№ 153
гр. Варна, 20.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Р. Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600149 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Подсъдим А. П., редовно призован, явява се лично и с адв.М. Г. Д. от
АК – Русе, надлежно упълномощена от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Преводач Н. С. Н., редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ с оглед обстоятелството, че подсъдимият А. П. е чужд
гражданин, който не владее български език, намира, че на същия следва да се
назначи преводач, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на подсъдимия А. П. – Н. С. Н., който да
извършва превод от румънски на български език и от български език на
румънски език.
ПРЕВОДАЧ Н. С. Н. – 73 годишен, български гражданин, без родство
със страните.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК,
обещава да даде верен превод.
АДВ.Д.: - Нямаме възражения, относно преводача.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА инж.Ж. Р. Г., ПРОФ.Д-Р ИНЖ.С. Г. Н., ИНЖ.П. Д.
П. и ДОЦ.Д-Р С. С. С., редовно призовани, явяват се лично.
М. С. С., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
1
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
ЖАЛБ.-ПОДС.П.: - Да се разгледа делото.
СЪДЪТ докладва постъпили по делото документи - справка от
Търговски регистър за „Глобал Автотранс“ ЕООД и писмо от Председателя на
Окръжен съд – Разград.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат постъпилите доказателства, запозната
съм с постъпилите писмени документи.
АДВ.Д.: - Да се приемат постъпилите доказателства, запозната съм.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приемат служебно изисканите писмени документи като доказателства и
до разпит, като свидетел да се допусне М. С. С., поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото справка от
Търговски регистър за „Глобал Автотранс“ ЕООД и писмо от Председателя
на Окръжен съд – Разград с изх.№1132/14.05.2025г.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел М. С. С..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИД.М. С. С.: – 56 годишен, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство. СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да добросъвестно и точно да отговаря на
зададените въпроси.
СВИД.С.: - От над 10 години, може би 11 години съм собственик на
дружество „Глобал Автотранс“ ЕООД. Дружеството ми имаше камион ДАФ с
регистрационен № ТХ 2400 ХР, вече няма, но към 2016 година имаше такъв
камион.
Лице с имена О.А. не съм наемал, наех И. О.А. като шофьор. И. му е
малкото име, но другите имена не зная.
СЪДЪТ предявява на свидетеля С. писмени доказателства от
досъдебното производство - том 2, от лист 35 до лист 37.
СВИД.С.: - И. е малкото име на моя служител, той караше ДАФ-а. Тези
документи, които виждам най-вероятно ги е предал И. - шофьора, ако се е
явявал, ако са го викали в Разград. Мисля, че имам спомен, без той да уточни
по кое дело, той каза, че го викат в Разград за едно дело.
Печата е на моята фирма, това са мои документи, печата е мой и подписа
е мой.
АДВ.Д.: – Заверката, която казахте „вярно с оригинала“, е Ваша, което
2
означава, че сте ги предал на служителя си, а той на следствието ?
СВИД.С.: - Да, точно така.
Не желая пътни разноски.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и той се
освобождава от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.ИНЖ.Ж. Р. Г.: - 76 годишен, вдовец, неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧИТАТ заключенията на
вещо лице инж.Ж. Г. от досъдебното производство - том 2, лист 153 и том 9
лист 92.
В.Л.ИНЖ.Г.: – Поддържам изготвените заключения. Мисля, че
изслушването ми пред съда в Разград беше по видеовръзка, аз бях някъде по
Черноморието.
СЪДЪТ предявява на вещото лице инж.Г. протокол за оглед на
местопроизшествие - том 1, лист 15 и фотоалбум след протокола.
СЪДЪТ: - Поддържате ли заключението си в основната експертиза,
приложена в т.2, в нейната т.3.1. относно принадлежността на
регистрационната табела В 88 JJS .
В.Л.ИНЖ.Г.: – Записал съм регистрационен номер на табелата В 88 JJS.
На трети лист от протокола за оглед, от където съм взел информацията, там е
написано точно това, регистрационна табела. Най-вероятно е станала грешка.
СЪДЪТ: - Дали посоченото положение в т.3.1. относно
регистрационната табела участва в изследванията Ви върху механизма на
произшествието.
В.Л.ИНЖ.Г.: – Според мен не, няма отражение.
СЪДЪТ: – По какъв начин е достигната стойността на скоростите от 130
км/ч и 110 км/ч, посочени в т.3.2 от експертизата Ви в т.2.
В.Л.ИНЖ.Г.: - В т..3.2., относно скоростите на движение е анализиран
запис от тахошайба върху, който е написано от водач И. О. скорост 110 км/ч,
която той е поддържал между 15:22 и 15:31, по-нататък е продължил да се
движи със 110 км/ч, преди да спре скоростта е 110 км/ч.
Поддържам това нещо, което е от тахошайбата.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямам въпроси към вещото лице Г..
АДВ.Д.: - В тази връзка от където спряхме, според тези данни, които
Вие давате в тази първоначална експертиза твърдите, че товарния автомобил,
управляван от свидетеля О.А. е бил изпреварен първо от лек автомобил Киа и
след това от лек автомобил Фолксваген. Поддържате ли това свое заключение
3
?
В.Л.ИНЖ.Г.: - Данните за скоростта в т.3.2. са взети от тахографски
лист, доверявам се на това, което е регистрирано там в него и поддържам това
нещо, автомобил Киа го е изпреварил, на следващия лист горе и на това
основание правя заключението, че скоростта е била 130 км/ч на лек автомобил
Киа.
АДВ.Д.: – Ако тези два автомобила, движейки се съответно единия със
скорост 130 км/ч, другия със 110 км/ч, изпреварят товарния автомобил, чиято
скорост е установена според тахошайбата като постоянна скорост от 110 км/ч,
биха ли се отдалечили от камиона и на какво разстояние и за колко време ?
В.Л.ИНЖ.Г.: – С увеличаване на времето се отдалечават.
АДВ.Д.: – Защото ние не знаем мястото, където твърди свидетеля О. И.,
че е бил изпреварен. Логично ли е да се отдалечават от камиона или биха
карали в една последователна, така да кажа редица, поддържайки скорост от
110 км/ч, 110 км/ч и 130 км/ч.
В.Л.ИНЖ.Г.: – При условие, че има разлика около 20 км/ч между
коментираните скорости, то автомобила, който се движи по-бързо, ще променя
разстоянието, на което се намира от автомобила, който се движи със скорост
от 110 км/ч.
При условие, че видимостта е 300 м, аз съм записал в следващото
изречение, че водачите, които са се движили в този район, са имали
възможност да виждат, да възприемат и да наблюдават движението. В този
участък пътят е прав и хоризонтален, което доказва това нещо, че на
разстояние от 300 м, където има видимост, те могат да възприемат онова което
се случва.
АДВ.Д.: – На лист 92 от втората експертиза в т.9 давате заключение, че в
делото няма достатъчно данни за обективни находки да се определи мястото
на началото на удара между двата автомобила.
В първата експертиза в т.2 определяте мястото на началото на удара на
двата автомобила. Кое от двете е вярно.
ПРОКУРОРЪТ: – При положение, че вещото лице е отговорило
приблизително, около.
АДВ.Д.: – Понеже и другите експерти са определяли мястото на удара.
В момента според тази експертиза аз разбирам, че няма достатъчно данни за
обективни находки.
Очевидно остава неясно, че в едната експертиза има определено място, а
според другата няма определено място, дори и да е около, така, че приемам
около.
В.Л.ИНЖ.Г.: - Щом съм написал „около“ значи не е имало достатъчно
данни за да се определи точно.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещо лице инж.Г..
4
ОПРЕДЕЛЯ се възнаграждение за изслушване на вещото лице инж.Ж.
Р. Г. в размер на 100 лева. издаден РКО
СНЕМА се самоличността на вещите лица по тройната експертиза.
В.Л.ПРОФ.Д-Р ИНЖ.С. Г. Н.: - 65 годишен, неосъждан, без родство.
В.Л.ИНЖ.П. Д. П.: - 63 годишен, неосъждан, без родство.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С. С. С.: - 81 годишен, неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на
вещите лица - том 10 от досъдебното производство.
В.Л.ИНЖ.П.: – По време на разпита пред Окръжен съд – Разград бяхме
в кабинета на проф.Н. в БАН, Институт по механика, директорски кабинет,
там се намирахме при изслушване на експертизата.
Поддържам изготвеното заключение по тройната експертиза, което сме
депозирали.
В.Л.ПРОФ.Д-Р ИНЖ.Н.: - Поддържам изготвеното заключение по
тройната експертиза.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: - Поддържам изготвеното заключение по тройната
експертиза
В.Л.ИНЖ.П.: – За определяне на скоростите е използван тахографа на
свидетеля О.А. на товарен автомобил ДАФ, който се е движил. Неговата
скорост около времето на произшествието е около 110 км/ч, съгласно негови
показания, като свидетел двата автомобила са го изпреварили, като първо го е
изпреварил лек автомобил Фолксваген, а след това лек автомобил Киа.
В тази връзка ние сме приели, не сме изчислили, а сме приели скорост от
110 км/ч на лекия автомобил Фолксваген и това е долната граница на
възможна скорост.
При липса на каквито и да е други данни, защото това е от основно
значение, трябва да има находки на чиято база да можем да се обосновем. Ние
нямаме достатъчно находки, предвид което приемаме тази скорост.
СЪДЪТ: – Участват ли двете скорости от 110км/ч и 130км/ч в
определянето на изходящата скорост след удара..
В.Л.ИНЖ.П.: – Да, и двете скорости участват, с които са се движили
двата автомобила.
СЪДЪТ предявява на вещите лица протокол за оглед на
местопроизшествие в досъдебно производство том 1, лист 15 и фотоалбума
след него.
СЪДЪТ: При данните за уврежданията по л.а.Фолксваген, както и
5
данните за липсваща предна регистрационна табела на този л.а.Фолксваген,
поддържате ли механизма на удара. Бихте ли изяснили и причината за падане
на регистрационната табела на л.а.Фолксваген.
В.Л.ИНЖ.П.: – Те въпросите станаха няколко и да започнем от
последния - падането на табелата е в следствие на удара, така че тя няма
значение относно механизма на произшествието, тя е паднала в следствие на
удара. А това, че се намира вътре най-вероятно някой я е прибрал.
Огъването на предния капак, то не е толкова централно, а по-скоро е в
лявата част, той се е огънал в следствие натиска в тази лява част и затова може
да се направи извод на база на по-големите увреждания в лявата зона,
включително и от счупения фар.
От друга страна в задната зона на ударения автомобил, на лек автомобил
Киа, има много ясен отпечатък от тази марка W, с кръгче, на снимка 11 се
вижда това място, а на снимка 10 е оградено мястото където всъщност се
намира върху Киа-та.
Това ни дава основание да приемем мястото на контакта.
СЪДЪТ: - Приложим ли е методът на компютърна симулация във
връзка с конкретното произшествие.
ПРОФ.ИНЖ.Н.: - Това не е метод, данни се залагат вътре в програмата
и се смята по някакъв начин.
В.Л.ИНЖ.П.: – Аз не работя с този метод, работя с общите методи на
техническата експертиза, но за точна компютърна симулация от основно
значение са данните, които ще бъдат вкарани, за да бъде симулирано
произшествието, а тези данни са много и в нашия случай има много от тях,
които няма как да бъдат отчетени.
