Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 10,01,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр. дело №13199 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от В.В.Г. против „ДЗИ – О.З.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 405
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 44685,84 лв., дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка "Автокаско" за
възникнало застрахователно събитие-Кражба, ведно със законната лихва от
09,10,2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 870,63 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31,07,2018
г. до 09,10,2018 г.
Излагат се
съображения, че на 23,04,2018г., около 19,30 часа, ищцата паркирала собствения
ѝ автомобил, с марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № ******* пред жилищната
сграда, която обитавала в гр. София, ул. „*******вх*******.
На 29,04,2018г. потърсила автомобила, но не го намерила на паркираното място.
Посочва се незабавно да е уведомила органите на полицията, както и ответното
дружество. По случая е образувано досъдебно производство с №ЗМ -1195/2018 г.,
пр.пр. 19520/2018 г. по описа на СРП. Поддържа се, че
до момента процесния автомобил не е открит. Твърди между страните по делото да е
налице валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка "Каско
на МПС" за процесния лек автомобил към датата на събитието. Ответникът е
уведомен с претенция за заплащане на обезщетение като с писмо изх.№0-92-11116/15,08,2018год.
ответното дружество е отказало плащане поради
несъответствие между декларираните обстоятелства и събраните данни относно противозаконното отнемане на
застрахования автомобил.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„Д.з.“ЕАД
в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е
настъпил покрит по договор риск „Кражба“, както и че автомобилът е бил
противозаконно отнет на твърдените час и място. Посочва да са налице съществени
разминавания между декларираното от застрахованото лице и наличните факти.
Поддържа да е налице случай на премълчаване на обстоятелство или неточно
обявяване на обстоятелство, което е
съществено с оглед интереса на застрахователя. Навежда доводи, че не са
налице доказателства за осъществяване на поддържания в исковата молба
застрахователен риск, като документите на органите на МВР в тази насока не
обвързват съда и същите са съставени по данни на ищеца. Релевира възражение за
нищожност на застрахователния договор като сключен при липса на интерес и годен
предмет за застраховане – при сключване на договора, процесният
автомобил е бил негоден за експлоатация поради увреждането му в степен на
„тотална щета“. При условията на евентуалност оспорва размера на исковата
претенция като завишен и несъответстващ на действителната стойност на имуществото към датата на събитието.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена застрахователна полица от 21,12,2017год.
за сключена застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил. В полицата са
записани данни за застрахования автомобил, с рег.№ *******, и рама *******,
година на производство 2011, дата на
първа регистрация 20,01,2011, модификация
xDrive35i. В полицата е посочена застрахователна сума в размер
на 46000,00 лева. Уговорено е разсрочено плащане на премията на четири вноски,
в размер на 657,08лв. с уговорени падежи на 20,12,2017год., 20,03,2018год.,
20,06,2018год. и 20,09,2018год. Посочен е срок на застрахователно покритие 14,00часа на 21,12,2017год. до 23,59часа на
20,12,2018год.
Видно от приемо-предавателен
протокол №02515/21,12,2017год. на процесния автомобил е монтирано устройство
имобилайзер МЕТА43.
Видно от протокол №99025613 при сключване на застрахователния договор е извършен оглед на
МПС с посочения номер на рама, удостоверено с
представител на застрахователя.
На ищцата В.В. Г. е издадена служебна бележка /л. 12/, в
уверение на това, че за времето от
19,30часа на 23,04,2018год. до
20,00часа на 29,04,2018год. в гр.София, ул.*******, е заявила, че собственият й лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, ДК № ******* е откраднат зад блоковото пространство на посочения адрес, като по случая е
образувано досъдебно производство №ЗМ-230 ЗМК/1195/2017год. по описа на 6 РУ – СДВР.
С постановление
от 12,06,2018год. е спряно наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Не се спори, че за настъпилото застрахователно
събитие по риска „Кражба на цяло МПС“ /арг. от
документи по щета 44012131814152/30,04,2018год. л.21/, ищецът е уведомил
ответното дружество. На посочената дата към уведомлението
за щета са предадени на застрахователя и застрахователна полица и квитанция за
платена премия, свидетелство за
регистрация част І и част ІІ, документ за
самоличност, 1бр. ключове и 1 бр. дистанционни за аларма на МПС.
