РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 30.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на двадесет
и пети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Дарина Димитрова, като разгледа гр.
д. № 19080 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от Адвокатско дружество „****, вписано АК - гр. Варна с адрес:
гр. ****, срещу „***.,
регистрирано в ***, с per. № **** г., с
адрес на управление: **** искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2500 евро, представляваща възнаграждение по
Договор за правно обслужване от 29.03.2019 г. сключен между страните, ведно със
законна лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба в съда –
20.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79,
във връзка с чл. 286 ЗЗД.
Твърди
се, че ответникът е придобил правото на собственост върху моторен кораб винт Амсел, с ММО № 9076387 въз основа на постановление за
възлагане, издадено от ****, ЧСИ с per.
№ 718, район на действие ОС - Варна, по изп. д. ***, влязло
в сила на 06.03.2019 г. Поддържа се, че страните са сключили Договор за правно
обслужване от 29.03.2019 г., по силата на които ищецът се е задължил да изготви
молби за заличаване на допуснати общо 52 броя обезпечителни мерки „Арест на
кораб“ върху процесния кораб, както и да да осъществи процесуално представителство по образуваните
въз основа на молбите дела пред Районен съд - Варна и Окръжен съд - Варна, и да
подготви, получи, представи, и обработи необходимите за заличаване на арестите
документи. Твърди се, че срещу извършените от ищеца правни и фактически
действия, ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер от 5000
евро, от които при подписване на договора – 2500 евро, а за остатъкът в размер
на 2500 евро е определен краен срок на изплащане 30.04.2019 г. Изложено е, че в
изпълнение на своите договорни задължения ищецът е подал молбите за отмяна на
обезпечение, но по част от делата е инициирано обжалване, поради което обезпечителните
мерки са отменени по-късно от очакваното. Посочва се, че на договорения краен
падеж ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената част от
възнаграждението в размер от 2500 евро. Твърди се, че в изпълнение на поръчката
е заплатена сумата от 201,60 лева за превод на искова молба от български на
английски език, получена от ищеца в качеството му на пълномощник на ответника.
Сочи се, че ответникът е предварително уведомен за необходимостта от превод.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено
решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Посочените
по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице:
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда по чл.131 ГПК от 14.04.2020 г., не е изпратил
представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно
заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
посочените искови претенции.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените искове за посочената по-горе сума да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна такса от
203,65 лв. и 201,60 лв. – разноски за превод на исковата молба от български на
английски език /общо 405,25 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „**** регистрирано в *** г., с адрес на управление: *** да заплати на
„****“, вписано в АК гр. Варна, ЕИК: ****, адрес: ***, на основание чл. 79, във връзка с
чл. 286 ЗЗД, сумата от 2500 /две хиляди
и петстотин/ евро - представляваща останало незаплатено възнаграждение по
Договор за правно обслужване от 29.03.2019 г. сключен между страните, ведно със
законна лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба в съда –
20.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „****, регистрирано в **** г., с адрес на управление: **** да заплати на
Адвокатско дружество „****“, вписано в
АК гр. Варна, ЕИК: ***, адрес: гр. *** сумата от 405,25 лв.- разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: