Р Е Ш Е Н И Е
№260242/20.5.2021
г.
гр. Ямбол, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря И.Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1236 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.357 КТ.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357, вр. чл.128, т.2
от КТ и чл.224 от КТ.
Образувано е по искова от Г.Г.А., ЕГН **********
***, чрез пълномощник адв. Я. П. от АК – Я., против „ТЕРВЕЛ ГРУП“ ООН с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. Ямбол. С исковата молба се твърди, че на
19.11.2018 г. ищцата е сключила с ответното дружество трудов договор № ***, на
основание чл.67, ал.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца.
Ищцата твърди, че е била назначена на длъжност „***“, но фактически е
изпълнявала длъжността „***“. Твърди, че с трудовия договор е било уговорено
основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. при 8-часов работен ден и
основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Твърди, че в
последствие е подписано споразумение, с което е направено изменение на
трудовото й възнаграждение, считано от 01.11.2019 г. в размер на 600 лв., а в
последствие ново допълнително споразумение за изменение на трудовото й
възнаграждение, считано от 02.01.2020 г. в размер на 650 лв. Твърди, че на
10.05.2020 г. трудовото й правоотношения с ответното дружество е прекратено със
заповед № *** г. на основание чл.325, ал.1 от КТ. Ищцата твърди, че след
прекратяване на трудовото й правоотношение ответното дружество останало да й
дължи трудово възнаграждение за времето - 03, 04, 05, 06, и 07 май
В срокът по чл.131
от ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото.
Ищцата Г.Г.А., не
се явява в съдебно заседание, за нея в качеството на процесуален представител
по пълномощие се явява адв. П., от АК Я., чрез която в хода на делото по
същество се сочи че са изчислили неправилно в исковата молба обезщетението за
неползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни, тъй като са
приспаднала дължимите осигуровки, които по КСО не се дължат. Иска се от съда да
приема, че в тази част искът е до размера посочен в допълнителната експертиза,
а именно 769,39 лева, вместо претендираните 600,29 лева. Претендира се
уважаване на исковите претенции, както и сторените по делото разноски.
Ответникът „ТЕРВЕЛ
ГРУП“ ЕООД, редовно призовано с оглед разпоредбата на чл.50 от ГПК, не се явява
законен представител. Не се явява и процесуален такъв.
От фактическа страна:
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото, доводите на ищцата и съобразно правилото на
чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Ищецът и ответното
дружество са били в трудовоправни отношения от 19.11.2018 год., което се
установява от представените по делото трудов договор № *** год., допълнително
споразумение към него от 01.11.2019 год. и допълнително споразумение към
трудовия договор от 02.01.2020 год., като ищецът е изпълнявал в предприятието
на ответника длъжността *** с шифър по ***, а видно от представената служебна бележка
ищцата е изпълнявала длъжността „***“, първоначално със срок на изпитване от 6
месеца в полза на работодателя, с основно трудово възнаграждение 510 лева,
увеличено с допълнително споразумение към него от 01.11.2019 год. на 600 лева,
а с последното допълнително споразумение към договора на 650 лева. Между
страните бил уговорен и следващ се на ищцата платен годишен отпуск по чл.155 КТ
в размер на 20 работни дни.
Със заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № *** год. сключеният между страните
трудов договор е бил прекратен на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно
съгласие на страните изразено писмено, като в заповедта изрично е било посочено,
че на ищцата следва да се изплати парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск.
По делото е била
допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, видно от заключението на
вещото лице по която: Общият размер на трудовото възнаграждение на ищцата - основно и допълнително за периода
01.05.2020 год. – 09.05.2020 год. е бруто – 145,31 лева, нето 112,76 лева;
Общият брой дни, за който се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е 9 работни
дни, от които за 2018 год. – 2 дни и за 2020 год. – 7 дни; Размерът на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 9 дни е: бруто-294,26 лева, нето – 264,83 лева.
По делото е била допусната и изслушана допълнителна
съдебно икономическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която:
Нетното трудово възнаграждение на ищцата за дните 03,04, 05, 06 и 07.05.2020
год., в случай на допълнително възнаграждения за стаж е 9,6 % би било в размер
на 184,28 лева, като вещото лице в експертизата сочи още че съобразно исковата
претенция и представените данни за трудов стаж на ищцата на същата, сходна или
със същия характер длъжност при друг работодател е 16 години, за които
допълнителното възнаграждение ще бъде в размер на 9,6 % /16 години х 0,6 =
9,6%/; Изчислен е алнернативен вариант, в който нетното трудово възнаграждение
на ищцата за дните 03,04, 05, 06 и 07.05.2020 год., в случай на допълнително
възнаграждения за стаж е 0,6 % би било в размер на 169,15 лева; Нетния размер
на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск
за 2019 год., в случай, че допълнително възнаграждения за стаж е 9,6 %, би бил
480,87 лева; Нетния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 24 дни
неизползван платен годишен отпуск, в случай, че допълнително възнаграждения за
стаж е 0,6 %, би бил 769,39 лева; Нетния размер на обезщетението по чл.224,
ал.1 КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 год., в случай, че
допълнително възнаграждения за стаж е 9,6 %, би бил 441,38 лева; Нетния размер
на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 24 дни неизползван платен годишен
отпуск, в случай, че допълнително възнаграждения за стаж е 0,6 %, би бил 706,32
лева.
