РЕШЕНИЕ № 34
гр. В**, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на 16 март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: АН** П*
Членове: 1. СВ**А С**
2. В** М**
с участието на секретаря
и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** частно гражданско дело № 52 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.463 от ГПК във вр. с чл.274-278 ГПК.
Образувано е по жалба от „Г** И**“ ЕООД
гр.П**, ЕИК ****3, със седалище и адрес на управление Област П**, Община П** чрез пълномощника си адвокат Г** С** против
действията на частен съдебен изпълнител В*Т*, per. № 724, а именно Разпределение,
извършено на 15.12.2020 г.
по изп.д. №20187240400289. Поддържа се в
жалбата, че „Г** И**“ ЕООД е присъединен взискател, наред с други кредитори с
вземане в размер на 3 317 386 лева, като освен присъединен взискател
е и обезпечен кредитор на длъжника за
сумата от 566 269,20 лева, по силата на договор за особен залог на
търговско предприятие от 17.10.2016 г. вписан в ЦРОЗ под № 2016110100370 и в
Търговския регистър под № 20161028093708 с вписано към него пристъпване към
изпълнение В ТР. Излага се, че на 15.12.2020 г. по делото е извършено
разпределение , което е изпратено и
получено от „Г* И*“ ЕООД на същата дата. С обжалваното Разпределение ЧСИ Томова
е приела , че „Г* И**“ ЕООД не е обезпечен кредитор и
не се ползва от привилегията по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД и е разпределила сумата
от 391 235 лева на взискатели с ред на удовлетворяване след този по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД, а именно чл.136,ал.1,т.5 и т.6 ЗЗД поради което е
неправилно. Иска се да бъде
отменено и върнато на ЧСИ Т** за извършване на ново разпределение, като й се
дадат указания.
Основният взискател по делото К.Н.В. е подал
възражение против жалбата, в която излага, че разпределението е правилно и
законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци.
Ответната по жалбата страна – длъжник не
оспорва жалбата. Поддържа, че разпределението е неправилно.
В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ Т* излага
подробни аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното
разпределение. Твърди, че
е несъстоятелно възражението, че сумите разпределени на основание чл.136,т.5 ЗЗД не са за вземания по трудови правоотношения. Ясно в изпълнителните листове
и Решенията въз основа, на които са издадени, е посочено че присъдените
вземания са въз основа на трудово правоотношение, което съответните взискатели
са имали с длъжника по делото В** АД и въз основа на тях са им признати и
присъдени съответните вземания, било за дължимо трудово възнаграждение или за
професионално заболяване.
С решение № 79 от
28.03.2021 г. , постановено по в.гр.д. № 52 /21 ВОС е потвърдил обжалваните
действия на ЧСИ Т*, изразяващи се в извършено на 15.12.2020 г. разпределение по
изп.д. №20187240400289.
С решение № 988 от
31.08.2021 г. САС по частно гр.д. № 1744по описа за 2021 г. е обезсилил
решението на ВОС и е върнал делото за отстраняване на нередовности по жалбата,
въз основа, на която е образувано производството по делото и произнасяне по
същата жалба.
Съдът,
след изпълнение на
указанията , дадени с посоченото решение на САС като разгледа
жалбата, изложените твърдения и възражения и приложеното изпълнително дело,
намери за установено следното:
Жалбата е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, и поради това е процесуално
допустима. Неоснователно
е възражението на подателя на жалбата, че изготвеното разпределение не е
предявено на всички страни в изпълнителното производство. Видно от приложения
препис на цялото изпълнително дело от стр.626 до стр.697 са приложени
призовките за предявяване на разпределението като за
предявяването са уведомени всички присъединени взискатели, както присъединените
по право - НАП и Община В** - МДТ, така и присъединените на основание чл 456 и
следващите от ГПК , както и тези с вписани възбрани, преди възбраната по
настоящето дело .
Жалбоподателят в настоящото производство,
който е взискател и обезпечен кредитор, е уведомен за изготвеното
разпределение видно от стр.662 и 663 на 07.12.2020 г. Страните са призовани за предявяване на резпределението
на 16.12. 2020 г., на което е присъствал представител на взискател –адв.Ан.М**.
Жалбата срещу
разпределението е постъпила на 18.12.2020 г. , т.е. в тридневния срок по чл.462 ГПК , поради което е допустима. Други жалби от други участници в производството
не са постъпили.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 20187240400289 по
описа на Частния съдебен изпълнител В** Т** с per. № 724 е образувано по искане на К.Н.В. в
качеството му на кредитор против „В**“АД въз основа на изпълнителния лист от 16.05.2018г.,
издаден по гр.д. № 305/ 2018 г.
по описа на ВРС, за принудително събиране на присъдените му парични вземания:
сумата 4132,75 лв. Главница.
По
изпълнителното дело „Г* И*“ ЕООД има качеството на присъединен взискател.
За удовлетворяване вземанията на кредитора, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим
имот, а именно :
Поземлен имот с идентификатор 10971.510.138 по
кадастралнат**“ ЕООД е обявен за купувач. Описът на имота е извършен на 07.08.2020 г. Началната цена е определена
на основание чл.485 ГПК и е в размер на
566 400,00 лева. Публичната продан е насрочена от 05.10.2020 г. до
05.11.2020 г. Продажбата се е състояла. С протокол от 06.11.2020 г. е обявен
присъединеният взискател и жалбоподател по настоащото дело Г** И**“ ЕООД за
сумата от 567 230 лева.
На 15.12.2020 год. ЧСИ В** Т** е извършила разпределение на предложената от взискателя - купувач
сума от 567 230 лв.
Предпоставките
на чл. 460 ГПК за извършване на разпределение са налице,
когато по изпълнителното дело има повече от един взискател и постъпилата при
изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички
взискатели. С разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението
се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му –
на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере
от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Съдебният изпълнител следва да извърши
разпределението като подрежда кредиторите - участници в разпределението по реда
на привилегиите и оставя на последно място хирографарните кредитори. От
постъпилата сума, подлежаща на разпределение, се удовлетворява притезанието,
което е първо по реда на привилегиите, като с останалата сума се удовлетворява
следващото притезание по реда на привилегиите и т.н. до изчерпване на всички
привилигировани притезания, ако това е възможно съобразно размера на постъпилата
сума. Актът на съдебният
изпълнител по чл.460 от ГПК следва да съдържа данни кои притезания /изпълняеми
права/ подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяване,
включително и предпочтителното такова, по чл.136 ЗЗД, както и какви парични
суми се полагат за пълното или частично изплащане по дълга към всеки един от
взискателите, като се приспаднат сумите, покриващи вземанията по
предпочтителното удовлетворяване. Атакуваният акт-
разпределение от 15.12.2020 г., с които ЧСИ Т** е постановила разпределението,
изцяло съдържа тези изискуеми реквизити.
Основното поддържано в жалбата възражение
на жалбоподателя „Голдън Инвестмънт“ е за
неправилно приложение на чл.136 от ЗЗД по отношение на направените разноски от
първоначалния взискател.
Правото
на предпочтително удоволетворение е предмет на регламентация от разпоредбите на
чл.136 и чл.137 от ЗЗД. В
чл.453,т.1 от ГПК изрично е записано, че на взискателя и на присъединените
кредитори не могат да се противопоставят прехвърляне и учредяване на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната.
От
данните по делото се установява, че въпросния залог се отнася до цялото
търговско предприятие на „В**”АД, в което предприятие са включени и много
недвижими имоти и касае и вещни права. В чл. 2 аб. 2 от Договора за особен
залог на търговско предприятие е записано, че заложеното Предприятие по ал. 1
включва права, задължения и фактически отношения, съгласно опис- Приложение № 1
към този договор и неразделна част от него. Тези вещни права не са били вписани
в Имотния регистър от жалбоподателя, в това число и имота, обект на публичната
продан. Вещните права на собственост на „Видахим” АД са придобити на основание
Договора за приватизиране и продажба от 17.07. 2002г, намиращ в изп.дело. В
чл.2.5 на цитирания Договор е записано, че се прехвърлят и недвижими имоти.
Конкретния имот, изнесен на публична продан е записан в Акта за държавна
собственост № 147 от 17.12.1997г, намиращ се по изп.дело. В Приложение № 4 на
приватизационния договор е представен и Инвентаризационен опис на движимо и
недвижимо имущество, притежавано от „В**”АД към 06.02.2002г. След като
жалбоподателят е сключил договор за залог за цялото търговско предприятие „В**“АД
, то в него се включват и всички недвижими имоти .