На 20,06,2018год.
са представени допълнително банкова
сметка, ***,12,2017год. и служебна бележка №06-РУ-СДВР. На
13,07,2018год. е приложено нотариално
заверено пълномощно рег. №4026/11,07,2018год.
С писмо
изх.№0-92-11116/15,08,2018год. ответното
дружество е отказало плащане на
обезщетение с мотив “обстоятелствата
декларирани при завеждане на щетата, не съответстват с установените факти и
събрани данни относно противозаконното
отнемане на застрахования автомобил“.
Видно от удостоверение
за индивидуално одобряване на ново превозно средство
№011820/07,02,2017год. е налице одобряване
съгласно изискванията на чл.70 от Наредба №60/24,04,2009год. за одобряване
типа на нови МПС като идентификационен
номер на превозното средство е посочен 5UХWX7C51BLT78124.
Представени са
общи условия за застраховка „Каско +“ на ответника „Д.з.“ ЕАД, в сила от 15,09,2016год.
/л. 36/. В т. 6.9. е посочено, че клауза „Пълно Каско“, включва покритие на
риска „кражба на цяло МПС“. Съгласно определението на т. 14 от ОУ „Кражба“ е
отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да се присвои.
В т. 14 от ОУ
е предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение при невъзможност застрахованият да
представи някои документи от т.9,6, в
случай на непредставяне на свидетелство
за регистрация част ІІ. Съобразно т. 9,5,2 задължение на застрахования е да уведоми застрахователя в срок до 24часа от
узнаването за настъпване на кражба като
подаде писмена претенция и му предаде
оригинално свидетелство за регистрация на застрахованото МПС-част І и част ІІ, всички
заключващи механизми, дистанционни управления за алармена система, както и устройства на допълнителните средства за
защита изискани от застрахователя,
служебна бележка от МВР
–т.9,6,4 и пълни и точни данни за
банкова сметка, ***-т.9,7.
От изслушаното
по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт се установява, че пазарната стойност на
процесния автомобил възлиза на 42800,00лв. към датата на застрахователното
събитие -23/29,04,2018год. Вещото лице сочи, че ключът, който е предаден от
собственика на застрахователя след настъпване на застрахователното събитие и
който му е предаден от ответното дружество за изследване, е оригинален. Данни
дали има издаден дубликат може да се установят
само при изследване на автомобила. Последните данни за процесното
МПС БМВ Х3 са от 20,11,2014год. при пробег 95906км. При отчитане на ключа към
28,11,2019год. се отчита пробег от 150351км. Липсват данни за сработване на
въздушните възглавници.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Янка Филипова, от които се установява, че в края на месец април
2018год./28-29,04,/ е присъствала, когато
ищцата е паркирала автомобила в района на регистрирания адрес. Гр.София, ул.*******,
преди да замине за уикенда за Македония и след връщането й последната констатирала липсата му.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск, с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 23-29,04,2018год.
застрахователно събитие – кражба на МПС.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да
се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки–1.валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка „Каско“, 2.изправност на ищеца по него, 3.настъпило
застрахователно събитие, 4. вреди в определен размер;
За
установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане Каско+. Неоснователно е
възражението за нищожност на договора за
застраховка поради липса на предмет. Последното
се поддържа в контекста на доводи
на ответника, че застрахованият автомобил не е този, който е представен за застраховане,
тъй
като при внасянето на автомобила в
България същият е бил увреден и се касае за два различни
автомобила или се сочи на
фактическа невъзможност в предмета на застрахователната закрила. Съгласно
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД налице би бил невъзможен
предмет, когато описаното в застрахователната полица по имуществена
застраховка на МПС, като обект на
застрахователна закрила, не може да
бъде индивидуализирано поради извършена, преди сключването на договора, интервенция
върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно
средство - поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство,
водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното
превозно средство. / В този смисъл Решение № 95/09.07.2015год., дело №2416/2014 на
ВКС, ТК, II т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК./ . По делото липсват данни
за осъществена в този смисъл интервенция върху веща. Действително се установява при закупуване на автомобила
на 18,08,2016год. от Германия от „Проекстриим зона“ ЕООД същият да е продаден
без гаранция, предвид наличие на „неремонтирна щета след катастрофа, при повредена скоростна кутия“. Въпреки това
е приложен сертификат за произход
АТ42026 и производство през 2011. В преписката по регистрация на
автомобила е видно и да е налице
удостоверение за индивидуално одобряване на ново превозно средство от 07,02,2017год. съгласно изискванията на чл.70 от Наредба №60/24,04,2009год.,
за одобряване на нови превозни средства
и като отговарящо на изискванията на
допълнение №3 към част 1 на приложение №10 от Наредба 60 като ППС отговарящо да
получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в Р.България. Съгласно
§1, т.6 от ДР на Наредбата "Индивидуално одобряване" е процедура, при която се удостоверява,
че дадено ПС, независимо дали е уникално или не,
отговаря на съответните разпоредби и технически изисквания. Предпоставка
за издаването на удостоверение за индивидуално одобряване е превозното средство да отговаря на описанието,
придружаващо заявлението, на алтернативните изисквания за съответната категория, изброени в допълнение
№ 3 към част № 1 на приложение № 10, както и да са налице положителни
резултати от извършени изпитвания и/или проверки във връзка
с индивидуалното одобряване. Изрично
е посочен идентификационен код на МПС,
съответстващ на идентификационния код на
МПС посочен в застрахователната полица. В този смисъл предвид наличието на официален свидетелстващ
документ за идентификация и технически характеристики на МПС, съдът намира за установено, към датата
на сключване на застрахователния договор на 21,12,2017год. МПС да е било надлежно
индивидуализирано и в изправно техническо състояние, поради което данните за
предхождащи щети по автомобила към м.08,2016год. са ирелевантни.
Съобразно чл. 349, ал.1 от КЗ валидността на застрахователния
договор е обусловена от наличие на застрахователен интерес, какъвто е налице при правно призната необходимост от защита срещу
последиците от възможно застрахователно събитие. Недействителен би бил застрахователен договор, сключен при липса на
застрахователен интерес, освен в случаите на бъдещ застрахователен
интерес.-чл.349, ал.2 от КЗ. Не се спори по делото ищцата да е собственик на процесния автомобил, за което по делото са и
представени данни –договор за покупко-продажба от 18,12,2017год. при
придобиването му от Д.М.ЕООД, след което
същият е заявен за регистрация от ищцата
на 18,12,2017год. по заявление 174134232975. Предвид настоящият състав
намира да е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор Каско за
регистриран по надлежния ред автомобил в
България, при удостоверен застрахователен интерес, поради което възражението за
липса на предмет е неоснователно. Отделно от изложеното при сключване на договора автомобилът
е бил представен на застрахователя за оглед, при което не
е заявено възражение от ответника.
Безспорно е настъпването на покрит застрахователен
риск-Кражба на МПС. На 30,04,2018год., ищцата е уведомила органите на МВР и
ответника-застраховател за противозаконното отнемане на собственият й лек
автомобил, предмет на договора за застраховка. Не е спорно между страните уведомлението на застрахователя да в срока по чл.403 от КЗ.
Недоказано е и възражението на ответника за наличие на основание
за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение
при условието на чл. 9 от ОУ, или
по конкретно т.9,1,9-измама, 9,1,22-кражба или загубване на заключващи механизми, чл.9,2-когато при
сключване на застрахователния договор
МПС е било обект на престъпление, чл.9,3 от Общите условия за застраховка Каско на МПС. Не се спори ищцата да е представила на ответника всички
изискуеми съобразно общите условия документи-ключ, имобилайзер, свидетелство за
регистрация І и ІІ част, както и банкова сметка. *** на задълженията на ищцата
с цел минимизиране на риска съгласно чл.395, ал.1 от КЗ не са заявени.
Основанието за отказ посочено в отговора на
ответното дружество, че в хода на
проверката по заявената щета е обоснован извод, че „обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата, не
съответстват с установените факти и
събраните данни относно противозаконно отнемане на застрахования автомобил“ може да се
приеме да обосноват твърдение за
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице имащо право да
получи застрахователно обезщетение или от застраховащия съобразно чл.408, ал.1,
т.1 и т.2 от КЗ, предвиждащ отказ от плащане на
обезщетение.
Съдържанието на правната норма даващо възможност
за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, предполага наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ неизпълнение на задължение по застрахователния
договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
това задължение, т.е. фактът на
договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ, а е необходимо
между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. В
този смисъл е приложима и относимата съдебна практика на
ВКС по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), която следва да намери
приложение и по отношение на чл. 408 от КЗ предвид аналогичната уредба на
основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, намерила
израз в Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 185 от 5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от
29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013
г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о..
Установяването на тези факти съобразно нормата на чл.154 от ГПК е за
ответното дружество, което носи доказателствената тежест за доказване на
горното обстоятелството, но по делото съдът
намира да не е установено.
В случай, че
за преценка на риска от страна на
застрахователя за сключване на договора
е било съществено изясняване на други обстоятелства, то е следвало да бъдат поставени въпроси към
застраховащия, които не се установяват.
В този смисъл доколкото не се спори при сключване на договора застрахователят да е възприел застрахования
автомобил, а при уведомлението за щета да са изпълнени договорните изисквания
за представяне на свидетелство за
регистрация Част І и част ІІ, оригинален ключ и дистанционно за аларма,
документ за собственост, служебна бележка
за наличие на заявена кражба –покрит застрахователен риск, то се налага извод да не е налице договорно неизпълнение от страна на
застрахования по смисъла на ОУ или евентуално това обстоятелство да е причинило или допринесло
за настъпване на застрахователното събитие. Не се установява
неизпълнение от страна на ищеца-застрахован на задължение, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, което е било предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие,
поради което не е налице хипотезата на
чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Предвид изложеното, доколкото е налице настъпил
покрит застрахователен риск -„кражба на цяло МПС“ по полица от 21,12,2017год. ,
вр. т. 2,3 от Общи условия за застраховка „Каско на
МПС“, то за застрахователят е възникнало
задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно съдебна практика
на ВКС, по приложение на чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./, аналогичен на
горецитирания чл. 386, ал. 2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането – така Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.
д. № 1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Видно заключението на вещото
лице, пазарната стойност на автомобила възлиза на 42800,00лв. и е в рамките на
уговорената застрахователна сума от 46000,00 лв.
От страна на ответното дружество въпреки данните за частично плащане на застрахователната премия не е направено
възражение по чл. 369, ал. 2 от КЗ за удържане на вземането за незаплатени
премийни вноски от вземането на ищеца за застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното
предявената искова претенция е основателна за сумата 42800,00лв. и следва да бъде отхвърлена за разликата до 44685,84лв.
като неоснователна.
Предвид основателността на исковата претенция върху присъдената главница
се дължи законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на
вземането.
Съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по в срок до 15 работни
дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като между страните не се
спори всички относими доказателства да са представени от ищцата към 13,07,2018год. или ответното
дружество е в забава считано от 04,08,2018год.
Обезщетението за забава определено по
реда на чл.162 от ГПК е в размер на 796,56лв.,
в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за
разликата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода
на спора, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3707,13 лв., от които 1822,25 лв. –държавна
такса, 180,00–в.л. и 1900,00лв.- адвокатско възнаграждение. /Възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно, с оглед фактическа и
правна сложност на делото, брой с.з. и вид извършени процесуални
действия, поради което определя същото в размер към минимума по НМРАВ от 1900,00лв., вместо 3800,00лв./.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК предвид отхвърлената част от исковата претенция на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 14,66лв. от общо
366,65лв., от които 180,00лв.-в.л., 15,00лв.-СУ, 100,00лв.-юрк.възнаграждение
и 71,65лв.-разноски за такси и преписи.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище *** да заплати на В.В. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис
16, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
сума в размер на 42800,00лв. - застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско на МПС“ по полица от 21,12,2017год., за застрахователно събитие
-Кражба на МПС, марка с „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № *******, заявена на 30,04,2018год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 09,10,2018год.
до окончателното изплащане на вземането, както и на осн.чл.86 ЗЗД сума в
размер на 796,56лв., обезщетение
за забава, за периода от 04,08,2018год. до 09,10,2018год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 42800,00лв. до предявения размер 44685,84лв. и за законна лихва
за сумата над 796,56лв. до предявения размер от 870,63лв. и за периода от
31,07,2018год. до 03,08,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище *** да заплати на В.В. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис
16 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума
в размер на 3707,13лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА В.В. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, офис
16 да заплати на „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК********,
със седалище *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 14,66лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: