Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1447 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Т.Е. чрез адвокат Л.П. ***, срещу Наказателно постановление №
15-0819-002939/16.09.2015 г. на Д.Г.Г. - началник на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна. Със същото на жалбоподателя
за нарушаване разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.1, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 80 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание въззивникът не се
явява. Депозира писмена молба, в която изразява становище, че давността за административнонаказателно преследване е изтекла на
16.05.2015 г.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 16.05.2015 г. св. И.Х.Т. (служител в Общинска полиция) заедно с Ж.Н.С.
(служител в Общинска полиция) изпълнявали служебните си задължения на бул.
„Осми приморски полк“ в гр. Варна, където на червен светофар бил спрял
мотоциклет Ямаха с рама JY4AMO7W050001856. Св. Т. и
св. С. поискали документите на водача и забелязали, че на мотоциклета няма
поставени регистрационни табели. Извършили проверка в дежурната част на
Общинска полиция, от която установили, че моторното превозно средство не е
регистрирано.
На място пристигнал младши автоконтрольор Р.Г.К. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, който съставил Акт за
установяване на административно нарушение серия Г, бл.№ 025992 на въззивника за това, че същата дата около 19.40 часа в
гр.Варна по бул.Осми приморски полк до кръстовището с бул.Чаталджа
в посока бул.Васил Левски управлява мотоциклет Ямаха
с рама JY4AMO7W050001856, като ППС не е регистрирано по съответния ред. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Копие от акта било връчено на въззивника, който
не направил възражения по констатациите в него.
На 16.09.2015 г. Д.Г.Г- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Варна, възприемайки фактическите констатации на актосъставителя,
издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните гласни доказателствени средства:
показанията на св. Р.Г.К., св. И.Х.Т., св. Ж.Н.С.; заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, писмени доказателства и доказателствено средство: справка за нарушител/водач, 2
броя заповеди на министъра на вътрешните работи и АУАН.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Р.Г.К., св. И.Х.Т., св. Ж.Н.С. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват едни на други и на останалите събрани
по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице В.В.
по изготвената почеркова експертиза като пълно, ясно
и обосновано.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. Р.Г.К., св. И.Х.Т., св. Ж.Н.С. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, последният също служи
като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, поради което основа на тях, експертното
заключение и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени
съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл. 82 от ЗАНН). В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина
се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Съдът намира, че по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок от четири години и половина от датата на нарушението. Т.е. в
конкретния случай срокът за административнонаказателно
преследване е изтекъл на 16.11.2019 г.
Следователно предвид изразеното от въззивника
искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения
за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН вр.
чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без
да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. №
363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017
г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0819-002939/16.09.2015 г. на Д.Г.Г. -
началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на А.Т.Е.
за нарушаване разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.1, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 80 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: