Р Е Ш Е Н И Е
№ / 14.02. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
14.01. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1377 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
528/29.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 131/2019 г. по описа на РС – К.в
частта, с която е осъден „П.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.С., ж.к.“*** да заплати
на Р.П.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от
1088.40 лв., явяваща се получена без основание в периода 25.01.2017 г. -
25.09.2018 г. възнаградителна лихва по
раздел VI от договор за потребителски кредит П. Стандарт №**********/07.12.2016
г., ведно със законната лихва от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът „П.” ЕООД счита,
че решението е неправилно и незаконосъбразно, като излага съображения. Моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Р.П.К. оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
От представеното заверено
копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, неоспорен от страните се установява, че същия е получен
и подписан от Р.П.К. като клиент на 06.12.2016 г. за вид на кредита: П. Стандарт с пакет
допълнителни услуги Бонус; за Общ размер на кредита /Максималният размер
/лимит/ или обща сума предоставена по договора за кредит/: 2250 лв.; срок на
договора за потребителски кредит:24 месеца; Указания за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски: месечни вноски, 24 бр. с
размер на вноската 139.10 лв.; Общата сума, която следва да заплати /общия
размер на кредита /главницата/ заедно с лихвите и разходите, които могат да
възникнат във връзка с кредита: 3338 лв.; разходи по кредита: фиксиран лихвен
процент- 41.17%, ГПР- 49.90 %, като в раздел 4 са посочени други важни условия
по договора за кредит.
От заверено копие на
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, е
видно, че Р.П.К. е получил такава информация на 06.12.2016 г. в т.ч. възможност
за закупуване на пакет допълнителни услуги към договор за потребителски кредит
и общите параметри на договора за потребителски кредит и на споразумение за
закупуване на пакет допълнителни услуги.
От представеното заверено
копие на договор за потребителски кредит П. Стандарт №********** е видно, че е
подписан от „П.“ ЕООД като кредитор и Р.П.К. като клиент на 07.12.2016 г., в който в раздел V-Допълнителни възможности
за клиента е отбелязано, че кредитът се отпуска за рефинансиране, кредитор: „П.“
ЕООД, в полза на: Р.П.К.; сума за рефинансиране: 282.94 лв.; под черта в същия
раздел е отбелязан като избран пакет допълнителни услуги „Бонус“; в раздел
VI-Параметри са посочени съществените параметри на кредита: Сума на кредита:
2250 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската по кредита: 139.10 лв.; ГПР /%/7 49.90; Годишен лихвен
процент- 41.17% ; Лихвен процент на ден: 0.11; Дължима сума по кредита: 2228.40
лв.; отбелязано е По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 2250 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:
93.75 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 5588.40 лв. Общ размер на вноската: 232.85
лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. На стр.4 от договора се съдържа
декларация, съдържаща 4 букви в т.ч. А, Б, В, Д, подписана от клиента,
неоспорена, съгласно която неразделна част от договора са ОУ към ДПК за
физически лица, с които КЛ е запознат и приема, внимателно се е запознал със
съдържанието на ОУ преди подписването на ДПК, няма забележки и се задължава да
ги спазва, че е запознат с Тарифа за таксите, която приема и др. Приложено е и
заверено копие на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
неоспорено, в което са описани 5 възможности, които клиентът би могъл да ползва
ако сключи това споразумение: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена процедура за предлагане на
допълнителни парични средства. Представени от ищеца са заверено копие на
погасителен план към договор за потребителски кредит №********** от 07.12.2016
г. и Общи условия на „П.“ ЕООД към
договор за потребителски кредит, подписани от страните, като в чл.15 от Общите
условия са описани начините и средствата, при които клиентът би могъл
евентуално да се възползва от посочените в споразумението възможности.
От заверено копие на
Заявление за промяна на погасителен план по ДПК №**********, подписано от Р.К.
на 31.08.2017 г., неоспорено, се установява, че ищецът е поискал отлагане на 1
вноска. В заверено копие на Анекс №1 към ДПК за отлагане на вноски от
15.09.2017 г. е отразено, че страните по него са го сключили напълно доброволно
и в съответствие със своята свободна воля, че КЛ се задължава да плати
отложените вноски в края на погасителния план, че годишния лихвен процент по
кредита след сключването на този анекс се запазва в размер на 41.17%, ГПР след
сключване на анекса е в размер на 46.67%, че като неразделна част от този анекс е новия погасителен план, който
клиента е подписал и получил при подписване на анекса. Представен е погасителен план към Анекс №1
към процесния ДПК, подписан от ищеца, неоспорен.
В заверено копие на Анекс №
2 към ДПК за отлагане на вноски от 30.03.2018 г. , неоспорен, е видно, че
страните по него са го сключили напълно доброволно и в съответствие със своята
свободна воля, че КЛ е заявил писмено отлагане на вноски по погасителния си
план поради причина: Без Причина; че се задължава да плати отложените вноски в
края на погасителния план, че годишния лихвен процент по кредита след сключването
на този анекс се запазва в размер на 41.17%, ГПР след сключване на анекса е в
размер на 44.80 %, че като неразделна част
от този анекс е новия погасителен план, който клиента е подписал и получил
при подписване на анекса. Представен е погасителен план от 30.03.2018 г. към
Анекс №2 към процесния ДПК, подписан от ищеца, неоспорен.
От представеното и
неоспорено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№********** и сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е видно, че издадено във връзка с
искане на ищеца, както и че общата сума на извършените от него и получени от
ответното дружество плащания по процесния ДПК и сключеното споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, към 20.09.2018 г. е в размер на
5611.37 лв., а Остатъчното задължение към 20.09.2018 г. е в размер на 0.00 лв.
От заключението на
назначената по първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор кредитополучателят Р.К. е извършил плащания за погасяване на дълга в
размер на 6-67.07 лв., с които са погасени: вноски по кредита-5776.70 лв.;
лихви за забава-82.76 лв.; възнаградителна лихва- 47.61 лв. и такси-160 лв.
Погасените са всички 24 бр. месечни вноски по отделни елементи на дълга
/отразени в Приложение №1 и в таблица 1 на заключението/. Размерът на законната
лихва та лихва е калкулиран за периода
от 25.01.2017 г. /първа вноска по погасителен план/ до 17.09.2018 г.
/дата на окончателно предсрочно погасяване/, съгласно изискванията на ПМС
№426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения, изчислена в два варианта е както следва: 1-ви- 17.88 лв. върху
главница съгласно погасителния план за посочените дни забава; 2-ри- 38.06 лв.
върху главницата, представляваща сбора от изискуемата вноска по главница
съгласно погасителния план и изискуема вноска за закупен пакет от допълнителни
услуги, за посочените дни забава /справка- приложение варианти 1 и 2 към
заключението/.
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие, да са му предоставени задължителните реквизити на договор
за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина,
по който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита (или в случая получената сума от лева), без да дължи лихва.
Няма спор по това, че страните по един
договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им
воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави.
Добрите нрави са неписани правила и норми,
но в определени случаи законодателят може да включи същите в действащото
законодателство. Това е възможно и в случаите, когато с действията си
определени субекти накърняват добрите нрави. В тази връзка след сключването на
процесния договор са приети изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр.
35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изяснени
при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) законодателят е целил
постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
"бързи" небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните
заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Клаузата, с която в договора за кредит е
определен лихвен процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната
лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който
следва да се съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия
състав на съда противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленум на ВС, се сочи,
че първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
Предвид гореизложеното, решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът дължи на въззиваемия разноски
пред настоящата инстанция, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са
представени доказателства за заплатени такива.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 528/29.07.2019
г., постановено по гр. д.
№ 131/2019 г. по описа на РС – К.в обжалваната му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.