Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 12742 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е образувано
е по подадени четири жалби срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изп.д. № 20098390400174 по описа на ЧСИ рег. № 893 на
Камарата на ЧСИ.
В подадените
жалби от длъжниците по изп.д. № 20098930400172 „Я.В.“ ЕООД, В.Д.А., В.Т.В. и С.К.В.излагат
идентични твърдения за липса на секвестируемо
имущество, различно от това, което е било обект на запори и публична продан,
поради което е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД, на когото вземанията са цедирани от първоначалния взискател „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбите.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК – налице е секвестируемо
имущество на всеки от длъжниците.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лица – длъжници в
изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се
прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
По молба на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД от 12.06.2009 г. е образувано изп.д. № 20098930400174 за
събиране на задължения на „Я.В.“ ЕООД по изпълнителен лист от 03.04.2009 г. по
гр.д. № 15943/2009 г. по описа на СРС.
Впоследствие са
подадени молби от взискателя за присъединяване на вземания по още четири
изпълнителни листа, като по три от тях солидарни длъжници с търговското
дружество са В.А., В.В. и С.В..
Въпреки
идентичните твърдения в подадените частни жалби, по отношение на всеки от
длъжниците следва да се провери налице ли са предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство на соченото основание – чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК:посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество.
Установява се, че
собствен на „Я.В.“ ЕООД недвижим имот е бил обект на публична продан, която е
успешно проведена. Постъпилата от проданта сума не е била достатъчна да
удовлетвори всички вземания на взискателя, което е наложило продължаване на
изпълнителните действия чрез прилагане на други изпълнителни способи.
На 08.07.2009 г.
до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху всички банкови сметки на „Я.В.“ ЕООД и на 15.07.2009 г. е получен
отговор от банката, че запорът е наложен и сметките ще останат блокирани до
получаване на съобщение за отмяна на запора, а бъдещите постъпления ще бъдат
превеждани по сметка на ЧСИ, рег. № 893.
В
дадени от ВКС указания в ТР № 3/2015 г. на ОСГТК е прието, че запорът се счита
наложен с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, а законът не свързва
това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от
фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той
може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува,
запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да
се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на
кредитора ще остане неудовлетворено. Наложеният
запор има действие до реализиране на способа. Изпращане на друго запорно
съобщение до банката не е необходимо. Извършеното изпълнително действие по
налагане на запор на вземания по открита банкова сметка *** „Я.В.“ ЕООД е
породило действие. По сметката може да постъпят средства, които са секвестируеми.
На следващо място, от справка
в СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 30.06.2009 г. се установява, че „Я.В.“ ЕООД
има регистрирани три МПС – л.а. „Рено“, модел „Еспейс“
с ДК № ******, л.а. „Хюндай“, модел „Купе 1.6“ с ДК № ******и л.а. „Нисан“,
модел „Алмера“ с ДК № ******. До началника на „Пътна
полиция“ КАТ – София е изпратено съобщение за наложен запор върху превозните
средства, поради което не следва да се допуска регистриране на разпоредителни
сделки със запорираните МПС, а също и за незабавно
спиране на превозните средства от движение.
По делото липсват
доказателства, че не е налице възможност тези секвестируеми
движими вещи да бъдат продадени.
По отношение на „Я.В.“ ЕООД
не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на
принудителното изпълнение, поради което жалба вх. № 7709/09.11.2020 г. е
неоснователна.
Неоснователна е и подадената
от В.Т.В. жалба вх. № 7707/09.11.2020 г.
След насочване на
изпълнението върху имуществото на В.Т.В. на работодателя й „Карин“
ЕООД е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на В. и върху всяко друго получено възнаграждение.
От 30.07.2009 г. до 24.04.2018
г. са постъпвали суми по сметка на ЧСИ от наложения запор върху трудовото
възнаграждение на В.В.. Дори и към момента този
длъжник да не разполага със секвестируемо имущество,
лицето е трудоспособно и разполага с възможност да реализира доход от трудово
възнаграждение, част от което е секвестируемо (по
аргумент от нормата на чл. 444, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК).
С.К.В.има открита сметка в
„ОББ“ АД, върху която е наложен запор през 2009 г.
От справка на СО, дирекция
„ПАМДТ“ е видно, че С.В. притежава, освен несеквестируемо
жилище в гр. София, ж.к. „******в гр. София, ж.к. „******, за който липсват
данни да е продаден.
През 2015 г. е наложен запор
върху дружествения дял на Владимиров от капитала на „Кова-М“ ЕООД.
През 2020 г. е наложен запор
върху собствения на С.В. лек автомобил „Шкода“, модел „Суперб“
с ДК № ******.
Неотносими, а и недоказани са твърденията на този жалбоподател,
че „К.-М“ ЕООД не развива дейност, а л.а. „Шкода“ предстои да бъде бракуван.
Налице е секвестируемо имущество, което може да бъде
обект на изпълнение, от реализиране на което взискателят да получи вземанията
си по изпълнителните листове.
Не се установява от
извършените по изпълнителното дело справка В.А. Д.да притежава секвестируеми недвижими имоти, МПС и да притежава сметка в
банка, от постъпленията по която могат да се удържат и превеждат суми за
събиране на вземанията на „ЕОС М.“ ЕООД. Същата е едноличен собственик на
капитала и управител на „Я.В.“ ЕООД, като дяловете й в това дружество подлежат
на запор и върху тях може да бъде проведено принудително изпълнение по реда на
чл. 517 от ГПК.
По така изложените
съображения не е налице нито една от предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на изп.д. № 20098930400174 по отношение на някой от
длъжниците, жалбоподатели в настоящото производство.
С оглед изхода на
спора, на ответника по жалбата се дължат разноски, поискани с отговора и
възлизащи на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Подалите неоснователни
жалби срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение
длъжници следва да понесат сторените от „ЕОС М.“ ЕООД разноски.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 7707/09.11.2020 г. на В.Т.В., ЕГН **********, жалба вх. №
7708/09.11.2020 г. на С.К.В., ЕГН **********, жалба вх. № 7709/09.11.2020 г. на
„Я.В.“ ЕООД, ЕИК ***и жалба вх. № 7710/09.11.2020 г. на В.Д.А., ЕГН **********,
всички срещу постановление от 21.10.2020 г. на ЧСИ, рег. № 893 на Камарата на
ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. №
2009890.30400174 по описа на ЧСИ, рег. № 893.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, В.Т.В., ЕГН **********, С.К.В., ЕГН **********, „Я.В.“
ЕООД, ЕИК ***и В.Д.А., ЕГН ********** да заплатят на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***сумата
от 100 лева разноски за производството.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.