РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110116346 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 07.06.2024 г., от А. Н. И. против
(ФИРМА) с искане клаузата по чл. 29 от Договор за паричен заем № 949988/03.05.2023 г.,
предвиждаща неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, да бъде
прогласена за нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на императивни
правни норми и поради противоречие с добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да
заплати сумата в размер на 50 лева част от сумата в размер общо на 110 лева,
представляваща получена от дружеството по силата на процесната клауза без правно
основание сума, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на
21.03.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.05.2023 г. между страните по спора
бил сключен Договор за потребителски кредит № 949988, по силата на който ответникът
отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 500 лева. Страната поддържа, че съгласно чл.
19, ал. 1 от съглашението заемателят се задължава в срок до три дни от получаване на
заемната сума по договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. В исковата
молба са изложени твърдения, че съгласно договорът третото физическо лице следва да
отговаря на редица кумулативно дадени условия. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 29 от
договора при непредставяне на трето физическо лице, отговарящо на разписаните от
кредитора условия или банкова гаранция, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение, като по сочената клауза в тежест на потребителя била начислена неустойка в
размер на 110 лева. Ищецът излага подробни доводи за недействителност на сключения
договор за кредит, като поддържа, че в посочения годишен процент на разходите не е
включен разхода за неустойка за непредставяне на обезпечение. В исковата молба са
1
изложени твърдения, че ищецът заплатил в полза на ответника по процесната сделка сумата
в размер общо на 625 лева.
С протоколно определение от 12.12.2024 г. по искане на ищеца на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият се
счита предявен за сумата в размер на 110 лева, която представлява цялата недължимо
платена от кредитополучателя в полза на ответника сума по процесния договор за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. Н.
оспорва поддържаните от ищеца доводи за нищожност на процесната клауза от сключения
между страните договор. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да
бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружеството
съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата по
чл. 29 от Договор за паричен заем № 949988/03.05.2023 г., предвиждаща неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, за нищожна е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с
описано в исковата молба съдържание, както и че процесната клауза е недействителна като
противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща на
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
По делото не е спорно, че между страните по спора е сключен Договор за паричен
заем № 949988/03.05.2023 г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца
сумата в размер на 500 лева, която сума следвало да бъде върната ведно с възнаградителна
лихва в срок до тридесет дни от сключване на сделката, както и че съгласно чл. 19 от
съглашението кредитополучателят следва осигури действието на трето лице, което поеме
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими суми по
договора, което трето лице подлежи на предварителна проверка от кредитора и следва да
отговаря на определени разписани от кредитора условия или да представи банкова гаранция,
като при неизпълнение на соченото задължение кредитополучателят дължи неустойка по чл.
29 в размер на 0,9 % от стойността от усвоената сума за всеки ден, за който не е представено
обезпечение. От приетия по делото като писмено доказателство погасителен план се
установява, че общо дължимата от кредитополучателя сума при непредставяне на
обезпечение възлиза на сумата в размер на 625 лева с включена неустойка.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че ищецът
заплатил на ответника в погашение на вземанията по процесния договор за кредит сумата в
размер общо на 625 на 03.05.2023 г., като сумата в размер на 500 лева е отнесена за
погасяване на главницата, сумата в размер на 15 лева за погасяване на възнаградителна
лихва, а сумата в размер на 110 лева за погасяване на начислената неустойка. Вещото лице
разяснява, че при включване на начислената съгласно погасителния план неустойка като
разход по кредита ГПР би бил в размер на 304,17 %.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
2
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 29 от договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е
включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в
договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440
от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид
изложеното предявеният иск за прогласяване на клаузата, възлагаща в тежест на потребителя
неустойка за непредставяне на обезпечение се явява основателен. Съгласно нормата на чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. Предвид
изложеното предявеният иск за прогласяване на клаузата, предвиждаща начисляване на
неустойка за непредставяне на обезпечение от кредитополучателя е основателен, а
заплатената сума в размер на 110 лева е дадена без правно основание, поради което исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД също се явява основателна.
С оглед изхода от спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски в размер общо на 2200 лева, от които сумата в размер на 100 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 300 лева внесен депозит по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и сумата в размер на 1800 лева,
представляваща съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 58 от делото
заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
против (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), иск
клаузата на чл. 29 от Договор за паричен заем № 949988/03.05.2023 г., предвиждаща
неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената
сума на ден, за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 110 лева, представляваща получена от дружеството
без правно основание сума по Договор за паричен заем № 949988/03.05.2023 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 21.03.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2200 лева, представляваща сторени по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4