установените по
делото обстоятелства. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на
обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Съпоставил е всички
6
показания на свидетелите, едни спрямо други и на самостоятелна основа, изчерпателно е
посочил кои възприема и кои не, както и причините за това. В този смисъл, настоящата
инстанция счита за несъстоятелни възраженията на защитата свързани с твърдяната
необоснованост на съдебния акт.
2.Относно възражението към заключението на АТЕ и на коя група показания се дава
вяра, правилно първоинстанционният съд е обосновавал изводите си по релевантната за
делото фактическа обстановка. Заключенията на експерта не само са базирани на годни
доказателствени източници, но се отличават и с необходимата задълбоченост и яснота при
отговор на поставените задачи. Експертът е ползвал данните в протокола за оглед, както и
съдържанието на гласните доказателствени източници- показанията на разпитани по
досъдебното производство свидетели. Убедително е защитил направените от него
изчисления. В съдебно заседание е потвърдил експертните си изводи, като подробно ги е
разяснил и след констатирани нови обстоятелства в съдебното следствие пред
първоинстанционният съд е назначена и изготвена комплексна АТСМЕ. От заключението на
в.л. се установява по безспорен начин, че в пътната ситуация съобщена от подс. Я. и св. Я.а
и св. Г. е съществувала техническа възможност да бъде избегнато настъпването на
произшествието.
Правилно от доказателствената маса били изключени показанията дадени пред
органите на дос.произв. от св.Я.а и св.Г., както и тези дадени в с.з. относно механизмът на
настъпване на произшествието, тъй като същите си противоречат и описват в двете фази на
нак.производство различна фактическа обстановка, за които и вещите лица за категорични,
че уврежданията на ч.обв. П.и, посочени в СМЕ не биха настъпили по начин съобщен от св.
Я.а и св. Г., защото не кореспондират с травматичните увреждания. Предвид това не се
споделят развитите от защитата доводи, оспорващи посочените от вещото лице методи за
изчисления и изготвена скица.
В този смисъл въззивната инстанция намира, че не следва да се произнася по
възраженията и анализа на адв. Д. изложен на база експертно становище, изготвено от „…
хабилитиран преподавател в държавен университет с висока научна степен…“, докладвано
в съдебно заседание на 28.01.2021г., тъй като същото не е подписано от съответния експерт,
а в самото съдебно заседание защитникът заяви, че следва съда да го приеме, като негово
лично становище.
С оглед посоченото, въз основа на изготвените по делото експертизи и при правилното
кредитиране показанията на разпитаните по делото свидетели и частично обясненията на
обвиняемия, всички те в съвкупност са формирали крайният извод на първоинстанционния
съд, изцяло споделим и от ВОС, че подс. Я. е нарушил правилата за движение
регламентирани в чл.119 ал.1 от ЗДвП- „при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, което нарушение е в причинно-следствена връзка с
осъществения резултат.
По отношение справедливостта на наказанието
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил
наказанието, като е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК.
Правилно е било отчетено, като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало на подс. Я. и неговата възраст.
7
По отношение броя на телесните увреждания на пострадалите- частните обвинители П.
и П. следва да се отчете факта, че това е квалифициращ признак на извършеното деяние и се
включва в квалификацията на самото престъпление, което е и по-тежко наказуемо.
Що се отнася до предходните наказания за нарушения по ЗДП на подс. Я., то видно от
справка за нарушител/водач /л.72 от ДП/ той е правоспособен водач на МПС от 1977г. До
датата на инкриминираното деяние той е бил санкциониран с три влезли в сила наказателни
постановления, като последното е от 2013г. От това може да се направи обоснования извод,
че за 40 годишен стаж, като водач на МПС, подсъдимият е бил добросъвестен водач, като е
спазвал правилата за движение по ЗДП.
Въззивната инстанция намира, че наказанието определено на основание чл. 54 от НК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок е завишено, тъй като
следва да бъде отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно:
чистото съдебно минало на подс. Я., неговата възраст, наличието на здравословни проблеми,
както и липсата на нарушения по ЗДП през последните 7 години.
В този смисъл въззивният съд намира, че следва да намали размера на наказанието
„Лишаване от свобода“, под минимума предвиден в закона, след прилагане на разпоредбата
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като определя наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено с ТРИ ГОДИНИ
изпитателен срок.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.343Г от НК и
е наложил кумулативно предвиденото от закона наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“, като е съобразил обстоятелството, че същото ще изиграе своята възпитателна и
превантивна функция не само по отношение на подсъдимия, но и спрямо останалите
членове на обществото. По отношение на размера на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ въззивната инстанция намира, че също е завишен и следва да бъде
намален. В този смисъл въззивният съд изменя наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Като по този начин въззивната инстанция счита, че и двете кумулативно предвидени
наказания биха осъществили своята индивидуална и генерална превенция.
По отношение направеното искане от страна на повереника на частния обвинител
П.П. за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция и с оглед представения
договор за правна защита и съдействие № 347301 от 16.10.2020г. /л. 10 от въззивното дело/
въззивната инстанция намира, че на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да възложи
разноските в размер на 800 /осемстотин/ лева на подсъдимия Я., тъй като на повереника на
частния обвинител се дължи съответното възнаграждение.
С оглед на изложеното эи на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 156/20г. по описа на
същия съд, 15 състав постановена на 29.09.2020г, като НАМАЛЯВА размера на наложените
8
наказания, както следва:
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимият Я. П. Я. да заплати на ч.обв. П. М. П. сумата от 800
/осемстони/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Потвърждава изцяло присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9