ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. Търговище, 25.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
СъдебниМАРГАРИТА Д. МАРИНОВА
заседатели:СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20253500200286 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХХIV, раздел II от НПК – за допускане на
съдебна реабилитация по чл.87 НК.
Образувано е по молба на молба на осъдения П. Х. П. от гр.Търговище, чрез
пълномощник адв.А. С. от ТАК, в която моли съда да допусне съдебна реабилитация за
осъждането по НОХД № 157/2016 г. по описа на ОСТ. В с.з. молителят се явява лично и с
адв.С., която ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си,
претендира, че са налице всички обстоятелства за допускане на съдебна реабилитация.
Представителят на Окръжна прокуратура Търговище, изразява становище, че са
налице всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложената справка за съдимост ведно с бюлетини за съдимост,
молителят П. е осъждан общо 3 пъти, както следва:
1./ С определение от 10.07.2003 г. за одобряване на споразумение по НОХД №
614/2003 г. на РСТ, за престъпления по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.4 и по чл.216, ал.1, вр.
с чл.18 НК, извършени през 2002 г., във вр. с чл.23 НК е наложено общо наказание 1 г. ЛОС,
изтърпяването на което е било отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 г.
Определението влязло в сила на 10.07.2003 г.;
2./ С пр.№ 11/15.02.2012 г. по НОХД № 517/2011 г. на РСТ, изменена с р.№ 36/18.04.
2012 г. по ВНОХД № 57/2012 г. на ОСТ, за престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр. с чл.131,
ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.1 от НК, извършено на 06.05.2011 г., е бил освободен от
1
наказателна отговорност, като на основание чл.78а НК му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лв. Присъдата влязла в законна сила на
18.04.2012 г. Тъй като се касае за административно наказание наложено по реда на чл.78а
НК, а не за наказание по смисъла на чл.37,ал.1,т.4 от НК, съдът намира, че не се касае за
осъждане, поради което не е необходимо обсъждането му от гледна точка на чл.87, ал.1 от
НК /в т.см. е и задължителното тълкуване дадено в т.4 от ППВС № 7/1985 г. по н.д. № 4/1985
г. – „по отношение на лицата, които са освободени от по глава осма от НК, разпоредбите
на чл.85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат
осъждани“/;
3./ С пр.№ 13/02.11.2016 г. по НОХД № 157/2016 г. на ОСТ, изменена с р.№ 68/
10.04.2017 г. по ВНОХД № 462/2016 г. на Апелативен съд Варна, потвърдено с р.№
175/19.10. 2017 г. по НД № 677/2017 г. на ВКС, за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр.
с ал.1 и чл.342, ал.1 НК, извършено на 04.04.2016 г. са наложени наказания 3 г. ЛОС,
изтърпяването на което е било отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 5 г.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 19.10.2017 г. Видно от приложеното
удостоверение /л.31/ кумулативното наказание е изтърпяно на 23.03.2021 г.
От приложените по делото удостоверение изх.№ 1020/23.10.2025 г. издадено от ОП
Търговище /л.30/ е видно, че спрямо молителя няма обвинения по неприключени
наказателни производства. Наред с това са приложени и доказателства за трудовата
ангажираност на молителя – трудов договор № 2/13.02.2024 г., ведно с удостоверения за
брутни доходи, както и удостоверение за раждане на децата: К. П. П., родена на
**********г. от родители И. Г. и П. П., и Филип П. П., роден на *********** г. от родители
Н. Д. и П. П.. Във връзка установяване на доброто поведение на молителя е приложена
характеристика, изготвена от кметския наместник на кв.*******, гр. **********, както и в
с.з. бе изслушана като свидетел фактическата му съпруга И.Г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
молбата за допускане на съдебна реабилитация, е основателна и следва да бъде
уважена поради следните съображения:
Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство,
предвидено в част VII, глава XXXIV, раздел II от НПК. Процесуалните предпоставките за
неговото започване са изброени в чл.434 от НПК и най-общо се свеждат до подаване на
молба, към която следва да бъдат приложени доказателства за осъждане на лицето, както и
такива, обуславящи наличието на условията по чл.87 от НК. Без съмнение е, а и това е видно
от текста на чл.85, ал.1 от НК, че реабилитацията, включително по съдебен ред, има
предназначението да заличи осъждането на лицето и да отмени за в бъдеще последиците,
които законите свързват с него, освен ако в закон или указ е установено противното. Само
когато не са налице условията за реабилитация по право и/или давност, на осъденото лице е
предоставена възможност за такава по съдебен ред (в т.см. р.№797/11.11.2008 г. по н.д.
№577/2007 г. ІІ н.о. ВКС). В конкретният случай, с оглед посоченото в справката за
2
съдимост, съдът намира, че по отношение осъждането по п.1 – НОХД № 614/2003 г. на РСТ е
настъпила реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.1 НК, а както вече се посочи,
посоченото в т.2 – НОХД № 517/2011 г. на РСТ не представлява осъждане и не представлява
правен интерес за настоящото произнасяне. Следователно, предмет на обсъждане следва да
бъде само последното осъждане по п.3 – НОХД № 157/2016 г. на ОСТ.
Посредством разпоредбата на чл.87 от НК законодателят е въвел предпоставки, при
едновременното проявление на които е възможно допускане на съдебна реабилитация, а
именно: 1.изминали минимум 3 години от изтърпяване на наказанието по последната
присъда (което е и условие за допустимост на молбата за реабилитация); 2.осъденият да не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание; 3.да е имал добро поведение; 4.при умишлено престъпление да е възстановил
причинените с него имуществени вреди (в настоящия случай не са налице данни за такива
вреди).
С оглед обстоятелството, че определеният 5-годишен изпитателен срок определен за
осъждането по НОХД № 157/2016 г. на ОСТ и изтекъл на 19.10.2022 г., 3-годишният срок по
чл.87, ал.1 от НК е изтекъл на 19.10.2025 г. От тази дата до сега и предвид ангажираните
допълнителни писмени доказателства може да се приеме, че спрямо молителя няма други
приключени наказателни производства с влязла в сила присъда или висящи такива, поради
което съдът намира, че е налице първото основание за допустимост на молбата.
При анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност в частта й касаеща
доброто поведение на молителя, съдът приема, че може да се направи категорична
положителна констатация и извод (виж в т.см. и р.№ 31/30.01.1984 г. по н.д.№ 691/1984 г. І
н.о.) за това, че в тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК молителят П. е имал добро
поведение. В този контекст следва да се посочи, че се касае за самостоятелно законово
изискване към осъденото лице, чието изпълнение не е функция от останалите условия –
изискване, което следва да се преценява след изтърпяване на последното наложено му
наказание. Доброто поведение на осъдения не следва да се идентифицира с поправянето му
и превъзпитаването му, а най-общо с изменение на неговия мироглед или казано по друг
начин, доброто поведение е обективно съответствие на поведението на лицето с установения
правов ред и добрите нрави. Оценката на това за изпълнението на това изискване следва да
е комплексна и съобразена с личността на осъдения – с неговите личностови особености,
семейна среда, култура, бит, професионална реализация и др. (относно изпълнението на
този критерий, виж подробно Ралица Илкова, Реабилитацията по българското наказателно
право, изд.Сиби, стр.234 и сл.).
Несъмнено липсата на осъждания след последното установено по делото по НОХД №
157/ 2016 г. на ОСТ и направената от съда констатация за липса на други висящи
наказателни производства спрямо молителя П. Х. П. могат да бъдат отчетени като
обстоятелства относно възможно "добро поведение", изразяващо се в липса на
наказателнопротивоправни прояви. Това само по себе си не покрива изцяло изискването за
"добро поведение", тъй като въздържането от извършване на престъпление е задължение за
3
всеки член на обществото. Липсата им законодателно - за първото и съобразно утвърдената
съдебна практика - за второто обстоятелство, са възведени в абсолютни отрицателни
предпоставки за допускане на съдебна реабилитация. В случая обаче молителят представя и
доказателства, посредством които категорично установява дължимото добро поведение в
обществото – характеристика, трудов договор и две удостоверения за раждане на дете, и
свидетелски показания, при което съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки по отношение на молителя. В хода на съдебното дирене се установи по
несъмнен начин, че след изтърпяване на 19.10.2022 г. на наложеното последно наказание в
размер на 3 г. ЛОС ефективното изтърпяване на което е отложено за изпитателен срок от 5 г.
молителят П. е спазвал примерно поведение и не е извършил други престъпления. Ето
защо, съдът намира, че молбата му е основателна и следва бъде уважена.
Водим от изложените съображения и на основание чл.436, вр. с чл.433 и сл. от НПК,
вр. с чл.87, ал.1 и ал.2 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на П. Х. П. с ЕГН- **********,
живущ в гр.*********, ул.“**********“№ ********, действащ чрез пълномощник адв.А. С.
от ТАК, със съдебен адрес гр.*********, ул.“***********“ № ****, ет.****, офис ****, за
осъждането по НОХД № 157/2016 г. по описа на ОС Търговище.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, по реда на
Глава ХХI от НПК, пред Апелативен съд Варна.
В 7-дневен срок от влизане на определението, препис от същото да се изпрати на
“Бюро Съдимост” при Районен съд Търговище, за отбелязване на допуснатата съдебна
реабилитация и реабилитацията по право в бюлетините за съдимост на молителя и
електронния архив, на осн. чл.17, ал.1,т.2 и чл.23 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите
и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Обн. ДВ, бр. 24/04.03.2008 г.).
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4