№ 440
гр. Благоевград, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500754 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл.258 – чл.273
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от СТР. М. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, със съдебен адрес:
с.Ц., общ.Благоевград, чрез адв.Д.Б., против Решение №904880 от 23.06.2021 г., постановено
по гр.д.№3272/2019 г. по описа на РС-Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с
Определение №905027 от 06.07.2021 г., по гр.д.№3272/2019 г. по описа на РС-Благоевград.
С атакуваното решение се задължава СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград,
ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо молителката И.. ЕФР. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“,
ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7.
С атакуваното решение се отстранява СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград,
ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, от съвместно обитаваното жилище с молителката,
находящо се на адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, за срок от 6
(шест) месеца).
1
С атакуваното решение също така се забранява на СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, да приближава жилището, находящо
се на адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, както и местоработата
на молителката – И.. ЕФР. С., ЕГН **********, находяща се на адрес: гр.Благоевград,
ул.“...“ №1а, ет.7, офис №1 и местата за социални контакти и отдих, които посещава
молителката, за срок от 6 (шест) месеца.
С атакуваното решение е наложена на СТР. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград,
ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Благоевград.
Не на последно място, с атакуваното решение жалбоподателят СТР. М. С., ЕГН **********,
с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, е осъден да заплати по
сметка на РС-Благоевград 25 лв. държавна такса по делото и 5 лв. такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а също така е осъден да заплати на молителката
И.. ЕФР. С. сумата от 500 лв., представляваща сторени от нея разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от атакуваното решение е останал жалбоподателят, който счита, че същото е
незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва се, че в
случая при анализа на събрания в хода на процеса доказателствен материал съдът е
възприел нереална фактическа обстановка и е достигнал до погрешни изводи относно
установеното правно положение на страните спрямо предмета на разглеждане на
повдигнатия спор. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства не се
установява безспорно, че на 04.12.2019 г. спрямо И.С. е осъществено такова психическо и
емоционално насилие от страна на съпруга й, като без значение в случая били
предхождащите отношения между страните, евентуално провокиращи насилието ситуации,
за които сочели водените от молителката свидетели. Твърди се, че е недоказано в процеса,
че жалбоподателят С. е отправял заплахи за телесни увреждания или е посегнал на жена си и
с това да е осъществил психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Твърди се, че при анализа на доказателствата за установяването или оборването на
декларираните от молителката обстоятелства, съдът не е приложил съответната критичност
при кредитиране на свидетелските показания на всички разпитани свидетели и тяхното
ценене съобразно евентуалната им пристрастност по смисъла на чл.172 ГПК, за да се стигне
до препращане към събраната с тях информация, като установяваща наведената с молбата
фактическа обстановка. Видимо било пренебрегнато от съда, че в голямата си част
свидетелските показания не пресъздавали факти от преки възприятия върху развилите се на
04.12.2019 г. отношения между страните, предмет на делото, а обрисуват ситуации от
миналото или такива, пресъздадени по думи на самата С.. Видимо било също така и
противоречието на свидетелските показания с други доказателства в процеса, вкл. и относно
очертаване личността на жалбоподателя, доколкото не почивали на лични впечатления за
личността или поведението му към меродавния период. Твърди се, че по делото липсвали
2
данни за същинско осъществявано насилие от ответника към съпругата му, на което сочило
волеизявление на непълнолетния им син М. С. в открито съдебно заседание по делото на
29.04.2021 г. Твърди се, че не е отдадено действителното правно значение от съда на
показанията на единствения очевидец на пресъздадената в молбата ситуация и на
недопустимите родителски поведенчески прояви на самата С., установени в Постановление
за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр.№2361/2020 г. на РП-
Благоевград, респ. че същата е причинила лека телесна повреда на децата си, което било
квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, вр. с чл.130, ал.2, пр.1 НК.
Твърди се, че показанията на непълнолетното на страните дете – очевидец на ситуацията от
04.12.2019 г. съставляват същинско оборване на презюмираната и изрично декларирана
фактология от молителката. Посочва се още, че характеристични данни за съпруга се
извличат и от представеното по делото съдебно решение, постановено в брачния процес
между страните, според което именно на жалбоподателя се възлагат упражняването на
родителските права върху непълнолетното дете, респ. същият разполага с нужните качества
и капацитет, в които не се включва осъществяване на домашно насилие и лош пример.
Навежда се още, че неадекватни на процесната фактология се явяват определените от съда
конкретни мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 ЗЗДН, независимо че съдът не
е обвързан от искането на сезиращия го субект по чл.8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде ефективна защита на
пострадалото лице. Твърди се, че постановените от съда мерки по отношение на С. не
кореспондират по тежест с възприетото за извършено от него домашно насилие, което се
твърди, че продължава и към настоящия момент, тъй като същите са за твърде
продължителен период, надхвърлящ законово гарантирания максимален такъв, така и
постигнат с предварително издадения от съда акт за незабавна защита. Твърди се, че
наложената административна санкция и присъдени разноски са също необосновани, тъй
като се явяват прекомерни за тежестта на възприетото за извършено действие на домашно
насилие и осъщественото процесуално представителство. Навеждат се и съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право правна квалификация на
исковите претенции, а именно като такива по чл.8 ЗЗДН. Иска се от съда постановяване на
решение, с което атакуваният съдебен акт да се отмени, а претенцията на молителката за
защита от домашно насилие да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
адв.Ц.Р., в качеството на процесуален представител на И.а С.. В него се поддържат
съображения, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че в хода на съдебното
следствие са събрани доказателства (писмени и гласни, в т.ч. и социалните доклади и
становища), които недвусмислено доказват основателността на молбата за защита от
домашно насилие и верността на приложената към нея декларация от С.. Видно било от
гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели, че на сочената дата (04.12.2019
г.) И.С. е била обект на домашно насилие от страна на нейния съпруг С.С.. Твърди се, че
3
правилно районният съд е приел, че молбата е доказана и основателна, поради което се моли
за потвърждаване на атакуваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят С.С., редовно призован,
явява се лично и с адв.Д.Б.. По съществото на делото, адв.Б. заявява, че поддържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения и иска отмяна на атакуваното решение като
незаконосъобразно. Твърди, че при анализа на доказателствения материал, БлРС не е
обсъдил всестранно, в съвкупност и във взаимовръзка всички доказателства по делото, като
е мотивирал акта си единствено и само на база на косвени доказателства, без възприятия на
очевидец.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата И.С., редовно призована,
явява се лично. Същата заявява, че жалбоподателят е отправял към нея актове на домашно
насилие пред свидетели, като и към момента, въпреки че С. имал ограничителна заповед,
все още продължавал да я „плюва“ на публични места, във връзка с което е подала жалба във
02 РУ.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установена следната фактическа обстановка по делото:
Първоинстанционното дело е образувано по молба, подадена от И.. ЕФР. С., ЕГН
**********, против СТР. М. С., ЕГН **********, с искане за вземане на мерки за защита по
ЗЗДН срещу ответника по реда на чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.4 от
ЗЗДН.
Като акт на домашно насилие в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката
описва, че на 04.12.2019 г. около 03.00 часа през нощта на вратата на апартамента им
започнало да се бута и тропа. Молителката отворила, децата се събудили, ответникът влязъл
в жилището и още с влизането си, ответникът започнал да крещи и отправя обиди спрямо
молителката, използвайки нецензурни изрази, груби и обидни изрази и квалификации, като
това, че е “ курва и боклук“, обърнал се към децата им с думи: „майка ви е курва и сега ще
отидем в полицията да се разведем“, едновременно с което с арогантен жест посягал с ръка
и бутал молителката по носа и плюел в лицето, че е курва и боклук. Както и че, през това
време, докато обиждал молителката, с арогантен жест посягал с ръка и я бутал по носа,
наричайки я с думите „цайсарка“ и плюейки я в лицето. Викал й „свиркаджийка“, и
отправил нецензурни изрази „всички знаят, че се ебеш в гъза“. За случилото се посочва, че
както молителката, така и децата стояли вцепенени, тъй като знаели на какво е способен
ответникът. Описва се, че молителката се страхувала дори да влезе до тоалетната за да не
бъде последвана и заключена там от ответника, за което получила и помощта на сина си,
който успял да убеди бащата да излезе. След което останали всички отново в коридора, тъй
като молителката изпитвала страх да влезе в някоя от стаите и да бъде заключена от
ответника. Описва, се, че до 6.00 – 6.15 часа стояли в коридора по пижами, като ответникът
продължил да унижава молителката, говорейки цинизми за нея пред децата й, обиждайки я,
4
че е луда и заплашвайки я с физическа разправа. Изложени са обстоятелства, че за да
спечели време и за да са сред хора, на публично място, молителката поискала първо да
отидат на кафе и да поговорят, като цялото семейство отишли в квартално кафе и там
молителката изплашена, успяла да избяга от заведението, като обяснила и причината на
децата си защо, като отишла в наетата квартира от нея. В този ден не ходила на работа,
защото знаела, че ответникът я търси, а тя изпитвала ужас от възможна среща с него. Твърди
се, че поведението на ответника, изразяващо се в непрекъснат тормоз вече станало
нетърпимо, и това, че агресията на ответника датирала от продължителен период от време,
с ескалиране от случайни поводи и от словесни обиди, като често прераствала и във
физическа саморазправа, създало основателен страх за живота и здравето на молителката.
В представена от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се потвърждава под страх
от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно
осъщественото спрямо нея от съпруга й С.С. домашно насилие.
Безспорно е по делото, че страните в настоящото производство са в посочената в чл.3 от
ЗЗДН родствена връзка – молителката И.С., към датата на образуване на
първоинстанционното дело е била е съпруга на ответника С.С. (чл.3, т.1 от ЗЗДН) видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак, намиращо се на л.7 от
първоинстанционното дело, като същият е прекратен с Решение №93436/15.04.2021 г. по
гр.д.№1185/2020 г. по описа на РС-Благоевград. От служебно извършена справка от БлОС се
установява, че горното решение е влязло в законна сила след като е потвърдено с Решение
№365/12.08.2021 г. по в.гр.д.№554/2021 г. по описа на ОС-Благоевград.
Безспорно е също, че двамата вече бивши съпрузи и родените от брака деца са живели в
семейното им жилище, намиращо се в гр.Благоевград, ж.к.“...“, ул.“...“ №18а, ет.4, ап.7.
Липсва спор по делото, че от брака си страните имат родени две деца, а именно М.С. С.,
роден на 04.05.2004 г. и Д.С. С., родена на 14.12.2012 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните за установяване на релевантните
по молбата обстоятелства, като са разпитани като свидетели лицата Л.С.З., ЕГН **********,
А.В.С., ЕГН **********, както и синът на страните М.С. С., който е разпитван в
присъствието на социален работник и психолог.
Св.Л.З. посочва, че познава страните по делото, като с молителката се намира в
професионални и близки отношения. Откакто станали по-близки с молителката,
свидетелката започнала да разбира, че тя има проблеми със съпруга си. Споделяла, че е
подложена на непрекъснат тормоз от страна на ответника С.. Твърди, че веднъж той си
позволил да влезе в офиса на счетоводната къща, като свидетелката видяла истинска
физическа разправа помежду им, като той даже й посегнал в присъствието на детето. Това
се случило пред всички колеги. Сочи, че знае за случка между страните от миналата зима
(има се предвид 2019 г.), във връзка с която била издадена и ограничителна заповед, когато
5
И.С. не дошла на работа, защото имала проблеми със съпруга си. Твърди, че имало
спречкване между двамата и по-конкретно, че молителката била заплашвана пред децата, за
което свидетелката разбрала след като И.С. се върнала на работа. Посочва, че това се
случило късно през нощта, когато ответникът се прибрал, извадил молителката от леглото,
опитвал се да я заключи в банята и й говорел обидни думи пред децата. Свидетелката
посочва, че знае и за случаи на нарушаване на ограничителната заповед от г-н С., като
посочва конкретни примери в тази насока.
Св.А.С. сочи, че познава г-жа С., като с нея са колежки от две години. Познава и съпруга й,
като го е виждала два пъти. Твърди, че в началото на декември 2019 г. от молителката
разбрала, че имала проблеми със съпруга си. Сочи, че знае за инцидент между страните,
случил се на 04.12.2019 г., когато молителката не дошла на работа. Към 13 ч. на същия ден
молителката се свързала с със свидетелката Стоянова по служебния телефон, като
молителката споделила, че има проблем с мъжа си и като се видят ще й обясни подробно
какво се случило. Твърди, че впоследствие се срещнали в кафе „Ларго“ и на тази среща
молителката разказала на свидетелката за случилото през нощта. Разказала й, че съпругът й
се върнал късно през нощта, тропал на вратата на апартамента им. Тя и децата цяла вече са
стояли в коридора. Карали се. Била е обиждана пред децата с неприлични изрази – „курва“ и
всякакви такива пред децата. Малката е плакала. Имала проблем със стомаха, но е била
притеснена да влезе в тоалетната, за да не се случи инцидент. Свидетелката твърди, че не е
виждала белези по молителката. Останалата част от показанията на свидетелката не касае
предмета на настоящото дело, поради което е безпредметно да бъде пресъздавана.
Св.М. С. (син на страните) посочва, че живее при баща си в с.Ц.. Твърди, че майка му живее
в кв.“...“, но не ходи при нея, защото не се държала добре с него. Ходи само при сестра си.
За случая от 04.12.2019 г. помни, че между майка му и баща му имало скандал, но не е
имало никакво физическо насилие. Карали са се, но не е имало физическо насилие. Твърди,
че те често се карат. Не се е случвало да е свидетел да физическо насилие от страна на баща
му. Твърди, че във въпросната вечер баща му не е обиждал майка му. Обидни думи между
тях рядко е чувал. Знае, че има ограничителна заповед баща му да не доближава майка му,
но мисли, че последната си измисля, че е тормозена. Твърди, че е обиден и ядосан на майка
си. Твърди, че родителите на майка му живеят в с.Ц., но не ходел при тях, защото не са му
приятни. Останалата част от показанията на свидетеля не касае предмета на настоящото
дело, поради което е безпредметно да бъде пресъздавана.
От изисканата от районния съд справка изх.№643/11.06.2021 г., издадена от „Център за
психично здраве-Благоевград“ ЕООД се установява, че СТР. М. С. не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение.
От изисканата от районния съд справка за съдимост от 15.06.2021 г., издадена от РС-
Благоевград, се установява, че СТР. М. С. е осъждан многократно.
6
При гореизложенaта фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия
закон, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и против подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост по чл.269 от ГПК съдът
констатира, че акта, предмет на въззивната проверка е валиден и допустим, поради което не
са налице основания за обявяване нищожността му или неговото обезсилване по реда,
предвиден в нормата на чл.270 от ГПК.
Решението е и правилно като краен резултат, по следните съображения:
Въззивният съд споделя крайния извод на районния съд, че е бил осъществен акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗЗДН домашно
насилие представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. За психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие (чл.2, ал.2 от ЗЗНД).
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че по силата на чл.13, ал.3 от ЗЗНД
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3.
В настоящия случай безспорно по делото се установи, че страните в производството са от
кръга на тези, визирани в чл.3, т.1 от ЗЗДН – страните по делото са били съпрузи към датата
на подаване на молбата, а към момента са бивши такива, поради което молбата се явява
предявена от и срещу легитимирано по закон лице.
Към молбата си пред първата инстанция, както се посочи по-горе, молителката е приложила
декларация по смисъла на чл.9, ал.3 вр. чл.13, ал.3 от закона. С последната тя декларира, че
спрямо нея са осъществени актове на домашно насилие, изразяващи се в това, че на
04.12.2019 г. около 03.00 часа през нощта на вратата на обитавания от страните апартамент
започнало да се бута и тропа. Молителката отворила, децата се събудили, ответникът влязъл
в жилището и още с влизането си, ответникът започнал да крещи и отправя обиди спрямо
7
молителката, използвайки нецензурни изрази, груби и обидни изрази и квалификации, като
това, че е “курва и боклук“, обърнал се към децата им с думи: „майка ви е курва и сега ще
отидем в полицията да се разведем“, едновременно с което с арогантен жест посягал с ръка
и бутал молителката по носа и плюел в лицето, че е курва и боклук. Както и че, през това
време, докато обиждал молителката, с арогантен жест посягал с ръка и я бутал по носа,
наричайки я с думите „цайсарка“ и плюейки я в лицето. Викал й „свиркаджийка“, и
отправил нецензурни изрази „всички знаят, че се ебеш в гъза“.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е
установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в
настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено домашно насилие
(психическо) по отношение на И.. ЕФР. С. (а след прекратяването на брака – М.) на
посочената от нея дата и в какво се е изразявало същото. По – конкретно следва да се
установи не само, че по своята същност описаният акт е акт на домашно насилие, но и че
той е извършен по начина, описан в декларацията, като както вече се изтъкна, тогава когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал. 3.
В настоящия случай, от материалите по делото съдът намира, че доказателства са налице
само досежно това, че на процесната дата – 04.12.2019 г. през нощта (между 03.00 ч. и 6.15
ч. сутринта) между страните по делото са възникнали противоречия, че между тях е имало
„скандал“ (вж. показанията и на тримата разпитани по делото свидетели, които са
непротиворечиви в тази насока).
По делото липсват обаче преки доказателства досежно извършване на конкретния акт на
домашно насилие, изразяващ се в отправяне на обидни думи по отношение на молителката –
че е „курва и боклук“, „майка ви е курва и сега ще отидем в полицията да се разведем“,
„цайсарка“, „свиркаджийка“, „всички знаят, че се ебеш в гъза“, както и за това, че
едновременно с горните изрази е посягал с ръка, бутал е по носа молителката и я е плювал в
лицето. В тази насока въззивният съд съобрази от една страна обстоятелството, че
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Л.З. и А.С. не са преки, т.е.
свидетелите не са присъствали по време на осъществяване на процесните актове на
домашно насилие, поради което и техните показания не може да служат за доказателство в
тази насока, като доказателство за осъществения конкретен акт на домашно насилие,
предмет на делото. От друга страна, съдът намира, че не може да служат като доказателство
в другата насока, а именно, че процесният акт на домашно насилие не е осъществен
свидетелските показания на разпитания син на страните – М. С.. Действително, този
свидетел посочва, че във въпросната вечер на 04.12.2019 г. е имало скандал между майка му
и баща му, като не е имало нито физическо насилие, нито обидни думи от страна на баща му
към майка му. Съдът обаче, преценявайки показанията на св.М. С. в тази част по реда на
чл.172 ГПК, намира, че в тази част същите не може да се кредитират. Това е така, от една
страна, доколкото този свидетел живее при ответника С.С. (а и според бракоразводното
8
решение упражняването на родителските права по отношение на М. С. е предоставено на
бащата С.С.) и в този смисъл се намира в материална зависимост от него, под въздействието
на която според съда е дал въпросните свидетелски показания. От друга страна, показанията
на този свидетел в коментираната част съдът намира за необективни и с оглед ясно
изразеното в тях негативно отношение на детето към неговата майка и роднините по
майчина линия (баба и дядо), което негативно отношение не се оправдава по какъвто и да е
начин от материалите по делото. Съвсем отделен е въпросът, че показанията на въпросния
свидетел в коментираната част не се подкрепят от останалите доказателства, напротив,
същите са в противоречие със свидетелските показания на Л.З. и А.С., които макар и
косвени, съдът приема за обективни, доколкото са дадени от незаинтересовани от изхода на
делото лица. В този контекст, съдът намира, че свидетелските показания на св.М. С. в частта
им относно това, че не е имало обидни думи от ответника към молителката, не може да се
кредитират.
Ето защо, според настоящия съдебен състав, на база изложеното по-горе, приложима в
казуса е разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, според която когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. В
разглеждания случай, представената от въззиваемата декларация е годно доказателствено
средство, като съдържа подробни данни за извършителя на домашно насилие, както и за
самите актовете на домашно насилие за време, място и начин на извършване. Съгласно
ЗЗДН декларацията по чл.9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на
ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН,
съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за
защита и само при представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй
като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения
остават .ити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и затова,
законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа
на декларация, при липса на други доказателства.При така придадената доказателствена
сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на
подадената от молителката декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН. В случая обаче това не е
сторено, като това не се доказва и от показанията на св.М. С., по изложените по-горе
съображения.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбоподателят е извършвал действия, които
представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Предвид установеното по делото, че по същото време и място са присъствали и малолетните
им деца, съдът приема, че е налице и хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Изложените от жалбоподателя възражения, че атакуваното решение на РС-Благоевград не
9
съответства на приетите писмени и гласни доказателства по делото, се явяват
неоснователни.
Относно наложените мерки за защита:
Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за защита по чл.5
ал.1, т.1, т.2 и 3 ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в
бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на въззивника. Налагането
на повече от една от предвидените в чл.5, ал.1 ЗЗДН мерки, в случая се обуславя от
обстоятелството, че въпросният акт на домашно насилие не е изолиран случай от страна на
ответника спрямо молителката.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, правилно въззивникът е бил санкционирана и с глоба, която
задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Размерът на глобата от 500
лева. е законосъобразно индивидуализиран, поради което не се налага да бъде коригиран.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.
Благоевград и дължимата се за обжалване на решението държавна такса в размер на 12, 50
лв.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №904880 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д.№3272/2019 г.
по описа на РС-Благоевград, поправено по реда на чл.247 ГПК с Определение №905027 от
06.07.2021 г., по гр.д.№3272/2019 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА СТР. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к.“...“,
ул.“...“ №18, вх.“А“, ет.4, ап.7, със съдебен адрес: с.Ц., общ.Благоевград, да заплати по
сметка на Окръжен съд – гр. Благоевград, дължимата се за обжалването държавна такса в
размер на 12, 50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17
ал.5 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11