Т.е. налице е образувано индивидуално принудително
изпълнение по реда на ГПК. Взискателят е вписал възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника на 28.05.2018г. , както и вписани преди това възбрани в полза на Община Видин-01.08.2016 г. и в
полза на „Е**“ от 17.08.2016 г.-присъединени взискатели по право. По изпълнителното дело е
извършено присъединяване на взискатели с вземания от
трудово възнаграждение на
основание чл.459, ал. 2 ГПК.
Приложени са и договори за особени залози на търго**“ ЕООД, сключен на 17.10.2016
г. Договорът за
залог е вписан в търговския регистър
на 17.12.2020г. и 29.11.2017г., и в Централния регистър на особените залози.
Липсва вписване на договорите за залог в службата по вписванията. Взискателите са пристъпили към изпълнение върху недвижимия
имот включен в търговското предприятие по договора за особен залог. След извършената публична
продажба е изготвено разпределение на основание
чл.136,ал.1,т.5 ЗЗД за вземания по трудови правоотношения, в което заложният кредитор не е удовлетворен с привилегия
по реда на чл. 136, ал. 3 ЗЗД.
Основният въпрос, който се поставя при
възникналия спор относно изготвеното от съдебния изпълнител разпределение, е
правилно ли не е зачетен особения залог на жалбоподателя „Г** и**“, присъединен
взискател и обезпечен кредитор.
Уреденият в Закона за особените залози залог на
търговското предприятие инкорпорира в себе си и залог върху отделен елемент от
него /вземания, безналични ценни книжа, дружествени дялове, движими вещи и
обекти на интелектуалната собственост/. Тъй като разпоредбата на чл. 46 ЗОЗ урежда
възможност за удовлетворяване от отделни елементи на търговското предприятие,
се е създала необходимост от уреждане на предпоставките, при които особеният
залог на търговско предприятие да възникне и върху отделните му елементи, в
случай на отделни сделки с тях. Тъй като залогът на търговско предприятие е вид
залог на съвкупност, то приложение намира разпоредбата на чл. 20 ЗОЗ. Според
нея, залогът върху съвкупност тежи върху отделните и елементи до момента на
тяхното отделяне. От своя страна разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ предвижда,
че заложното право е противопоставимо на трети лица, придобиващи права върху отделни
активи на заложеното предприятие, когато
е вписано и в съответния регистър, а ако в договора за залог са посочени
отделните активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието.
Според посочената разпоредба, заложното право е противопоставимо на трети лица
придобиващо права върху отделните елементи от предприятието от вписването му в
съответния регистър. Има се предвид, че за имущество, за което се води публичен
регистър, в който се вписват разпореждания с имуществото, е необходимо да се
извърши вписване и на залога. Тъй като в случая изпълнението е насочено върху
недвижим имот, то особеният залог следва да се впише в служба по вписванията
– чл. 22а ПВ,
за да се противопостави на трети лица придобиващи права върху него. Ефектът на
вписването е различен в зависимост от това дали отделните елементи са описани в
договора за залог, или не. В първият случай, вписването на залога в службата по
вписванията ще създаде противопоставимост на заложното право, както спрямо
всички доброволни и принудителни обезпечения /ипотеки, особени залози,
възбрани/, които се учредяват в полза на други кредитори върху недвижимия имот,
така и спрямо придобитите от трето лице вещни права след извършена
разпоредителна сделка с имота /право на собственост, право на строеж, право на
надстрояване и пристрояване, право на ползване, сервитути/. При другата
хипотеза, когато отделните елементи не са описани в договора за залог,
противопоставимостта възниква само спрямо обезпеченията върху имота /ипотеки,
особени залози, възбрани/. В този кръг следва да се включват и всички други
актове, които подлежат на вписване в службата по вписванията, и от които се
черпят права върху недвижим имот /например вписани искови молби и последащи
съдебни решения и др/.
