№ 72
гр. П., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №887 от 25.10.2021г.
постановено по гр.д.№20205220103576 по описа на съда за 2020г. е осъден
ответника „М.П.“ ЕООД, ЕИК ********* - с. И., общ. П., селскостопански
двор, да заплати на ищцата П. Д. СТ., ЕГН **********, от с. З., общ. П., ул.
"О." 15, сумата 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства във всекидневието,
претърпени от нея в резултат на трудова злополука от 05.02.2020г., заедно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.02.2020г., до пълното
изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 5000лв. до
5600 лв. като погасен чрез прихващане със сума, внесена от ответника на
05.02.2020 г. за задължения на ищцата към НЗОК, а за разликата над 5600 лв.
до пълния предявен размер от 9000 лв.- като неоснователен. Със същото
решение е осъден "М.П.“ ЕООД - с. И. да заплати на П. Д. СТ. сумата 500лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати
по сметката на съда сумата 250лв., представляваща държавна такса, и сумата
300лв., представляваща съразмерна част от възнаграждението на вещото лице,
платено от бюджета. Осъдена е ищцата П. Д. СТ. да заплати на "М.П.“ ЕООД
1
- с. И. сумата 524,44 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД - гр.София, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението се обжалва и от двете страни в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателят-ищец П. Д. СТ. чрез адв. К. във въззивната си жалба с
вх.№21724 от 17.11.2021г. обжалва решението в неговите отхвърлителни
части с доводи за порочност като неправилно и необосновано и в
несъответствие с материалния закон. Счита, че намалявайки претендираното
обезщетение на 7000лв., районният съд не е съобразил събраните
доказателства по начин относим към приетите в правната теория и съдебна
практика постановки; че размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е
абстрактно понятие, а обезщетението следва да обезщетява претърпените
болки и страдания и се явява техен паричен еквивалент; че субективната
преценка за справедливо определени суми, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, тъй като справедливостта е
елемент от правната реалност. Счита, че претендираният размер на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде уважен изцяло
предвид и обществено-икономическите условия към момента на настъпване
на злополуката през 2020г. като съответстващ на изискванията на
справедливостта. Неправилно съдът приел, че е налице хипотезата на чл.201
ал.2 от КТ без да съобрази, че в същност няма обоснован извод за
съпричиняване поради груба небрежност от страна на ищцата в
производството пред първата инстанция. Счита, че не са ангажирани
доказателства, установяващи в какво действие или бездействие на ищцата се
изразява грубата небрежност доколкото разпитаните свидетелите не са
очевидци, а изразяват само свои предположения за причината за злополуката,
които не са годно доказателствено средство. Твърди се, липсват очевидци, че
Петранка не е спряла машината, респективно да е натискала бутона „стоп“
преди да извади задръстения пакет сламки. Счита, че неправилната преценка
на фактологията е довела и до погрешен извод за наличие на груба
небрежност довело до намаляване размера на обезщетението. Счита още, че
грубата небрежност е налице само при неполагане от работника на
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност. Твърди се, че при трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работа без необходимото старание и внимание и
в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност, което
съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение
от работодателя и че намаляване на отговорността на работодателя може да
2
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Моли да се уважи претенцията в пълен
размер от 9000лв ведно с лихвата от датата на настъпване на увредата.
Жалбоподателят ответник “М.П.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.
Ц. с жалбата си вх.№21490 от 15.11.2021г., обжалва решението в неговите
осъдителни части, с доводи за порочност като неправилно, обосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя
съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който бил в значително завишен размер, без да е
определен процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата П.С.. Според дружеството жалбоподател съдът не отчел
обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила изцяло по вина на
пострадалата, нарушила правилата за безопасност на труда, поради което
следвало да намери приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ като
размерът на дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука следва да
бъде намалено с 80%, с какъвто процент пострадалата е допринесла за
вредоносния резултат. Необоснован бил извода на съда за некоректно водене
на книгите за първоначалния и за периодичния инструктаж, доколкото такова
твърдение не е въведено от ищцата пред съда и че това е невярно
обстоятелство, доколкото при постъпването си на работа ищцата е била
запозната с работните правила в търговското дружество, в това число и общи
правила, правила за безопасност, хигиенни правила и правила на общото
работно място, станало на 19.03.2018г., удостоверено с положен подпис от
ищцата; че в длъжностната характеристика на ищцата, с която е запозната е
записано, че работникът носи отговорност за спазване на правилата за
безопасност и здраве при работа с машината и се изисква използване на
работно облекло и предпазни средства; че работодателят е осигурявал
ежедневно лични предпазни средства /ЛПС/-ръкавици за еднократна
употреба, шапки за коса, антифони, каски и други и през няколко месеца
работно облекло и предпазни обувки, включително получени и от ищцата на
25.07.2019г. и 19.11.2019г., за което последната попълнила декларации за
получаване и използване; че на ищцата е направен начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана съгласно отразено в
служебна бележка от 19.03. 2018г.; че на ищцата е провеждан и периодичен
инструктаж по безопасност и работа с пакетиращи машини. Отчита се от
жалбоподателя, че обстоятелството, че в списъка на служителите на
дружеството запознати с опасностите, произтичащи от работното оборудване,
в частност действията по задръстване на машината за сламки, подписът срещу
3
името на ищцата не е неин, не доказвало, че такъв инструктаж не е бил
провеждан с нея. И че наличието на такъв е установен от събраните по делото
гласни доказателства за периодично провеждан инструктаж за опасностите
при работа с пакетиращите машини и че списъкът е пускан за подпис от
всеки един от тях. Твърди се, че работодателят безспорно е осигурил
безопасни и здравословни условия на труд в своето предприятие, като освен
това в работното помещение както и на самите машини са залепени
инструкции за безопасната им експлоатация и че представеното по делото
инструкция за безопасна работа с пакетираща машина е залепена върху
конкретна машина, при работата на която е настъпила трудовата злополука на
05.02.2020г. Коментира се възражението което работодателят е въвел с
отговора на исковата молба за съпричиняване на трудовата злополука по
чл.201 ал.2 от КТ породи неполагане на дължимата грижа. Аргументира се
тезата за допусната груба небрежност за настъпването на трудовата злополука
от пострадалата ищца, като се акцентира на установеното, че всички модели
на машината, съдържащи детайли, които са опасни за работника, са защитени
със съответния капак срещу докосване и не би могло да се стигне до
увреждане на оператора, при спиране на машината чрез натискане на бутон
СТОП и навлизане в работната зона на машината. И че ако ищцата в случая
беше натиснала бутона СТОП на машината и/или беше извикала техника,
преди да предприеме вдигане на предпазния капак на машината не би
настъпило увреждането, вместо което без да натисне преди това СТОП
бутона сама е поставила ръката си под режещите елементи на машината, с
което дружеството обосновава проявената от ищцата груба небрежност
имаща за проявна форма в допускане на нарушения на правилата за
безопасност. Излага се и довод, че ако пострадалата беше натиснала СТОП
бутона на машината, процесната трудова злополука нямаше да настъпи тоест,
че е имало възможност инцидентът на бъде избегнат; че пострадалата сама се
е поставила в опасност и е улеснила настъпването на процесните травматични
увреждания. Твърди се и това, че опасността от попадане на ръката на
пострадалата под режещата част на машината е могла да бъде предвидена и
при най-елементарна положена грижа, тъй като тази опасност е от същия
характер както и при същите обичайни дейности в ежедневната работа на
работника и че с тези си действия ищцата е нарушила Инструкцията за
безопасна работа с пакетиращи машини, и записаните в нея конкретни
правила как да се постъпи при задръстване на машината. Като следващ довод
дружеството жалбоподател сочи, че размерът на обезщетение не е определен
правилно от съда, несъобразявайки момента на настъпването на злополуката,
социално-икономическата обстановка, възрастта на пострадалата, вида и
тежестта на полученото травматично увреждане, времетраенето на
възстановителния период,продължилия повече и по-бавно от предвидения
4
рехабилитационен процес, по неясни причини, нерегистрирани в
медицинската документация /5 месеца/ при нормална временна
нетрудоспособност от 60-70дни, при липса на необходимост от
допълнителни оперативни интервенции, освен рехабилитация след четвъртата
седмица и при невзети от ищцата всички необходими мерки относно по-
пълното възстановяване на здравния си статус и не е проведена
препоръчаната рехабилитация след четвъртата седмица. Коментира се
заключението на вещото лице за 100% възстановяване на трудоспособността
на ищцата при правилно провеждане и протичане на лечебно-оздравителен
процес и при пълно съдействие от страна на пациента след сваляне на
имобилизацията както и от потвърденото от свидетеля факт, че ищцата е
напълно възстановена. Коментирани са първоначално търпените болки и
страдания, тяхното редуциране във времето под въздействието на проведена
и изписана медикаментозна терапия, без очаквания за бъдещо страдание от
ищцата от болков синдром или други усложнения от травмата. С тези доводи
жалбоподателят-ответник обосновава тезата си за наличие на съпричиняване
на ищцата за настъпването на трудовата злополука от 80% за вредоносния
резултат. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде справедливо
определен нов по-малък размер на обезщетението при отчитане на чл.201
ал.2 от КТ поради съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат
на справедлив процент на съпричиняване. Конкретни параметри на размер на
справедливо обезщетението не се сочат от жалбоподателя-ответник.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата, подаден от
ответника „М.П.“ ЕООД, в който се поддържа довод за неоснователност на
жалбата. Признава се, че първоинстанционния съд неправилно е преценил
събраните доказателства и неправилно е определил размера на обезщетението
за неимуществени вреди в един значително завишен размер, а не обратното,
както се твърди в жалбата. Повтарят се факти и обстоятелства, изложени в
жалбата на дружеството срещу осъдителните части на решението -въпроса за
справедливостта и какви обстоятелства следва да съобрази съда при
определянето й; че съдът следва да съобрази конкретния рехабилитационен
процес и защо е протекъл по-дълго и по-бавно; факта, че според експерта
ищцата е следвало да се възстанови на 100%. Оспорва се довода в жалбата на
ищцата, че последната не е проявила груба небрежност и че не е
пренебрегнала основни правила за безопасност и е категоричен, че в случая
следва да намери приложението на чл.201 ал.2 от КТ при 80% принос на
пострадалата за вредоносния резултат и че ако в случая ищцата е натиснала
бутона СТОП и/или беше извикала механика преди да предприеме вдигане на
предпазния капак на машината до увреждане е нямало да се стигне до
увреждането. Навежда извода, че причина за настъпилата трудова злополука
5
е повдигането на предпазния капак от пострадалия работник и без преди това
да натисне бутона СТОП и сама е поставила ръката си под режещите
елементи на машината, с което е проявила груба небрежност; че е имало
възможност инцидентът да бъде избегнат, че пострадалата сама се е
поставила в опасност и е улеснила настъпването на процесните травматични
увреждания и че такава опасност от попадане на ръката на пострадалата под
режещата част на машината е могла да бъде предвидена и при най-
елементарната положена грижа, тъй като тази опасност е от същия характер,
както и при същите обичайни дейности в ежедневната работа на работника,
като по този начин е нарушена Инструкцията за безопасна работа с
пакетиращите машини.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба подаден от ответното
дружество от страна на ищцата. Няма постъпили отговори на жалбите и от
третото лице помагач по делото-„Д.З.“ АД.
Няма ангажирани доказателства от страните по делото по реда на
чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
страните и постъпилите отговори, и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.200 ал.1 от Кодекса на
труда, във връзка с чл.52 във връзка с чл.51 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 във
връзка с чл.84 ал.3 от Закона за задълженията и договорите
В исковата си молба против ответника „М.П.“ ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление с.И., стопански двор, обл.П.,
представлявано от управителя Д.Т.П., ищцата П. Д. СТ., ЕГН-********** от
с.З., обл.П., ул.“О.“ №15, твърди, че е била в трудовоправни
взаимоотношения с ответното дружество-работила в същото от 21.03.2018г.
до м.август 2020г. по трудов договор, на длъжност “машинен оператор“ в
производствен цех за пластмасови изделия /сламки/. Твърди, че на
05.02.2020г около 02.00ч. през нощта претърпяла трудова злополука по време
на работа нощна смяна в производствения цех на ответника в с.И.. Допълва,
че работната й смяна започвала в 23.00ч. на 04.02.2020г. като е извършвала
дейност на машина за производство на пластмасови сламки. Около 02.00ч.
през нощта машината се задръстила защото била засмукала пакет сламки.
6
Твърди, че при изваждане от нейна страна на задръстения пакет със сламки,
пресата на машината се задвижила и премазала дясната й ръка, изпитала
непосилна болка, видяла че има обилно кръвотечение и се наложило
незабавно да бъде откарана в болницата от неин колега. Била приета по
спешност в Отделението по ортопедия и травматология на „МБАЛ-П.“ АД за
извършване на медицински изследвания-рентгенови снимки и оперативна
интервенция. Установило се, че вследствие на трудовата злополука е налице
увреждане на дясната й ръка представляващо разкъсно-контузна рана по
дорзалната повърхност на четвърти пръст на дясната длан, като раната била
в областта на проксималната интерфалангеална става; в дълбочина личало
лезия на подлежащите стуктури; дефицит в екстензията на пръста в същата
става. Установена била и разкъсно-контузна рана на дорзалната повърхност
на трети пръст на дясна длан, като раната е в областта на средната фаланга и
в дълбочина личи лезия на подлежащите структури. Поставената окончателна
диагноза е „травма на няколко екстензорни мускула и сухожилия на ниво
китка и длан./566.7/. След хирургичната обработка, на ръката й била
направена и гипсова имобилизация. По време на болничния престой,
изпитвала силни болки в травмираната дясна длан и приемала
болкоуспокояващи медикаменти. Твърди, че след изписването й от „МБАЛ -
П.“ АД, лечението продължило на домашно-амбулаторен режим, продължила
да бъде с гипсирана дясна ръка още няколко месеца до свалянето на
гипсовата имобилизация. Вследствие на получените наранявания и травми
била във временна неработоспособност 6 /шест/ месеца, съгласно
представените болнични листове, бил й определен срок на временна
неработоспособност, първоначално за 34дни, но впоследствие срокът бил
удължен още 5 пъти с по 30дни всеки път. Твърди, че през този период била
на медикаментозно лечение, като поради честите и силни болки се наложило
да приема различни болкоуспокояващи лекарства. Твърди още, че поради
трудното и бавно възстановяване на травмата се наложило да премине и
лечение на физиотерапия. В исковата молба не се излагат доводи и твърдения,
че ищцата е била затруднена по някаква обективна или субективна причина и
че фактически не е провеждала изцяло или частично назначената й
физиотерапия поради примерно Ковид пандемията или че я е провеждала
непълноценно и в къщи. Ищцата поддържа, че получените при трудовата
злополука наранявания, са й причинили множество болки и страдания.
7
Вследствие на контузията на дясната ръка изпитвала болка всеки път, когато
трябвало да си служи с нея, не можела да извършва елементарни действия-да
си приготвя храна, да се храни сама, имала нужда от помощ. Не била в
състояние да се грижи изцяло за себе си във всекидневния живот и трябвало
да разчита на помощта на сина си и снаха си, както и на помощта на близка
жена, която се грижела за нея при осъществяване на хигиенните нужди.
