Решение по дело №15199/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1026
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20211110215199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110215199 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИВ. Р. срещу наказателно постановление
№ 21-4332-020138/05.10.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 17.09.2021г., около 17,29 часа, М.
ИВ. Р., управлявайки лек автомобил „Сеат Кордоба” с ДК СВ8271НР в
гр.София, по ул.“Никола Габровски“, с посока на движение от
бул.“Симеоновско шосе“ към ул.”Тинтява” и на кръстовището с ул.”Тинтява”,
поради неспазване на достатъчно разстояние, реализирала пътно-транспортно
произшествие с движещия се пред нея лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ“ с
ДК № СВ1302КН. Водачът на лекия автомобил „Сеат Кордоба” с ДК
СВ8271НР нарушил задължението да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара,
1
когато движещото се пред него моторно превозно средство намали скоростта
си или спре рязко.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като твърди,
че при неговото съставяне били допуснати съществени нарушения на
материалния закон – в обжалваното наказателно постановление времето на
нарушение било посочено с две различни характеристики /17,29 часа и 17,00
часа/. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г. на Началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание. Представя
писмено становище /заявление/, с което поддържа депозираната жалба и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемият СДВР-ОПП се явява в съдебно заседание и оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружително писмо № 433200-110118/27.10.2021г. на
СДВР, наказателно постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е връчено на
жалбоподателката на 15.10.2021г. Въззивната жалба е депозирана в
деловодството на СДВР на 21.10.2021г. – в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 17.09.2021г., около 17,29 часа, М. ИВ. Р. управлявала лек автомобил
„Сеат Кордоба” с ДК СВ8271НР в гр.София по ул.“Никола Габровски“, с
посока на движение от бул.“Симеоновско шосе“ към ул.”Тинтява”. На
кръстовището с ул.”Тинтява”, поради недостатъчно разстояние, реализирала
пътно-транспортно произшествие с движещия се пред нея лек автомобил
„Мерцедес С 63 АМГ“ с ДК № СВ1302КН. Повиканите на място полицейски
служители ...... и Б. Н. З. - младши автоконтрольори при Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР извършили проверка по случая. Били съставени
Протокол за ПТП № 1776512 и акт за установяване на административно
2
нарушение Серия GА № 471959/17.09.2021г., в който актосъставителят –
свидетелят З. субсумирал констатираното нарушение под разпоредбата на
чл.23, ал.1 ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение
бил връчен на датата на съставянето му, като жалбоподателката не възразила
при връчването на АУАН и не се възползвала от правото на възражение
срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение административно-наказващият орган издал
наказателно постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г., с което за
нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП наложил на жалбоподателката „глоба“ в
размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди с №№ 8121к-13318
/23.10.2019г. и 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР/, акт за
установяване на административно нарушение Серия GА № 471959
/17.09.2021г. и наказателно постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, са издадени
от оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 21-4332-020138
/05.10.2021г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Във връзка с направеното възражение относно времето на
извършване на нарушението – съдът намира, че е неоснователно. Съгласно
изричната норма на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставеният АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая
актосъставителят и свидетелят, посочен в АУАН, са се подписали под
съдържащите се в него констатации относно фактическата обстановка при
извършване на нарушението. Нарушителят не е възразил срещу
констатациите по АУАН както при връчването му, така и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН. Посоченото време на извършване на нарушението се съдържа в
обжалваното наказателно постановление, поради което съдът приема, че
правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено.
3
Независимо от това жалбоподателката по същество не оспорва факта
на извършено нарушение по ЗДвП на посочената дата и място, нито представя
някакви доказателства в тази връзка в хода на съдебния процес.
Видно от разпоредбите на чл.42, респ.чл.57 ЗАНН, времето на
извършване на административното нарушение не е въведено от законодателя
като императивно изискване при съставянето на АУАН, респ. НП.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. административнонаказващият
орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗДвП водачът на пътното
превозно средство е задължен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него МПС, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
Видно от Протокол за ПТП № 1776512 длъжностното лице е
отразило, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е свързано с
неправомерен удар на ППС 1 /„Сеат Кордоба” с ДК ... движещо се зад
„Мерцедес С 63 АМГ“ с ДК № .... За това обстоятелство декларира и
жалбоподателката М. ИВ. Р. в писмената декларация, направена
непосредствено след възникване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. Н. З. – актосъставител,
който поддържа констатациите по акт за установяване на административно
нарушение Серия GА № 471959 /17.09.2021г.
Съдът приема, че единствено липсата на необходима дистанция
между превозните средства е била причината за възникналото ПТП.
С оглед извършеното нарушение за административнонаказващия
орган е следвало корелационното задължение за налагане на
административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.2 ЗДвП за
това нарушение е предвидено наказание „глоба“ във фиксиран размер от
200лв. Съдът намира, че определяйки наказанието в посочения размер АНО
законосъобразно е определил размера на наложената глоба.
Наказателно постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. следва да
4
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-020138
/05.10.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на М. ИВ. Р. от гр.София, ж.к.”Св.Троица” № 149, вх.”В”, ет.1,
ап.41, за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИВ. Р. срещу наказателно
постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. на Началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП
на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 17.09.2021г., около 17,29 часа, М.
ИВ. Р., управлявайки лек автомобил „Сеат Кордоба” с ДК ... в гр.София, по
ул.“Никола Габровски“, с посока на движение от бул.“Симеоновско шосе“
към ул.”Тинтява” и на кръстовището с ул.”Тинтява”, поради неспазване на
достатъчно разстояние, реализирала пътно-транспортно произшествие с
движещия се пред нея лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ“ с ДК № ....
Водачът на лекия автомобил „Сеат Кордоба” с ДК ... нарушил задължението
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно
средство, че да може да избегне удара, когато движещото се пред него
моторно превозно средство намали скоростта си или спре рязко.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като
твърди, че при неговото съставяне били допуснати съществени нарушения на
материалния закон – в обжалваното наказателно постановление времето на
нарушение било посочено с две различни характеристики /17,29 часа и 17,00
часа/. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г. на Началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание. Представя
писмено становище /заявление/, с което поддържа депозираната жалба и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемият СДВР-ОПП се явява в съдебно заседание и оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружително писмо № 433200-110118/27.10.2021г. на
СДВР, наказателно постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е връчено на
жалбоподателката на 15.10.2021г. Въззивната жалба е депозирана в
деловодството на СДВР на 21.10.2021г. – в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 17.09.2021г., около 17,29 часа, М. ИВ. Р. управлявала лек
автомобил „Сеат Кордоба” с ДК ... в гр.София по ул.“Никола Габровски“, с
посока на движение от бул.“Симеоновско шосе“ към ул.”Тинтява”. На
1
кръстовището с ул.”Тинтява”, поради недостатъчно разстояние, реализирала
пътно-транспортно произшествие с движещия се пред нея лек автомобил
„Мерцедес С 63 АМГ“ с ДК № .... Повиканите на място полицейски
служители ......... - младши автоконтрольори при Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР извършили проверка по случая. Били съставени Протокол за ПТП №
1776512 и акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
471959/17.09.2021г., в който актосъставителят – свидетелят Зарев субсумирал
констатираното нарушение под разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗДвП. Актът за
установяване на административното нарушение бил връчен на датата на
съставянето му, като жалбоподателката не възразила при връчването на
АУАН и не се възползвала от правото на възражение срещу АУАН в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение административно-наказващият орган издал наказателно
постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г., с което за нарушение на
чл.23, ал.1 ЗДвП наложил на жалбоподателката „глоба“ в размер на 200 лв., на
основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди с №№ 8121к-13318
/23.10.2019г. и 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР/, акт за
установяване на административно нарушение Серия GА № 471959
/17.09.2021г. и наказателно постановление № 21-4332-020138 /05.10.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, са издадени
от оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 21-4332-020138
/05.10.2021г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Във връзка с направеното възражение относно времето на
извършване на нарушението – съдът намира, че е неоснователно. Съгласно
изричната норма на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставеният АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая
актосъставителят и свидетелят, посочен в АУАН, са се подписали под
съдържащите се в него констатации относно фактическата обстановка при
извършване на нарушението. Нарушителят не е възразил срещу
констатациите по АУАН както при връчването му, така и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН. Посоченото време на извършване на нарушението се съдържа в
обжалваното наказателно постановление, поради което съдът приема, че
правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено.
Независимо от това жалбоподателката по същество не оспорва факта
на извършено нарушение по ЗДвП на посочената дата и място, нито представя
някакви доказателства в тази връзка в хода на съдебния процес.
2
Видно от разпоредбите на чл.42, респ.чл.57 ЗАНН, времето на
извършване на административното нарушение не е въведено от законодателя
като императивно изискване при съставянето на АУАН, респ. НП.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. административнонаказващият
орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗДвП водачът на пътното
превозно средство е задължен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него МПС, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
Видно от Протокол за ПТП № 1776512 длъжностното лице е
отразило, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е свързано с
неправомерен удар на ППС 1 /„Сеат Кордоба” с ДК .../, движещо се зад
„Мерцедес С 63 АМГ“ с ДК № .../. За това обстоятелство декларира и
жалбоподателката М. ИВ. Р. в писмената декларация, направена
непосредствено след възникване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ... – актосъставител,
който поддържа констатациите по акт за установяване на административно
нарушение Серия GА № 471959 /17.09.2021г.
Съдът приема, че единствено липсата на необходима дистанция
между превозните средства е била причината за възникналото ПТП.
С оглед извършеното нарушение за административнонаказващия
орган е следвало корелационното задължение за налагане на
административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.2 ЗДвП за
това нарушение е предвидено наказание „глоба“ във фиксиран размер от
200лв. Съдът намира, че определяйки наказанието в посочения размер АНО
законосъобразно е определил размера на наложената глоба.
Наказателно постановление № 21-4332-020138/05.10.2021г. следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
3