По допустимостта на предявените искове:
Исковете са
допустими, тъй като са подадени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 КТ три
годишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви като лице, което е
било в трудово правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателя
не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда трудови възнаграждения и
обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, което и обуславя и правния му интерес от
образуване на настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ:
Разгледан по
същество същият се явява основателен и доказани до размера предявен с исковата
молба, на следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно
сключено от 19.11.2018 год. трудово правоотношение, по силата на което ищеца е
полагал труд на длъжността „***” в предприятието на ответното дружество, което
е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно писмено съгласие на
страните, считано от 10.05.2020 год.
В настоящото
производство в тежест на ответника е да ангажира доказателства досежно
плащането на трудовото възнаграждение, т.е да докаже твърдението си, че
трудовото възнаграждение на ищцата за претендирания период е изплатено в
дължимия му се размер.
Това не бе сторено,
като видно от заключението на вещото лице, дължимото от ответното дружество на ищцата
нетното трудово възнаграждение за дните 03,04, 05, 06 и 07.05.2020 год., в
случай на допълнително възнаграждения за стаж е 9,6 % би било в размер на
184,28 лева.
Тук следва да се
посочи, че допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6,
ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се
заплаща винаги, когато са налице законовоустановените условия за получаването
му. По силата на чл.66, т.7 КТ това възнаграждение задължително трябва да се
уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са
налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от
това допълнително възнаграждение.
Ето защо и при така
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.128 КТ следва да се уважи в предявения от ищцата размер, а именно
184,27 лева, като се уважи искането за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 11.06.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224,
ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за което не е погасено по давност. От разпоредбата на закона
произтича, че изискуемостта на паричното обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск настъпва при прекратяване на трудовото правоотношение. Правото
на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното
ползване на платения годишен отпуск и съществува доколкото работникът или
служителя има право на такъв. По делото е безспорно, а и това се установява от
представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало от трудов договор № ***год.
Видно от представения
трудов договор между страните е уговорено право на ищцата да ползва основен
платен годишен отпуск по чл.155 КТ в размер на двадесет работни дни.
Безспорно е че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно писмено съгласие на страните, считано от 10.05.2020 год., от
който ден правото предмет на иска е станало изискуемо.
Видно от
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа
експертиза е, че за 2019 год. ищцата е ползвала 20 работни дни платен годишен
отпуск в периода 04.07.2019 год. – 31.07.2020 год., който съгласно ведомостта
за заплати е начислен и изплатен.
Същевременно обаче
съдът съобрази, че с разпореждането по чл.140 ГПК На основание чл.190 ГПК е
указал на ответника „ТЕРВЕЛ ГРУП“ ООД, че най-късно в първото по делото редовно
съдебно заседание следва да представи личното трудово досие на ищцата Г.Г.А. с
ЕГН ********** като го е уведомил, че непредставянето му без уважителни причини
ще се преценява от съда съгласно разпоредбата на чл.161 ГПК.
Процесуалното
поведение на ответника, не представянето на трудовото досие на ищцата
препятства възможността съдът да обоснове непротиворечив извод по спора дали
ищцата е ползвала платен годишен отпуск за 2019 год. От друга страна
ведомостите за заплати изготвени от ответника-работодател и удостоверяващ
изгодни за него факти не могат да се ценят безрезервно. С оглед непредставянето
и на ведомостите за заплати, наред с горното, лишава ищцата от възможност и да
оспори същите по надлежния процесуален ред.
Ето защо и при
съобразяване разпоредбата на чл.161 ГПК съдът намира иска за основател и
доказан в претендирания от ищцата размер, а именно 600,29 лева, в който размер
предявения иск следва да се уважи, като се уважи и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
11.06.2020 год. до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл.214 ГПК
изменение размера на предявения иск ищецът може да поиска до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. В случая такова искане, а именно за
присъждане на обезщетение в размер на 769,39 лева е неправено след приключване
на съдебното дирене, при даден ход на делото по същество, поради което и същото
се явява недопустимо.
По разноските:
Предвид
обстоятелството, че съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не
плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
следва да осъди ответника да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на
Районен съд Ямбол сумата от 50.00 лева – държавна такса, върху размера на уважения
иск по чл.128 КТ и сумата от 50,00 лева – държавна такса върху размера на
уважения иск по чл.224 КТ, както сумата от 280,00 лева за възнаграждение на
вещото лице или общо сумата от 380,00
лева.
При този изход
на делото ищецът има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150,00
лева видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
20.05.2020 год., което следва да се възложи в тежест на ответника.
На основание
чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, в частта му, с която присъжда трудово възнаграждение и обезщетения.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.128, т.2 КТ, „ТЕРВЕЛ ГРУП“ ООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 65,
представлявано от *** Д.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от 184,27
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за дните
03,04,05,06 и 07.05.2020 година, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждане на исковата молба – 11.06.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.224,
ал.1 КТ, „ТЕРВЕЛ ГРУП“ ООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 65,
представлявано от *** Д.Д.Ж.ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от
600,29 лева, представляваща неизплатено нетно обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в общ размер на 24 работни дни, от които: 2 работни дни
за 2018 год., 15 работни дни за 2019 год. и 7 работни дни за 2020 год., ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба –
11.06.2020 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, „ТЕРВЕЛ ГРУП“ ООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 65,
представлявано от *** Д.Д.Ж.ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от
150,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ТЕРВЕЛ
ГРУП“ ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан
Тервел“ № 65, представлявано от *** Д.Д.Ж.ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 380,00 лева, представляваща сбор
от държавна такса върху размера на уважените исковете и сторени от бюджета на
съда разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на съдебното решение в частта му,
касаеща присъденото трудово възнаграждение и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от връчването му
на страните пред Окръжен съд Ямбол, а в частта му, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, има характера на определение и подлежи
на въззивно обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: