Решение по дело №1127/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 714
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100501127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

град София, ….01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIвъззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                                 мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1127/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 415870/28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 68237/2017 г. на СРС, III ГО, 141 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу О.Б.Х. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23,96 лв., представляваща стойност на извършено дялово разпределение за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, представляващ апартамент № 50 с аб. № 215043, ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 4,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.08.2013 г. -16.05.2017 г., за които суми по гр. д. № 34961/2017 г. на СРС, III ГО, 141 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2017 г. Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Недоволен от постановеното решение ищецът е подал въззивна жалба срещу него от 19.06.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че изготвеното по делото заключение не било извършено на база писмени документи и не следвало да се кредитира. От страна на ответника не било обективирано писмено искане за прекратяване на топлоснабдяването съгласно изискванията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ и чл. 76, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради неправилна интерпретация на фактическата обстановка районният съд направил извод за липсата на облигационна връзка между страните, който бил произволен и неаргументиран. Претендира отмяна на решението на СРС, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.   

От страна на ответника е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се излагат твърдения, че топлоснабдяването в процесния имот е спряно още през 2003 г., поради което той не бил клиент на предоставяните от „Т.С.“ ЕАД услуги и нямал задължения към ищеца. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

С определение от 28.01.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства във въззивното производство.

Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:

За да отхвърли предявените установителни искове, районният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, който ищецът твърди да е топлоснабден, като е отчел признанието на ищеца, обективирано в молба от 11.04.2018 г., че през месец декември 2006 г. по искане на етажните собственици в сградата, където се намира имотът, е прекратена доставката на топлинна енергия за отопление на имотите и общите части. Посочил е, че третото лице-помагач също е потвърдило, че до имота на ответника не е подавана топлинна енергия и не е бил извършван отчет на уредите за дялово разпределение, поради липсата на подобни уреди в процесния апартамент. Поради прекратяване на топлоснабдяването до имота му ответникът не бил клиент на предоставяната от ищеца услуга и между страните липсвало облигационно правоотношение с посоченото съдържание. По тази причина липсвало и основание за заплащане на услугата по разпределение на ползваната топлинна енергия. Поради неоснователността на главния иск неоснователна се явявала и акцесорната претенция за обезщетение за забава.

По отношение правилността на решението, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.      

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според, ал. 2 на същия член когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно, ал. 3 лицата по, ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В случая от доказателствата по делото се установява именно прекратяване на топлоснабдяването в сградата, като по тази причина топлинна енергия не е била доставяна до имота на ответника и не е била ползвана от него и съответно той не дължи и стойността на услугата за дялово разпределение на такава енергия.

Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди. 

При този изход на делото - отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът няма право на разноски във въззивната инстанция.

Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 415870/28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 68237/2017 г. на СРС, III ГО, 141 състав.    

 

Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, ЕИК ******* като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******. 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.