№ 696
гр. Разград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101593 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от А. Д. А. срещу И. М. Н. за налагане на мерки по Закона
за защита от домашно насилие по отношение на нея. В молбата сочи, че с
ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство и имат две
деца, които са навършили пълнолетие, че отношенията й с ответника са
влошени от години, че същият я обиждал,опитвал се да контролира
действията й, както и че на 16.09.2023 г. й нанесъл физическо насилие,
причина за което бил отказа й да се върне да живее с него.
Според ответника И. М. Н. на посочената от ищцата дата /16.09.2023 г./ и
място – в дома на майка й, находящ се в гр.Р.******* той и ищцата
разговаряли за това как да продължат техните отношения, след което излезли
навън при девет си деца, и докато били навън се появили трима мъже, които
отвлекли ищцата. Тогава именно ответникът повикал полиция.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ищцата счита за
доказани твърдяните в исковата молба фактически обстоятелства, както и че
същите следва да се квалифицират като домашно насилие – физическо,
емоционално и психическо. Сочи, че са събрани данни и за продължаващо с
години физическо и психическо насилие спрямо ищцата от ответника.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника
счита, че на процесната дата не е осъществен акт на домашно насилие, че
депозирането на молбата има за цел да лиши ответника от възможността да
контактува с двете дъщери на страните. Счита, че по делото са установени
странни обстоятелства, а именно – упражняване на принуда на трети лица
спрямо ищцата, за да тръгне с тях.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: Ответникът И. М. Н. и ищцата А. Д. А. са
във фактическо съпружеско съжителство и имат две общи деца, понастоящем
пълнолетни. Към процесната дата – 16.09.2023 г. двамата живеели отделно,
1
като ищцата живеела при своята майка на адрес гр. Р.*******.
Следователно на осн. чл.3, т.2 от Закона за защита от домашно насилие
молбата за защита по този закон е допустима.
Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила
декларация, в която е преповторила и обстоятелствата, посочени и в исковата
молба.
Във връзка с твърденията на двете страни по делото разпитани свидетелите Я.
Я., С. П. и В. М.. първите двама са полицейски служители и съобщават, че на
процесната дата – 16.09.2023 г. били изпратени на адрес в гр.Р.******* след
получен сигнал на тел. 112 от ответника за отвличане на ищцата. Според
показанията на свид. Я. Я. майката на ищцата й звъннала и се установило, че
няма отвличане, но същата споделила със свидетеля, че от известно време
двамата имат проблеми, че ответникът отправял заплахи и я удрял, за което Я.
снел и писмени обяснения. След тези обяснения свид.П. съставил протокол
за предупреждение на ответника. Този свидетел си спомня, че е имало и
заплаха за изхвърляне на ищцата през терасата в дома на майка й.
Според показанията на свид.М. няколкократно през годините ищцата заедно с
децата се завръщала в нейния дом, след което ответникът е идвал и те се
прибирали при него. Така на 15.09.2023 г. ищцата и децата отново отишли в
дома на свидетелката на адрес гр. Р.*******. На следващия ден ответникът
отново дошъл и поискал да разговаря с ищцата. Свидетелката го посъветвала
да се разделят за известно време, но той настоявал да говорят, ищцата се
съгласила и двамата отишли в спалнята на жилището. В един момент двамата
били на терасата /там ги видял приятел на свидетелката/, а в това време двете
дъщери на двойката разхождали кучето навън. Момичетата се обадили на
свидетелката да предаде на майка им да слезе при тях. Тогава тя влязла в
спалнята, заварила ищцата и ответника да седят на спалнята и им казала за
молбата на момичетата. Според свидетелката се усещало леко напрежение,
ищцата веднага тръгнала, след нея тръгнал и ответника и двамата слезли пред
входа, а ответникът се върнал след няколко минути, взел си палтото и
телефона и казал на свид.М., че са отвлекли ищцата. След това свидетелката
получила телефонно обаждане от полицията във връзка с подаден сигнал за
отвличане на ищцата. В следващ разговор с ищцата, тя обяснила, че не е
отвлечена и е с децата. По-късно се прибрала и разказала на майка си, че
ответникът я обиждал и я заплашил, че ще я хвърли от терасата, а след това –
че ще се хвърли и той.
Представената преписка №1873 ЗМ – 586/2023 г. по описа на РУ на МВР –
Разград съдържа обяснения на ищцата и ответника по настоящото
производство, както и на свид.М., майка на ищцата. В тях ищцата съобщава за
заканата на ответника да я хвърли през терасата, ако откаже да се върне при
него и отрича да е отвлечена /според нея тя и децата се качили в колата на
неин познат, за да избягат от ответника, който продължавал със заплахите/,
ответникът интерпретирал това което видял като отвличане, а свид.М. – че не
ги е чула да се карат, но дъщеря й споделила, че ответникът я заплашвал,
докато са били на терасата.
Разгледана по същество, Съдът счита, че молбата за защита по реда на Закона
за защита от домашно насилие е основателна и доказана.
Легалната дефиниция в чл.2 от Закона приема, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
2
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище. При преценката кога един акт е насилие съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай.
В настоящия случай Съдът взе предвид разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона
за защита от домашно насилие, която регламентира възможността да бъде
издадена заповед за защита само на основание приложената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства. В случая твърденията в
тази декларация, подписана от ищцата, се подкрепят от показанията на
свидетелите, пред които тя споделила случилото се с нея.
В случая поведението на ответника по отношение на ищцата следва да бъде
квалифицирано като емоционално насилие. Такова е всяка словесна,
емоционална или психологическа травма. Пример за такова насилие е
опитите чрез заплахи да се въздейства върху волята на ищцата, както в
настоящия случай.
Причините, поради които ответникът е извършвал това са без значение при
оценката на обстоятелството, че същият е нанесъл на ищцата емоционално
насилие, изразяващо се в поредица от заплахи с цел да принуди същата да се
върне при него.
Тази проява на домашно насилие е основание за налагане на мерки за защита,
които следва да бъдат наложени по преценка на съда в рамките на
регламентираните в чл.5 от ЗЗДН.
Тази мерки в случая следва да бъдат: задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищците
за срок от една година. Този срок съдът намира за подходящ с оглед на
фактите по делото за отшумяване на напрежението между двамата и
изграждането на отношенията между тях по нов начин – изглаждане на
конфликтите и продължаване на брачното съжителство или преодоляване на
раздялата между двамата.
Началото на действието на мерките с определен от съда срок е моментът на
постановяване на решението, с което те се налагат. Изводът следва от
разпоредбата на чл. 20 ЗЗДН, според която заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение. Подкрепя се и от нормата на чл. 17, ал. 3, която казва,
че обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съответно съдът следва да наложи и мярката по чл.5,ал.1 т.5 от ЗЗДН, като
насочи ответника за изпълнение на същата към Консултативен център по
проблемите на домашното насилие в гр.Разград към Център за съзидателно
правосъдие, т.к. до настоящия момент РС – Разград не е уведомен за други
специализирани програми по смисъла на горепосочения текст на територията
на Община Разград, както и мярката по чл.5, ал.1 т.6 от ЗЗДН по отношение
на ищцата.
Участието в тези програми ще помогне на ответника да осъзнае погрешността
на избрания подход на общуване с членовете на семейството, респ. да
придобие знания за овладяване на гнева и избор на конструктивни начини на
общуване.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба.
Съдът намира, че в настоящия случай размера на тази глоба следва да бъде в
размер на 200 лв., предвид обстоятелството, че от до настоящия момент на
ответника не са налагани мерки по ЗЗДН.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и д.т. по
настоящото дело, чийто размер следва да бъде определен по чл.16 от Тарифа
3
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК предвид разпоредбата
на т.22 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. ВКС, ОСГТК.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нея
разноски по делото в размер на 500 лв. /платени като адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на А. Д. А., ЕГН ********** за извършена от И.
М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил, обл.Разград, ул.“******
проява на домашно насилие на 16.09.2023 г., като:
ЗАДЪЛЖАВА И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил,
обл.Разград, ул.“****** да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на А. Д. А., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил,
обл.Разград, ул.“****** да приближава А. Д. А., ЕГН **********, жилището,
в което живее, находящо се на адрес гр.Р.*******, местоработата й –
„Пилко“ЕООД и местата за социални контакти и отдих на същата на
разстояние по-малко от 50 м. за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ЗАДЪЛЖАВА И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил,
обл.Разград, ул.“****** да посещава специализирана програма към
Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград към
Сдружение Център за съзидателно правосъдие ЕИК: *********, адрес ж.к.
“Освобождение” бл. 34, ет. 1, п.к. 237, Разград 7200, България; Тел.: (+359
898) 552688, Е-mail: ******@******.***, www.ngo-rz.or, като за целта следва до
10.11.2023 г. установи контакт по телефон или чрез ел. поща.
НАСОЧВА А. Д. А., ЕГН ********** към програма за възстановяване по
смисъла на чл.5, ал.1 т.6 от ЗЗДН към Консултативен център по проблемите
на домашното насилие в гр.Разград към Сдружение Център за съзидателно
правосъдие ЕИК: *********, адрес ж.к. “Освобождение” бл. 34, ет. 1, п.к.
237, Разград 7200, България; Тел.: (+359 898) 552688, Е-mail: office@ngo-
rz.org, www.ngo-rz.or, като за целта следва до 10.11.2023 г. установи контакт
по телефон или чрез ел. поща.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил,
обл.Разград, ул.“****** за последиците от неизпълнението на заповедта – на
основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на наложените
мерки.
Да се издаде заповед за съдебна защита.
Да се уведоми Център за съзидателно правосъдие гр.Разград за наложените
мярки по чл.5, ал.1 т.5 и по т.6 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил, обл.Разград,
ул.“****** ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. А., ЕГН ********** сумата 500 лв.
/петстотин лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН ********** с адрес с.Ж., общ.Самуил, обл.Разград,
ул.“****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Разград глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното
4
насилие и държавна такса от 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.16
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След влизане в сила на съдебното решение да се изпрати покана за
доброволно плащане на сумите, а ако същите не бъдат платени в дадения срок
- да се издаде изпълнителен лист за същите, както и за сумата 5 лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5