Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1416
гр.***, 29,09,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №4112 по описа
на съда за 2016
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по ИМ от “***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против П.В.Г., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи
на ищеца сумата от 1454,32 лева, от които
сумата от 1256,63 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2013 г. –
29,02,2016 г., и сумата от
197,69 лева, представляваща
лихва за забава за периода
02,04,2013 г. – 14,03,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1968/2016 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна
на длъжника. Твърди се, че
сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз
основа на изготвяни от “***“ ЕООД отчети, на база
реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.***, е с абонатен №18929. В съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца – юрк.***,
моли съда да постанови неприсъствено
решение, тъй като са налице процесуалните
предпоставки за това.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. Същият не се явява
и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1968/2016 г.
по описа на РС ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответника П.В.Г. е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към него /съобщение на л.18 от делото/, редовно уведомена е за
съдебното заседание, видно от съобщение на л.36 от делото. Ответницата не е
подала в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила
становище по определението на съда от 22,08,2016 г., не изпраща представител в
съдебно заседание, за което е редовно призована, и не е направила искане делото
да се разглежда в нейно отсъствие.
Искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. По делото са представени препис-извлечение от сметка за
задължения за консумирана топлинна енергия /в ч.гр.д./, справка за начислените
суми от топлинния счетоводител „***“ ЕООД, от които писмени доказателства се
установява основателността на предявения иск.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в исковото производство в размер 71,19 лева за платена държавна
такса и 360,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца и
разноските от заповедното производство в размер на 29,08 лева за държавна такса и 180,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П.В.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния
директор ***, сумата от 1454,32 лева, от които сумата
от 1256,63 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,02,2013 г. –
29,02,2016 г., и сумата от 197,69 лева, представляваща лихва за забава
за периода 02,04,2013 г. –
14,03,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1968/2016 г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
71,19 лева за платена държавна такса и 360,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.В.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор
***, направените разноски в заповедното производство в размер
на 29,08 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на «***»
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: