Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 1127/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
415870/28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 68237/2017 г. на СРС, III ГО, 141
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу О.Б.Х. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23,96
лв., представляваща стойност на извършено дялово разпределение за периода
01.05.2012 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, представляващ
апартамент № 50 с аб. № 215043, ведно със законната
лихва върху главницата от 30.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 4,39 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.08.2013 г. -16.05.2017 г., за които суми
по гр. д. № 34961/2017 г. на СРС, III ГО, 141 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2017
г. Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД – трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение ищецът е подал въззивна жалба
срещу него от 19.06.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди, че изготвеното по делото заключение
не било извършено на база писмени документи и не следвало да се кредитира. От
страна на ответника не било обективирано писмено
искане за прекратяване на топлоснабдяването съгласно
изискванията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ и чл. 76, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради неправилна интерпретация на
фактическата обстановка районният съд направил извод за липсата на облигационна
връзка между страните, който бил произволен и неаргументиран. Претендира отмяна
на решението на СРС, както и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
От страна на ответника е постъпил
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се излагат твърдения, че топлоснабдяването
в процесния имот е спряно още през 2003 г., поради
което той не бил клиент на предоставяните от „Т.С.“ ЕАД услуги и нямал
задължения към ищеца. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
С определение от 28.01.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение исканията за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата – изр. 2 на цитираната правна норма, при което настоящият съдебен
състав намира следното:
За да отхвърли предявените установителни искове, районният съд е приел, че ответникът
е собственик на процесния имот, който ищецът твърди
да е топлоснабден, като е отчел признанието на ищеца,
обективирано в молба от 11.04.2018 г., че през месец
декември 2006 г. по искане на етажните собственици в сградата, където се намира
имотът, е прекратена доставката на топлинна енергия за отопление на имотите и
общите части. Посочил е, че третото лице-помагач също е потвърдило, че до имота
на ответника не е подавана топлинна енергия и не е бил извършван отчет на
уредите за дялово разпределение, поради липсата на подобни уреди в процесния апартамент. Поради прекратяване на топлоснабдяването до имота му ответникът не бил клиент на
предоставяната от ищеца услуга и между страните липсвало облигационно
правоотношение с посоченото съдържание. По тази причина липсвало и основание за
заплащане на услугата по разпределение на ползваната топлинна енергия. Поради
неоснователността на главния иск неоснователна се явявала и акцесорната
претенция за обезщетение за забава.
По отношение правилността на
решението, във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според, ал. 2 на същия член когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като
съгласно, ал. 3 лицата по, ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В
случая от доказателствата по делото се установява именно прекратяване на топлоснабдяването в сградата, като по тази причина топлинна
енергия не е била доставяна до имота на ответника и не е била ползвана от него
и съответно той не дължи и стойността на услугата за дялово разпределение на
такава енергия.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен
от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът
няма право на разноски във въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм.
ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415870/28.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 68237/2017 г. на СРС, III ГО, 141 състав.
Решението е постановено при
участието на „М.Е.“ ООД, ЕИК ******* като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.