Например предното колело се е забило в ската, но на кое място ние не
можем да отбележим, то не е уточнено, предно дясно колело на Киа-та след
напускане на платното за движение. То не е уточнено в протокола за оглед.
Имаме канавка с определена дълбочина, но къде започват следите в
следствие на удара от автомобила няма данни.
Има едно отсечено дърво, за това отсечено дърво също няма данни, след
което има преобръщане на автомобила след дървото, там отново е скат, и за
там няма данни и всички тези данни в съвкупност, ако не се вкарат, то няма
как да излезе нещо накрая, то ще излезе нещо ……
ПРОФ.ИНЖ.Н.: – ……. ама дали ще е вярно.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: – Компютърните симулации се базират на тези закони,
които ние използваме тук. В случая това е закона за запазване на импулса.
Компютърната симулация се основава на закона за запазване на
импулсите и този метод е използван при изготвянето на експертизата.
СЪДЪТ предявява материалите в том 4 на вещите лица.
В.Л.ИНЖ.П.: – С тази програма Virtual Crach 2.2 не сме работили, аз не
6
работя с тази програма, зная, че има подобни програми, но не считам, че е
необходимо.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: – Съществуват множество такива програми за
компютърна симулация, конкретно с използваната програма в тези документи
не сме запознати.
СЪДЪТ: - Запознати ли сте със самото изследване.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: - Да, прочели сме самото изследване, много цифри,
много числа и общото заключение не съответства на постановката на
произшествието.
В.Л.ПРОФ.ИНЖ.Н.: – В това изследване в том 4 не са заложени
начални данни, които са съществени за заключението.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: - При нашето изследване ние твърдим, че за да се
получи този удар втория автомобил трябва да е под определен наклон. Ние
симулирахме числено тази ситуация и се оказа, че тя е невъзможна.
АДВ.Д.: - Вие в цялата си експертиза говорите, че няма приплъзващ
удар, а че удара е лице гръб да го кажем.
В.Л.ИНЖ.П.: – За да е приплъзващ удара трябва да има движение след
удара между двете тела едно спрямо друго, приплъзващ удар може да има
между странични части.
В случая имаме един автомобил отзад, един автомобил отпред, той не е
приплъзващ, той не може да бъде приплъзващ, може да бъде ако със
странични части се приплъзва.
АДВ.Д.: – Вие твърдите, че този отпечатък е ясен без следи от
приплъзване, което какво остава като вариант, как се е получил удара от задно
движещия се автомобил в предно движещия се автомобил.
В.Л.ИНЖ.П.: – На три места е обяснено в експертизата.
АДВ.Д.: – Ако те са изравнени, както Вие твърдите в експертизата, те
ще се движат успоредно и пораженията няма да са в задната част на Киа-та.
В.Л.ИНЖ.П.: – Това е разсъждение.
АДВ.Д.: – Според експертизата скоростите на двата автомобила са се
изравнили и при това изравняване последва този удар след кат няма следи от
приплъзване, не мога да разбера.
В.Л.ИНЖ.П.: – Двата автомобила са изравнили скоростите в следствие
на удара, не след удара. В следствие на удара и контакта между тях скоростите
на двете тела се изравняват.
В.Л.ПРОФ.ИНЖ.Н.: - Те стават като едно тяло, това е за части от
секундата, те стават като едно тяло, нали те се допират и стават като едно.
Удара има три фази, първа, втора, трета и в едната от фазите, те са все едно
като едно тяло, за много кратко и това е момента на изравнената скорост.
В.Л.ДОЦ.Д-Р С.: – Това е закона за запазване на импулса.
АДВ.Д.: - При изпреварването на лекия автомобил Киа на камиона
7
скоростта му е била не по-малко от 130 км/ч, а на лекия автомобил
Фолксваген-а от порядъка на 110 км/м, а камиона се е движил с постоянна
скорост 110 км/ч.
Възможно ли е при скорост от 110 км/ч, дори и 115 км/ч лекия
автомобил Фолксваген да изпревари камиона.
В.Л.ИНЖ.П.: – Лекия автомобил Фолксваген голф е изпреварил
очевидно с по-висока скорост, след което е навлязъл пред него, твърдението е,
че е продължил да се отдалечава, но доколко и как е продължило да се
отдалечава вече е друга тема. Ние не можем да кажем, че той е продължил да
се отдалечава с друга различна скорост.
Но т.к. не се е приближавал сме приели като долна възможна граница на
Фолксваген-а тези 110 км/ч, с която продължава напред, може скоростта да е
била и по-висока, но колкото по-висока е тази скорост на Фолксваген-а, да
речем 115 км/ч или дори 120 км/ч това значи, че на Киа-та и неговата скорост
пропорционално също е била още по-висока.
В.Л.Д-Р С.: – Т.е. има една колона, която се движи със скорост 110 км/ч.
АДВ.Д.: – Безспорно е установено, че камиона се е движил с постоянна
скорост от 110 км/ч, изпреварват го две коли, независимо дали са със 110 км/ч
или 115 км/ч и продължават, както се изрази експерта да се движат в колона.
Т.е. никой не увеличава, никой не намаля скоростта, така го разбирам аз.
Обективно не може да стане, защото свидетеля твърди, че ги е наблюдавал на
разстояние по-голямо от половин километър пред себе си, когато е видял
катастрофата, т.е. тези два автомобила са се отдалечили на разстояние повече
от 500 м, така, че те не могат да се движат с тази скорост, с която се е движил
камиона, ако действително тахошайбата е вярна и отчита 110 км/ч.
В този случай, поради липса на технически данни, възможно ли е
действително да обосновем извода категорично, че Киа-та се е движила със
130 км/ч, а Фолксваген-а със 110 км/ч, да или не.
В.Л.ИНЖ.П.: – Вече казахме как сме определили скоростта.
Уточнихме как сме определили скоростта и трети път да кажа, че това е
долна граница на минималните им скорости. Нагоре е възможно да бъде и по-
висока скоростта, но както казахте те са се отдалечили, ние не можем да
кажем, че след като са се отдалечили точно каква е била скоростта на двата
автомобила, но, че разликата между тези две скорости трябва да бъде не по-
малко от 20 км/ч, за да се получат деформации в следствие на контакта
помежду им.
АДВ.Д.: – Във връзка с въпрос 4.5. на лист 32 от експертизата за
действията, които е трябвало да предприеме всеки един от водачите,
предприети ли са такива действия и има ли са субективната възможност да
избегнат ПТП. Вие тука правите изчисления на спирачния път на първото
превозно средство, на второто превозно средство.
Какви действия са предприели двамата водачи за да избегнат
8
настъпилото ПТП, така както е поставен въпроса в т.4.5, започва от лист 32 и
приключва на лист 34.
В.Л.ИНЖ.П.: - В последния абзац е отговора на въпроса.
АДВ.Д.: – А как определихте тази дистанция на лек автомобил Киа пред
Фолксваген при липса на какъвто и да е бил измерен спирачен път, според
огледния протокол. Според експертизата той се е движил със 130 км/ч и
изведнъж намалява рязко на 90 км/ч, което позволя Фолксваген-а да го удари
отзад, без измерен спирачен път, от къде приехте тези данни за такова рязко
намаляване на скоростта от 130 км/ч на 90 км/ч.
В.Л.ИНЖ.П.: – В случая сме направили изчисления каква трябва да
бъде дистанцията.
АДВ.Д.: – При липса на намаляне на скоростта от 130 км/ч на 90 км/ч и
няма измерен спирачен път никъде в огледния протокол и Вие не сте го
съобразявали в експертизата, как да приемем за достоверно Вашето
твърдение, че водача на Киа-та изведнъж намалява рязко от 130 км/ч на 90
км/ч, въз основа на какви обективни данни и находки се формира този извод.
В.Л.ИНЖ.П.: – Аз не чувам конкретен въпрос, по отношение на
последния въпрос, това са изчисления за безопасна дистанция, на която трябва
да се намира предния автомобил, за да може задния, при положение, че
предния влезе в режим на аварийно спиране и той употребявайки спирачки, да
не се удари в предния автомобил и тази дистанция тя е 7.5 м. Затова там е
използвана максимална стойност на спирачно закъснение. Разбира се, че това
е хипотетично.
АДВ.Д.: – А хипотетично можем ли да приемем, че когато един водач на
лек автомобил възприеме, че е изпреварван от друг водач или да намали
скоростта или да му осигури безопасно преминаване в същата лента на
движение, това е отговор на въпроса, който Ви е зададен и на който аз не
видях конкретен отговор, предприети ли са такива действия.
Шофьора на Фолксваген-а, виждайки, че е изпреварван намалил ли е
своята скорост и осигурил ли е безпрепятствено прибиране на автомобила,
който е предприел изпреварване, хипотетично ?
В.Л.ИНЖ.П.: – Хипотетично това са правни въпроси. Какво е трябвало
да предприеме са правни въпроси.
В.Л.ПРОФ.Н.: – Отговора е, че е трябвало да има такава дистанция, ако
беше имало такава дистанция нямаше да настъпи пътното произшествие.
В.Л.ИНЖ.П.: – И при адекватни действия на двамата, ако първия
започне да спира, втория веднага да започне същото.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения за изслушване на вещите лица в размер
на:
Проф.инж.С. Г. Н. – 100 лева, както и 125 лева пътни разноски.
9
Инж.П. Д. П. – 100 лв. и 69.16 пътни разноски и
Доц. д-р С. С. С. – 100 лева и 125 лева пътни разноски. Издадени
РКО – 3 бр.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на
допълнителни следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми съдии, считам подадената въз жалба за
неоснователна.
Основното нарушение, което се сочи във въззивната жалба е допуснат
превратен анализ на събраните по делото доказателства, което е води до
неправилен извод, относно извършване на престъплението и неговото
авторство, а именно, че подсъдимия е осъществил престъплението, за което е
му е повдигнато обвинение.
Считам, че подобно нарушение съдът не е извършил, т.к. изложеното в
мотивите на съдебния акт фактическа обстановка напълно отговаря на
събраните по делото доказателства. В същата е намерен отговор и на
направените възражения от страна на подсъдимия, относно механизма на
настъпване на ПТП като заключенията по назначените АТЕ-зи категорично
опровергават обяснения от него механизъм по настъпване на ПТП.
Считам, че първоинстанционния съд е достигнал до правилен и
законосъобразен извод, относно нарушение от страна на подсъдимия на
разпоредбите на ЗДвП, които са извършени виновно и в резултат на което са
причинени съставомерните последици.
Моля да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна, обоснована в резултат на правилен и законосъобразен анализ
на събраните по делото доказателства.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам изцяло
подадената пред Вас въззивна жалба, ведно с доводите посочени в нея и
продължавам да твърдя в днешното съдебно заседание, че в конкретния
случай съдът е допуснал едно съществено нарушение, не само на
процесуалните правила, което се установи и в днешното съдебно заседание, но
и по приложение на материалния закон, а именно тогава когато съществуват
предположения, а не доказателства, съдът няма право да се произнася с
присъда виновен.
В тази връзка обръщам вниманието Ви на два момента, които не са
засегнати във въззивната жалбата и са свързани с кредитирането на
свидетелските показания от Окръжен съд - Разград на свидетеля О.А. и
кредитирането на свидетелските показания на свидетеля Л.А..
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд
10
кредитира свидетелските показания в една част, а в друга ги отхвърля.
Например, на лист 14 от мотивите, където не дава вяра на свидетелските
показания на О.А. по отношение, че пред колата на Л.А. не се е движил друг
камион, който да е причина и той за настъпването на ПТП, но в останалата
част кредитира неговите показания.
По отношение на Л.А. също не кредитира показанията, че същия се е
движил с около 60 км/ч, не повече, а се е движил с по-голяма.
Тогава когато един свидетел се дискредитира в своите показания, дори и
само за един факт, едно изречение този свидетел от тук нататък престава да
бъде такъв, неговите показания стават абсолютно невалидни за решаващия
съд. Защото тогава когато си позволи да прикрие истината в една част и да
твърди нещо друго той вече е ненадежден свидетел. А цялата обвинителна
теза се крепи единствено и само на показанията на тия двама свидетели.
Защото днес в съдебно заседание чухме също и вещите лица, които
казаха, че обективните данни и находки са изключително оскъдни, то и
огледния протокол е изключително оскъден и те не могат да направят точните
изследвания, а работят само хипотетично, с формули, които могат да изведат
един извод, който физически и математически е правилен, но той е не
съотносим към данните по делото.
Затова аз Ви моля когато вземате решение по отношение виновността на
този човек, който е изправен като подсъдим да съобразите не свидетелски
показания каквито и да са те, включително и неговите, включително и
останалите свидетели, а да се водите само от обективните данни и тогава ще
разберете, че механизма на произшествието е съвсем различен от този, който е
описан в обвинителния акт. Включително и с едни прости математически, да
кажем аритметични изчисления по отношение скоростта на О.А., който е
доказано, че се е движил със 110 км/ч, наблюдавал е произшествието от
разстояние от 500 м и което ако сметнете аритметически означава, че той 16
секунди след удара е трябвало да бъде на мястото на катастрофата. 16
секунди, това са по-малко от километър и докато предприеме спиране на този
камион, да задейства спирачките за да спре значи секундите падат под 16, той
е бил на около 10 секунди от мястото на удара. Така, че този свидетел, който
пък 7 минути след това подава сигнал до 112 и твърди, че е свидетел на
произшествието има нещо абсолютно неточно и объркано в неговите
показания, които според мен не следва да бъдат ценени по никакъв начин.
Защото ако е вярно и това, което казват експертите, че е изпреварването
на двата автомобила със скорост по-висока от 110 км/ч и те са продължили да
се отдалечават с тази скорост той е нямало да има никаква видимост. И той не
е пристигнал 16 секунди след произшествието, той е пристигнал минути след
това, което е означава, че е нямало как да ги възприема тези автомобили и да
твърди, че е видял стопове на една кола посред бял ден, в 3 часа след обед,
пушилка и т.н. Просто си е направил умозаключението като шофьор едната
кола на пътя ударена отпред, другата в канавката и сигурно е изпреварвал
11
неправилно и затова се е ударил. Единия румънец, другия молдованец и карат
като бесни, всичко това е, което се носи в България. И въз основа на тези
умозаключения на този свидетел тръгва цялата тази последваща необоснована
теза на обвинението. Не случайно експерта Г. каза, че камиона първо е бил
изпреварен от Киа Соренто и след това е бил изпреварен от Фолксваген, така,
че водещата кола в колоната е била колата на подсъдимия, защото той е бил с
по-високата скорост, а не колата на този, който го е застигнала и ударила
отзад.
Затова Ви моля действително да не съобразявате показанията на
свидетеля Л.А., т.к. те са не само, че са извън всякаква логика и са
противоречиви, те просто изключая твърдението, че е карал с 90 км/ч са
неприемливи от техническа гледна точка един водач на автомобил да не
забележи, че е изпреварван от друга кола. Той искрено го сподели пред съда,
изведнъж видях колата пред себе си, не можах да реагирам, ударих спирачки и
го ударих. Как може да не забележи, че е изпреварван. Или е бил задрямал,
или е бил разсеян и си е търсил запалката някъде по пода на колата, но просто
си е отклонил вниманието за един момент, от което е последвал удара. Защото
безспорно е установено и от вещите лица и от огледния протокол, че преди да
настъпи ПТП, на 300 м от това място е следвал лек завой. Напълно нормално е
подсъдимия, виждайки, че наближава завой не да бие спирачки, а да е отнел
газта от автомобила и да намали своята скорост, т.к. не знае какви изненади го
чакат в завоя. Но колата зад него, управлявана от Л.А. изобщо не е обърнал
внимание, че скоростта на Киа-та пада пред него и си го е изтресъл отзад както
си знае.
Аз Ви моля да съобразявате действително непротиворечивите данни по
делото, не измислените свидетелски показания, не нагласени, така, че да
пасват на тезата на обвинението, защото трябва да има някой виновен.
И в тази връзка аз задавам въпрос защо прокуратурата след като стана
безспорно ясно, включително и от съдебния акт, който обжалваме в момента,
че водача на автомобил Фолксваген-а Л.А. е допринесъл за тази катастрофа,
т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат, той не носи никаква
отговорност за смъртта на това дете и изобщо за това разбито завинаги
семейство.
А би трябвало той да отговаря наравно с този нещастен човек, който е
изправен пред Вас и който 8 години се опитва да докаже, че не е виновен,
демонстрира едно перфектно процесуално поведение, със съдействие, с
всичко, защото той иска истината, истината за детето му и за другото дете,
което остана живо, но все пак е с тежки повреди.
Истината е заради това, че не той е спал, а някой друг е спал зад него
когато е настъпила катастрофата.
Поради тази причина аз ви моля да ревизирате изцяло
първоинстанционния съдебен акт и ако счетете, че е правилно, че тука сме
работили по-точно, обвинението и съда изцяло на предположения и това го
12
чухме и днес от експертите хипотетично е така, хипотетично е така. Но ние не
щем хипотетично, искаме доказателства.
Иначе приложението на закона си е категорично, разпоредбата на чл.303
НК е категорична в това отношение.
В този смисъл Ви моля да вземете своето решение, защото този човек
така или иначе вече е с доживотна присъда, тя не подлежи на обжалване, за
съжаление, произнесен е от смъртта. Той иска истината и аз смятам, че е
редно да я чуе след 8 години истината.
А ако обвинението реши, че са налице данни, може да повдигне, не е
изтекла давността, истинския причинител на ПТП, който не е в тази зала.
В този смисъл Ви моля да постановите своето решение и да отмените
изцяло първоначалната присъда.
ЖАЛБ.-ПОДС.П.: - Госпожо председател, ще бъда кратък в
декларацията, която искам да направя.
Искам да отбележа факта, че на 11.09.2016 година управлявах
автомобила Киа, регистрирана в Румъния, от Несебър към Букурещ,
видимостта беше много добра, трафика не беше интензивен, понеже беше
неделя.
Не съм задминавал лек автомобил Фолксваген, нито пък си спомням да
съм видял някъде този автомобил по пътя. Управлявах според правилата с 90
км/ч, гледах само напред, не съм поглеждал в огледалото за задно виждане
нито надясно, нито наляво, защото нямах намерението да правя никаква
маневра.
Колата ми беше ударена отзад, нямах намерение да бия спирачките
рязко след този удар, колата си загуби направлението на движение и се
събудих в канавката.
Това е всичко, което желаех да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.П.: – Желая съдът да узнае истината, а също така съдът
да вземе предвид и моята декларация и всичко, което представи госпожа Д..
Съдът да отбележи, че наказателното производство досега е
изключително неправилно и всички вярват на свидетеля О. И. Ахмед при
положение, че моята кола беше ударена, не аз съм предизвикал това
произшествие.
Това е всичко.
Благодаря Ви !
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
13
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ОПРЕДЕЛЯ се възнаграждение на преводача в размер на 168 лева.
издаден РКО
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 12:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14