РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9359/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от М.В.К., починал в хода на процеса и
заместен от неговия наследник по закон Д.М.К., против „З.К.Л.И.“ АД, за
осъждането да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2020 г. по вина на водача на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № ******, чиято гражданска
отговорност като автомобилист по застраховка „Гражданска отговорност“ е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
10.03.2020 г. в гр. София, по бул. „Едуард И. Тотлебен“, с посока на движение
от бул. „Акад. Иван Е. Гешов“ към бул. „Пенчо Славейков“, водачът А.И.Г.
изгубил контрола върху управляваното от него МПС л. а. „Ауди“, модел „A4“, с ДК
№ ******, в резултат на което настъпил удар със спрелия пред него на червен
сигнал на светофарната уредба л. а. „Фолксваген“, модел „Кади“ С ДК № СВ 6356
MX, управляван от М.В.К.. В резултат на ПТП последният претърпял камшичен удар,
предизвикал контузия на шията му, навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб; хипестезия по нервни коренчета С6, С7 и дерматом
вдясно, хипестезия на горните крайници. Непосредствено след ПТП ищецът бил
отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където били установени горепосочените
травматични увреждания, била му назначена медикаментозна терапия и поставена
шийна яка, която носил в продължение на един месец. Лечението му продължило в
„ДКЦ 3 София“ ЕООД, като му била назначена физиотерапия. Претърпените от ищеца
болки и страдания дали негативно отражение върху живота му, изпитвал ежедневни
затруднения в бита, претърпял срив на самочувствието и тежък психически шок.
Трудно преодолял стреса, предизвикан от ПТП - страхувал се да излиза навън, не
спял спокойно, станал чувствителен. Изпитвал болки по травмираните места,
получавал изтръпвания в областта на шията и ръцете, оздравителният процес
протичал бавно.
Сочи, че срещу виновния водач А.И.Г. било
образувано административнонаказателно производство,
приключило с влязло в сила наказателно постановление. Тъй като за управлявания
от последния автомобил била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/22/11900289102 от 12.10.2019 г., валидна до 12.10.2020 г., то
на 15.05.2020 г. М.В.К. сезирал дружеството-ответник за доброволно изплащане на
застрахователно обезщетение, което не било удовлетворено, поради което счита,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответникът „З.К.Л.И.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че не
оспорва предявения иск за неимуществени вреди до размера от 1500 лв., като го
оспорва по размер над тази сума до пълния размер на претенцията. Без да оспорва
механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение, ответникът твърди, че не е налице
причинно-следствена връзка между всички претендирани с исковата молба вреди и
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва настъпването на всички
посочени в исковата молба вреди, като в тази връзка намира, че предявеният иск
е твърде завишен по размер, надхвърля присъщата му обезщетителна функция и не
отговаря на изискванията за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Моли
претенцията да бъде отхвърлена за разликата над 1500 лв..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист
към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени
травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
С доклада по делото са отделени като безспорни
обстоятелствата относно механизма на ПТП и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за сочения в исковата молба делинквент. Признанието на
ответника, че искът е основателен до размера на 1500 лв. също сочи, че са налице
всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността му в качеството
му на застраховател. Вината на водача на л. а. „Ауди“, модел „A4“, с ДК № ******
А.И.Г., се установява еднозначно и от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, според която на 10.03.2020 г., около
16,20 ч. в гр. София по бул. „ген. Едуард И. Тотлебен” в посока от кръстовището
с бул. „акад. Иван Е. Гешов” към кръстовището с бул. „Пенчо Славейков”, л.а.
„Ауди А4” с peг. № ****** е ударил в задната част спрелия на червен сигнал в
дясната пътна лента автомобил на ищеца „Фолксваген Кади”.
Спорни по делото са видът и характерът на получените от
ищеца травматични увреждания, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и справедливия размер на обезщетението за търпените болки и
страдания.
Според приетата по делото първоначална съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Й., при настъпване на ПТП ищецът е
получил т. нар. „камшичен" удар, който представлява неконтролирано
движение на главата напред-назад, основно в шийната област. В причинна връзка с
инцидента М.К. получава дискова протрузия /херния/ в
шийния сегмент на гръбначния стълб, водещи до болки и слабост на шията и ръцете,
които са с хронично- рецидивиращ характер, неопасно за живота. Проведеното
лечение е с неспецифични противовъзпалителни средства, болкоуспокоителни, съдоразширяващи,
невропротективни и курс по физиотерапия. Лечението е било адекватно, но без съществен
резултат на този етап.
Според вещото лице уврежданията и съответно оплакванията са
с хронично-рецидивиращ характер и могат да се появяват често в продължителен
период от време, дори и след години. Към момента на прегледа (15.03.2021 г.), М.К.
се оплаква от силни болки в шията, изтръпване и слабост на ръцете, ограничени
движения на шията. Прогнозата е за увеличаване оплакванията и пареза на горните
крайници, както и тазово-резервуарни нарушения. При получаване на нов камшичен
удар, ищецът може да получи значително по-големи увреждания, включително парализа.
По делото е допусната и приета повторна СМЕ, която да отговори
на въпросите, поставени от ответника с молба от 26.06.2021 г.. След анализа на
представената медицинска документация вещото лице Х.М. е описало следните
увреждания, констатирани при М.К.: на 10.03.2020 г. е поставена диагноза
„Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб“, код по МКБ S13.4; на 13.05.2020 г. е поставена диагноза „Контузия на
шията”, код по МКБ S10.0.; установени са ограничени и болезнени движения в
шийната област; болезненост в точките на Ерб и Вале вдясно; болезненост на ниво
С6 и С7 дерматоми вдясно; хипестезия по С6 и С7 дерматоми вдясно; хипестезия по
дистален тип за крайниците; на дата 29.06.2020 г. е поставена същата диагноза.
Отбелязани са анамнестични данни за претърпяно ПТП на 10.03.2020 г. с камшичен
удар с последващи болки в шийната област вдясно с ограничени движения и болка,
излъчваща се по външно-страничната повърхност на дясната ръка. От известно
време при пострадалия са налице изтръпване в дисталните отдели на крайниците.
Обективно са установени същите болестни промени.
При извършеното компютърно томографско изследване на шиен
отдел на гръбначен стълб от 16.07.2020 г. е установено: Изправена шийна
лордоза; Дегенеративни изменения с формиране на блок-прешлен С6-С7, описани
като постконтузионни; Дясно-срединна протрузия на диска с компресия на дуралния
сак на ниво С4-С5; ляво-срединна протрузия вляво с компресия на нервното
коренче на ниво СЗ-С4.
На дата 10.03.2021 г. при неврологичен преглед е поставена
диагноза: Увреждане на междупрешленовите дискови в шиен отдел с радикулопатия,
МКБ М 5.01. Обективно е установено: Вертебрален синдром по С5-С6; радикулерен
синдром по С6-С7-С8 двустранно;
При ЕМГ от дата 10.03.2021 г. са установени данни за
многокоренчева шийна увреда и намалена проводимост за срединния и лакътния нерв
двустранно.
Вещото лице е посочило, че изгладената шийна лордоза и
дегенеративни нарушения, каквито са отбелязани в листа за преглед на пациент от
10.03.2020 г., могат да се дължат, както на остри увреждания на шийния отдел на
гръбначния стълб, така и на хронични заболявания. Дегенеративните нарушения са
във всеки случай хронични увреждания. Изгладената шийна лордоза, когато се
дължи на остра травматична причина, се проявява непосредствено след травмата и
е патогномоничен признак за наличие на страдание на съответния гръбначен
сегмент. Дегенеративни нарушения могат да се проявят поне месеци след
травматично увреждане, и то по-тежко от навяхване. Констатираната при ищеца
хипестезията, представляваща намалена сетивност, особено на усета за допир,
поначало може да се дължи на различни причини - локални неврологични увреждания
(коренчеви, периферно-нервни, гръбначно-мозъчни, диенцефални, корови), системни
неврологични заболявания, ендокринни заболявания, хронични интоксикации и др.,
като при липса на анамнестични и документални данни за предшестваща хипестезия,
наличие на травмен момент е предпоставка за нейно проявление.
Вещото лице е посочило, че в представената и приета по делото
медицинска документация от 16.07.2020 г., е установило наличието при ищеца на данни
за дискови хернии, като компютърно томографското изследване на шиен отдел на гръбначен
стълб установява дискови протрузии на нива СЗ-С4 и С4-С5. Причините за
дисковата болест на гръбначния стълб могат да бъдат множествени - наследствено
предразположение, начин на живот и труд, микро- и макротравматизъм,
неблагоприятни климатични фактори, нарушения в минералната обмяна и други, но
във всеки случай този процес започва след 20-годишна възраст, развива се
прогресивно, клиничната изява може да бъде различна според нивото на увредата и
степента на изявата. В случая с ищеца вещото лице сочи, че се касае за
многоетажна дискова болест основно с възрастово- дегенеративни причини, на
който фон, получената при процесното ПТП шийна травма е довела до обостряне на
локалната и неврологична симптоматика.
Според експерта вследствие на пътнотранспортното
произшествие от 10.03.2020 г. при ищеца е настъпила със сигурност травмена
увреда на шийния отдел на гръбначния стълб по механизма на „камшичен удар”.
Травмата настъпва и протича на фона на изразени дегенеративни промени на шийния
гръбнак и наличие на вродена гръбначна аномалия - блок прешлен С6-С7.
Първоначално травмата е преценена като контузия и навяхване на шията, но
горните обстоятелства обуславят утежненото и затегнато протичане на травмата, с
изява на локална и неврологична симптоматика.
В заключението е посочено, че при изготвянето му не е
установено да се съдържат документи, установяващи провеждането на физиотерапия
или рехабилитация на ищеца, като е издадено медицинско направление от невролог
№ 000155/15.07.2020 г. към специалист по физикална и рехабилитационна медицина
с диагноза „Контузия на шията”. Констатираните при ищеца увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортното произшествие, могат да бъдат положително
повлияни, но не и напълно излекувани с помощта на физиотерапия/лечебна
физкултура.
При приемане на експертизата в о.с.з. от 15.11.2021 г.
вещото лице е пояснило, че сама по себе си вродената аномалия на блок прешлен на
петдесет годишен човек не би могла да се проявява с изтръпване по дерматомен тип,
т.е. по коренчев тип, било по хемитип. Според него появата на дисковите хернии
не е в причинна връзка с процесното ПТП, но шийната травма е усилила проявата
на дегенератвните травми, а последните са утежнили протичането на шийната
травма. Счита, че при липсата на дегенеративните промени, оплакванията от шийната
травма при един сравнително млад човек, който не е с увреден гръбнак, отшумяват
за 20-30 дни, до 1-2 месеца, но при ищеца те са били по-продължителни. Според
вещото лице не е възможно да се определи еднозначно отразените в медицинската
документация при прегледите на М.К. оплаквания в продължения на една година
дали и в какъв процент се дължат на съществуващите дегенеративни промени и на
травматичните увреждания. Сочи, че по делото липсват данни преди инцидента
ищецът да е имал подобни оплаквания, свързани с изтръпване на ръцете.
Според дадените в о.с.з. от 15.02.2021 г. показания на свидетеля Д.М.К., син на ищеца, в
началото на м. март 2020 г. автомобилът, шофиран от баща му М.К. е блъснат
отзад от друг автомобил, докато е бил спрял на червен светофар. За първи път го
видял след инцидента пред „Пирогов“, когато са му направили изследвания,
сложили му яка за врата. Сочи, че ищецът е бил в шок, трудно се е придвижвал,
след което е продължил лечението си у дома, като състоянието му не му е
позволявало да извършва никакви битовизми – свидетелят му е помагал да ходи до
тоалетна, пазарувал му, носел му лекарства. Поставената му яка пострадалият е ползвал
приблизително около един месец и половина. Твърди, че цялото тяло на ищеца е
било схванато, а от сблъсъка целият му врат е бил скован. Сочи, че едва след
втория месец отново е започнал да упражнява професията си на таксиметров
шофьор, тъй като не могъл да шофира, изпитвал е страх и непрекъснато се оглеждал
за случващото се около него. След инцидента е ходил на рехабилитация 2-3
месеца, като към момента са налице подобрения, но не бил напълно възстановен -
пръстите му изтръпвали, губил чувствителност, като това се случвало всеки ден,
дори и след една година. Самата рехабилитация се изразявала в раздвижване на
врата, тъй като пострадалият е бил с яка доста дълго време.
Според удостоверение за наследници от 13.10.2021 г.,
издадено от СО, р-н „Оборище“, ищецът М.В.К. е починал в хода на процеса – на
06.10.2021 г., като за единствен свой наследник е оставил сина си Д.М.К., който
с определение от 26.10.2021 г., на основание чл. 227 ГПК, е конституиран на
мястото на първоначалния ищец.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът намира, че и
първоначалната и повторната СМЕ са еднозначни в заключението си, че в резултат
от процесното ПТП е настъпила увреда на шийния отдел на гръбначния стълб по
механизма на „камшичен удар”, като от медицинската документация са констатирани
оплаквания при ищеца за болки в шийната област и изтръпване и слабост в ръцете
година след инцидента. Тъй като медицински данни за подобни оплаквания не са
били налице преди инцидента, то и съдът приема, че те са в резултат от травмата
на шийния отдел. Следва да се вземе предвид че, макар характерът на увреждането
само по себе си да не е тежко и поначало да отшумява за около 1 до 2 месеца, в
случая възстановяването на ищеца е продължило по-дълго, тъй като същият е имал
изразени дегенеративни промени на шийния гръбнак и наличие на вродена гръбначна
аномалия - блок прешлен С 6-С7. Тези дегенеративни промени, тъй като според
обясненията на вещото лице са с хроничен характер, не може да се приемат за
настъпили в резултат от инцидента, но те в съвкупност с шийната увреда
обясняват продължилите и година след ПТП болки и изтръпване на ръцете при
ищеца. Понесените болки и страдания са били с по-силен интензитет през първите два
месеца, през който период за около един месец, по твърдения на самия пострадал,
му се е наложило да носи шийна яка и да му се помага в ежедневните нужди.
Обстоятелството, че пострадалият се е върнал да упражнява професията си като
таксиметров шофьор след втория месец, както и че няма данни да е провеждал
активна физиотерапия, сочи, че е налице подобрение в състоянието му. Макар и
след това да е продължил да се оплаква от загуба на чувствителност и изтръпване
на крайниците, в който смисъл са както свидетелските показания, така и
заключенията на вещите лица съобразно констатираното при последващите прегледи,
съдът отчита, че те се дължат не само на т. нар. „камшичен удар“, получен при
ПТП, а са съчетание с хроничните дегенеративни промени в гръбначния стълб на
ищеца. Предвид гореизложеното, отчитайки периода на продължителното
възстановяване повече от година, активната възраст на ищеца (49 г.), както и социално - икономическите условия
на живот в страната, съдът намира, че сумата от 7000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди от ПТП.
Предвид
че ищецът е предявил по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя извънсъдебно
претенцията си на 15.05.2020 г. и в законоустановения тримесечен срок по чл.
496 КЗ не е налице произнасяне,
то и основателно е искането му за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение от 16.08.2020 г. до окончателното плащане.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
доказани сторени разноски в общ размер на 91 лв., от които по 24,50 лв. за СМЕ
и САТЕ (от претендирани по 175 лв.) и 42 лв. за държавна такса (от платени 300
лв.). Претенцията за разноски от 50 лв. - депозит за призоваване на свидетел и
175 лв. за допълнителна СМЕ са неоснователни, тъй като свидетелят не е разпитан
и съответно не е изплатен депозит, както и няма данни ищецът да е внасял
депозит за допълнителна СМЕ, допусната само по искане на ответника.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. В.О. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Д.К., съобразно уважената част от иска, в размер на
341,04 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника следва
да се присъдят 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 516 лв. за повторна
СМЕ.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по банкова сметка ***., от които
238 лв. - държавна такса, и по 45,50 лв. за СМЕ и за САТЕ (при платени от
бюджета на съда по 325 лв. за всяка от двете експертизи).
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Д.М.К. с ЕГН ********** (конституиран като наследник на починалия
в хода на процеса първоначален ищец М.В.К.
с ЕГН **********) със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.О., сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените на М.В.К.
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.03.2020 г. в гр. София по бул. „Едуард И.
Тотлебен“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № ******,
чиято гражданска отговорност като автомобилист по застраховка „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7000 лева до претендираните 50 000 лева.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД с ЕИК******да
заплати на Д.М.К. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни
разноски за настоящото производство в общ размер на 91 лв.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******, да
заплати на адв. В.О. с ЕГН **********, с адрес ***, адвокатско възнаграждение
за оказана на ищеца правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., в размер на 341,04 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
Д.М.К. с ЕГН **********, да
заплати на „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
съдебни разноски за настоящото производство в общ размер на 616 лв.
ОСЪЖДА
З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ****** да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по банкова сметка ***, държавна такса и
разноски в общ размер на
329 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: