Решение по дело №17976/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  4851     17.12.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17976 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

         В исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против М.Н.Н. се твърди, че на *** М.Н., в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № *** с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия на дружеството, неразделна част от договора. Твърди се, че с факта на подписване на договора кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация, получил е екземпляр от Общите условия, запознат е със същите и ги приема. По силата на договора била предоставена сума от 5 000 лв., преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.***. Договорената възнаградителна лихва била в размер на 2 348.20 лв., при ГЛП в размер на 14,99 %. Общата сума, която подлежала на връщане била 7 845 лв., платима на 60 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 130.75 лв., първата от които с падеж ***, а последната – ***. Договорено било и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава. Твърди се, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си по договора за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.16, ал.2, б. „а” от Общите условия. Твърди се, че от ищеца, заедно с уведомително писмо за извършената цесия, до кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, според което поради просрочие и неплащане на погасителни вноски, всички вземания по договора били изискуеми изцяло, което уведомление било получено на дата *** Твърди се, че на *** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „АСВ” ЕАД бил подписан договор за цесия, по силата на който вземането срещу М.Н. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, вкл. и всички лихви, комисионни, разноски на дружеството – кредитор. По силата на т.4.3 „АСВ” ЕАД имало право да уведоми длъжниците за извършената цесия, като е посочено, че били направени три опита за връчване на уведомително писмо за извършената продажба, върнати съответно с отметки, че пратката не е потърсена от получателя; лицето не е намерено на посочения адрес; няма никой на адреса. Изразено е становище, че уведомлението е получено на дата ***, като се съдържа позоваване на съдебна практика.

Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., като е посочено, че тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, се предявявали и настоящите искове. Направено е искане да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество посочените по –горе суми. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесното вземане не е предсрочно изискуемо, са предявени осъдителни искове за заплащане на посочените суми. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски, както и тези по проведеното заповедно производство.

С допълнителна молба от *** е уточнено, че искът за обезщетение за забава е предявен за сумата от 298.18 лв., за периода от *** до ***.

В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен отговор от назначения на ответника особен представител адв.Ш., със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се твърдението за наличие на валидна договорна връзка между страните по делото. Липсвал подпис на оторизиран представител на дружеството – кредитор, което водило до неспазване на предвидената в закона форма по ЗПК и липса на съгласие за сключването му. Поради това договорът бил нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 и 3 ЗЗД. Оспорва се твърдението, че договорът е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът не навеждал твърдения кои две неплатени вноски по договора не са платени от лицето, така че да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем на основание чл.16, ал.2, б. „А” и чл.16, ал.3 от Общите условия към договора. Нямало данни известието за предсрочна изискуемост да е получено от получателя. Не се установявала и дължимостта на претендираните от ищеца суми. Ответницата не била уведомена за сключения договор за цесия, поради което само цедентът можел да иска изпълнение от твърдения длъжник. С връчване на книжата по делото на особения представител не можело да се приеме, че те са връчени на страната. Изложеното било приложимо и за предявените осъдителни искове.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено М.Н.Н. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 2 765.25 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен между М.Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, предсрочно изискуем, 170.88 лв. възнаградителна лихва от *** до ***, 298.18 лв. обезщетение за забава за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за ДТ в размер на 64.49 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

         Представен е договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и М.Н.Н., с чиста стойност на кредита 5 000 лв., ГЛП: 14,99 %, ГПР: 17.53 %, като заемът е следвало да се върне на ** бр. месечни вноски, при месечна сума от 130.75 лв., с падежна дата *-во число на месеца, с първа вноска – **.

         Представени са Общи условия за отпускане на потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, декларация за приемане на застраховането от ***, Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс” на кредитополучателите на банкови кредити, погасителен план към договор № *** от ***, сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“.

         С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „АСВ” ЕАД възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити по Приложение № * към всеки договор за цесия. Представен е и индивидуален договор за цесия от ***, ведно с Приложение № * към него, част от което представлява и вземането на цедента против М.Н. по договор № *** от ***.

         По силата на представеното пълномощно, „АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях.

         По делото са представени и * бр. уведомителни писма от ***, *** и *** до М.Н. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с * бр. разписки към тях, видно от които връчване не е осъществено.

         Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което на *** по банковата сметка на ответника М.Н.Н. е преведена сумата от 5 000 лв., с основание паричен заем № ***. На *** кредитополучателят е изпаднал в забава, като има и частично погасяване на вноската от ***, в размер на 67.39 лв. Според вещото лице размерът на непогасената главница по договора до дата на входиране на заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда е 2 765.25 лв. Размерът на договорната лихва по договора от *** до *** е 170.88 лв., а размерът на лихвата за забава до датата на входиране на заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ е 95.55 лв. Непогасените вноски по кредита са ** броя пълен размер по 130.75 лв. и частична вноска от *** в размер на 68.36 лв.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

       Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК,  като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

       Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение, че не е налице валидна договорна връзка между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и М.Н.. Не се спори, установява се и от представеното заверено копие от процесния договор, че същият е подписан от М. П. – служител на кредитен посредник „Уникредит Булбанк“ АД, а видно от представеното рамково споразумение между това дружество и „Уникредит Булбанк“ АД от ***, предмет на споразумението е определяне на „Уникредит Булбанк“ АД за доставчик на финансови/кредитни услуги, свързани с осъществяване процеса на договарянето до етап сключване на договор от името и за сметка на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за реализиране на предлаганите от дружеството кредитни продукти. Поради това съдът намира, че по делото е установено сключването на процесния договор за потребителски паричен кредит № *** от ***.

         С отговора са наведени и възражения, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Както се посочи, по делото са приложени  три  уведомителни писма до  ответницата,  изхождащи  от  цедента   „Уникредит  кънсюмър  файненсинг“ ЕАД,  чрез цесионера  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,  с които  му  се съобщава за прехвърлянето  на  вземанията  по  процесния  договор  за  потребителски  кредит,  като  в същите  се съдържа  и  изявление  на цесионера,  с искане за заплащане на дължимите суми, поради просрочие. От приложените  обратни  разписки  е  видно,  че  писмата  не  са  били връчени  на  адресата  им.  Неоснователни са  доводите  на  ищеца,  че  предсрочната  изискуемост  следва  да  се  приеме  за  надлежно  обявена,  тъй като кредиторът  бил  положил  необходимите  усилия да го  уведоми за обявяването  на предсрочната  изискуемост,  а  фактическо  връчване  не  е  осъществено  поради  бездействие  от  страна  на получателя.  Съгласно  формираната  актуална съдебна практика  /Решение  №180  от 23.11.2016г. на  ВКС  по  т.д.№2400/2016г., І т.о.; Решение  №148  от 02.12.2016г. на  ВКС  по  т.д.№2072/2015г., І т.о.; Решение  №293  от 28.12.2018г. на  ВКС  по  т.д.№2201/2017г., ІІ т.о.; Решение  №101  от 19.08.2019г. на  ВКС  по  т.д.№439/2017г., ІІ т.о./ начинът  на  удостоверяване  и  редовността  на връчването  на уведомително писмо,  с  което  кредитът  се  обявява за  предсрочно изискуем,  се преценява  в зависимост  от избрания  от кредитора  способ  за  уведомяване.   Удостоверителното  изявление  на  пощенския  оператор  за отсъствието  от адреса  и  за неявяване  в пощенската  служба  не презумира  недобросъвестно  поведение на  получателя   /укриване или отказ  за получаване  или  узнаване на съдържанието  на  съобщението/,  тъй като  последният  не  е страна  по договора  между  подателя  и пощенския  оператор.   При  това  положение   и  предвид  липсата  на други  уговорки  относно  връчването  на съобщения в сключения  между  страните  договор, то след като  изпратеното  уведомително  писмо  е  върната  като недоставено,  независимо  от причините  за това,  волеизявлението на кредитора  за  обявяването  на предсрочната  изискуемост  на вземането  не може да  се  счита  за получено  от длъжника.  

Съгласно задължителните  указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за  да  е  предсрочно  изискуемо вземането,  произтичащо  от  договор  за  банков  кредит,  правото  на  кредитора  да  направи  кредита  предсрочно  изискуем  следва  да  е  упражнено  преди  подаване  на  заявлението  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение,  като кредиторът  трябва  да  е  уведомил длъжника  за  обявяване  на  предсрочната  изискуемост  на  кредита.  Посоченото  разрешение  цели да защити интересите на  потребителите  като  по- слаба страна  в  правоотношението,  поради което,  независимо  че се  отнася  за  договори  за  банков  кредит,  следва  да намери приложение  при  всички  потребителски  кредити,  включително  и  тези,  по  които  кредитор  не  е  банка,  а  небанкова финансова институция,  тъй  като  потребителят  по тях не може  да  бъде  поставен  в по- неблагоприятно  положение  спрямо  потребителя  по  договор  за банков  кредит. В настоящия  случай,  доколкото  по  делото  не  се  установява  кредиторът  да  е  уведомил  длъжника  за  обявяването на предсрочната  изискуемост на вземането преди  подаване  на заявлението  за  издаване  на заповед  за изпълнение, то  същата  не  е настъпила  и  предявените  установителни  искове,  основаващи  се  на  настъпването  й,  следва  да се  отхвърлят  като  неоснователни.

При тези изводи следва  се  приеме,  че  е  настъпило  условието  за разглеждане на предявените  при  условията  на  евентуалност  в  исковата молба  осъдителни  искове  за сумата  от   2 765.25 лв. главница за периода от *** до ***, 170.88 лв. договорна възнаградителна лихва от *** до ***, 298.18 лв. обезщетение за забава от *** до датата на подаване на исковата молба, ведно  със  законната  лихва върху главницата от датата  на подаване  на исковата молба  до окончателното  й заплащане. 

Към исковата  молба  са  приложени  три  уведомителни  писма,  с които се уведомява  длъжникът за  извършеното  прехвърляне  на  вземанията  по договора  за  кредит,  както  и  за  обявяването  на предсрочната  му  изискуемост.   Писмата  са  били  изпратени  от  кредитора  на  посочения  от  длъжника  адрес  в  договора  за  кредит,  но  връчване  не  е  било  осъществено  поради  неоткриване  на  ответника.  Посочените  писма  са  връчени заедно с  исковата молба  и приложенията  й на  назначения  при  условията  на  чл.47, ал.6  от  ГПК  особен  представител  на  ответника. Доколкото  длъжникът  не  е  бил  открит  на посочения  от него  адрес,  то  така  извършеното  връчване на особения представител следва  да  се приеме,  че  представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник  /в този  смисъл Решение  № 198 от  18.01.2019г.  на  ВКС  по  т.д. № 193/2018г., І т.о./, поради  което  възраженията  на  особения му  представител,  че  длъжникът  не  е  бил  уведомен  за цесията  и  за  обявяване  на предсрочната  изискуемост  на  кредита  са  неоснователни. Тъй като  действията  по  съобщаването  на  цесията  на  длъжника  не  са  от  личен  и  незаместим  характер,  то  няма  пречка  предишният  кредитор  да  упълномощи  и  друго  лице,  вкл.  цесионера,   да  ги  извърши  от  негово  име,  а  със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем  /в този смисъл-  Решение  № 204 от 25.01.2018г.  на  ВКС  по т. д. № 2230/2016 г. І т.о./.  От заключението  на  приетата  по делото съдебно- счетоводна експертиза  се  установява,  че  ответницата е изпаднала в забава от ***, като има и частично погасяване на вноската от ***. Съгласно  клаузата  на  чл.16  от  Общите  условия към  договора  за кредит кредиторът  има  право  да  обяви  вземанията  си  по  него  за предсрочно  изискуеми  при  допуснато  просрочие  или  неплащане  на  две  последователни  погасителни  вноски  по  кредита. Предвид  горното с  оглед  обстоятелството,  че  ответникът  е  преустановил  заплащане  на  вноски  по кредита,  следва  да  се приеме,  че  за  кредитора  е възникнало  правото  по  цитираната  клауза  от  договора  да обяви  кредита  за  предсрочно  изискуем,  а  възраженията  на  особения представител  на ответника  в  обратен  смисъл са  неоснователни. В случая от съществено значение е и обстоятелството, че е настъпил крайният падеж по договора – ***. От заключението  на приетата експертиза  се  установява,  че непогасената  главница по  кредита  е  в размер  на  2 765.25  лв., поради което и предявеният осъдителен иск  е  основателен  и  следва  да  се  уважи. Според вещото лице размерът на непогасените вноски за договорната лихва е 441.11 лв., а на лихвата за забава – 561.55 лв., поради което основателни са и акцесорните искове. Сумата по главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. 

               С  оглед  изхода  на  делото  в полза  на ищеца  следва  да  се  присъдят направените  по  делото разноски по  осъдителните  искове.  По представения списък по чл.80 ГПК разноските възлизат в общ размер от 838.14 лв., от които 145.92 лв. държавна такса, 442.22 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. депозит за вещо лице, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят на страната.

               По  изложените  съображения съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ  предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. против М.Н.Н., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 2 765.25 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 25 ст./ главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от *** до *** по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, 170.88 лв. /сто и седемдесет лева и 88 ст./ договорна възнаградителна лихва за периода от *** до ***, 298.18 лв. /двеста деветдесет и осем лева и 18 ст./ обезщетение за забава от *** до ***, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.

        ОСЪЖДА  М.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 2 765.25 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 25 ст./ главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от *** до *** по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното й погасяване, 170.88 лв. /сто и седемдесет лева и 88 ст./ договорна възнаградителна лихва за периода от *** до ***, 298.18 лв. /двеста деветдесет и осем лева и 18 ст./ обезщетение за забава от *** до ***.

        ОСЪЖДА  М.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  със *** Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 838.14 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и 14 ст./ направени по делото разноски.                                                                      

                                                                            

               

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.