РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Пловдив, 27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и
втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора Р. К., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 1033 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател М.Ц.Ц. ***, обжалва чрез пълномощника си адв. Н.
Решение № 382 от 22.02.2022 г., постановено по АНД № 8355/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 9 н.с. С обжалваното решение е било изменено Наказателно
постановление № 20-1030-011281/21.10.2020 г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив в частта му относно наложеното кумулативно с
наказанието лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП друго административно наказание глоба на
жалбоподателя Ц., което е било намалено от съда от 800 на 750 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно и необосновано, като са изложени
конкретни съображения, както и се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се и направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа пред настоящия
съд с писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, като в
съдебно заседание не е изпратен такъв.
Ответникът по касационната жалба –
ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в съдебното заседание
и не е депозирал отговор по жалбата.
Прокурорът от ОП – Пловдив Каменов
заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението не е изцяло благоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е изпълнил указанията на
Административен съд Пловдив, дадени при връщане на делото за ново разглеждане,
като е отговорил и на всички направени със сезиралата го жалба възражения и
правилно, въз основа на събраните от него относими доказателства, е приел, че е
налице доказано осъществяване на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Обосновано
са били отхвърлени от районния съд възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление, включително и сега поддържани пред касационната инстанция. В
тази насока и настоящият съд напълно споделя мотивите към обжалваното съдебно
решение и препраща изцяло към тях.
Пак при съобразяване на задължителните указания на административния съд,
районният съд е направил коректен анализ на разпоредбата на санкционната норма
на чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП, като в тази връзка, видно от мотивите му, е
съобразил напълно изискването по чл.16, ал.3 от от Наредба 8421з-535/12.05.2015 г., която гласи, че при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Въпросният чл.755, ал.1, т.2 от специалната
наредба предвижда, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената
стойност за скорости над 100 km/h - при реални условия на измерване на скорост
при полеви тестове. В
тази насока и предвид данните за засечената реална скорост на движение на МПС,
управлявано от жалбоподателя, изведени правилно от районния съд въз основа на
приетите доказателства, а именно 113 км/час, сиреч над 100 км/час, то правилно
съдът е подходил към изчисляване на предвидения в полза на водача толеранс от
минус 3 процента, като в тази насока и е достигнал до верния математически
резултат на скорост, след приспадането по чл.16, ал.3 от Наредба 8421з-535/12.05.2015 г., а именно 109,61 км/час. В случая, следва да
се има предвид, че доколкото се касае до реализиране на
административнонаказателна отговорност, както и че е предвидено приспадане на
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, то следва нормата на
чл.16, ал.3 от Наредба 8421з-535/12.05.2015 г., във връзка с чл.755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, да се тълкуват стриктно,
като се извърши точно приспадане и без закръгление на получената при
приспадането стойност, каквото очевидно е направил наказващият орган при
определяне на наказуемата скорост. И това е така, доколкото нито посочените
разпоредби от наредбите, нито ЗДвП предвиждат стойността, получена при
приспадане на максимално допустимата грешка при измерване, да се закръглява до
по-голямото цяло число, независимо от това, че санкционните норми на ЗДвП
касателно превишената скорост боравят с диапазони от цели числа, защото в някои
от случаите, както е станало в настоящия, това би било основание за определяне
на по-висок размер на административно наказание, а това би било в противоречие
с идеята за приспадане на грешката именно в полза на водача, осъществил
нарушението, респективно на общия принцип за прилагане на по-благоприятния за
нарушителя режим на третиране. При това положение и след като не е изрично
предвидено приспадането да се осъществява със закръгление, то следва да се
приеме приложението на нормата на чл.16, ал.3 от Наредба 8421з-535/12.05.2015 г. така,
както тя е разписана, като се приспадне от установената действителна скорост на
движението стойността на грешката при измерването ѝ и въз основа на точно
получения резултат да се прецени и какъв следва да е размерът на
административното наказание. Като е сторил именно това, районният съд е
приложил правилно нормативната уредба и е отчел, че при това положение
жалбоподателят не е управлявал МПС с превишена скорост 110 км/час, а с
превишена скорост от 109,61 км/час, което автоматично води до необходимостта от
определяне на по-нисък размер на глобата по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, предвид установения в тази норма специфичен механизъм
на нейното изчисление, а именно с по 50 лева увеличение на предвидената глоба
за всеки следващи 5км/час превишение на скоростта над допустимата. Не е налице
в тази насока допуснато нарушение от съда, който при същите установени
фактически положения, както и без промяна в правната квалификация на
установеното нарушение, е счел за приложима и същата санкционна норма, посочена
в наказателното постановление, като единствено е коригирал размера на едното от
наложените наказания, като го е намалил до предвиденото по-ниско ниво на
глобата от 750 лева, вместо наложените с наказателното постановление 800 лева,
съобразно със законосъобразно приложения подход при изчисление на т.нар.
наказуема скорост на движение на МПС. Липсва твърдяното от страна на
жалбоподателя нарушение, което било налагало отмяна на наказателното
постановление, доколкото в същото ясно е посочена както допустимата скорост на
движение, така и установената действителна скорост на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателя, поради което и за него не е била налице неяснота
какво нарушение е извършил. Не е налице извършено с обжалваното решение
дописване или тълкуване волята на наказващия орган, а напротив, налице е
направена преценка на тази воля и нейният материален израз, като е прието, че
тя е несъобразена и поради това съдът, при наличие на установеност на
извършеното нарушение, е поправил допуснатата от наказващия орган грешка
касателно изчисляването размера на едното от административните наказания, което
пък е във връзка с установената от съда по-ниска наказуема скорост, което, в
крайна сметка, е довело и до облекчаване правното положение на жалбоподателя. Друг
би бил въпросът, ако съдът бе установил по-висок размер на наказуемата скорост
и съответно нужда от завишаване на административното наказание. Макар и при не
особено коректно изготвен диспозитив на първоинстанционното съдебно решение,
сега става ясно, че с обжалваното съдебно решение наказанието глоба е намалено
от 800 на 750 лева, а кумулативно наложеното административно наказание лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца е прието за правилно
определено и в тази част наказателното постановление е оставено в сила, което е
бил и дължимият законосъобразен краен извод на районния съд.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че
следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, доколкото същото е
обосновано, правилно и законосъобразно.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски, а от страна на
ответника такива не са били претендирани.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 382 от 22.02.2022 г.,
постановено по АНД № 8355/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 9 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.