Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.12.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13043 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 195967 от 19.08.2019г. по гр.д. № 14337/2018г. Софийски районен съд, 169 състав отхвърлил като неоснователни предявените
от Г. Л.И., ЕГН **********, срещу ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000 лв. – обезщетение
за причинени имуществени вреди, представляващо равностойността на 2 500 броя
поименни акции с право на глас в капитала на „Б.“ АД, вследствие от незаконосъобразен
отказ за заличаване на вписани обстоятелства, обективиран в писмо с изх. №
291/06.04.2016г. по описа на Окръжен съд – Видин, и за сумата от 5 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и влошено
здравословно състояние.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Г. Л.И., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон. По делото било
безспорно установено, че с влязло в сила решение № 15 от 08.06.2010г.,
постановено по гр.д. № 291/2007г. на ОС – Видин, по предявен иск с правно
основание чл. 74 ТЗ било отменено решението на извънредното общо събрание на
акционерите на „Б.“ АД от 02.12.2005г. Видински ОС отказал да изпълни правните
последици на решението, като отказът на съда бил обективиран в писмо с изх. №
291/06.04.2016г., издаден по повод искане на въззивника за заличаване на
отмененото решение на ОС на акционерите. Районният съд неправилно приел, че ВОС
не е бил длъжен да извърши исканото заличаване, защото ищецът не е провел
установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с решението по който да се установи
отново незаконосъобразността на вписаното решение на ОС, която вече била
установена с влязлото в сила решение по успешно проведения конститувен иск по
чл. 74 ТЗ. Исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ предвиждали паралелна защита
и били независими един от друг. При успешното провеждане на всеки един от двата
иска правната последица била заличаване занапред действието на извършеното в
охранителното производство вписване. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 30.03.2018г., съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД - за сумата 25 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващо
равностойност на 2 500 броя поименни акции с право на глас в капитала на „Б.“
АД, претърпени от ищеца вследствие незаконосъобразен отказ за заличаване на
вписани обстоятелства, обективиран в писмо изх. № 291/06.04.2016г. на ВОС, и за
сумата 5 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени страдания и влошаване на здравословното състояние на
ищеца вследствие безрезултатните му усилия да бъде изпълнено решение №
15/08.06.2010г. по гр.д. № 291/2007г. на ОС - Видин.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения, че след
01.01.2008г. вписването на исканото обстоятелство не е в правомощията на окръжните
съдилища, а по силата на ЗТРРЮЛНЦ търговската регистрация, воденето,
съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на
вписванията, заличаванията и обявяванията в него се извършват по реда на този
закон от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията
в жалбата е правилно по следните съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото се установява, че с решение от 08.06.2010г., постановено по гр.д.
№ 291/2007г. по описа на ОС - Видин, влязло в сила на 24.02.2012г., по иск на
ищеца с правно основание чл. 74 ТЗ са отменени решенията на проведено на
02.12.2005г. извънредно общо събрание на акционерите на „Б.“ АД, вписано в
регистъра на търговските дружества при Окръжен съд - Видин, като противоречащи на
закона - при свикване на събранието не са спазени изискванията на чл. 139 ТЗ. Отменените решения на общото събрание са за обявяване
на дружеството в ликвидация и определяне на срок за приключване на ликвидацията
- 6 месеца, за избор на ликвидатор и за освобождаване от отговорност на
членовете на съвета на директорите на дружеството, които решения са били
вписани в регистъра на търговските дружества при ОС - Видин, том VIII, партида
233, стр. 116 по ф.д. № 557/2005г.
Установява се също, че с решение № 674 от 25.08.2006г. по ф.д. № 557/2005г.
на ОС - Видин е вписано заличаване на „Б.“ АД, с което дружеството е загубило своята
правосубектност.
Не е било спорно и се установява, че с молба с вх. № 2090/07.07.2014г.,
подадена по гр.д. № 291/2007г. на ОС - Видин, ищецът поискал заличаване на
вписаните решения по ф.д. № 557/2005г. на ОС - Видин. В отговор на подадената
молба, ОС - Видин изпратил писмо до молителя с изх. № 291/07 от 06.04.2016г., с
което го уведомил, че не е компетентен да извърши исканото заличаване на
вписани обстоятелства, тъй като след влизане в сила на ЗТР от 01.01.2008г. регистрацията на търговските
дружества се осъществява от Агенция по вписванията.
С оглед така установеното, въззивният съд намира, че от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, не е доказано противоправно поведение на съдии от ОС
- Видин във връзка с изпълнение на влязлото в сила решение по иска с правно
основание чл. 74 ТЗ.
На първо място, настоящият състав намира, че Видински окръжен съд не е бил
компетентен да извършва вписвания/заличавания, тъй като след влизане в сила
на ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) от 01.01.2008г. регистрацията на търговските
дружества се осъществява от Агенцията по вписванията. Следователно не е налице
твърдяното противоправно бездействие и само на това основание предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
На следващо място, както е посочено в мотивите на служебно известното на
съда решение № 6651 от 26.09.2019г. по в.гр.д. № 3599/2019г. на СГС, IV-Г
състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 453 от 22.05.2020г.
по гр.д. № 4574/2019г., ІІІ ГО на ВКС (по което дело ищецът е претендирал
обезщетение за същите имуществени вреди, но от Държавата), решението по иска по
чл. 74 ТЗ, с което ищецът е обосновал искането си за заличаване на вписани обстоятелства
(обявяване на дружеството в ликвидация, назначаване на ликвидатор) на вече
загубилото правосубектност юридическо лице, има действие занапред, съответно
заличаването на вписаните въз основа на отменените решения на ОС обстоятелства
също няма обратно действие. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.12.2002г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002г. на ОСТК,
което е постановено преди приемане на ЗТРРЮЛНЦ, но което не е изгубило значението си и при
действието на последния, по реда на чл. 74 ТЗ може да се иска отмяна на решение на ОС, което противоречи
на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, като искът е конститутивен. Нищожност на решение на ОС
може да бъде установена чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок,
като активно легитимирани да го предявят, ако имат правен интерес, са както
членове на дружеството, така и трети лица. В случая ищецът не е предявил такъв
установителен иск, който по принцип няма пречки да бъде съединен с иска
по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията при условията на
евентуалност. Ищецът не твърди и да е провел успешно иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или
несъществуване на вписаното обстоятелство по реда на чл. 365, т. 3 ГПК вр. чл. 29, ал. 1 ЗТР (аналогичен на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 и ал. 3 от отменения ГПК), който иск може да
бъде предявен от всяко трето лице с правен интерес за защита срещу
незаконосъобразни вписвания и чиято последица е заличаване на вписаното
обстоятелство занапред, а не с обратно действие. С постановеното решение от
08.06.2010г. по гр.д. № 291/2007г. по описа на ОС - Видин съдът не е установил
недопустимост на вписано обстоятелство и не е постановил заличаването му, а е
отменил като незаконосъобразни решения на ОС на акционерите. Поради това, макар и да е налице влязло в сила
решение по чл. 74 ТЗ, с което са отменени решения на ОС на акционерите за
обявяване на дружеството в ликвидация и за избор на ликвидатор, с оглед действието
на решението занапред, последното не може да доведе до заличаване на вписаното впоследствие,
с решение № 674 от 25.08.2006г. по ф.д. № 557/2005г. на ОС - Видин, заличаване
на „Б.“ АД, с което дружеството е загубило своята правосубектност. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗТР, при отмяна на решение на орган на
търговеца, въз основа на което е било извършено вписване, вписването се
заличава по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТР, но занапред. Вписаното впоследствие
обстоятелство - заличаване на търговското дружество, не би могло да се заличи,
тъй като за да се приложат последиците на чл. 30, ал. 1 ЗТР по отношение на това обстоятелство, е
необходимо съдебно решение по успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР, каквото в случая не е налице. Представеното
от ищеца решение по чл. 74 ТЗ има друг предмет - законосъобразност на взети
решения на ОС на акционерите и не представлява решение по чл. 29, ал. 1 ЗТР, установяващо нищожност, недопустимост или
несъществуване на вписаното заличаване на търговското дружество.
При липсата на противоправно поведение на съдии от ВОС, в пряка причинна
връзка от което ищецът да е претърпял вреди, предявените искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195967 от 19.08.2019г., постановено по гр.д. № 14337/2018г. на Софийски районен съд, 169 състав.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.