Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 25.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 241 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Н.К.С., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му –
адв. С.Д. *** АД, с ЕИК: *********, с която се иска съдът да признае за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество следните суми: сумата от 5398.18 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2006 г. до
31.08.2009 г., вкл., сумата от 1453.38 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.03.2006 г. до 05.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 262.03 лева,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.11.2010 г. по ч.гр.д. №
7270/2010 г. по описа на Пернишкия РС и е образувано изп.д. № 1903/2019 г. при
ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е
образувано изп.д № 341/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 7270/2010 г. по описа на РС Перник, за процесните суми.
Поддържа се, че посоченото изпълнително производство е прекратено на
основаниечл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, доколкото по него не са извършвани
изпълнителни действия. В тази връзка се излагат подробни доводи, че след
прекратяване на изпълнителното дело процесните вземания са погасени по давност.
Твърди се, че въпреки това по молба на ответника като взискател срещу ищеца е
образувано ново изпълнително дело – 1903/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Поддържа
се, че в периода между прекратяването на първото изпълнително дело и
образуването на второто е настъпило погасяване по давност на процесните
вземания. Обръща се внимание, че въпреки това ответникът продължава да
претендира същите и да извършва действия по принудителното им събиране. С тези
аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 31.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 341/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 5127 от 20.08.2010 г. по ч.гр.д. № 7270/2010 г. по описа на РС
Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен
лист от 16.11.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество
от 31.05.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Е.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това
число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
341/2011 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до него е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 10.11.2011 г., но няма данни същата да е връчена на длъжника.
Установява се също, че на 22.11.2011 г. от ЧСИ е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Няма данни по
изпълнителното дело да са постъпвали каквито и да било суми за погасяване на
задължението. Такива твърденията не се навеждат и от страните.
На последно място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 27.06.2013 г. е постъпило писмо от Община Перник –
относно притежаван от длъжника недвижим имот като към писмото е приложена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ и копие от нотариален акт. Липсват данни, а и
твърдения, върху имота да е налагана възбрана.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Въз основа на изпълнителния лист от 16.11.2010 г. по
молба на взискателя ответник от 15.11.2019 г. срещу ищеца е образувано и второ
изпълнително дело – изп.д. № 1903/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В молбата на
ЧСИ е възложено да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника и
да предприеме действия по принудително изпълнение, в това число като наложи
запор на вземания на длъжника. По изпълнителното дело са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника като до него е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от 20.11.2019 г., връчена на длъжника на 16.12.2019
г.
Установява се също, че на 20.11.2019 г. от ЧСИ е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Няма данни по
изпълнителното дело да са постъпвали каквито и да било суми за погасяване на
задължението. Такива твърденията не се навеждат и от страните. Единствено в
молбата за образуване на изпълнителното дело е уточнено, че още на 15.04.2011
г. /преди образуване на първото изпълнително дело/ от длъжника е постъпила
сумата от 151.53 лева.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 16.11.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7270/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания /изп.д. № 1903/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б./.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 5127 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2010
г. по ч.гр.д. № 7270/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да
се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на
открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на
длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в
двуседмичен срок от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и
длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва
вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства,
които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал.
1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 20.08.2010 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 15.11.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 15.11.2010 г. за
процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила заповед
за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 16.11.2010 г. като въз основа на
посочените документи по молба на ответното дружество на 31.05.2011 г. при ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № 341/2011 г. В тази
насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на заповедта – 15.11.2010 г. и датата на образуване на изп.д. № 341/2011 г. – 31.05.2011
г. е изминал период от едва няколко месеца. По посоченото изпълнително дело е
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника – от 22.11.2011 г.
Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, като както се отбеляза и
по-горе въпреки постъпването на данни за недвижим имот на длъжника, същият не е
възбраняван.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения
съдът приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 31.05.2011 г. – с образуването на изп.д. № 341/2011 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на 31.05.2013 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана
за доброволно изпълнение, извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП и Община Перник съответно
получаването на уведомление от агенцията и писмо от общината, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 341/2011 г. е било
висящо в периода от 31.05.2011 г. до 31.05.2013 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление
на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност /същата е
била спряна/. От 31.05.2013 г., когато за процесните вземания е започнала да
тече нова давност, до 15.11.2019 г. /образуването на изп.д. № 1903/2019 г. по
описа на ЧСИ Бадев/ не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 31.05.2013
г. до 15.11.2019 г. са изтекли повече от пет години, то исковете следва да се
приемат за основателни. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно
приложимата спрямо вземането давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че
посоченият извод за основателност на претенцията няма да се промени и ако бъде
приета висящност на изпълнителното дело от 22.11.2011 г. до 22.11.2013 г. / две години след датата на запора – 22.11.2011 г./, доколкото от 22.11.2013 г.
до 15.11.2019 г. отново е изтекъл по-дълъг от максималния петгодишен период.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че наложеният по второто изпълнително дело запор
от 20.11.2019 е без правно значение,
доколкото същият е наложен след погасяване на вземанията по давност. Съдът не
взема предвид и твърдението в молбата за образуване на второто изпълнително
дело, че от длъжника е постъпила сумата от 151.53 лева /постъпила на 15.04.2011
г. преди образуване на първото изпълнително дело/, доколкото посочената сума е
в съвсем малък размер и няма да окаже влияние върху процесните вземания, тъй
като по правилата на чл. 76 от ЗЗД е отнесена за погасяване на разноски или
законна лихва за забава.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 285 лева и 48 лева такси за два броя
копия от изпълнителни дела. Посочените разноски са действително извършени и с
оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло.
Претендират
се от процесуалния представител и разноски за адвокатски хонорар – в минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на делото дружеството следва да бъде
осъдено да заплати на адв. С.Д. сумата от 685.68 лева за осъществена безплатна
адвокатска помощ.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.К.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“: сумата от 5398.18 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2006
г. до 31.08.2009 г., вкл., сумата от 1453.38
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.03.2006 г. до 05.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 262.03
лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.11.2010 г. по ч.гр.д.
№ 7270/2010 г. по описа на Пернишкия РС и е образувано изп.д. № 1903/2019 г.
при ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н.К.С., с ЕГН: **********
сумата от общо 333 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат С.Д., с адрес: *** сумата от 685.68 лева – адвокатско възнаграждение
в производството по гр.д. № 241/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.