Твърди, че най-много я смущавало и й причинявало съществен стрес и
емоционален дискомфорт факта, че други хора й помагали да ползва
тоалетната и банята. Твърди още, че нощем не спяла добре, често се будела от
болките и от стрес поради мислите й за бъдещето, как ще работи и ще се
издържа, често плачела на сън, била в голям стрес. Твърди още, че в първите
няколко месеца, преди да й бъде махнат гипса, /според експерта д-р П.
махането на гипса по правилата на добрата медицинска практика следва да е
в рамките на 28-30дни-л.98, но според медицинската документация махането
е станало на 11.05.2020г. -л.96/ и да се раздвижи ръката й претърпяла болки и
страдания, трайни негативни последици, изразяващи се в загуба на
работоспособност, трайни негативни изживявания, тежки, дълготрайни
ежедневни битови неудобства, дистанциране от предишните си социални
контакти, разклатено психологическо състояние. Твърди, че и към момента
не се е възстановила напълно, пак изпитва болки в ръката, макар и по-рядко и
не толкова силни. Твърди, че при промяна на времето има болки по 2-3дни и
й се налага да ползва болкоуспокояващи лекарства и сега. Твърди, че тъй като
не могла да извършва същата трудова дейност в ответното дружество,
защото не била възстановена ръката й в пълен обем, а и поради психическата
травма от преживяния стрес при злополуката, след изтичане на срока на
последния болничен лист-през м.август 2020г. прекратила трудовото си
правоотношение и напуснала работа. Моли да се осъди ответното дружество
„М.П.“ЕООД, ЕИК-*********, да заплати на ищцата П. Д. СТ. обезщетение
за претърпени от последната неимуществени вреди /болки и страдания/
вследствие на претърпяна трудова злополука в размер на 9000лв, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на увредата-05.02.2020г. до
окончателното изплащане, както и да се осъди ответника да заплати
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от насрещната по
спора страна „М.П.“ЕООД, ЕИК-*********, чрез пълномощника си адв.В.Ц.,
8
надлежно упълномощена да представлява дружеството, с доводи за
неоснователност на предявения иск по същество. Не се оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните, възникнало с трудов договор №391
от 19.03.2018г., прекратено по взаимно съгласие със заповед №1167 от
05.08.2020г.Твърди се, че при постъпването си на работа ищцата е била
запозната с работните правила в дружеството, в това число общи правила,
правила за безопасност, хигиенни правила и правила на работното място,
извършено на дата 19.03. 2018г., за което последната се е подписала. Била
запозната на същата дата и с длъжностната характеристика на машинния
оператор и със записаното в нея задължение, че работникът на длъжност
оператор на машини носи отговорност за спазването на правилата за
безопасност и здраве при работа с машината, изискването за ползване на
работно облекло и предпазни средства. Акцентира, че работодателят е
осигурявал ежедневно лични предпазни средства като ръкавици за
еднократна употреба, шапки за коса, антифони, каски и други, като през
няколко месеца осигурявал на работниците и работно облекло и предпазни
обувки. За последно ищцата получила и ползвала лични предпазни средства
на 25.07.2019г. и на 19.11. 2019г. Твърди се още, че на ищцата П.С., е
направен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, /служебна бележка №331 от 19.03.2018г./, като и че
на същата е провеждан периодичен инструктаж по безопасност и работа с
пакетиращи машини, като последният инструктаж преди злополуката е
проведен на 09.01.2020г. на който служителите на фирмата са запознати с
опасности, произтичащи от работното оборудване, в частност действията при
задръстване на машината за сламки, съгласно чл.168 ал.1т.2 от Наредба №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на оборудване на работното
място, като за извършения инструктаж е съставен списък на служителите,
подписан от всеки от тях лично и в него името на ищцата фигурира под №96
с положен от нея подпис. Освен това работодателят осигурил безопасни
условия на труд като в работното помещение и на самите машини били
залепени инструкции за безопасната им експлоатация включително и на
пакетиращата машина на която е станала трудовата злополука на
05.02.2020г.Твърди се още, че трудовата злополука от 05.02. 2020г. е
декларирана в ТП на НОИ-П. от работодателя с декларация за трудова
9
злополука с вх.№5101-12-8 от 10.02.2020г., за което е изпратено и писмо от
Директора на ТП на НОИ до дружеството на 21.02. 2020г. Твърди се, че
според подадената декларация за трудовата злополука, злополуката е станала
на обичайното работно място на пострадалата П.С.-производствен цех, с.И.,
като вида на работата, извършван от пострадалата е производство на
пластмасови сламки, тип прави и чупени без целофан, като специфичното
действие, извършвано от пострадалата е изваждане на засукан пакет сламки.
Отразено е, че отклонението от нормалните действия и материален фактор,
свързан с това отклонение е отваряне на предпазен капак и поставяне на
ръката на пострадалата между движещите се части на машината, както и че
начина на увреждането и материален фактор причинил увреждането е
контакт с пресата на машината. Посочва се, че управителят на дружеството
със заповед №1112 от 05.02.2020г. е определи комисия, с председател-С.Е.К.
и членове-Д.Г.Т. и Г.К.Л. да проведе разследване за причините довели до
трудовата злополука, като според съставения от комисията протокол от
разследването №1 от 05.02.2020г. злополуката е настъпила в поради
допуснати нарушения от страна на пострадалата на вътрешните правила във
фирмата и неспазване на правилата за безопасни условия на труд и че лицето
допуснало нарушението е пострадалата П. Д. СТ., която е отворила
предпазния капак на машината и е поставила ръката си между движещите се
части на машината и е подценила опасността при отстраняване на
дефектирали пакети със сламки при работеща машина. В тази връзка са
набелязани допълнителни мерки за недопускане на подобни злополуки като
провеждане на извънреден инструктаж на всички машинни оператори,
проведен на 13.02.2020г. За констатациите по трудовата злополука
назначената комисия е събрала и писмени обяснения от работниците,
свидетели на трудовата злополука. Посочено е още, че с Разпореждане №10
от 19.02.2020г., издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ-П., се приема
настъпилата злополука с ищцата за трудова, като подробно са описани
длъжността на пострадалата и се посочва механизма на настъпването й, че
при изваждане на засукан пакет сламки, С. отваря предпазния капак на
машината и поставя ръката си между движещите се части като по този начин
пострадалата е нарушила правилата за безопасност при работа с машината.
Твърди ответникът, че ищцата многократно е запознавана с тези правила от
работодателя и че в работните правила, връчени й още при назначаването
10
ясно и точно е записано винаги да се изключва машината преди да се
отстранят повредените сламки, да се държат ръцете, пръстите и други части
на тялото далече от ножовете на машината и да не се докосват
електрическите табла на машината или други бутони с изключение на бутона
СТАРТ/СТОП. В отговора си ответното дружество прави възражение по
чл.201 ал.2 от КТ за това, че пострадалата е допринесла за настъпването на
трудовата злополука като е допусната груба небрежност. Твърди се още, че
ищцата самоволно е отворила предпазния капак на машината докато
машината е работила и е бръкнала между движещите се части на машината,
което е допринесло за инцидента; че същата не е положила елементарно
старание да изключи машината от стоп бутона, преди да отвори
предпазния капак и да бръкне между ножовете на машината, като по този
начин е пренебрегнала и нарушила основните технологични правила и
правила за безопасност. Направено е възражение по чл.200 ал.3 от КТ за
приспадане на получените от ищцата суми, представляващи обезщетение за
временна неработоспособност за периода 05.02.2020г. до
20.08.2020г./Възражението е неоснователно, доколкото с иска се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото обезщетението за временна
неработоспособност има отношение при определяне на обезщетението за
имуществени вреди компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение-
Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о./.
На следващо място работодателят е направил възражение за
приспадане на основание чл.200 ал.4 от КТ на обезщетението по сключена
задължителна застраховка на работниците и служителите, между
работодателя и „Д.З.“ АД, покриващо риска трудова злополука и действала
към момента на настъпването на злополуката по полица №0111190051001851
от 24.06.2019г. в който списък фигурирала и пострадалата. Претенцията е
отхвърлена като неоснователна тъй като липсва извършено плащане на
застрахователно обезщетение на ищцата. Направено е и възражение за
прихващане на сумата от 600лв платена от работодателя на ищцата на
05.02.2020г. за заплащане на здравни вноски за периода преди 2018г., преди
да започне работа в дружеството за да бъде с непрекъснати здравно-
осигурителни вноски, и с право на безплатна здравна помощ, за която
работодателят сочи, че е недължимо платена и представлява неоснователно
обогатяване на ищцата. Като последен довод се поддържа, че работодателят
11
се е интересувал от лечението на пострадалата и е правил всичко, за което му
е поискано съдействие. Конкретни действия и техният материален и/или
финансов измерител не се сочат от ответното дружество. Моли да се
отхвърли иска поради изключителна и само на пострадалата вина за
настъпването на трудовата злополука, а при условията на евентуално
обезщетението да се определи по справедливост като да се отхвърли като
прекомерно завишен претендирания, но без ответникът да посочва паричната
границата над която счита, че претенцията е завишена при отчитане на
обстоятелството за съпричиняване от пострадалата на трудовата дисциплина
и че същата според него има основна вина за настъпването й поради
допусната груба небрежност и неспазване на правилата за безопасност при
работа с машината. Поискано е бъде конституирано като трето лице помагач
на страната на ответника посоченото застрахователното дружество.
Третото лице помагач „Д.З.“ АД-София, ЕИК-*********, е
конституирано като такова от съда на основание чл.219 ал.1 и чл.220 от ГПК,
като същото в молбата си-становище с вх.№6031 от 07.04. 2021г., /л.68 и
следващите/ поддържа, че привличането му като трето лице помагач на
страната на ответника е неоснователно, поради различните основания за
ангажиране на отговорността му с работодателя към пострадалия, оспорват се
предявените срещу ответника искове и се поддържат основните доводи и
възражения развити в отговора на ответника. Излага се и довод, че към
момента от страна на пострадалата не е постъпвало искане за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с Груповата застраховка
„Задължителна трудова злополука“ и такова не й е изплатено. Моли да се
отхвърлят претенциите на ищцата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че ищцата П. Д. СТ., родена през 1967г., е сключила
трудов договор с ответника „М.П.“ ЕООД №39 от 13.03.2018г./л.27/, по
силата на който служителят е изпълнявал длъжността „машинен оператор,
производство на пластмасови изделия“, с място на работа-с.И., общ.П., цех за
производство на пластмасови сламки, при пълно работно време от 8часа и с
основно месечно трудово възнаграждение от 760лв с право да получава
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за придобит
12
трудов стаж и професионален опит в размер на по 0.6% за всяка прослужена
година. Трудовият договор първоначално е срочен и сключен със срок за
изпитване съгласно чл.70 ал.1 от КТ от 6/шест/ месеца, в полза и на двете
страни, като е уговорено, че след изтичане на срока за изпитване ако
служителят продължи да изпълнява функциите си, договорът се
трансформира в безсрочен /окончателен/. В договора изрично е записано, че
при сключването му служителят предварително е запознат с длъжностната
характеристика, екземпляр от която му е връчен. Предвидено е за служителя
и право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, и срок на
предизвестие от 30дни. Отразено е, че работникът е постъпил на работа на
дата 21.03.2018г. Установява се, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със заповед на работодателя №1167 от 05.08.2020г. на основание
чл.325 ал.1 от КТ -по взаимно съгласие, като й е изплатено обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ в размер на 380лв. Заповедта е връчена на ищцата на същата
дата срещу подпис. Според връчената на ищцата длъжностна
характеристика за длъжност “Оператор машини“, код по НКП:8142,
изпълняваната от ищцата работа представлява управление и контрол на
машина за опаковане. Трудовите функции и задължения във връзка с
конкретната работа с процесната машина, на оператора са: л.31/- подготвя
работното място и настройва опаковъчната машина за работа; обслужва
организационно и технически опаковъчната машина; следи качеството на
готовата продукция да отговаря на изискванията и при отклонение ги
коригира; грижи се за безаварийната работа на машината; участва в оценката
на риска, обхващаща опасностите при управление и обслужване на машината
и района около нея; спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при
работа и противопожарна защита и Правилника за вътрешния трудов ред.
Като отговорности за длъжността за записани: по безопасността на труда-
носи отговорност за спазване правилата за безопасност и здраве при работа с
машината; по опазване здравето и работоспособността на другите-носи
отговорност за спазване на правилата за безопасност и здраве при работа и
за пожарна безопасност в цеха. Като условия на труд и производствена среда
е записано, че се изисква ползването на работно облекло и предпазни
средства. Като трудови стандарти за заемане на длъжността е записано-
Правилника за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за безопасност и
здраве при работа; работно задание; оценка на риска, режим на труд и
13
почивка. Между изискванията за заемане на длъжността, е записано: т.3
Специални умения- да познава устройството и принципа на действие на
опаковъчната машина, действащата нормативна уредба и БДС за опаковане на
стоки, правилата за подреждане на стоките в пакети, правилата за ползване
на пожарогасителните средства и правилата за оказване на първа долекарска
помощ при увреждане на здравето при работа, а като лични изисквания е
предвидено работникът да притежава сръчност, самонаблюдателност,
съобразителност, бърза и точна преценка и реакция. Записано е още, че
длъжността “Оператор машини“ е пряко подчинена на организатор
производство. Както се посочи длъжностната характеристика е утвърдена на
19.03.2018г. и ищцата е запозната със съдържанието й на същата дата за което
собствено ръчно се е подписала. Установява се, че ищцата е получила като
лични предпазни средства /ЛПС/ по Наредба №3 от 19.04.2001г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на ЛПС на работното място, на дата 25.07.2019г.-
работно облекло и предпазни обувки, със вписано в декларацията
задължение да се ползват ЛПС включително други общи ЛПС-каски,
антифони, ръкавици за еднократна употреба, шапки за коса и други и да ги
поддържа в добро състояние, а при износване или повреда да докладва на
работодателя за тяхната замяна. Същите по вид и характеристики ЛПС са
получени от ищцата и на 13.11. 2019г. за което също е подписала декларация
за получаване и използването им. Ищцата е запозната срещу положен подпис
в деня на подписване на трудовия договор и с Работни правила на работното
място, като в т.10-т.13 изрично е записано, че служителят следва да следи за
качеството на запечатаните пликове, като при необходимост служителят
следва да коригира температурата на лепене; да следи за качеството на
сламките и да отделя дефектните/дупки, разрези, различни цветове и други/;
да информира началник-смяната за повтарящи се проблеми с машината или
за по-голямо количество дефектни сламки, както и да следи за дефектни
опаковъчни материали. В раздел Правила за безопасност, в 5 /пет/ точки са
изброени императивните изисквания, които трябва задължително да спазва
машинния оператор производство на пластмасови изделия, а именно:1. Да не
докосва електрическите табла на машината или други бутони освен
бутоните за СТАРТ/СТОП!; 2. Да държи ръцете, пръстите и други части
на тялото далече от ножовете на машината!; 3.Винаги да изключва
14
машината преди да отстрани повредените сламки!; 4.Да не използва
алкохолни и упойващи вещества по време и/или преди работа и 5. Да не
се носят обувки, с които е възможно да се подхлъзне. Като хигиенни
правила е посочено и задължението да носи защитно оборудване/антифони/ и
ръкавици за еднократна употреба, където е необходимо. Приложена е и
служебна бележка №331 от 13.03.2018г., л.35/ истинността на която не е
оспорена от ищеца/, че на ищцата на датата на сключване на трудовия
договор е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, подписана от ищцата като инструктирано лице и от
провелия начален инструктаж. Установява се, че на 09.01.2020г. /четвъртък
работен ден от седмицата/, от ответното дружество е изготвен списък на
служителите от дружеството запознати с опасностите, произтичащи от
работното оборудване, в частност действията при задръстване на машината за
сламки, съгласно чл.168 ал.1 т.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, който съдържа
имената на 125 служителя, между които и името на ищцата под №96, като
освен длъжността, която заема, в графа 4 е посочено, че тя е положила
собственоръчен подпис. В исковата молба не се излагат изрични доводи, че
ищцата не е била надлежно инструктирана /с първоначален или периодичен
инструктаж или инструктаж по посочена наредба/, което да е основната и
единствена причина за да настъпи трудовата злополука или че изобщо не е
била наясно с опасностите, произтичащи от работното оборудване с което
оперира на място и в частност за действията които следва и трябва
задължително да извърши при задръстване на машината за сламки, въпреки,
че фактически е работила на тази машина към датата на настъпване на
трудовата злополука общо 22 месеца и 15дни /двадесет и два месеца и
петнадесет дни/ от постъпването си на работа, което не се оспорва /характера
и продължителността на изпълняваната работа/ от последната. Установява се
от доказателствата по делото, че положеният срещу името на ищцата подпис
/под №93/ в списъка на служителите на дружеството, запознати с посочените
опасности, е оспорен като неавтентичен, назначена е съдебно-почеркова
експертиза, изготвено е заключение от експерт, според което този подпис не
е положен от ищцата /л.153 и следващите/. Следва да се отбележи, че
Наредбата не изисква извършването на инструктажа по чл.168 ал.1 т.2
15
непременно да е скрепено с подписа на инструктирания доколкото ищцата не
излага доводи и не твърди изрично, че на процесната дата 09.01.2020г. не е
била на работа или е била в отпуск или в болнични или че изобщо на този ден
не се е намирала на територията на предприятието и не е била сред
служителите инструктирани на тази дата вписани в посочения списък или че
примерно името й по погрешка фигурира в този списък. Формално пропускът
да се подпише документа от ищцата ако тя фактически е била там не означава
непременно, че тя не е била инструктирана, доколкото твърдения за реалното
й отсъствие на този ден от предприятието няма заявени по делото от
последната, за да бъде същото оборвано от насрещната страна, освен
генерално заявеното в първото по делото заседание от ищцата, че тя изобщо и
никога не е била инструктира от работодателя си. По отношение
доказателствената тежест на този документ следва да се посочи, че съгласно
цитираната в него Наредба и разпоредба, се касае за задължение на
работодателя да запознае работещите с опасностите, произтичащи от
работното оборудване, включително и това, което те не използват
непосредствено, намиращо се на местата, свързани с изпълнението на тяхната
работа. Нормата е императивна, но следва да се отчете и това, че в случая
ищцата С. е запозната в достатъчна степен с всички възможни опасностите на
работното оборудване, които изрично са посочени в длъжностната й
характеристика, в Работните Правилата както и при провеждането на
първоначалния и периодични инструктажи. Нещо повече, в исковата молба
няма изложени каквито и да било нарушения или пропуски от страна на
работодателя по отношение запознаването на ищцата с опасностите при
боравене и експлоатиране на процесната машина.
Установява се, че работодателят “М.П.“ ЕООД е издал и е утвърдил
/от управителя/ нарочна Инструкция за безопасна работа с пакетиращи
машини, действаща на територията на предприятието в която в 8/осем/ точки
са посочени условията за използване на работното оборудване, която не е
оспорена от ищцата. Ищцата не твърди, че не знае за съществуването на този
документ, представен с отговора на исковата молба или че не знае какво е
съдържанието му или че изобщо не е запозната с него. Липсват данни кога
точно е утвърдена Инструкцията, но този въпрос не е повдигнат от ищцата, а
според същата, в т.1 е записано, че до работа със съоръжението се допускат
само лица, преминали начален инструктаж /ищцата е преминала такъв/ и
16
инструктаж на работното място с валиден периодичен инструктаж, тоест ако
ищцата не е била инструктирана няма как да има достъп и изобщо
възможност за работа с тази машина. 2.Че машината се управлява, поддържа
и обслужва само от подходящо обучен персонал; 3.Забранено е на
неоторизиран персонал да се опитва да управлява, поддържа или ремонтира
това оборудване; 4.Преди да се пусне в експлоатация, машината трябва да
бъде добре обезопасена, да се гарантира, че е свързана към електрическата
мрежа; 5.Преди употреба да се проверят грижливо предпазните съоръжения
на машината и другите части могат да работят изрядно, съгласно
предписанията на производителя; 6. Да се провери дали движещите се части
функционират правилно, дали не са заклинили или са се повредили; 7. При
отстраняване на задръстени сламки брак, машината трябва да се изключва и
8.При забелязан проблем машината да се изключва и се търси отговорното
лице.
Установява се, че в 02.00ч. на 05.02.2020г. по време на работна смяна
на ищцата, е настъпила злополука с П.С. в производствен цех, станала на
обичайното стационарно работно място, където лицето обикновено полага
труда си и изпълнява трудовите си задължения. Във връзка със станалата
злополука работодателят незабавно е назначил тричленна комисия в състав-
Председател С.К., членове- Д.Г.Т. и Г.К.Л. на основание чл.2 ал.2 от
Наредбата за установяван, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки от 2000г, със задача комисията да проведе разследване на
причините довели до трудовата злополука. За резултатите от разследването е
изготвен нарочен протокол №1 от 05.02.2020г.,в който комисията е
установила следните обстоятелства въз основа и на данни дадени от
свидетелите на злополуката. Според констатациите в протокола, пострадала
от злополуката е П.Д. С., като същата е станала в 02.00ч. на 05.02.2020г., в
производствено помещение на ответното дружество. Посочени са свидетели
на злополуката- Д.Б.Д. и В.Х.Б.. Посочено е още, че работата, извършвана от
пострадалата представлява производство на пластмасови сламки тип прави и
чупени без целофан. Като специфично физическо въздействие, извършвано от
пострадалата в момента на злополуката и свързания с това действие
материален фактор /предмет, вещества и други/ е посочено изваждане на
засукан пакет сламки. Като отклонение от нормалните действия и
материалния фактор, свързан с тези отклонения е посочено отваряне на
17
предпазен капак и поставяне на ръката между движещите се части на
машината. Според комисията начинът на увреждането и материалния фактор,
причинил увреждането е контакт с пресата на машината. Като анализ на
причините за възникване на злополуката е посочено подценяване на
опасността при отстраняване на дефектирали пакети със сламки при работеща
машина. Като допуснати нарушения на нормативните актове е посочено
неспазването на правилата за ЗБУТ и вътрешните правила на фирмата.
Посочено е, че лицето допуснало нарушения, е именно ищцата П.С., а като
необходими мерки е набелязано провеждане на извънреден инструктаж на
всички машинни оператори. Протокола е подписан от тримата членове без
особени мнения, възражения или несъгласия с констатациите.
В съответствие с чл.3 ал.1 от Наредбата за установяване разследване,
регистриране и отчитане на трудови злополуки, работодателят на
пострадалата е подал в Териториално поделение на НОИ-П., декларация за
трудова злополука по образец. В декларацията е посочено, че пострадалата
П.С. работи в производството като машинен оператор, производство на
пластмасови изделия, при трета категория труд, с общ трудов стаж от 3г., а по
посочена професия 1г., че злополуката е станала на посочената дата и час в
производствен цех, на обичайно стандартно работно място, където лицето
полага труд и изпълнява трудовите си функции. В графа 24 - вид извършвана
работа, е посочено производство на пластмасови сламки тип прави и чупени
без целофан, като специфично действие, извършвано от пострадалата и
свързаните с това действие на материален фактор е посочено изваждане на
засукан пакет сламки. Като отклонение от нормалните действия /условия/ и
материален фактор, свързан с това отклонение е посочено отваряне на
предпазен капак и поставяне на ръката между движещите се части на
машината. Като начин на увреждането и материален фактор, причинил
увреждането е посочен контакт с пресата на машината. Допълнено е още, че
пострадалият е имал необходимата правоспособност . Изрично е вписано,
че злополуката е по чл.55 ал.1 от КСО, според която норма трудова злополука
е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Като набелязани мерки са
посочени провеждане на извънреден инструктаж. В същност, до тук
18
декларацията възпроизвежда без промени и допълнения протокола на
комисията, назначена от работодателя за разследване на злополуката. В
декларацията като данни за увреждането е посочено, че вида на
уврежданията и увредените части на тялото са счупване на пръсти.
Декларацията е приета без възражения, забележки или непълноти от
страна на осигурителя-ТП на НОИ П. на 10.02.2020г. От страна на ТП-П. на
НОИ е издадено Разпореждане №10 от 19.02.2020г. според което на
основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
декларираната от работодателя „М.П.“ ЕООД злополука №5101128 от
10.02.2020г. станала с П. Д. СТ. се приема за трудова злополука по ч.55 ал.1
от КСО, като мотивите за това са, че пострадалата е назначена от осигурителя
на длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“ като
на процесната дата работи на машина за производство на пластмасови
сламки тип прави и чупени без целофан и че при изваждане на засукан пакет
сламки, С. отваря предпазния капак на машината и поставя ръката си между
движещите се части, вследствие на което се получава травма на ръката,
причинила временна неработоспособност, за което е издаден болничен лист
№Е201200224517 с диагноза по МКБ S66.7-травма на няколко екстензорни
мускула и сухожилия на ниво китка и длан. Изложените мотиви в
разпореждането относно механизма на настъпване на трудовото злополука и
диспозитива на разпореждането от ТП на НОИ П. не са обжалвани по реда на
чл.117 от КСО относно описаните фактическите действия на пострадалата
при настъпването на трудовата злополука. Следва да се отбележи, че съгласно
утвърдената съдебна практика Разпореждането на НОИ по чл.60 ал.1 от
КСО е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила относно механизма на увреждането /Определение №100
от 12.02. 2019г. на ВКС по гр. д. № 2577/2018 г., IV г. о., ГК/.
Този механизъм за настъпване на трудовата злополука обаче не е
описан в исковата молба и пострадалата страна П.С. изобщо не се позовава
на него или на фактите, така както са установени и посочени в документа.
Според снетите писмени обяснения от двамата свидетели посочени в
Декларацията за трудова злополука и в протокола на комисията Д.Д. и В.Б.,
същите не са очевидци на причиняването на трудовата злополука, като пред
Д.Д. пострадалата е обяснила, че при работеща машина е започнала да оправя
19
няколко сламки, при което пресата пада и удря ръката й. Другият свидетел Б.
обяснява, че е разбрал само, че ищцата е била затисната на ножа на машината.
И двамата свидетели по протокола на комисията, в обясненията си, посочват
че са оказали първа помощ на пострадалата като са превързали раната и са я
откарали в Бърза помощ. Установено е, че работодателят е изпълнил
набелязаните задачи за провеждането на извънреден инструктаж след
трудовата злополука и такъв е проведен на дата 13.02.2020г. срещу положен
подпис от всеки машинен оператор.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение по
назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени документи и преглед
на пострадала, от експерта д-р Д.И.П., специалист по ортопедия и
травматология при УМБАЛ “Пълмед“ ООД-Пловдив-МС“Здраве“-П., от
18.03.2021г., които въззивният съд възприема изцяло като обективни,
обосновани и компетентно изготвени, неоспорени от страните и от които се
установява, /от основното заключение/, че по данни на пострадала П.С., около
2ч. през нощта-05.02.2020г. машината се задръстила като засмукала пакет
сламки и че С. се опитала да отстрани проблемния пакет, при което машината
се задейства и наранява дясната й ръка в областта на трети и четвърти пръсти.
След като по спешност е откарана в МБАЛ-П., й е оказана първа медицинска
помощ и е приета в отделението по ортопедия и травматология за
оперативно лечение в спешен порядък; оперирана е същия ден под местна
анестезия-трети и четвърти пръсти на дясната ръка като са установени
разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност на двата пръста, в средната
им част, с частични увреждания на екстензорния им апарат /л.92 и
следващите/. Констатирано е, че след хирургична обработка е поставена
гипсова имобилизация, която при добра медицинска практика се
отстранява след 28-30дни. За характера на уврежданията и въздействията
върху здравето на ищцата е отговорено, че настъпилите увреждания на трети
и четвърти пръсти на дясната ръка са разкъсно-контузни рани на гърба на
двата пръста с частични увреждани на подлежащите сухожилни структури в
средната им трета; че след операцията се налага гипсова имобилизация за 28-
30дни на 3, 4 и 5 пръсти, като палецът и показалецът са свободни. Заключава,
че в този случай функционалният дефицит на ръката за посочения период от
време /28-30дни/ е ограничен с около 40% или 60%фунциоонира, което
означава възможност да си помага с останалите два пръста при
20
самообслужване, но трябва да се пази от намокряне. За ръката се препоръчва
да се държи във висока позиция първите две седмици, за да се предотврати
появата на оток на пръстите. Според експерта наличието на постоперативен
оток на пръстите след оперативната интервенция забавя значително процеса
на рехабилитация. Заключава, че предвид приложената по делото писмена
медицинска и друга документация се налага извода, че е налице причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите
травматични увреждания. Отчетено е от експерта, че в случая
рехабилитационният процес е протекъл по-дълго и по бавно /около 5 /пет/
месеца по неясни причини, които не са регистрирани в медицинската
документация /амбулаторни листове/. Посочено е още, че при правилно
провеждане и протичане на лечебно-оздравителния процес, нормалната
временна нетрудоспособност е около 60-70дни или малко повече от два
месеца, като след това допълнителни оперативни интервенции не са
необходими, освен рехабилитация след четвъртата седмица /след
отстраняване на гипсовата имобилизация/ за възстановяване на нормалните
движения в ставите на двата пръста. Според експерта, здравословното
състояние и трудоспособност на ищцата би трябвало да се възстанови
напълно, на 100% при правилно провеждане и протичане на лечебно-
оздравителния процес и пълно съдействие на пациента след сваляне на
имобилизацията. По отношение на периода на търпени болки и страдания
експертът посочва, че по време на инцидента, когато е получено
травматичното увреждане, при оказването на първа обработка при
приемането й в СО, ищцата е изпитвала най-силната болка, чувствала е и
болки около инвазивните мероприятия, като в последствие те са се
редуцирали под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна,
обезболяваща терапия. Според експерта, в момента и за в бъдеще не се
очаква ищцата да страда от болков синдром или други усложнения от
травмата. В съдебно заседание експертът поддържа основното си заключение
и допълва, че се касае за затруднение на движението на горния крайник за
повече от 30дни, но уточнява, че в издадената медицинска документация има
много неясноти и пропуски, липса на мотивировка за издаване на болничните
листове. Според експерта нормално лечебно-оздравителният процес при
такъв вид травма е два месеца и половина, а в случая е 5 /пет/ месеца и по
тази причина от медицинската документация не ставало ясно защо е удължен
21
срокът на временна нетрудоспособност. Предполага, че има две причини за
това-трудно е вървял процесът на раздвижването поради сраствания и ако по-
бавно вторично е зараствала раната с образуване на некрози, като експертът
категорично сочи, че некрози не е виждал. Счита, че по принцип при тази
травма следва работоспособността да се възстанови на 100%. Допълва, че от
документацията не става ясно дали е имало някакви усложнения, какви и кое
е мотивирало удължаването на срока за временна неработоспособност.
Пояснява, че 50 % /процента/ от хватателната функция на ръката е на палеца,
а на всеки един от останалите пръсти по 12%. Допълва, че когато гипсираната
ръка са дължи надолу, ръката отича, пръстите отичат, което забавя процеса
на рехабилитация, на зарастванията и ограничава движенията, като общ
принцип при всички травми е да не се допуска оток и че това винаги се казва
на пациента да държи ръката на висока позиция за да се оттича кръвта.
Допълва, че при тази травма ищцата може да сготви супа, да си нареже
пилешко, като си помага с другата ръка, но не може да пере, защото не може
да си мокри ръката, но може да пусне пералня и че това не променя
квалификацията на травмата. Освен това пострадалата може да се изкъпе
сама, като си постави найлон на ръката, за битово обслужване не й
необходима помощ, но не може да работи, не може да чисти, не може да
копае, но може да се обслужи. Съгласно допълнителното заключение по
СМЕ, изготвено от същото вещо лице от 19.05.2021г. и след извършен
преглед на ищцата на 14.05.2021г., от анамнезата посочва, че ищцата се
оплаква, не може да свива напълно трети и четвърти пръст, както и налични
болки в четвърти пръст. Раните са зараснали бавно, след свалянето на
конците е правила бани със смрадлика, след като е започнала рехабилитация,
забавила се във времето предвид и Ковид-ограниченията, като е била
насочена за планов прием в София спрян заради същата пандемия. От
обективното й състояние експертът е констатирал цикатрикси от разкъсно-
контузни наранявания по гръбната повърхност на трети и четвърти пръсти на
дясната ръка, които са избледнели и са на нивото на останалата кожа с
давност 15месеца и че няма срастване на кожата към подлежащите тъкани;
разкъсно-контузните рани са зараснали вторично, установяват се
контрактури /ограничени активни движения/ в различна степен на всички
стави на трети и четвърти пръсти като сетивността не е нарушена.
Поотделно е посочен локалния статус на трети и на четвърти пръст, като на
22
база посочените параметри от постоянната и от активната флексия навежда
извода, че към момента не е настъпило пълно възстановяване от травмата и
не се очаква да настъпи такова; че хватателната функция на дясната ръка е
ограничена с около 15-20% за постоянно, като сетивната и опознавателната
функция на трети и четвърти пръсти на дясната ръка не са нарушени. Според
експерта да се постигне пълно възстановяване е трудна, трудоемка и свързана
с големи разходи задача, поради големия срок на давност на травмата, а и че
след това няма гаранция за постигане на по-добър резултат. На въпрос дали
са се получили усложнения, които да са забавили възстановителния процес,
експертът сочи, че по време на оздравителния процес разкъсно-контузните
рани са зараснали вторично и за срок много по-дълъг от нормалния- 14дни. А
от друга страна пандемичните ограничения са оказали допълнителен
негативен ефект поради голямото забавяне на физиотерапевтичните
процедури във времето. Изводът на експерта е, че описаните причини са били
причината за удължаване периода за възстановяване на нормалния обем на
движение на трети и четвърти пръст. В съдебно заседание експертът
поддържа допълнителното си заключение като допълва, че нормалните
движения в посочените стави при активно свиване на основната става е
90градуса, а на средната става на пръста е също 90%, а на върховата става е
45градуса. Повтаря, че една от причините за по-бавното зарастване на
раната, която се дължи на повече от 2/две/седмици е че е зараснала вторично
и че това по-бавно зарастване на раната може да се дължи на смачкани ръбове
на раната, но че това не може да се установи от прегледа поради давност
повече от година и половина. Посочва, че има три вида рани-порезни с гладки
ръбове, разкъсно-контузни рани които се получават от удар от предмет и там
се получава рана от смачкване на меките тъкани и се отваря раната, а третия
вид е конквасация, там където има размачкване на подлежащите тъкани до
костите, размачкване на самия крайник или пръст. Като друга причина
посочва епидемичната обстановка оказала влияние при раздвижването и
затворените физиотерапии. Допълва, че не са му представени данни кога е
започнала физиотерапията /ищцата в исковата си молба също не сочи/, като
отчита факта, че ищцата е била на консултация в поликлиниката и насочена
за консултация към гр.София към специалист по хирургия на ръката и че там
също не е била приета заради епидемичната обстановка забавило процеса.
Предвид давността от година и половина експертът не може да каже какъв
23
ефект ще има сега физиотерапията доколкото към момента вече има
промяна във връзковия апарат на ставите, те се скъсяват, връзковите
структури от обездвижването, които са финни отгоре към костта и че самите
сухожилни ленти стават трудно подвижни, срастванията са цекатриксирали
поради което трудно би се получил положителен ефект след толкова време.
Отчита, че трети и четвърт пръст не са основните пръсти които осъществяват
захвата и по-слабо участват в хващането, и че такива са първи и втори пръст,
и ако последните два са пострадали тогава хватателната функция на ръката
е щяла да бъде по-силно нарушена. За забавеното зарастване е допринесло
смачканата рана и възпалението и е когато е размачкана раната, ръбовете не
са зараснали. Посочва още, че отоци не е имало, че раните на пръстите са
зараснали гладко, добре, без груби цикатрикси, с цвета на останалата кожа,
бледи, хубави и не си личат. Обяснява, че пострадалата може да прави
рехабилитация у дома, но трябва да научи какво трябва да прави от
рехабилитатор, както и че рехабилитация освен в отделението следва да
прави и у дома. Посочва, че рехабилитацията включва физиотерапевтично
лечение-гимнастика и електропроцедури като комплексно лечение. Експертът
не може да каже дали на ищцата са й правили електропроцедури плюс
гимнастика или масаж.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Д.Л.Г. според което процесната
машина за автоматично пакетиране на сламки „DUMBO STEEL“, МОДЕЛ
JS-603 включва система за автоматично подаване на суровината;
автоматична система за броене, запечатване и система за крайно запечатване
и рязане. Работният процес на машината е описан от експерта по следния
начин: сламките се зареждат ръчно в бункер, машината е оборудвана с
контролер на следните функции-контрол на скоростта на конвейра
/движещата лента/; превключвател на конвейра; цифров брояч, бутон старт и
бутон стоп на конвейра както и превключвател на захранването. Посочва, че
всички функционални модули, съдържащи детайли, които са опасни за
работника, са защитени със съответен капак срещу докосване, както и не
позволява контакт между пресата и ръцете и други части на тялото на
работника. Посочено е още, че предпазният капак служи за обезопасяване
на подвижните части и че същият може да се повдига при отстраняването на
задръстени сламки брак само когато машината е изключена и е в покой.
24
Посочва се, че Инструкцията за експлоатация и безопасна работа съответства
на машината по Наредба №7/23.09.1999г. с предписана поредност на
действия:- при отстраняването на задръстени сламки брак, машината трябва
да се изключи, както и при забелязан проблем, машината се изключва и се
търси отговорното лице. Посочва още, че инструкцията съдържа описание на
начините на действие в случай на повреда, предупреждение за неправилно
използване, инструкции за обучение на оператора, информация за
остатъчните рискове, както и предпазни мерки, които трябва да се вземат.
Допълва, че съгласно инструкцията за безопасна работа с пакетиращата
машина, утвърдена от работодателя, при задръстване и отстраняване на
задръстени сламки брак, машината трябва да се изключва. Основният извод
на експерта е, че при спиране на машината чрез натискане на бутон
СТОП и навлизането на ръка в работната зона на машината с цел
отстраняване на заседнал пакет сламки, не би могло да се стигне до
увреждане на оператора. Установено е, че съгласно Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините,
процесната машина отговаря на предназначението си и законовите
изисквания за безопасна работа и може да функционира без излагане на риск,
когато действията се изпълняват по предвидените условия. Констатирано е
още от експерта, че машината е с нанесена маркировка за съответствие, с
данни за наименование, означен сериен номер и налично ръководство за
експлоатация. Допълнено е, че на машината са предвидени два самостоятелни
органа, които позволяват пълното й и безопасно спиране, налична е
информация и предупреждения върху нея, поставени са символи за
безопасност в зоната за крайно запечатване и прекъсване за да може
оборудването да изпълнява функционалното си предназначение, в състояние
при което отсъства недопустим риск. На последно място експертът е посочил,
че при работеща машина, придвижването на ръката в опасната зона и
контакта с пресата е отклонение от нормалните действия при работа с
машината. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си.
Допълва, че при спирането на машината при натискането на бутона
“стоп“ не би могло машината да се задейства отново да работи и че по
време на работа това е опасната зона и не би трябвало да има достъп на
ръката до машината и че инцидентът се е случил в крайната зона на
машината, опасната зона, където се извършва последното слепване и срязване
25
на пакета сламки. Повтаря, че на самата машина има залепена инструкция за
безопасна работа на машината, съгласувана с техническия паспорт. Посочва,
че е огледала машината която й е показана. Повтаря че на самата машина е
нанесена маркировка с обозначение-данни за сериен номер и налично
ръководство за експлоатация. Не може да каже дали на машината е правен
ремонт, доколкото такъв въпрос не й е бил поставен. Уточнява, че е
употребила израза „не може“ в смисъл абсолютно забранено е да се
повдига предпазния капак при работеща машина, но е възможно
технически. Уточнява, че в случаите когато има проблем с машината както и
при задръстване на пакета може да се изиска специалист да отстрани
проблема. Допълва, че при попадане на предмет в опасната зона на
машината това ще спре процеса, а когато предметът се издърпа при
работеща машина процесът ще продължи, като самият предмет се намира
по средата между горната и долната част, и освобождава при издърпване
работните детайли в опасната зона и процесът продължава. Обяснява, че
при огледа е проведено спиране и пускане на машината, като при натискането
на бутон „стоп“ всички работни елементи остават в положението в което са
били. Сочи, че конструктивно машината е оборудвана с капак, че
машината е конструирана с този тип конструкция-капак. Допълва, че
указанието е, че машината трябва да спре и че при работеща машина е
забранено да се вдига капака. Заявява, че няма устройство за аварийно
спиране на машината, тоест да спре сама при авария, защото тя е предпазена
с капака и няма нужда от такова устройство. Вещото лице не може да
отговори дали ако има устройство за аварийно спиране не би се стигнал до
такъв инцидент както и не може да отговори дали бутонът за „СТОП“ и
ПУСКАНЕ може да даде дефект. Според експерта началника на всяка смяна
трябва да прави проверка за безопасността на машината. Посочва, че по
време на огледа е правила проверки дали работят бутоните, и е констатирала
че са в изправност. Уточнява, че има два стоп-бутона, единият в началото и
който спира и конвейра-лентата на която се подават автоматично сламките с
автоматичния брояч /захранващата лента/, а другият бутон се намира по
средата, като и двата бутона имат едно и също предназначение. Първият
бутон спира подаването на сламките, оттам и останалия цикъл се спира в
машината, а други бутон спира абсолютно машината.
Съгласно заключение по назначена съдебно-почеркова експертиза ,
26
изготвено от експерта Николай Натов, неоспорено от страните, които съдът
възприема изцяло като обосновано и компетентно изготвено, подписът,
положен на ред 96 срещу името на П. Д. СТ. в Списък на служителите в
„М.П.“ ЕООД с.И., запознати с опасностите, произтичащи от работното
оборудване, в частност действията при задръстване на машината за сламки,
съгласно чл.168 ал.1 т.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минимални
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при ползване на работно оборудване, не е положен от нея.
Съгласно издадената на ищцата епикриза за престоя й в болница
МБАЛ П.-АД, към момента на приема й в лечебното заведение и
непосредствено след инцидента й е поставена диагноза „Травма на няколко
екстензорни мускула и сухожилия на ниво китка и длан, а като
придружаващи заболявания е посочено W 23,62.Притискане, смачкване,
заклещване или защипване в обект или между обекти“. В анамнезата няма
отбелязване пострадалата да е съобщила точно механизма на настъпване на
злополуката и какви конкретно действия или бездействия е извършвала. Като
локален статус е посочено, че се касае за разкъсно-контузна рана по
дорзалната повърхност на четвърти пръст на дясна ръка, като раната е в
областта на проксималната интерфалангеална става и че в дълбочина личи
лезия на подлежащите структури; Дефицит в екстензията на пръста на същата
става. Посочено е и наличие на разкъсно-контузна рана по дорзалната
повърхност на трети пръст на дясната длан, като раната е в областта на
средна фаланга, като в дълбочина личи лезия на подлежащите структури.
Извършена е оперативна интервенция под местна упойка с лидокаин 2%-
почистване с антисептични разтвори, стерилно покриване на оперативното
поле, хирургична обработка на раната на четвърти пръст с намерен дефект
на централната лента на екстензора, която се възстанови чрез премостяваща
пластина от проксималния край на сухожилието към дисталния, а на трети
пръст е открита лезия на радиалната странична лента от екзесторния апарат,
която е възстановена край с край. Допълнено е извършена щателна хемостаза,
послоен шев, стерилна превръзка и гипсова имобилизация; интраоперативна
находка-лезия с дефект на централната лента на екстензора на 4-ти пръст и
лезия на радиалната странична лента от екстензорния апарат на 3-ти пръст.
Като изход от заболяването е посочено, че пациентката е афебрилна
последните 24часа; оперативната рана зараства добре, няма значими
27
субективни оплаквания и липсва медицински риск от приключване на
болничното лечение. Няма изрично предписана физиотерапия за пациента.
Според епикризата, в здравното заведение е пролежала от 05.02.2020г до
08.02.2020г. На ищцата са издадени последователно 8броя болнични листове
за временна нетрудоспособност, общо за периода от 05.02.2020г. до
02.08.2020г., в които е посочен домашен-амбулаторен режим, но липсва
обосновка и мотиви в графа забележки като и евентуално посочени в друга
графа от болничния лист защо отпускът е продължен толкова дълго време и
кое го е наложило. Първият от болничните листове е издаден от здравното
заведение където лицето пролежало и където му е извършена операцията и
направена гипсова имобилизация, като болничните дни за временна
неработоспособност са за срок от 34 календарни дни/лист №7/. С разходен
касов ордер от 05.02.2020г. на ищцата е изплатена от работодателя сумата от
600лв за здравни осигуровки за период преди постъпване й на работа в
дружеството /л.57/. Съгласно Общи условия за застраховки „Злополука и
заболяване“ на „Д.З.“ АД работниците в дружеството са застраховани при
настъпване на рискове, свързани с живота и здравето или телесната цялост на
застрахования, като един от рисковете е временна неработоспособност,
настъпила в следствие на злополука или заболяване, като покритието обхваща
и периода когато е настъпила трудовата злополука с ищцата. Установява се,
че на ищцата е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност за периода 05.02.2020г. до 20.08.2020г. в размер на
5691.46лв от ТП-П. на НОИ/л.91 и л.92/.
Установява се, че по направените от работодателя с отговора на
исковата молба писмени възражения и оспорвания на твърденията в исковата
молба, в първото по делото открито заседание няма взето становище от
ищцата или от нейния процесуален представител /виж протокола от
07.05.2021г./. Единственото възражение е, че няма данни за лицето което е
извършило инструктажите на работниците и служителите в дружеството
относно безопасни и здравословни условия на труд и е оспорено положения
подпис в списъка за инструктираните лица поставен срещу името на ищцата с
довод, че тя не е полагала подпис в този документ. Заявено е в последствие
и генерално становище от пълномощника на ищцата, че в дружеството
изобщо не е извършван какъвто и да било инструктаж на ищцата, без да
уточнява обаче как е била фактически допусната да работи с работно
28
оборудване източник на повишена опасност и то повече от 22
календарни месеца. Такива доводи обаче не са развити и в исковата молба
във връзка с ангажиране отговорността на работодателя. Твърди се, че ищцата
в ИМ не е твърдяла, че не е изключила машината при опит да извади пакета
със сламка, така както се твърди в отговора и че напротив било е заявено, че
пресата на машината се е задвижила, което според тълкуването на
пълномощника на ищцата означава, че преди действието тя не е работила,
каквито категорични и безспорни факти не са ангажирани и не се
установяват по делото предвид спецификата на работа на този вид машина и
защитните механизми за изключването й от работа и спиране в пълен покой.
Представените с отговора на исковата молба писмени документи не са
оспорени от ищцата и не е открито производство по оспорването им освен по
отношение на процесния списък и положен подпис.
По делото са разпитани няколко свидетели:
Свидетелят Г.К.Л. служител в ответното дружество установява, че
изпълнява длъжността организатор производство във фирма „М.П.“ ЕООД от
4години. Знае, че инструктажите с работниците се провеждат от
счетоводителя на фирмата в цеха и за всяка смяна поотделно. Присъствал е
на такива инструктажи и има впечатления, че основното на което се набляга
при тях, е жените при работа с машините да нямат накити по ръцете и по
шията. Като най-важно при инструктажа посочва, че когато има проблеми с
машината, да не се пипа нищо, а да се извика механика. Посочва, че
работниците нямат право да ремонтират машината, да я поправят или да
вършат каквото и да било друго. Уточнява, че когато машината се задръсти,
жената трябва да я спре и да извика механика, като на смяна са трима.
Свидетелят обяснява, че не е свидетел на инцидента, но след това е
разговарял с пострадалата, като в последствие последната е прекъснала
разговорите. Обяснява, че е член на комисията за разследване на трудовата
злополука назначена от управителя на фирмата. Посочва, че комисията е
установила задръстване на машината със сламки, след което ищцата е
вдигнала предпазния капак под който се намират ножовете на машината и се
е опитала да ги освободи при включена машина. Обяснява, че когато
машината не е включена няма начин да тръгне. Посочва, че на нея има
големи червени бутони и като се натиснат, машината спира. Допълва, че в
случая П.С. е вдигнала капака, освободила е сламките и машината е
29
продължила да работи. Обяснява, че машината не тръгва скоростно, а в
началото има 1-2 секунди забавяне. Знае, че единият от механиците на смяна
е оказал първа медицинска помощ на ищцата и я е закарал до болницата.
Разговорът с пострадалата в последствие бил дали същата има нужда от
нещо, като ищцата отговорила отрицателно и че след разговор със сина й е
уточнено, че предприятието е заплатило осигуровките на ищцата за период,
предхождащ започването й на работа във фирмата, в размер на 600лв за да си
погаси задълженията. Допълва, че на всяка машина има и инструктаж,
залепен на български език и на английски език за безопасна работа с
машината. Отделно от това посочва, че там където се намират ножовете, са
поставени големи капаци и там от самия производител има лепенка, с
нарисувано предупреждение. Обяснява, че работата му във фирмата е да
преценява коя жена на коя машина да работи при отчитане на факта, коя жена
на коя машина може да работи, като се прави план за всяка работна смяна.
Категоричен е, че ищцата П.С. от доста време работи на тази машина.
Повтаря, че машината, когато е изключена от червения бутон, не може да
се задейства защото има прекъсвачи в самата машина, които се
задействат и тя не може да тръгне. Категоричен е, че машината по време на
злополуката е била изправна; не може да каже ако машината е неизправна
дали може да се задейства като е изключена. Обяснява, че до момента не е
имало случай да откаже прекъсвач, но и дори да откаже, пак трябва да се
вдигне капака за да си „вкараш ръцете вътре“. Категоричен е, че на тази
машина не е имало преди това подобни инциденти. Знае за такива в
предприятието, настъпили в резултат на вдигане на капака и вкарване на ръка.
Заявява, че не е работил на машината, обслужвана от ищцата.
Св. Д.Г.Т., служител в ответното дружество установява, че работи в
дружеството като счетоводител от 4/четири/ години и че е член от състава на
комисията по разследване на трудовата злополука. За злополуката разбрал от
главния механик. На следващия ден преди сформирането на комисията
отишъл в предприятието и видял машината. След разговор с жена,
изпълняваща същите трудови функции и на такава машина в съседство с тази
на ищцата установил, че грешката е че пострадалата е отворила предпазния
капак на машината докато машината все още работи за да изкара
засукания пакет от сламки. Обяснява, че едно от първите неща, което се
казва на работниците при постъпване на работа е, че предпазният капак не
30
трябва да се отваря. Свидетелят заявява, че той е този, който прави началния
инструктаж при постъпване на работа, и че в него се включва всичко-от
размера на заплатата до работата с машината. Обяснява, че след
първоначалния инструктаж се прави и инструктаж на работното място,
пред самата машина при който механикът обяснява на оператора по-подробно
техническите неща на машината и че свидетелят присъства на този
инструктаж, като за всеки проведен инструктаж работникът се подписва ,
че е проведен и че той /свидетелят/ „взима“ подписите. За оспорвания от
ищцата списък, свидетелят заявява, че за изготвянето му е помогнал колегата
Г.Л. и няма конкретно спомен кой се е подписал срещу името на ищцата.
Допълва, че периодичният инструктаж се прави веднъж годишно, но че в
предприятието фактически се прави два пъти в годината, като и двата
инструктажа се провеждат групово /масово/, а не индивидуално като и че
двата инструктажа се провеждат от него и от Г. Л. По отношение на работата
с машината на ищцата се посочва, че най-основното в инструктажа е за
„старт и стоп“ на машината и че при проблем на машината, тя се спира и
се вика механик, като основно се акцентира при инструктажа, на оператора
за контролите за управление на машината и за опасните елементи от
машината като валове, ножове. Посочва, че е забранено носенето на гривни,
пръстени синджири, часовници, много широки дрехи и че работниците имат
престилки. Установява още, че всяка машина има предпазен капак, който
трябва да се отвори за да се достигне до ножовете на машината; че на
всяка машина има залепени инструктажи и то още отпреди злополуката, като
лепенето на инструктажи по машината е по препоръка на Инспекцията по
труда от преди 2г. преди злополуката. Обяснява, че в предприятието е имало
пет сходни трудови злополуки по причина грешка, невнимание след като
работникът е изкарал 1г. на работа на машината и счита, че може да
справи сам и не спира машината и не вика механика. Допълва, че на всяка
смята има по трима механика и че няма основание работникът да бърза в
работата си, тъй като трудовото възнаграждение е твърдо. Обяснява, че при
всяка злополука задължително се провежда извънреден инструктаж, като
посочва, че не е бил свидетел на станала пред него злополука. За това как е
станала злополуката се установявало от комисията от показанията на
колегите, които работят около пострадалото лице. Допълва, че механиците
имат видимост към цеха и че в него им две халета като във всяко хале във
31
всеки момент има по един механик. За машините посочва “…. същите са
големи и малко на брой, подредени са в редица -8, в първото хале и 4 във
второто хале, и има видимост от механиците към машината“. Обяснява, че
механикът, който е закарал пострадалата ищца в болницата е В.Б., и че
работниците първо се обръщат към механиците каквото и да се случи.
Посочва, че механиците осъществяват контрол върху дейността на
работниците през нощната смяна. Свидетелят не може да каже дали
машините са нови, че фирмата работи от 2012г. и през това време са купувани
нови машини, не може на даже коя от машините е в гаранция и е нова, като
същите са придобити чрез банков кредит.
Свидетелката Н.К.П., намираща се във фактическо съжителство със сина
на ищцата обяснява, че след трудовата злополука, се е наложило
първоначално да помага на ищцата П.С. защото много я е боляло ръката и
само двата й крайни пръста били свободни, а другите обинтовани.
Установява, че й е готвела, защото не можела да се справя сама, пускала
пералнята, простирала чаршафи защото не можела сама./ Според експерта д-р
Д. П. точно тези дейности пострадалата може успешно да ги прави
самостоятелно и без чужда помощ/. Свидетелката установява, че не е живеела
постоянно при ищцата и е била превозвана от гр.П. до с.З.-два-три пъти в
седмицата, като първите два-три месеца ходила по 2-3пъти седмично,
доколкото е било зимен период. Допълва, че понякога е молела нейни
приятели да я закарат защото тя няма книжка и не може да кара кола.
Посочва, че ищцата няма съпруг, но живее с другия си син. Според
свидетелката ищцата много се променила след злополуката, ръката я боляло и
била много отчаяна, чувствала се в тежест на близките си и се притеснявала
как ще започне работа с тази ръка, защото не е можела да я свива въобще на
юмрук, притеснявала се, че няма да си намери работа. Знае, че в момента,
/разпитът на свидетелката е проведен на 04.06.2021г./, ищцата работи не
тежка работа в болницата, като санитар, не може да свива трите пръста добре,
тези които били увити с бинт. Заявява, че не е гледала ръката на ищцата и не
знае дали има белези. Обяснява, че пострадалата не може да свива всичките
си пръсти. Свидетелката установява, че ищцата й е разказвала за инцидента
като е работила на машината, но не сочи подробности. Свидетелката не сочи
други конкретни домашно-битови, санитарно-хигиенни или строго лични
дейности вместо пострадала фактически е извършвала през процесния
32
период.
Св.Т.С.Ш., без родство и служебни отношения със страните,
установява, че познава ищцата, нейният приятел и сина на ищцата работели
заедно, като свидетелката посочва, че е ходила при ищцата да й помага когато
предишната свидетелката Н. не може. Основно ходела във вторниците, като й
носела храна от къщи, не й е готвела на място, чистела й, защото ищцата няма
прахосмукачка, не живеела охолно, държала се много добра хигиена за да не
се инфектира пострадалата ръка, пускала и пералня. Установява, че е
купувала лекарства на ищцата-обезболяващи „ аулин“, пред свидетелката
ищцата била свита и притеснена, че в дома й идва чужд човек, простирала
бельото й и счита, че е нормално да се притеснява като жена. Установява, че
ищцата е имала внуци, като голямата й внучка ищцата я подготвяла за първи
клас и е учила да пише и че й било голяма тежест, че не може да й покаже да
пише. /Последното сочено обстоятелство не е абсолютно вярно тъй като
ноторно известно е, че писането се осъществява основно от свободните
палец и показалец/третият пръст до накъде участва и то в съвсем леко свито
положение/ имащи общо 60% хватателна способност, които са напълно
двигателно необременени и неограничени, тоест не би имало обективна
пречка ищцата да може да помага на внучката си в писането макар и не в
пълен обем, дори и с гипсовата имобилизация на трети и четвърти пръсти на
дясната ръка и при липса на загубена на пострадалите пръсти сетивна и
опознавателна функции/. Обяснява свидетелката още, че скоро не е
посещавала ищцата, но знае, че тя не може си движи напълно ръката си. Към
момента посочва, че ищцата не ходи при внуците си поради това, че не може
да им бъде от полза и не се чувства добре. /Не би следвало да има
уважителна причина за не ходенето на ищцата при внуците след като
функционалността на ръката й е възстановена в обема 80-85% и че това е
максималното което може да се постигне като ефективност за ръката като
цяло/. Допълва, че ищцата се намира в добри отношения със сина си, който
живее в къщата. Знае, че ищцата е много е отдадена на внуците си, гледала ги
е. Свидетелката скоро не е виждала ищцата. Не посещаването на внуците от
ищцата свидетелката си обяснява с това, че след злополуката не може да
помага на голямата внучката й П. в писането. Не може да каже в момента
ищцата къде работи и дали има други съседи или близки, които да са й
помагали. Установява, че периода през който е ходила във вторниците при
33
ищцата са от края на м.февруари и м.март 2020г.
Последният разпитан свидетел Г.В.А., установява, че работи в ответното
дружество от 11г. и в момента е главен механик на цялата фирма. Обяснява,
че не е присъствал на трудовата злополука с ищцата, но знае за същата.
Пояснява, че по времето когато ищцата е работила, на всяка смяна е
имало по трима техници, двама от които отговаряли за работата на жените,
а третия бил помощник. Обяснява, че когато има задръстване на машината,
машината се спира и се информира един от техниците. Категоричен е, че
работникът „не бива да се опитва да отстрани пречката сам“. Знае, че
някои от по-старите работници с повече опит го правят понякога за да не
търсят механик и да си губят времето /за последното свидетелят не сочи това
да повсеместна и разрешена от работодателя порочна практика на работа с
машините/. Знае, че механиците стоят в производството и че може да са на
една или друга машина и организират работата на жените и следят за
материалите. Установява, че се случва задръстване според това с какъв вид
сламки работят. Знае как се провежда инструктажа при постъпването на
работник на работа като последният преминава първо през счетоводството
при Д. Т., след което заедно с него и с един от механиците, който е на смяна и
е свободен се минава по всички типове машините и се обяснява и показва,
дават се указания как да се постъпва при задръстване на машините още по
това време. Допълва, че се набляга на безопасността при първоначалния
инструктаж, а следващите инструктажи са два пъти в годината. Уточнява, че
се събира всяка смяна в мястото за хранене и почивка на работниците
/кухнята/ и там се провежда инструктажа от Л. отговорник на хората и от Т.,
след което между работниците се пуска тетрадка да се разпишат всички
присъстващи. Допълва, че на инструктажа се разясняват мерките за
безопасност и как да постъпват. За подписването на работниците, че са
инструктирани се пуска тетрадка да се разпишат един по един, като не се
следи от инструктиращите кой как се подписва. Тетрадката се оставя и
работниците търсят имената си в нея и се подписват. Свидетелят е
категоричен, че не му се случвало на някоя машина старт-бутонът да даде
дефект. /Следва да се отбележи, че такъв довод не е въведен от ищеца в
исковата си молба като основната причина за настъпилата трудова
злополука/. Свидетелят допълва, че той отговаря за профилактиката на
машините, извършвана два пъти в годината както и за ремонта им. Допълва,
34
че машините са купени чисто нови, на две и половината години са, към 2020г.
са били на година и половина. Обяснява, че след трудовата злополука с
ищцата, няма друг случай на трудова злополука, а преди това е имало други
четири трудови злополуки. Поименно посочва имената на всичките техници,
работещи на смени, / по трима на смяна/. Обяснява, че заедно с ищцата на
смяна са били техниците В.Б., К.Б. и К.С. Свидетелят не може да отговори
със сигурност дали ищцата е работила на нова машина, като от този модел в
цеха е имало две, едната -нова, а другата по-стара. Определя ищцата като
добър работник и допълва, че когато има задръстване, машината спира
да работи защото има датчици и крайни изключватели, които се
активират и на тези места машината спира сама и че има случай, като
този при този на ищцата когато Петранка сама трябва да спре машината.
Посочва, че няма датчици, които да водят до изключване на машината ако
работникът посегне към опасните части на машината-ножове и валове.
Описва работния процес на машината-от пакетиращата част излизат
пликове готова продукция сламки, ако се задръсти плик, всичко назад по
веригата се задръства и следващите пликове се натрупват в машината и те
няма как да излязат, защото има един плик, който е застанал на криво.
Обяснява, че машината ще спре в момента, в който цялата лента се
задръсти с пликове, оттам се задръства транспортиращата лента със
сламки и едва тогава се задейства крайният изключвател. Обяснява, че
когато се е задръстил отделен пакет под ножовете, макар че е машина,
обемът на този пакет пречи на ножовете да се затварят на 100%. В този
случай свидетелят обяснява, че ножовете продължават да работят и
разликата от изключената машина в първия случай е голяма. Допълва,
че машината ще работи, прави движение да затваря пликовете.
Конкретизира че всичко това е под капака и работникът ако иска да го
види, трябва да се наведе и да погледне, но може и да го чуе „..то се
чува..“. Обяснява, че механикът когато пуска машините, всички капаци
са затворени, за да може да се работи нормално и че капакът се вдига с
ръка, „просто го хващаш и вдигаш !“.
От пълномощника на ищцата е направено признание, че същата е
получила сумата от 600лв дадени й от работодателя като помощ за
последната.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
35
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че е
претъпяла трудова злополука на работното си място в резултат на което са й
причинен телесни увреждания на два от пръстите на дясната ръка свързани с
претърпени значителни болки и страдания и неудобства за не малък период
от време и да иска тяхното овъзмездяване по предвидения за това ред.
По същество исковата претенция е основателна в съответен размер.
По делото няма спор между страните, че ищцата е претърпяла трудова
злополука на работното си място, по време на нощна работна смяна,
започнала по норматив в 23.00ч. на 04.02.2020г. и която е следвало да
приключи в 06.00ч. на 05.02.2020г. Няма спор относно момента на настъпване
на злополуката, тя е станала в 02.00ч. на 05.02.2020г., тоест трудовата
злополука не е настъпила непосредствено и в началото на работния процес, а
приблизително три часа след начално на фактическото изпълнение на
трудовите функции от ищцата като машинен оператор производство на
пластмасови изделия в рамките на първата половина от определеното работно
време и при работа с машина за автоматично пакетиране на сламки „JUMBO
STEEL“,модел „ JS-603“. Трудовата злополука не е причинена при
първоначално пускане на машината в работен режим в началото на работната
смяната, а е станала по време на течението на работния процес. Не се
установява, трудовата злополука да е настъпила в резултат на някаква
неизправност на машината за пластмасови изделия, в частност неизправност
на основния и най-важен бутон чрез който се пуска в действие и се спира
машината БУТОНА СТАРТ И СТОП. Машината е била в пълна изправност,
била е включена в работния процес след закупуването й като нова и е
работила фактически малко повече от 1/една/ календарна година преди да
стане злополуката. Установява се, че машината може да се самоизключва
от работа в хипотеза на настъпило пълно задръстване с пликове със сламки,
тоест когато цялата лента се задръсти с пликове и оттам се задръсти
транспортиращата лента със сламки при което се задейства крайния
превключвател.
Твърдения в исковата молба за такова пълно задръстване на
транспортната лента с пликове и настъпило самоизключване на машината от
36
крайния изключвател няма заявени. В искова молба се твърди единствено, е
задръстването е в резултат на засмукан от машината един единствен
пакет/плик/ със сламки. В хипотеза на задръстване на машината с един
пакет със сламки под ножовете, машината не спира, не се изключва
автоматично, като пакетът пречи на ножовете да се затворят на 100%, в
която хипотеза машината продължава да работи, работят ножовете, това
се чува, машината продължава да прави движение, да затваря пликовете,
тоест машината не се намира в пълен покой както след задействането на
крайния изключвател. В тази хипотеза напълно изключване на
машината и привеждането й в пълен покой се постига единствено чрез
натискане от машинния оператор на бутона СТОП. Според твърденията в
исковата молба машината се е задръстила с един пакет сламки, тоест изрично
и недвусмислено не се твърди машината да е била спряла напълно от
задействането на крайния превключвател или че ищцата е натиснала бутона
СТОП за пълно спиране на машината. Следва да се отбележи, че ищцата
изобщо не посочва в исковата си молба какво е станало, но и какво точно е
направила до момента на задвижването на пресата на машината и попадането
на двата пръсти на дясната ръка между ножовете и пресата и настъпилите
увреждания, и как е следвало да процедира съгласно многобройните
инструкции, които е познавала, както задължителните указанията дадени в
длъжностната й характеристика, а и в Работните правила и в инструкцията за
безопасна работа с пакетиращи машини, утвърдени от работодателя, и как
задължително е следвало да се процедира и в същност какво точно е
направила или че примерно изобщо няма представа и не познава тези
указания, актове и нормативи, нито че е участвала в инструктажите. Всеки
един от тези документи сам по себе си е напълно достатъчен и след като е
комбиниран с надлежен инструктаж, начален и текущ, дава ясни и конкретни
задължителните предписания за безопасна работа на машинния оператор с
повереното му работно оборудване. Непосочването на такава информация от
ищцата за действията й преди настъпването злополуката нито
разпространяването й нея пред когото и да било-дежурен механик, отговарящ
за изправността на машината, нито на работодателя си, нито на комисията по
разследването на злополуката, нито на медицинските органи, нито на
свидетелите сочени от нея, нито на някой друг от предприятието, само по
себе си е индиция за стремеж на ищцата за прехвърляне изцяло
37
отговорността за настъпването на трудовата злополука на работодателя, но не
и за каквато и да било съпричастност или евентуална макар и незначителна
вина на ищцата за настъпването й, което в същност е процесуално право на
всяка страна как да се защитава в процеса.
Установява се, че процесната машина е имала изправен и работещ
предпазен капак, който е бил спуснат по време на началото на работа с
машината на нощната смяна. Установява се, че единственият начин
пострадалата П.С. да има непосредствен контакт и съприкосновение с
ножовете на машината, е този капак да е вдигнат механически.
Установява се, че на работното място по време на инцидента не е имало друго
лице, тоест ищцата е била сама при работещата машина и е извършвала
съответната дейност. Данни за обратното не са ангажирани, а и не се твърдят.
В хипотеза когато на работното мястото е била само ищцата-машинния
оператор, без други работници, за да може последната да подаде дясната си
ръка към пресата и ножовете на машината с цел да отстрани задръстения
пакет сламки, това действие за да бъде извършено, следва да бъде по
необходимост предшествано от вдигане на предпазния капак. При свален
предпазен капак ищцата и който да е друг нямат достъп до тези опасни за
живота и здравето части от машината. Предвид на обстоятелството, че
предпазният капак следва да се вдигне ръчно, за да се осигури достъп до
ножовете и пресата, то това логично означава да е вдигнат от единствения
намиращ се на това място човек-ищцата П.С. -машинен оператор. Твърдения,
че друг, а не ищцата е вдигнал предпазния капак не се сочат в исковата молба
и не се поддържат по делото. Тоест, ищцата е тази която е упражнила
неправомерно физическо въздействие върху предпазния капак и го е
вдигнала, с което си е осигурила безпрепятствен достъп и досег до пресата и
ножовете на машината. Безспорен е и отговора на въпроса дали в този момент
машината е била изключена и се е намирала в пълен покой или е работила.
Предвид липсата на установени с категоричност отклонения от работата на
бутона СТОП / спиращ незабавно машината/ и СТАРТ /машината тръгва/ и
предвид свидетелските показания на тримата работещи в предприятието,
както и разписаните правила в инструкциите и инструктажите, които ищцата
е получила в предприятието, и в които изключително ясно, детайлно и
категорично се акцентира как трябва да действа работника при опериране с
такава машина и при констатирано задръстване на пакет сламки, ищцата е
38
била длъжна да натисне бутона СТОП за да спре напълно машината, същата
да се приведе в положение пълен покой и то още преди да реши да вдигне
предпазния капак. Това категорично не е сторено. Нещо повече, същата е
следвало предвид задръстването и след като е спряла машината / а тя не я е
спряла/, да не вдига предпазния капак, а да сигнализира незабавно на
дежурния механик, който да отстрани задръстения пакет със сламки след
което машината да се рестартира и да продължи производствения процес.
Нещо повече, ищцата твърди, че е започнала процедурата по изваждане на
задръстения пакет, тоест за да има достъп до него и да започне тази опасна
операция тя е вдигнала въпреки изричаната забрана предпазния капак, без да
отчита елементарното, че машината продължава да работи защото не е
изключена и приведена в покой чрез бутона до който ищцата има
непосредствен пряк достъп -бутона СТОП. Индиция, че машината работи в
този момент, е шумът който тя вдига и че видимо ножовете работят, тоест
ищцата има пряка видимост за работата на ножовете в действие, като тя е
възприела както зрително така и звуково факта, че машината работи в този
момент. Твърдения, че същата има нарушени зрителни или слухови
възприятия непозволяващи да възприеме изцяло или частично факта, че в
този момент машината работи не се сочат от ищцата. Че машината може в
такъв момент да работи /въпреки задръстен един единствен пакет със сламки/
макар и със затруднение, се установява от разпита на свидетеля А. имащ
непосредствени впечатления от работата на този тип машини и подробно
установяващ механизмите и начините на защита и спиране на машината
/автоматична чрез задействане на крайния изключвател и механичен-
натискане на бутона СТОП и спиране от работа на машината при възникнала
пречка/. Твърди още в исковата молба, че в момента на изваждането на
задръстения пакет със сламки пресата на машината се е задвижила и
премазала дясната й ръка, тоест без да е била напълно спряна или пусната
машината от бутона СТОП/СТАРТ, същата се е задвижила отново за
изненада на ищцата. Това означава, че няма на практика извършено
механично прекъсване на работа на машината чрез бутона СТОП, което
прекъсване може да направи само ищцата в този момент ако поиска, макар, че
задължението за натискането му по нормите за безопасност е императивно. В
същност машината по време на задръстването не е била приведена в пълен
покой от ищцата, нито е уведомила за задръстването дежурния механик, а
39
самоволно е вдигнала предпазния капак при работеща машина и е започнала
да изважда задръстения пакет със сламки. В този случай както се посочи
машината е работила със затруднение /виж показанията на св.А./, като в
момента в който е бил освободен от дясната ръка на ищцата задръстения
пакет, е започнала да работи на пълни обороти довели до премазване на
двата пръста. Последната не би трябвало да е изненадата от това, че машината
сама е тръгнала в нормален ритъм непосредствено след предприетата от нея
опасна за здравето операцията по изваждането с ръка на задръстения пакет
със сламки, доколкото препятствието, пречещо на машината да работи на
пълни обороти вече е било отстранено и доколкото ищцата преди това
изрично не е спряла и привела в покой машината от бутона СТОП. Ако е
била натиснала бутона СТОП и въпреки това машината не е спряла, е имала
възможност незабавно да се обърне към дежурния механик, който да провери
изправността на бутона, както и да отстрани задръстения плик със сламки.
По делото липсват данни, а и ищцата не твърди да е натиснала бутона СТОП,
и машината да е приведена в пълен покой, така както следва да се направи и е
записано в документите и инструкциите, които са й били сведени до знанието
и за което последната се е подписала, тоест трудовата злополука е настъпила
поради проявена груба небрежност от страна на пострадалата. Фактът, че
същата не е обжалвала и разпореждането на НОИ за определяне на
злополуката като трудова относно нейния принос за настъпването на
злополуката и механизма на злополуката, показва, че мотивите на
разпореждането отразяват действителното фактическо и правно положение за
настъпването на трудовата злополука. Актът на НОИ както се посочи се
ползва с материална доказателствена сила относно механизма на настъпване
на трудовата злополука.
Основните спорни моменти по делото, които се поддържат и във
подадените въззивни жалби от страните са свързани с механизма на
настъпване на трудовата злополука, проявена ли е от страна на пострадалата
П.С. група небрежност за настъпването й или се касае за типичната
обикновена небрежност по смисъла на закона, респективно следва ли да се
обсъжда въпроса за съпричиняване на злополуката от ищцата и в какво
процентно отношение се изразява или не следва, какви следва да бъдат
размерите за обезщетение с оглед претърпените болки и страдания и периода
през който са търпени, следва ли да се редуцира признатия им размер или не,
40
евентуални дали следва да се увеличи размера му до пълния претендиран
размер и защо предвид периода на търпене, защо не е провеждана в пълнота
рехабилитация на увредените пръсти, какво е актуалното състояние на ръката
и има ли сигурна бъдеща перспектива за подобряване на състоянието и
увеличаване процента на хватателната функция на дясната ръката като цяло
над 85% и до 100% или евентуално нейното влошаване.
От данните по делото е видно, че първоинстанционния съд с
категоричност е приел, че от страна на ищцата е проявена груба небрежност
за настъпването на трудовата злополука и поради установеното
съпричиняване е постановил обезщетението да бъде намалено с 20 на сто от
определеното от съда обезщетение в размер на 7000лв или със сумата от
1400лв при което е присъдил сумата от 5600лв, като същата е намалена с
600лв за задължения на ищцата, които има към НОИ, изплатени й от
работодателя и като ги е прихванал от така определената сума, при което като
окончателен резултат е присъдил обезщетение от 5000лв. Приел е още, че от
ищцата няма установено съпричиняване по отношение на увеличаването на
размера на вредите изразяващи се в по-продължително възстановяване.
Претенцията е отхвърлена за разликата над 7000лв и до претендираните
9000лв без да са изложени конкретни мотиви. По отношение на грубата
небрежност е прието, че това е такъв вид небрежност, при който лицето
съзнава, че в резултат на поведението му е възможно да настъпят вредни
последици, но разчита на това, че няма да ги допусне, като се прави
сравнение с така наречената престъпна самонадеяност по правилата на
наказателния закон. Приел е, че между двете дефиниции разликата е малка,
защото по начало нарушаването на правилата при осъзнаване на опасността
би следвало да се прецени като по-тежко нарушение. За процесният случай,
първоинстанционният съд приема, че ищцата като работник с известен опит
на машината е съзнавала опасността от нараняване, но я е пренебрегнала, при
това въпреки залепените на машината изрични предупреждения, а от друга
страна работодателят не е доказал, че я е инструктирал изрично и
периодично, което обстоятелство било в посока за увеличаване на дължимото
обезщетение, в резултат на което е приел съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия в съотношение 20% от приетата сума от 7000лв, която
е следвало да заплати работодателя на пострадалата като обезщетение.
Тези мотиви се споделят условно от въззивната инстанция.
41
Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда
Работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането /ал.1/, а когато пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, отговорността на
работодателя може да се намали /ал.2/. Нормите са ясни и не се нуждаят от
тълкуване, доколкото в първата хипотеза е налице пълно отпадане
/изключване/ на отговорността на работодателя, тоест изобщо не може да
бъде ангажираната неговата отговорност за обезщетение при трудова
злополука, доколкото във втория случай той дължи на общо основание
парично обезщетение за настъпилата трудова злополука, но по преценка на
съда същата може да бъде намалена, а и може да не се намали ако
увреждането е настъпило при проявена груба небрежност от страна на
работника.
Механизмът на настъпилата трудова злополука е установен от
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, Разпореждането на
ТП-П. при НОИ №10 от 19.02.2020г. за признаване на злополуката за трудова
по чл.55 ал.1 от КСО и разпитаните свидетели, които са запознати с начина на
действие на машината и с техниката на безопасност както и съгласно
здравословните и безопасно условия на труд, установени от работодателя с
вътрешни актове , и с които безусловно е била запозната в пълнота
пострадалата П.С.- -длъжностна характеристика, Работни правила, утвърдена
от работодателя Инструкция за безопасна работа с пакетиращи машини,
извършения първоначален и периодични инструктаж, както и запознаване с
опасностите от работното оборудване на работното място, с което оперира
машинния оператор производство на пластмасови изделия, в частност
действията при задръстване на машината на сламки, в частност
предупредителните знаци за безопасност намиращи се на самата машина и
инструкция с указания за работа с машината, а именно в работен режим на
машината за производство на пластмасови сламки, по време на работа и
към средата на работната смяна на 05.02.2020г. около 02.00ч. в резултат
на попадане на засукан пакет сламки, като при изваждането на пакета
от движещите се части на машината след като преди това е отворен от
работника С. предпазния капак на машината за да си осигури пряк
достъп до задръстения пакет и при поставяне на ръката си между
42
движещите се части и без преди това машината да е приведена в
състояние на пълен покой чрез изключването й от режим на работа с
натискане на бутона СТОП, последната получава травма на ръката
причинила временна неработоспособност. Ищцата като пострадала е
нарушила императивни забрани, цитирани по-горе и записани в посочените
документи изготвени от работодателя й, с което е била надлежно запозната и
инструктирана /първоначално и периодично/. Данни за обратното не се
установяват от доказателствата. Касае се за работник-машинен оператор,
производство на пластмасов изделия, който оперира и работи на такава
машина повече от 22 месеца /двадесет и два месеца/ , тоест следва да се
приеме, че ищцата е придобила в достатъчна степен трудови навици, качества
и умения да работи безопасно с процесната машина и да спазва точно
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Следва да се
отбележи, че манипулациите които ищцата да изпълни по инструкция,
работни правила и длъжностна характеристика, при възникнало засукване–
задръстване/ на пакет пластмасови сламки в машината за производство на
пластмасови сламки/, не са сложни, напротив елементарни са и не изискват
някакви значителни усилия или някакви специални знания и умения да
притежава работника за да отстрани задръстени пакет. Касае се за
неположени от ищцата на пренебрежимо елементарни усилия и за липса на
елементарно старание и внимание и налично пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност при отстраняване на
задръстения пакет сламки от машината. Процедурата е толкова елементарна
и опростена, че дори и абсолютно начинаещ работник на тази работа не би се
смутил и би изпълнил без проблеми указанията така както са залегнали в
инструкциите. Първа стъпка-констатира попадал пакет сламки в машината,
Втора стъпка- натиска се бутона СТОП за да се приведе машината в пълен
покой и трета стъпка- уведомява се дежурният по смяна механик да
отстрани проблема. Дори не се налага и не се вменява в задължение на
оператора да вдига и предпазния капак на машината под който са
разположени режещите елементи и пресата. Това са типични задължения
когато каквато и да било машина да не работи ритмично и качествено поради
възникнала механична пречка-задръстен предмет по начин, че работата е
затормозена и при такава ситуация, операторът трябва да направи две
елементарни неща – при констатиране на задръстен предмет да изключи
43
машината от работен режим като я приведе в състояние на пълен покой, като
натисне бутона „СТОП“ и се обади на механика за помощ за издърпването на
заседналия в машината предмет. Други варианти за действие няма изрично
предписани от работодателя. Натиска бутона “Стоп“ и да се уведоми за
проблема механика, който носи пълната отговорност по отстраняването на
пречката за работа на машина. В случая правилно и в съответствие със закона
първоинстанционният съд е приел, че е налице проявена груба небрежност от
страна на ищцата. Не се установява в дружеството на първо място от
работодателят да е допусната такава порочна и неправилна постоянна
практика нарушаваща правилата за безопасна работа относно манипулациите,
които следва да се извършват при задръстена с предмет машина за
производство на пластмасови сламки при което без да се спира машината от
движение, да се вдига от работника предпазния капак и да изважда с ръце
предметът с който е задръстена-пакета със сламки. При трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съдебната практика сочи,
че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица
(добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Но, всяко съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата
дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението
може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но
груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност
44
не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и
съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени
/степен на съпричиняване/ /виж Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК/. Посочено е още, че грубата небрежност е
степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия и че за да има съпричиняване следва да е установено, че
работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и
внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и
изисквания за безопасност./ В случая ищцата не е проявила елементарна
житейска съобразителност да отчете местоположението си, предвид резултата
от своите действия. Пренебрегнала е елементарната предпазливост да рискува
здравето си, след като без да спре в пълен покой машината която в случая е
източник на повишена опасност натискайки бутона “СТОП“, същата е
вдигнала предпазния капак при работеща машина, пъхнала е ръката си в
опасните при движение части на машината-ножове и преса, като при
измъкването на задръстения пакет машината е започнала работа и е
притиснала пръстите на дясната й ръка. Безопасното отстраняване на пакета е
следвало да се извърши по единствено възможния и предписан в
инструкциите и другите документи, съставени от работодателя начин-
машината се спира от оператора в пълен покой, чрез натискане на бутона
“СТОП“ и се извиква механика за да отстрани пречката за нормалното
движение на машината. Без значение за грубата небрежност на пострадалия е,
че машината не е конструирана с автоматичен режим за изключване при
повреда или задръстване. Ръцете и тялото на оператора са предпазени от
досег с режещите и притискащи елементи на машината посредством
предпазен капак, тоест елементарното усилие на ищцата в случая е било да
натисне само Бутона „СТОП“ и да се обади на дежурния механик да отстрани
попадналия в машината предмет, довел до възпрепятстване на нормалната й
работа. В случая ищцата е пренебрегнала елементарната предпазливост да не
рискува живота и здравето си, след като без да приведе машината в пълен
покой, повдига самоволно капака и пъха ръката си във все още работещата
машина, тоест налице е пълно пренебрегване на елементарна предпазливост
да не рискува най-ценното си нещо което има един човек-живота и здравето.
Това е типичната груба небрежност. Вярно е, че конструкцията на машината
45
не е такава, че ако не се приведе машината в пълен покой чрез натискане на
бутона “СТОП“ или на крайния изключвател да не може да се вдигне
предпазния капак. Това е сериозен и съществен пропуск на работодателя по
отношение на безопасността и дава възможност да се оперира с предпазния
капак и при работа на машината на пълни обороти, което съществено, дори
значително намалява сигурността и безопасността на работника, който
оперира с машината, като работодателят не е създал достатъчно
допълнителни технически механизми за напълно обезопасяване на
предпазния капак от възможна неправомерна и нерегламентирана
интервенция върху него по време на работа на машината, която да доведе до
злополука както е станало в конкретния случай. Това следва да се вмени в
задължение и тежест на работодателя независимо, че той е създал други
достатъчно ясни и конкретни точни и елементарни правила за действие в
подобни случаи-при възникнал проблем с работата и задръстване на пакет
сламки, да се изключи машината и се приведе в пълен покой, което е първо и
основно задължение на оператора, след което да се обади на механика за
отстраняване на проблема. Предвидената опция в Работните правила „Винаги
изключвайте машината преди да отстраните повредените сламки“ е
елементарна по съдържание и по начин на изпълнение и не създава никакви
трудности за оператора. Това означава, да се спре машината в пълен покой,
след което да се извика механика за да се отстрани проблема /т.7 и т.8 от
утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа с пакетиращи
машини / и т.2 и т.3 от Правилата за безопасност към работни правила
„Дръжте ръцете, пръстите или други части на тялото далече от ножовете
на машината и винаги изключвайте машината преди на отстраните
повредените сламки, тоест в нито едно указание няма записано изрично ,че
повредените или задръстени сламки се отстраняват от машината от
машинния оператор с ръце или с други части от тялото си, тоест
елементарният прочит на тези указания за оператора са- „Никога и за нищо на
света не доближавайте ножовете на машината с ръцете си, с пръстите си или
с други части на тялото. Дръжте ги далече!“. Просто, ясно и елементарно
казано и изпълнимо без никакви видими усилия и елементарно старание,
което да прояви машинния оператор, както и неспециалист, на който за първи
път се възлагат такива дейност.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-решение №221 от
46
16.03.2021г. по гр.д.№3869/2019г., четвърто г.о.; решение №102 от
17.12.2020г. по гр.д.№4741/2019г., трето г.о.; определение №60841 от
20.12.2021г. по гр.д.№1689/21г.-четвърто г.о.; решение №135 от 08.05. 2014г.
по гр.д.№ 4075/2013г., четвърто г.о.; определение №633 от 26.07.2016г. по
гр.д.№ 1246/2016г.,четвърто г.о.; решение №178 от 02.01. 2019г. по гр.д.
№4579/ 2017г., трето г.о.; решение №291 от 11.07.2012г. по гр.д.№951/2011г.
четвърто г.о.; решение №125от 04.05.2016г. по гр.д.№ 4417/2015г., четвърто
г.о.; решение №202 от 12..12.2014г. по гр.д.№ 1298/14, трето г.о; определение
№76 от 01.02.2019г. по гр.д.№2450/2018г., трето г.о; решение №252 от
30.09.2016г. по гр.д.№1364/2016г., четвърто г.о. и други.
По размера на претендираното обезщетение:
Ищцата претендира сумата от 9000лв обезщетение за претърпени
неимуществени вреди -болки и страдания и неудобства предвид характера и
естеството на причинените й увреждания -разкъсно-контузни рани на трети
и четвърти пръст, други рани, констатирани лезии и други при окончателно
поставена диагноза „травма на няколко екстензорни мускула и сухожилия на
ниво китка и длан, извършена хирургическа обработка а раната и направена
гипсова имобилизация, установена временна неработоспособност на ищцата
за срок от 5/пет/ календарни месеца през които е била на медикаментозно
лечение, търпените чести и силни болки, болки в пострадалата дясна ръка,
чиито два пръста са пряко пострадали от трудовата злополука,
ограничените й възможности през този период да се самообслужва, да си
приготви храна и сама да се храни, както и задоволяване на хигиенните си
нужди, което и е причинило стрес и емоционален дискомфорт преди и след
премахването на гипса.
От данните по делото е видно, че търпените болки и страдания от
ищцата са били с най-голям интензитет непосредствено след причиняването
на уврежданията на пръстите й от работното оборудване поради
неправилната манипулация от последната. От медицинската експертиза,
неоспорена от страните и която въззивният съд възприема изцяло поставената
гипсова имобилизация на пръстите на ръката след хирургичната обработка на
раните, е следвано да бъде отстранена съгласно правилата на добрата
медицинска практика след 28-30дни. Уврежданията на трети и четвърти
пръсти представляват разкъсно-контузни рани на гърба на двата пръста с
47
частични увреждания на подлежащите сухожилни структури в средната им
трета, наложило гипсова имобилизация на 3, 4 и 5 пръсти. Като при тази
имобилизация палецът и показалецът са свободни при което функционалния
дефицит на ръката е ограничен с 40%, тоест ищцата не е лишена изобщо от
възможност да оперира с болната си ръка и може да си помага с останалите
два пръста имащи функционален ресурс за работа от 60% при
самообслужване като се пази от намокряне. Установено е наличие на пряка
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите
травматични увреждания по двата пръста на дяната ръка, като експертът не
може да обясни защо рехабилитационният процес започнал още с
операцията и поставяне на имобилизацията е протекъл по-дълго и по-бавно
около 5календарни месеца поради липса на регистрирани в медицинската
документация причини за това. Ищцата също не дава обяснения за тази
продължителност. Според експерта при правилно провеждане и протичане на
лечебно-оздравителния процес нормално временната нетрудоспособност да е
в рамките на около 60-70дни, без необходимост от допълнителни оперативни
интервенции, освен рехабилитация след четвърта седмица за възстановяване
на нормалните движения в ставите на двата пръста или осъществяването й
непосредствено след свалянето на гипса. Според експерта здравословното
състояние и трудоспособността на ищцата би трябвало да са възстановени
напълно, на 100% при правилно повеждане и протичане на лечебно-
оздравителния процес и пълно съдействие от страна пациента след сваляне на
имобилизацията. В допълнителното си заключение и след актуален преглед
на ищцата експертът д-р П. посочва, че пострадалата се оплаква, че не може
да свива напълно трети и четвърти пръсти и налични болки в четвърти пръст,
като е констатирал, че раните са зараснали бавно, след сваляне на конците е
правила бани със смрадлика след което е започнала физиотерапията. От
прегледа на ищцата на 14.05.2021г./ или 15месеца и 9дни след трудовата
злополука/, е установил, че има избледнели и на нивото на останалата кожа
цикатрикси /белези/ от разкъсно-контузни наранявания по гръбната
повърхност на трети и четвърти пръсти, няма срастване на кожата към
подлежащите тъкани, разкъсно-контузните рани са зараснали вторично.
/Според медицинската дефиниция, вторичното зарастване се случва, когато
раната е инфектирана или когато ръбовете й са много неравни и са
раздалечени един от друг, тоест, когато раната е дълбока. Тогава тя започва да
48
зараства от долу нагоре и обикновено оставя белег. В сравнение в първичното
зарастване на рани, вторичното изисква повече време/. От експерта е
установено контрактури /ограничени активни действия/ в различна степен за
трети и четвърти пръсти. Като локалният статус на трети пръст е-активна
флексия /свиване/ в МКФС/ставата в основаната на пръста / е възможна до
45градуса; Активна флексия/свиване/ в ПИФС-средната става на пръста/ е
възможна до 80градуса и Активната флексия /свиване/ в ДИФС /върховата
става на пръста възможна до 45%. Съответно локалният статус на четвъртия
пръст е -постоянната флексионна контрактура в ПИФС е от 5градуса;
Активна флексия/свиване/ в МКФС е възможна до 45градуса; Активната
флексия /свиване/ в ПИФС е възможна до 90%.; Активна флексия/свиване/ в
ДИФС е възможна до 10%, като хватателната функция дясната ръка е
ограничена за постоянно с около15-20%, тоест ефективността на хватателната
функция на ръката е около 80-85% Изводите на експерта са, че към момента
не е настъпило пълно възстановяване от травмата и в перспектива не се
очаква да настъпи такова, сетивната и опознавателни функции на трети и
четвърти пръсти на дясната ръка не са нарушени,като според експерта
пълното възстановяване на ръката е несигурно. Допълнено е, че разкъсно-
контузните рани са зараснали вторично и за много по-дълъг срок от
нормалния-14дни при оказан допълнителен негативен ефект от голямото
забавяне на физиотерапевтичните процедури във времето. Категоричен е, че
тези причини са удължили периода на възстановяване на нормалния обем на
движение на двата пръста. По отношение продължителността на периода
през който ищцата е търпяла болки и страдания вследствие на уврежданията
от трудовата злополука, е посочено, че по време на инцидента, когато е било
получено травматичното увреждане, при оказването на първа обработка при
приемането й в спешното отделение на болницата тя е изпитвала най-силната
болка, чувствала е болки и около инвазивните мероприятия, като в
последствие те са се редуцирали под въздействието на изписаната и
проведена медикаментозна обезболяваща терапия. Следва да се отбележи че
тази терапия е започнала още по време на пролежаването на пострадалата в
МБАЛ-П. АД , извършената операция и гипсова имобилизация, изписани и
посочени изрично в епикризата /ТАП,антибиотици, нискомолекулярен
хепарин, аналгетик /л.6/
Преценени по отделно и в съвкупност изводите на експерта както и
49
установеното от разпитаните по делото свидетели за претърпените болки и
страдани и неудобства от ищцата, че налага извода, че ищцата в
продължителен период от време е търпяла болки и страдания и неудобства,
като най-интензивни са били в първите часове и дни след настъпването на
злополуката. Ищцата е била подложена на незабавно медикаментозно
лечение което да стопира, да притъпи и значително да намали силата и
интензитета на изпитваните болки и страдания още с постъпването си в
лечебното заведение за което свидетелстват изписаните й лекарства, чиито
прием е започнал още в болницата, видно от данните от епикриза издадена от
МБАЛ П. и от заключението на експерта д-р П., като приемът на
обезболяващи лекарства е продължил и след изписването на ищцата от
здравното заведение. В голяма степен ищцата е изпитвала неудобства по
време на целия период на възстановяване продължил около 5 месеца през
който за определени, но не за всички битови, хигиенни и лични дейности е
била подпомагана от нейни близки хора-снаха й, близка съседка, синовете й.
Следва да се отбележи, че в по-голяма степен необходимостта от помощ е
била по времето когато ръката на ищцата е била имобилизирана, доколкото
част от пръстите са били напълно обездвижени, като след премахването на
имобилизацията е започнал процес на рехабилитация, при което постепенно
функциите на дясната ръка като цяло и в частност на трети и четвърти
пръсти постепенно са започнали да се възстановяват. Факт е, че
възстановителният процес на пръстите и за постигане на 100%
възстановяване на здравословното състояние и трудоспособността на ищцата
не е настъпило поради лошо стечение на обстоятелствата за което
пострадалата няма вина-ноторно известно обявено в Р България във връзка с
Ковид епидемията извънредно положение със ЗАКОНА за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в
сила от 13.03.2020г. и последвалите в тази връзка издадени множество актове
от Министъра на здравеопазването за въвеждане на територията на цялата
страна временни мерки и ограничения, определени в закон подлежащи на
предварително изпълнение, между които и забрани за планов прием в
здравните заведения, посещения в здравните заведения, обособяване на
Ковид отделения и други силно ограничило и до невъзможност прякото
провеждане на рехабилитационна възстановителна медицинска дейност по
50
отношение на пациенти, нуждаещи се от такава. В резултат на тази обективна
невъзможност ищцата да посещава своевременно рехабилитационните звена
и отделения в съответните болнични заведения, а от друга страна се
установява налично вторично зарастване на разкъсно-контузни рани, и като
краен резултат се е стигнало до невъзможност да бъде възстановена напълно
и на 100% най-важната и основа функция на ръката-хватателната.
Намаляването на функцията е около 1/5 /една пета част/ и без положителна
тенденция за увеличаване обема на функцията.
В този смисъл въззивният съд намира, че първоначално
определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение от 7000лв
като база от която евентуално да се намалява същата с оглед установения
принос на ищцата поради проявена груба небрежност както и изплатени й от
работодателя суми-помощи за здравни вноски, е справедлива и обоснована.
Касае се от една страна за претърпени типични болки и страдания при този
вид увреждания. Сумата от 7000лв представлява размера на 11,48/единадесет
цяло и 48стотни/ минимални месечни работни заплати за страна /610лв за
2020г./, като ищцата е получавала 760лв месечна основна заплата при
постъпването си или повече от размера на месечната МРЗ определена за
страната, но вместо заплатата за исковия период е получила от НОИ
обезщетение за временна неработоспособност от 05.02. 2020г. до 20.08.2020г.
от 569191.46лв, което има отношение при евентуално претендирано
обезщетение за имуществени вреди, каквато претенция по делото няма
заявена. От друга страна, налице е продължителен период от време през
който същата е търпяла болки и страдания и неудобства, не се е чувствала
комфортно доколкото за извършване на част от необходимите битови,
хигиенни и лични дейности и функции като личен тоалет, пране, ползване на
сервизни помещения , и някои дейности в кухнята, както и други, й е била
необходима помощ от друго лице. Макар и не в пълен обем, за част от тези
дейности ищцата не е можела да се прави сама заради гипсовата
имобилизация и заради частично ограничените си функции. За определянето
на такъв максимален размер на обезщетението от 7000лв, а не максимално
претендирания от ищцата, съдът съобразява и факта, че функциите на
пръстите на дясната ръка са запазени-изцяло по отношение на сетивната и
опознавателна функция и около 80-85% процента по отношение на
хватателната функция на дясната ръка. В тази връзка съдът отчита и
51
неблагоприятната перспектива на ищцата, че не може със сигурност и
категоричност да се постигне пълно възстановяване на хватателната функция
на дясната ръка предвид големия срок на давността от травмата настъпила на
05.02.2020г. За претендираната сума от ищцата като обезщетени в размер на
9000лв или за разликата над 7000лв или за 2000лв съдът приема, че
претенцията е силно завишена. Увреждането на ищцата не е изключително
тежко, а след проведеното лечение има почти пълно възстановяване.
Неблагоприятните последици от травмата не са такива, които да обуславят
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в поискания от ищцата
размер на 9000лв. От една страна липсват данни, след първоначалното
пролежаване в болничното заведение да е настъпило усложнение с травмата,
което да е довело до последващи оперативни или други интервенции.
Експертът д-р П. посочва, че след правилно провеждане и протичане на
лечебно-оздравителния процес от 60-70дни, не се налага извършването на
допълнителни оперативни интервенции освен рехабилитация. Нещо повече, и
към момента на имобилизацията и въпреки нея, ищцата може да си служи
достатъчно добре с ръката, доколкото за този период единствено е наличен
функционален дефицит на ръката /палецът и показалецът са свободни, не се
влияят от имобилизацията на другите пръсти/ и който дефицит на ръката е
ограничен в рамките с 40%,тоест 60% от ръката или повече от половината
като стойност, функциите на ръката са запазени и е възможно ищцата да си
помага с другите два пръста при самообслужването, като се предпазва от
намокряне. В същност в резултат на така протекли следоперативен и
възстановителен период, хватателната функция на дясната ръка е
възстановена до 80-85%, тоест налице е положителен резултат и като цяло
ръката може успешно да функционира по предназначението си, включително
и по отношение на сетивната и опознавателната функции на трети и четвърти
пръст, като само и единствено хватателната й функция е непълна и не е
възстановена в пълен обем, тоест като краен резултат от лекуването на
травмата, не се е стигнало до пълна липса на хватателна способност с
увредените пръсти, същите участват наред с неувредените от травмата пръсти
във функцията по захващането, по сетивността и опознавателността, като
ограничението на функцията по захващането такова какво е било
непосредствено след травмата е редуцирано от 40% на 15-20% и причинената
от трудовата злополука травма като краен резултат не се е оказала като
52
причина за пълно загубване на хватателната функция на двата пръста, както и
на опознавателната и сетивна функция. Следва да се отбележи, че тези два
пръста не са основните пръсти които формират и осъществяват хватателната
функция на ръката, а такива функции изпълняват приоритетно палеца и
показалеца, които нито пряко нито косвено са се увредили от травмата,
запазили са в пълнота функциите си, което означава, че като краен резултат
травмата не е нанесла толкова значителни и необратими поражения на трети и
четвърти пръсти, че да доведат до напълно преустановяване на хватателната и
други функции на двата пръста без перспектива за възстановяване. В този
смисъл размерът на определеното обезщетение от 7000лв е напълно
справедлив и съответства на закона и на чл.52 от ЗЗД както и на данните по
делото.
Въззивният съд еднозначно приема, че в случая е налице проявена
груба небрежност по съображенията си изложени по-горе. Налице са
нарушени елементарни и прости като спазване и изпълнение правила при
оперирането на ищцата като машинен оператор с машината за производство
на пластмасови сламки. Спорен е въпроса в какъв размер е налице
съпричиняване на ищцата проявила груба небрежност. Правилно
първоинстанционния съд е приел, че съпричиняването следва да бъде от 20%
и с такъв процента да се намали размера на обезщетението на неимуществени
вреди. На първо място следва да се отбележи, че нормата от КТ-чл.201 ал.2 от
КТ не е императивна, а диспозитивна, в смисъл че съдът не е длъжен във
всички случаи на установяване на груба небрежност проявена от работника
или служителя при настъпила за него трудова злополука да намали
обезщетението. Съдът има право на преценка, която зависи и от степента
/проявната форма на груба небрежност осъществена от пострадалия
работник/. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на обезщетението което претендира, но критерий при
определяне процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението. В случая, грубата небрежност не
е осъществена във възможно най-високата си степен-липса на всякакво
възможно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
53
правила, правила за безопасност, в който случай съпричиняването може да
достигне до 50% и повече от 50% от страна на работника в зависимост от
установените факти и обстоятелства за настъпването на трудовата злополука.
В случая, правилно е определен процент на съпричиняване от 20%. Това е
така защото от една страна трудовата злополука не е станала в началото на
работния процес, а почти по средата на работната смяна. От друга страна не
се установява работодателят да е инструктирал пострадалата за опасностите и
по специфичните правила за работа с работното оборудване и действията
при задръстване на машината за сламки от 09.01.2020г. Вярно е, че от
съдебно-почерковата експертиза се установява, че тя не е положила подпис в
документа, че е инструктирана. След като от страна на ищцата изрично е
заявено такова оспорване за липса на проведен с нея инструктаж на
посочения ден и място, а работодателят твърди точно обратното, то в тежест
на работодателя е да установи по несъмнен начин твърдения от него
положителен факт, че на процесната дата и час и място на провеждане на
инструктажа, ищцата фактически е присъствала, била е по времето на
провеждането му и е участвала в него, била е видяна на мястото на
инструктажа от останалите работници машинни оператори или от
инструктиращите служители на работодателя, доколкото се касае за
последния по време мащабен инструктаж със специфична насоченост за
запознаване с опасностите практическите действия при задръстване на
машината за сламки, преди да настъпи с ищцата трудовата злополука.
Такива несъмнени обстоятелства не са установени от работодателя, което
означава недоказаност на факта за проведен с ищцата инструктаж на
процесната дата и за процесната тема. Нещо повече както се посочи, така
планираният и проведен инструктаж е със строго специфичната цел, имащ
пряко предназначение към работата на машинните оператори и
задължително е следвало да бъде проведен със всеки един от тях или ако
някой от тях не е присъствал, това да е сторено в последствие. Този
инструктаж имащ пряко и непосредствено значение за безопасната работа на
ищцата с повереното й машинно оборудване е проведен по-малко от месец
преди да настъпи трудовата злополука с ищцата, тоест работодателят е
неизправен по отношение провеждането на инструктаж и запознаване на
ищцата с опасностите, произтичащи от работното оборудване. Провеждането
на такъв инструктаж като императивна разпоредба е предвиден в чл.168 ал.1
54
т.2 от Наредбата №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /МИЗБУТРМИРО/. Обстоятелството, че
процесната машина е била обезопасена с предпазен капак по отношение на
опасните за живота и здравето на оператора машинни части и механизми-
ножове и преса“, но не е било предвидено и да е въведена автоматична
блокировка на работата машината, от една страна, а от друга блокиране на
предпазния капак и невъзможност да бъде вдигнат, освен при напълно
спряна машина, независимо от поведението на работника, при възникнала
опасност като при пълно или частично задръстване автоматично да се
изключва машината. Такива предпазни дейности които да елиминират изцяло
човешкия фактор при спирането на машината и блокирането на капака не са
били осигурени или въведени от работодателя. Не става ясно дали е можело
да бъдат въведени. Обстоятелството, че работодателят твърди, че машината е
снабдена с предпазен капак против такива възможни съприкосновения сам по
себе си не е достатъчен да се изключи изцяло възможността от нараняване на
ръцете на обслужващия оператор. Една автоматичната блокировка на
машината при работен режим е възможно най-сигурната обезопасителна
система за защита живота и здравето на работника от възможност да получи
увреждания. Работодателят не установява, че в случая не е имало такава
техническа възможност да се въведе такава автоматична блокировка на
машината Това би осигурило допълнителна и надеждна система за безопасни
условия на труд на работното място още повече че в такъв случай намесата на
оператора за спирането на машината би била сведена до минимум. В случая
не се установява машината да има предпазен механизъм за автономно и
независимо спиране, който да се задейства без намесата на работника и да го
лишава от достъп до предпазния капак на машината в работен режим.
Предвид изложеното и това обстоятелство, следва да се съобрази при
определяне на процента на съпричиняване и че ако такава автоматична
блокировка е съществувала и въпреки задействането й работникът се е
увредил като е вдигнал капака и си е пъхнал ръката, в този случай би могло
да се приеме, че е налице груба небрежност от възможно най-високата
степен-неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает
със съответната дейност при подобни условия, при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
55
правила за безопасност, като в този случай пострадалият сам ще се е
поставил в ситуация на повишен риск. Затова правилно
първоинстанционния съд е определил процент на съпричиняване при груба
небрежност от страна на ищцата в размер от 20%.
Правилно от дължимото обезщетение след приспадане на процента за
съпричиняване е приспадната и заплатената от работодателя и в полза на
пострадалата сума от 600лв за заплащане на невнесени здравни осигуровки за
период, предхождащ възникване на трудовото й правоотношение с този
работодател.
Предвид изложеното, обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
Не са налице пороци на същото, визирани във въззивните жалби на
страните, по изложените по-горе съображения.
Съдът не присъжда разноски на страните поради отхвърляне на
всички жалби срещу решението на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1, от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №887 от
25.10.2021г. постановено по гр.д.№20205220103576 по описа на съда за 2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
56