РЕШЕНИЕ
№ 20248
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110107986 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу С. Г. Г., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване
за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
12.02.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6042/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********, аб. №
******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. У., оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
1
Намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува Общите условия в
един централен и един местен всекидневник, което също водело до извод за липса на
възникнало правоотношение между страните. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
2
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за служебно известен фактът на
публикуване на общите условия на ищеца, приложими към договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в два ежедневника, а именно в печатните издания
„Монитор“ и „19 минути“, доколкото в откритото съдебно заседание, проведено на
03.07.2025 г. по гр.д. № 17066/2025 г. на СРС, 41 състав, процесуален представител на
ищеца е представил оригинални броеве на посочените вестници, в които са
публикувани общите условия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ********, дело № ******** г., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №********, дело № ******** г., заявление декларация от 17.09.2009
г., разрешение за ползване № ДК-******** г., на началника на СРДНСК, удостоверения
за наследници на А. Г.а Г.а, починала на ******** и Г. С. Г., починал на ******** г.),
които анализирани в съвкупност водят до извода, че по силата на наследственото
првоприемство ответникът е наследил правото на собственост върху процесния имот
след смъртта на своя баща Г. С. Г., след което е продал същия на 29.12.2021 г. Ето защо
и в качеството си на наследник на Г.С. Г., както и на собственик на имота след
30.03.2021 г., ответникът се явява задължен за цената на потребената до посочената
дата в имота топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през периода 01.05.2020 г. – 29.12.2021 г. в имота
топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на
етажните собственици, на което е участвал и бащата на ответника, е взето решение да
бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Б.“ ООД (понастоящем
„Д.“ ООД).
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. дължимата за имота сума е в размер на 391,91
лева, от които са били заплатени задължения в размер на 95,67 лева (всички суми по
прогнозно издадените фактури), т.е. непогасеният остатък в размер на 296,24 лева, а за
3
периода 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. дължимата сума за ТЕ е в размер на 249,64 лева.
Ищецът претендира по-ниска стойност, а именно сумата 464,97 лева, с оглед което и
претенцията му е доказана както по основание, така и по размер.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители В гр. С. от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
01.02.2024 г., от когато и искът се счита предявен. Следва да се посочи обаче, че по
делото е налице признание на ищеца, че сумите по издадените в периода 01.5.2020 г. –
30.04.2021 г. месечни фактури са били заплатени. Остатъкът е разлика, начислена след
годишното изравняване при неосигурен достъп за отчет на уредите в имота на
ответника. Това вземане е възникнало с издаването на общата фактура №
********/31.07.2021 г., следователно и към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, давността за същото не е изтекла.
Ето защо и възражението на ответника, че са налице погасени по давност вземанията е
неоснователно.
Останалите възражения на ответника, наведени от особения му представител в
срока за отговор на исковата молба, не биха могли да обусловят отхвърляне на
претенциите на ищеца в цялост. След като се установява в имота да е консумирана
топлинна енергия, а ответникът е страна по продажбеното правоотношение за същия,
то и той се явява задължен за заплащане на цената.
Възражението на ответника, че не е обвързан от приложимите към договора
общи условия, също е неоснователно. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012
г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията
/КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно
производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения.
4
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съдът е обявил на страните, че му е служебно известен фактът на представяне
по гр.д. № 17066/2025 г. на СРС, 41 състав, в оригинал съответните броеве на
печатните издания „Монитор“ и „19 минути“, в които съгласно изискванията на ЗЕ са
били публикувани ОУ от 2016 г., приложими към договорите за продажба на ТЕ за
битови нужди. Ето защо и не е налице основание съдът да приеме, че тези ОУ са
неприложими за потребителя.
В обобщение на изложеното, искът за главница за цена на ТЕ съдът намира за
доказан по основание и размер за сумата 464,97 лева, която сума съдът, като взе
предвид представените по делото писмени доказателства определи на основание чл.
162 ГПК.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Д.“ ООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според същите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца, а ответникът се явява задължен за същата. Ето защо и този иск е доказан по
основание, а възраженията на ответника, че не е налице писмен договор за
извършването на тази услуга, не могат да бъдат споделени.
На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в производството
писмени доказателства, съдът намира този иск за основателен за периода 01.07.2021 г.
– 31.12.2021 г. за сумата 10,80 лева, представляваща цената на тази услуга.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
5
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 464,97 лева и за периода 15.09.2021 г. – 11.01.2024 г. следва да се
уважи за сумата 95,62 лева, която съдът, съобразявайки основателната част от иска за
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на всяка от двете общи
фактури, издадени след извършеното годишно изравняване и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 97,62
лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 2.72 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 471,03 лева от общо 475 лева /за държавна такса,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 150 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 74,35 лева от общо 75,00 лева съгласно заповедта
за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но не се
установява да е извършила такива в производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
6
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
464,97 лева, представляваща цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. ********,
инсталация ********, аб. № ********, ведно със законна лихва за период от
01.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 95,62 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г., сумата 10,80 лева,
представляваща цената на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. за същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за
период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 5118/12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6042/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес по
делото: гр. ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 95,62 лева до сумата 97,62
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. и
сумата 2,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 11.01.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
5118/12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6042/2024 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК С. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес по делото: гр. ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. ********, сумата 471,03 лева - разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 7986/2025 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в)
и сумата 74,35 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 6042/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 41 с-в).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ООД, ЕИК
********, адрес: ******** на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7