Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 13.08.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 176
по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 152 от ЗЗД.
Ищецът – Б.К.С. твърди, че е придобил правото на собственост
върху ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 29, с
идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ се в гр. София, район Илинден, ж.к.
**********в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с площ от 59.86 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение
№ 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж – имот
с идентификатор 68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор – 68134.1203.15.1.30,
под обекта – имот с идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта – имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.32, като сградата е разположена в имот с
идентификатор 68134.1203.15, чрез договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ на 09.11.1998г., като вторият съсобственик е неговата баба –М.П.В..
След нейната смърт по наследство е придобил и ¼ идеална част от същия
имот, а другата ¼ идеална част е придобита от неговия племенник – К.Ч.С.. Описва, че през март 2019г. спешно му
трябвала сума в размер на 5 000 лева. Твърди, че с първия ответник са се
разбрали той да му даде в заем сумата от 5 000 лева, като ищецът ще гарантира
заема с притежаваните от него идеални части от описания по-горе имот. Уговорили се, че
срещу сумата, която ще му даде в заем, ищецът ще заплаща на ответника 350 лв. месечна
лихва, а самата сума ще върне, когато я събере. В изпълнение на
договореното, подписали договор за
замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ, оформен с нотариален
акт № 174, том II, per. № 6367, дело 328 от 2019 г.
на нотариус В.В., като за собствените му
¾ ид.части
от апартамента, получил в замяна товарен автомобил марка/модел ПУХ 230 ГЕ, per. № *******. Твърди, че в последствие е разбрал, че при
нотариуса е подписал и пълномощно в полза на Я.Д.И., лице, което не познава,
като му дал право да се разпорежда с получения в замяна на идеалните части от
апартамента, товарен автомобил така както намери за добре, включително и да
договаря сам със себе си.
След
като подписали документите, първият ответник предал на ищеца сумата от 5000
лева. Останал да живее в апартамента, като подписал договор за наем с
ответниците, тъй като го уверили, че трябва да има документ по силата на който,
той да обитава процесния недвижим имот. През месец декември 2019 г. не успял да
плати месечната си вноска за лихва в размер на 350 лв. Това закъснение се
отразило и на вноските за м. януари 2020 г., м. февруари 2020 г., които също не
заплатил. В средата на м. ноември 2020 г. получил предизвестие от втория
ответник, че прекратяват договора за наем и трябва да напусне апартамента.
Тогава разбрал и че още на 18.10.2019г. „упълномощеното“ от него лице се е
разпоредило с товарния автомобил, получен от ищеца в замяна на идеалните му
части от апартамента, като е продал автомобила сам на себе си за сумата от 600
лева. Твърди, че процесната сделка не отразява действителната воля на страните,
която в конкретния случай не е насочена към действителна замяна на собствените
му идеални части от недвижимия имот с
движимата вещ. По този начин целяли продажба на
имота, която продажба следвала да обезпечи връщане на сумата, която страните
уговорили като заем, който ответниците му предоставили. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да прогласи нищожността на договора за
замяна, оформен в нотариален акт № 174, том II, per.
№ 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.В., тъй
като същият прикрива съглашение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД. Претендира
разноски, за което в последното съдебно заседание по делото е представен списък
съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответниците
– В.С.Г. и А.М.М. – Г., в законоустановения срок са
депозирали отговор. Твърдят, че ищецът предложил В.Г. да придобие притежаваните
от него идеални части на процесния имот на данъчна оценка, като по този начин
ще си осигури финансов ресурс за предстоящото му заминаване в Германия. Но тъй като В.Г. не разполагал с парични
средства, страните се съгласили сделката
да бъде замяна срещу притежавания в режим на съпружеска имуществена общност
между двамата ответници товарен автомобил, марка ПУХ 230. с per.
№ ******АК. Заявяват, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не се
познава с упълномощеното от него лице - Я.Д.И., като твърдят, че двамата са
съученици. Твърдят още, че с нотариалния акт е обективирана единствено и само
уговорката за замяна на идеалните части със собствения на ответниците
автомобил. Заемното правоотношение е самостоятелно такова, като страни по него
са само ищецът и първия ответник - В.Г..
Посочват, че са предали владението на товарния автомобил на Б.С., като същият е
регистрирал промяната на собственост в КАТ и се е снабдил с всички необходими
за управлението на същия. Оспорват твърдението, че са поемали ангажимент за
обратно прехвърляне на собствеността, в случай че ищецът погаси свое задължение
по договор за заем в размер на 5 000 лева. Твърдят, че ищецът по никакъв начин
и никога не е предлагал да погаси заетата му сума в размер на 5 000 лева.
Признават, че между страните е сключен договор за отдаване под наем на
процесния недвижим имот от 18.09.2019 г. за срок от 2 години, срещу месечен
наем в размер на 100 лева. Поради неплащане на наема на 12.11.2020г. на
наемателя Б.С. е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора
за наем. Молят да се постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират разноски, за което в последното съдебно заседание
е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответниците е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение постановено на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните
по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- страните са подписали договор за замяна, оформен в
нотариален акт нотариален акт № 174, том II, per. №
6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.В. /л. 11 –
13/;
- на
18.09.2019г. между страните е подписан договор за наем на недвижим имот /л. 74
– 76/;
- ответниците са
отправили предизвестие до ищеца за прекратяване договора за наем /л.77/,
- сключване на
договор за заем между ищеца /заемополучател/ и първия
ответник /заемател/ за сумата от 5 000 лв., по който договор не е уговорен
срок за изпълнение на задължението на заемополучателя
и
- предаване на
сумата от 5 000 лв. от първия ответник на ищеца в изпълнение на сключения
от тях договор за заем.
Съгласно
представеното удостоверение изх. №27 от 25.03.2021г. издадено от нотариус с
рег. №268 на НК – В.В., след сключване на описания
по-горе договор за замяна, ищецът е подписал пълномощно за Я.Д.И.,
с което е предоставил права на последния относно придобият от него чрез
посочения договор за замяна права товарен автомобил, включително и с правата да
го управлява в страната и в чужбина, да се разпорежда с него както намери за
добре или да я прехвърли сам на себе си.
На 01.10.2019г.
ищецът, чрез пълномощника си Я.И. е прехвърлил правото на собственост на
придобития от него по описания по-горе договор за замяна товарен автомобил на Я.И.,
който договор е с нотариална заверка на подписите с рег. №17481/01.10.2019г. по
описа на нотариус с рег. №032 на НК.
От представеното
заявление до КАТ за вписване на промяната на собствеността относно товарния
автомобил /л. 93/ се установява, че този документ е подаден на 17.09.2019г.
лично от ищеца.
По искане на страните пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Х.В.Г., Г.К.К. и С.М.С.. Първият свидетел посочва, че не е присъствал
на срещи между страните по делото, а описва какво му е казал ищецът за отношенията
си с ответниците. Вторият свидетел посочва, че познава ищецът и ответникът по
делото. Ищецът му поискал пари назаем и тъй като свидетелят не могъл да му
услужи го е свързал с ответника, като е дал телефона на последния. Знае, че
ищецът и ответника са се срещнали. Третият свидетел посочва, че познава
страните по делото, както и Я.Д., който се занимава с продажба на автомобили.
Свидетелят описва, че е видял един път ищецът и Я.в офиса на последния преди 3
– 4 години.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно
предявения иск
В направения по делото доклад по чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
- симулативната сделка между страните – а именно
постигане на уговорка с ответниците да бъдат прехвърлени притежаваните от ищеца
идеални части като обезпечение на сключения между ищеца и първия ответник
договор за заем за сумата от 5 000 лв. с описания по-горе нотариален акт,
като след връщането й ответниците следва да върнат обратно на ищеца правото му
на собственост върху ¾ идеални части от процесния имот и
- в
доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните
факти:
- ищецът и упълномощеното от него лице се
познават.
От събраните и описани по-горе
документи се установява, че са възникнали следните правоотношения в тяхната
последователност между страните:
-сключване
на договор за заем между ищеца /в качеството му на заемател/ и първия ответник
/в качеството му на заемодател/ за сумата от 5 000 лв., като няма уговорен срок
за връщане на сумата,
-
сключване на оспорената сделка между страните по делото на 23.08.2019г., с
която ищецът е прехвърлил на ответниците притежаваните от него ¾ идеални
части от описания в исковата молба имот срещу правото на собственост на товарен
автомобил и
-
сключване на договор за наем между страните по делото на 18.09.2019г., с
наемател – ищеца, наемодатели – ответниците за имота, от който ищецът е
прехвърлил на ответниците притежаваните от него идеални части, за срок от
23.08.2019г. – 23.08.2021г.
Ищецът
поддържа, че второто описано правоотношение е във връзка с първото и с цел
обезпечаване на задължението на ищеца по него. От събраните по делото документи
не се установява този факт. Договора за заем не е сключен в писмена форма, а от
събраните свидетелски показания не се установява в неговото съдържание да е
съществувала така клауза – да бъде сключен договорът за замяна на недвижим имот
с товарен автомобил като обезпечение на задължението на ищеца по договора за
заем. Такава уговорка не се съдържа и в самия договор за замяна, оформен с
описания по-горе нотариален акт. В случай, че действително страните са
уговорили това, което твърди ищецът, не е ясно защо ответниците биха предоставили
на първия освен пари и товарен автомобил.
Ищецът
е дал непосредствено след оспорената сделка и пълномощно на трето за спора лице
– Я.Д.И. за управление и разпореждане с придобития от него по този договор
товарен автомобил. В случай, че действително договорът за замяна е сключен за
обезпечение на договора за заем и след
връщане на задължението по него от ищеца, следва да бъде сключена сделка между
същите страни, с която на ищеца да му бъдат прехвърлени обратно идеалните части
от недвижимия имот, описан в исковата молба, то логично е и ищецът да следва да
върне на ответниците правото на собственост върху товарния автомобил. И ако
това твърдение на ищеца е вярно, не е ясно защо тогава същият непосредствено
след сделката извършва упълномощаване на трето лице да управлява и се
разпорежда с товарния автомобил, включително и с право да го продаде на себе си
при цена и условия, каквито прецени /както се и случва по-късно/.
Допълнително следва да се посочи, че
съществува и още едно несъответствие между установените факти и твърденията на
ищеца. Страните по делото не спорят, че договорът за заем е сключен без
конкретен падеж на задължението на ищеца. За разлика от този договор, договорът
за наем е сключен за конкретен срок. Ако съществуваше връзка между всички
възникнали правоотношения между страните логично е след като задължението на
ищеца по договора за заем е без падеж и договорът за наем да бъде сключен също
без срок.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
установил в настоящия процес, че между възникналите правоотношения между
страните в процеса съществува твърдяната от него връзка, както и съществуването
на уговорка между страните за обратно прехвърляне на идеалните части от недвижимия
имот на ищеца, след изпълнение на последния на неговото задължение по договора
за заем, сключен само с първия ответник. Следователно не се установява
твърдения от ищеца порок на оспорената сделка – нарушение на чл. 152 от ЗЗД,
което има за последица неговата нищожност, поради което предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
Относно
направените по делото разноски
Предвид изхода на делото следва направеното от ищеца
искане за осъждане на ответниците да му заплатят направените разноски по делото
да бъде оставено без уважение.
От представения
по делото договор за правна защита и съдействие – л. 121 се установява, че
ответниците са уговорили с техния процесуален представител адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300 лв., което е отбелязано, че е платено в брой.
Предвид изхода на делото следва ищецът да бъде осъден
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответниците сумата от 1 300 лв.
С
тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.К.С., ЕГН – **********,*** – чрез адвокат И.И.
срещу В.С.Г., ЕГН – ********** и А.М.М. – Г., ЕГН - **********
и двамата със съдебен адрес: ***, партер
– чрез адвокат С.Ч. иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД, с искане да бъде признат за нищожен договора за замяна, сключен между
страните на 23.08.2019г., оформен в нотариален акт № 174, том II, per. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.В., тъй като същият прикрива съглашение по смисъла на чл.
152 от ЗЗД, с който Б.К.С. е заменил притежаваните от него ¾ идеални
части от следния недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор №
68134.1203.15.1.29, находящ се в гр. София, район Илинден, ж.к. **********в
сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с площ от 59.86 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 от 5.58
кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор – 68134.1203.15.1.30,
под обекта – имот с идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта – имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.32, като сградата е разположена в имот с
идентификатор 68134.1203.15 срещу правото на собственост на товарен автомобил
марка/модел ПУХ 230 ГЕ, per. № *******.
ОСЪЖДА Б.К.С., ЕГН – **********,*** – чрез адвокат И.И.
да заплати на В.С.Г., ЕГН – ********** и А.М.М. – Г.,
ЕГН - ********** и двамата със съдебен
адрес: ***, партер – чрез адвокат С.Ч. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 1 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото от
страните по делото.
СЪДИЯ: