Р Е
Ш Е Н
И Е № 534
гр.Сливен, 16.06.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 4556 по описа за
Предмет на разглеждане са предявени
положителни установителни искове при условията на
обективно кумулативно съединяване за установяване съществуване вземания
/главница и обезщетение за забавено изпълнение/ с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото търговско дружество твърди, че при него имало открита
партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ
се в с. Б., общ. Т., обл. С.. Този имот бил свързан
към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на партидата била ответницата Н.М.Д..
Доставената и консумирана вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съобразно ОУ на ВиК
оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за целия исков период
количеството доставена вода на ответницата било начислявано служебно по реда на
чл. 23, ал. 5, т. 1 от ОУ на „ВиК - Сливен” ООД, тъй
като индивидуалния водомер бил повреден. Тъй като ответницата не заплатила
стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото
дружество подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
било образувано ЧГД № 3768/2016 г. на СлРС. В това
производство била издадена заповед за изпълнение за исковите суми.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 218.70 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода на обект, находящ са в с. .,
общ. Т. за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 60.95 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена до 06.07.2016 г. и
разноски в заповедното производство в размер на 26 лв. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски за исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответницата се явява лично. Оспорва
начисленото количество питейна вода и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен”
ООД, гр.Сливен депозирало на 01.09.2016 г. до Сливенски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответницата Н.М.Д. за
дължими суми за доставена питейна вода за обект – недвижим имот, находящ се с. Б., общ. Т., обл. С.
за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2013
г.
Въз основа на
заявлението било образувано ч.гр.д. 3768/2016 г. по описа на СлРС,
по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2506/2016 г.
против длъжника - настоящата ответница за следните суми: главница в размер на 218.70
лв., представляваща незаплатена главница за доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013 г., за обект в с. Б., общ. Т.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 60.95 лева, изтекла до 06.07.2016 г., както и разноски по делото в
размер на 26,00 лева. В законоустановения двуседмичен
срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът, настоящ ответницата
подала възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването, заявителя “Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен
иск – на 26.10.2016 г.
Не е спорно между
страните, че в ответното дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Т., обл.
С. на името на ответницата.
За исковия
период ищцовото
дружество начислявало служебно суми за
доставка на вода в обекта – по 10 куб. на месец, както и за ВиК услуги –
отвеждане и пречистване на отпадни води, за което били издадени фактури – 61
бр.
Изложената по-горе фактическа обстановка
е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са
неоснователни, поради недоказаност.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този
иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че
в недвижимия имот на ответницата в с.
Близнец, общ. Твърдица, обл. Сливен през процесния период от време са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Съобразно постановката на т.11а от ТР
№4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК ВКС РБ възражението по чл.414, ал.1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК и съдът
следва в производството по чл.422 ГПК да съобрази направените с него оспорвания
на вземането. В случая с възражението си длъжникът, настоящ ответник направил
оспорване на основанието, от което произтича вземането на кредитора - ищец,
посочвайки, че в имота от няколко години нямало водозахранване.
Именно във връзка с това, както и с твърдението на ищеца в исковата молба за
служебно начисляван разход за доставка на вода през исковия период, поради
повреда в индивидуалния водомер на абоната съдът разпределил доказателствената
тежест между страните.
Ищцовото дружество, въпреки изричните указания на съда,
инкорпорирани в определението, постановено на основание чл.140 ГПК не установи
в процеса основанието на предявените претенции, а именно съществуване на
вземането, следствие на служебно начисляван разход за вода.
Ищецът не установи, че е спазил
задълженията си, произтичащи от чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи – т.е. да е констатирал повреда в индивидуалния водомер
на ответника-абонат и е направил предписание за отстраняване на тази повреда,
както и срока за това. Напротив от представените фактури се установява, че за
целия исков период / в продължение на около пет години/ на ответницата е
начисляван разход при повреден водомер и то по 10 куб.м. вода месечно, т.е. при
двама обитатели в имота / арг. от чл.24, ал.2, вр.чл.23, ал.5 ОУ на ВиК
–Сливен/, като последното обстоятелство също не бе установено в процеса.
Приетите по делото фактури
представляват частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална
доказателствена сила, т.е. удостоверяват изявлението на своя автор - издател,
но не обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме за установено
удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася
удостоверителното изявление – в случая служебно начислен разход при повреда в
индивидуален водомер.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите
твърдения. Ищцовото дружество не установи по
безспорен начин основанието на своите искове, а именно доставени ВиК услуги в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление и съответно размера им.
С оглед изложените аргументи исковете
биват отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на процеса ищцовото дружество следва да поеме отговорността за
разноски спрямо ответника, но тъй като такива не са претендирани
от последния, съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. ”Шести септември” № 27 против Н.М.Д., с ЕГН ********** ***, искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Н.М.Д.,
с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ”Шести
септември” № 27, сумата от 218.70 лв. /двеста
и осемнадесет лева и седемдесет ст./, представляваща незаплатена главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013
г., за обект в с. Б., общ. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 60.95 лева /шестдесет лева
и деветдесет и пет стотинка/, изтекла до 06.07.2016 г., сумата от 26,00 лева /двадесет и шест лева/,
представляваща разноски по делото направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 3768/2016 г. на СлРС, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2506/02.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 3768/2016 г. на
СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: