№ 15
гр. С., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20225400900009 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на “С.П.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 7, ет. 2, офис 11, с ЕИК ****, представлявана от управителя Г.А.К.,
депозирана чрез адв. С. Н. срещу Отказ № 20220120144557-2/26.01.2022 г. на
длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по вписванията към
Министерството на правосъдието.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ,
като счита, че отправянето на писмено предупреждение за изключване на съдружник
по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не е от изключителната компетентност на общото събрание на
съдружниците, тъй като такова правомощие не е предвидено нито в чл. 126, ал. 3 от
ТЗ, нито в чл. 137 от ТД, нито в дружествения договор. Посочено е, че от
изключителната компетентност на общото събрание е единствено вземането на
решение за изключване на съдружника. Направен е извод, че липсва императивна
законова разпоредба, задължаваща общото събрание да отправи предупреждението за
изключване на съдружник или да вземе решение за това. Изложени са аргументи, че в
съдебната практика е прието, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ може да
бъде отправено от всеки съдружник, а също така и от управителя, тъй като не следва
задължително да бъде направено по решение на общото събрание. На следващо място
е посочено, че тълкуването в обратен смисъл би могло да застраши интересите на
1
дружеството и не отговаря на целта на закона, както и на основните принципи на
дружественото право. Релевирана е претенция за отмяна на отказа и за даване на
задължителни указания за извършване на поисканото вписване по партидата на
дружеството.
Агенцията по вписванията, представлявана от директора Д.М., е депозирала чрез
юрисконсулт И. К. отговор на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на същата. Наведени са доводи, че вземането на решение за отправяне
на писмено предупреждение за изключване на съдружник е от компетентността на
общото събрание. Посочено е, че с предупреждението се цели съдружникът да бъде
уведомен за констатираните нарушения, извършени от него, като му бъде предоставена
възможност да изложи защитата си пред общото събрание, което е единственият
компетентен орган да вземе решение за това. Направено е искане за потвърждаване на
атакувания отказ и за присъждане на юрисконултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е подадена в срок, при
наличие на правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, обсъди
доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
Отказът е постановен по Заявление вх. № 20220120144557/20.01.2022 г. на
Агенция по вписванията, подадено от Г.А.К. в качеството си на управител на “С.П.”
ООД, гр. С., чрез адв. С. Н. за вписване на промени по партидата на дружеството –
изключване на съдружника О.Б.С.. С обжалвания пред настоящата съдебна инстанция
акт длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише исканите промени, тъй
като не са били изпълнени в законоустановения срок дадените по заявлението указания
за установяване на проведено общо събрание преди отправянето на предупреждението
за изключване на съдружника.
В указанията на длъжностното лице по регистрацията е посочено, че вземането
на решение за констатиране на нарушенията на съдружника и отправянето на писмено
предупреждение за изключването му е от компетентността на общото събрание на
дружеството. Длъжностното лице е установило, че към заявлението не са представени
доказателства за проведено общо събрание, на което да е взето решение за
констатиране на неправомерното поведение на съдружника и за отправяне на
предупреждение до същия за изключване с предоставяне на подходящ срок за
привеждане на поведението му в съответствие с интересите на дружеството и
изискванията на закона. В дадените указания са изложени съображения, че формално
отправеното предупреждение не е такова по смисъла на закона, тъй като липсват
2
доказателства за редовното му връчване – не само, че съдружникът Олег Самай не е
получил лично предупреждението, но дори доставката му чрез куриер не е извършена.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи, които обуславят неоснователността на депозираната жалба:
В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхватът на проверката,
която следва да извърши длъжностното лице по регистрация, а именно: да провери
дали е подадено заявление, подлежи ли на вписване заявеното обстоятелство, дали
заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона
документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелства се установява
от представените документи, приложена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТР, дали
документите с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от
ЗННД и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в
Информационната система, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице
няма права върху фирмата. Регистърното производство е формално и изисква да са
налице всички основания, както и да бъдат представени всички посочени в закона
документи. Липсата на някои от тях обуславя невъзможност на органа да прецени
обстоятелствата, касаещи вписването.
Предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не следва да бъде направено
задължително по решение на общото събрание на дружеството, то може да бъде
отправено както от всеки съдружник, така и от управителя. В този смисъл е практиката
на ВКС – Решение № 56/08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г., II т. о., ТК и др., поради
което настоящата съдебна инстанция не споделя изложения в оспорения отказ
аргумент, че вземането на решение за отправяне на писмено предупреждение е от
компетентността на общото събрание. Следователно отправеното от стана на Г.А.К.
/която е съдружник и управител на “С.П.” ООД, гр. С./ предупреждение до О.Б.С. само
по себе си не обуславя незаконосъобразност на поисканото вписване на промените по
партидата на дружеството – заявител.
Вземането на решение за изключване на съдружник е в компетентността на
общото събрание на дружеството, което следва да бъде редовно проведено,
респективно съдружниците да бъдат редовно уведомени. В приложения по делото
Протокол за проведено общо събрание на съдружниците на “С.П.” ООД от 19.01.2022
г. е отбелязано, че са взети решения по обявения дневен ред, вкл. и за изключване на
съдружника О.Б.С. от дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, поради
изрично посочените в протокола действия, извършени против интересите на
дружеството.
Настоящият съдебен състав констатира, че в случая в протокола не е
обективирано гласуване от страна на участвалия съдружник, поради което няма как да
3
бъде обоснован извода за взети на общото събрание решения. Представеният протокол
свидетелства за извършените действия, като никъде не е отбелязано, че същият
представлява извлечение.
На следващо място от вписването в протокола на решенията, които са взети от
общото събрание, не може да се предполагат сами по себе си наличието и начина на
гласуване на присъствалия съдружник. Затова и длъжностното лице по регистрацията,
и съдът не могат да проверят законосъобразността на решението за изключване на
съдружника. От друга страна липсата на гласуване обуславя липсата на взето решение.
Ето защо, обективираните в Протокола за проведено общо събрание на
19.01.2022 г. на съдружниците на “С.П.” ООД, гр. С. решения от формална страна не
съответстват на изискванията на закона и се явяват незаконосъобразни, респективно не
са произвели своето правно действие, което от своя страна обуславя отказ за вписване
по партидата на дружеството на претендираната промяна.
Предвид горното, оспореният пред настоящата инстанция отказ на
длъжностното лице по регистрацията се явява правилен и законосъобразен, макар и
поради други съображения, поради което депозираната срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
На основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 78 от ГПК и с оглед
изхода на делото, както и предвид направеното искане за заплащане на разноски,
“С.П.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 7, ет. 2, офис 11, с
ЕИК ****, представлявана от управителя Г.А.К. следва да заплати на Агенцията по
вписванията, представлявана от директора Д.М. направените от нея разноски в размер
на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 150 лв. /сто и петдесет лева/ до претендираните 300
лв. /триста лева/ следва да бъде оставено без уважение, тъй като в този размер
възнаграждението се явява прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна
сложност в настоящия случай.
Водим от горното, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “С.П.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 7, ет. 2, офис 11, с ЕИК ****, представлявана от
управителя Г.А.К., депозирана чрез адв. С. Н. срещу Отказ № 20220120144557-
2/26.01.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по вписванията
към Министерството на правосъдието по Заявление вх. № 20220120144557/20.01.2022
г. за изключване на съдружника О.Б.С. по партидата на дружеството.
4
ОСЪЖДА С.П.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №
7, ет. 2, офис 11, с ЕИК ****, представлявана от управителя Г.А.К. да заплати на
Агенцията по вписванията, представлявана от директора Д.М. направените от нея
разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенцията по вписванията за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
присъдените 150 лв. /сто и петдесет лева/ до претендираните 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
5