Оттук следва, че възникването
и противопоставимостта на заложното право върху отделен елемент от заложеното
търговско предприятие спрямо трети лица, настъпва с вписването на залога в
съответния публичен регистър, където се вписват разпорежданията с отделния
елемент (ЦРОЗ, Централен депозитар, ТР, Регистър към патентното ведомство,
Регистър на държавните ценни книжа към БНБ, Имотен регистър към Служба по
вписванията). В този смисъл, ако отделният елемент е движима вещ или
вземане, залогът на търговско предприятие подлежи на вписване освен в
търговския регистър и в ЦРОЗ, ако е обект на интелектуалната собственост,
вписването се извършва в Патентното ведомство, ако е безналична ценна книга, в
Централен депозитар или регистъра за държавни ценни книжа към БНБ, а ако
е недвижим имот, в службата по вписванията.
Както е посочено по-горе,
особените залози на търговско предприятие не са вписани в имотния регистър към
службата по вписванията. Следователно няма как те да са противопоставими на
трети лица, които придобиват права върху недвижим имот елемент от предприятието
/други кредитори учредяващи обезпечения, както и трети лица придобиващи вещни
права/. Поради това, заложният кредитор не може да се удовлетвори преди
хирографарния взискател с привилегията на заложен кредитор.
Възбраната
е принудителна обезпечителна мярка, чрез която се забранява разпореждането с
недвижим имот, за да се съхрани той в патримониума на длъжника, и съответно да
послужи за удовлетворяване на кредитора чрез извършване на публичната му
продан. Въпреки това, ако възбраната е вписана в службата по вписванията преди
особения залог, тя ще осигури на кредитора удовлетворяване в един ред със
заложния кредитор, тъй като вписаният след възбраната особен залог губи
специалната привилегия спрямо този кредитор – аргумент от чл.
452, ал. 2 ГПК. В този смисъл заложният кредитор и кредиторът с
възбрана ще се удовлетворят по съразмерност. В настоящият случай сме изправени
именно пред такава хипотеза, тъй като особеният залог не е вписан в службата по
вписванията. Само ако особеният залог е вписан преди възбраната в
службата по вписванията, както не е в случая, заложният кредитор запазва
привилегията си по чл. 136, ал. 3 ЗЗД и
ще бъде удовлетворен първи, преди кредитора с възбрана.
Следва да се отбележи още , че в практиката
на ВКС отдавна е прието, че при конкуренция на вписванията приоритет има
по-рано вписаният акт.
В случая заложно право върху недвижимия имот като отделен
елемент от заложеното търговско предприятие въобще не е възникнало нито между
страните, нито за третите лица, тъй като не е налице индивидуализация на
недвижимия имот като отделен елемент от предприятието в договорите за залог, не
е извършено вписване на пристъпване към изпълнение спрямо него като отделен
елемент, а отделно и не са вписани залозите в службата по вписванията.
Липсата на надлежно вписване на договора за
залог в Службата по вписванията лишава жалбоподателя /присъединен взискател и
обезпечен кредитор в производството/от претендираните от него права по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че ЧСИ В.Т** неправилно е приложила чл. 136,ал.1,т.5 от ЗЗД . От данните по
делото е видно, че ЧСИ се е съобразила с това, че тези вземания на обща
стойност от 215 946,66лв са вземания на работници и служители, произтичащи от
съществуващите между тях и „Видахим”АД трудови правоотношения. Взискателите,
които имат правото общо да получат сумата от 215,946,66 лв. от „В**” АД са
бивши работници на това предприятие, на които съдът е присъдил съответни обезщетения
за претърпените от тях вреди от бившия им работодател. Неоснователно
жалбоподателят твърди, че след като към момента на възникванията на вземанията
на въпросните взискатели, те не са били работници на „В**„ АД, то тези техни
вземания не били произтичали от трудово правоотношение.
По изложените съображения ВОС, намира, че обжалваното
разпределение от 15.12.2020 г. по изпълнително дело № 20187240400289 по описа на Частния
съдебен изпълнител В** Т** с per. № 724, с район на действие - района на Видинския
окръжен съд, е съобразено с изискванията на закона и не са налице основания
за неговата отмяна.
Предвид горното съдът намира, че изготвеното разпределение е
законосъобразно и обжалваните действия на ЧСИ В.Т** следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ В.Т**, изразяващи се
в извършено разпределение
от 15.12.2020
г. по изпълнително дело № 20187240400289 по описа
на Частния съдебен изпълнител Виолета Томова с per. № 724, с район на действие
- района на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: