О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLI-ви състав в закрито заседание,
проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14092 по
описа на Варненски районен съд за 2019г.,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „П.к. Б.“ ЕООД
срещу Ю.Х.Я. за установяване дължимостта на вземаният, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.грд.№6064/2019г. по описа на ВРС.
Ответникът по делото не е намерен
на посочения в исковата молба адрес, съответно на постоянния и настоящия му
адрес, съгласно служебно изисканата справка от НБД „Население”, както и няма
регистрирани трудови договори и/или осигурители.
С разпореждане № 49549/07.11.2019
г. на ищеца е указано да представи доказателства за внесен депозит за особен
представител в размер на 350 лева, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. На ищеца са
указани неблагоприятните последици от невнасяне на депозита за назначаване на
особен представител в определения срок, а именно – прекратяване на
производството по делото.
Съобщението, ведно с изписания
текст на определението, е връчен на ищеца на 19.11.2019г. Срокът за изпълнение
на указанията за внасяне на определения депозит и представяне на доказателства
за това е изтекъл на 26.11.2019г., към който момент и понастоящем по делото не
е представен документ, удостоверяващ внасянето на сумата 350 лв.
След като определената сума за
възнаграждение за назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК /съставляваща разноски по реда на закона/, не е била внесена от ищеца, то е
налице нередовност на исковата молба по смисъла чл. 128, т. 2, пр. 2-ро ГПК,
която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 4
вр. ал. 3 ГПК.
Назначаването на особен
представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по
силата на закона, при наличието на предпоставките за това.
То не е действие по искане на
някоя от страните или по инициатива на съда /тоест не зависи нито от волята на
страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК
в случая е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата
на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че
възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност
представлява разноски, приравняващи се на държавна такса.
Внасянето на възнаграждението за
особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на
делото.
Съдът приема, че разноските,
които са възложени на страната и които тя следва да плати преди извършване на
определени процесуални действия, са приравнени на държавна такса, с оглед и
разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК.
Последица от невнасяне на
държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване
за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по
делото.
Съгласно дадените задължителни
указания по т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК и предвид
прекратяването на делото, издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 срещу ответника, следва да бъде обезсилена.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 14092/2019г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, на
основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 3208/19.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.дело № 6064/2019г.
по описа на ВРС срещу длъжника Ю.Я. Хасан, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се
връчи на ищеца, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: