Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260047 Година 2023, 04.09. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .………………...…...……..… граждански състав ……………………
На четиринадесети
юни ……….……………...….. Година две хиляди двадесет
и трета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар ……………………………..…
Жана Кметска …….......………………………………
Прокурор ………….….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от …………...…… Радостина Калиманова …….………...…
търговско дело
номер ……… 429 ……… по описа за ……. 2019 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК и във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод предявените от „Тракия“ ЕООД със
седалище град Стара Загора и адрес на управление ул. „Парчевич“ №26, ЕИК
*********, чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град Бургас,
ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4 против „ВиВа строй 12“ ЕООД със седалище град
Созопол и адрес на управление ул. „Вихрен“ №39, ЕИК *********, представлявано
от Васил Георгиев Йорданов искови претенции за осъждане на ответното дружество
да му заплати сумата от 203 500 лева, представляваща неизплатен остатък от цена
на продадени на същото недвижими имоти, договорена по предварителен договор за
продажба от 10.08.2017 година, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница, начиная от 04.07.2019 година до нейното окончателно плащане, както
и сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски, включително тези в заповедното производство, както и
направеното изменение на главната искова претенция с въвеждането при условията
на евентуалност на ново основание и по-точно за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 203 500 лева, представляваща вреда от неизпълнение
на задължението за плащане по предварителен договор за продажба от 10.08.2017
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до нейното окончателно плащане. В подкрепа
на отправените искания представя и ангажира доказателства.
За съвместно
разглеждане в настоящото производство са приети и предявените от „ВиВа Строй 12“ ЕООД, ЕИК202287405, със седалище град
Созопол и адрес на управление ул. „Вихрен“ № 39, представлявано от Васил
Георгиев Йорданов против Тракия“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище град Стара Загора и адрес на управление ул.
„Парчевич“ № 26 насрещни искови претенции за осъждането да му заплати сумата от
392 841.46 лева, представляваща незаплатено от същия възнаграждение за
извършени строително-монтажни услуги въз основа на договор за строителство от
20.02.2014 година за изграждане на обект „Многофамилна вилна сграда за сезонно
ползване в УПИ VІІ-5065, местността „Буджака“, град Созопол, описани подробно
по количество и цена в 11 броя актове образец 19 за извършени и приети
строителни работи, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.02.2020 година
до нейното окончателно плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
С влязло в сила определение № 260182 от 12.04.2023
година производството по настоящото дело е прекратено по иска на „Тракия“ ЕООД със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Парчевич“ №26, ЕИК *********, чрез процесуалните му
пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4
против „ВиВа строй 12“ ЕООД със седалище град Созопол и адрес на управление ул.
„Вихрен“ №39, ЕИК *********, представлявано от Васил Георгиев Йорданов за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 203 500 лева,
представляваща неизплатен остатък от цена на продадени на същото недвижими
имоти, договорена по предварителен договор за продажба от 10.08.2017 година,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, начиная от
04.07.2019 година до нейното окончателно плащане.
В исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че
сезирал Районен съд-Бургас с искане за издаване по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на издаден от ответника запис на
заповед, което искане било отхвърлено от съда с мотиви, че в ценната книга се
съдържала клауза, касаеща каузалните отношения между страните, дисквалифицираща
менителничния ефект. Сочи се от ищеца, че на 30.02.2014 година между страните
бил сключен договор за строителство на многофамилна вилна сграда за сезонно
ползване в УПИ 5065, местността „Буджака“ в град Созопол, като възложителят-ищец
се задължил да заплати на строителя-ответник сумата от 320 965.15 лева. На
10.08.2017 година, между същите страни бил сключен предварителен договор за
продажба на притежаваните от ищеца четири недвижими имота, представляващи
апартаменти №№ 6, 7, и 8, както и студио С-3 в строящата се от ответника по
силата на договора за строителство от 2014 година сграда. Продажната цена на
продаваните имоти била уговорена в размер на 348 000 лева с ДДС, като
страните се споразумели същата да се заплаща със строително-монтажни работи.
Именно за задължението за заплащане на продажната цена на посочените четири
недвижими имота бил издаден от ответника процесният запис на заповед за сумата
от 349 000 лева, като в ценната книга също било посочено, че сумата по
него може да бъде платена с извършването на СМР по строящата се по договора
сграда.
На 21.08.2017
година бил сключен договор за покупко-продажба на студио С-3, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху терена за цена в размер на
65 000 лева. В акта, с който била изповядана сделката, било посочено, че
задължението за заплащане на цената е погасено чрез прихващане срещу вземане на
купувача за извършени от него СМР. В действителност, двете страни издали
фактури на стойност от 78 000 лева, като ищецът издал такава на 10.08.2017
година на основание сключения предварителен договор, а ответникът на 18.08.2017
година на основание договора за строителство. Насрещните вземания по тези
фактури били прихванати с протокол от 21.08.2017 година.
На 07.09.2017
година бил сключен договор за покупко-продажба на горепосочените три
апартамента, предмет на предварителния договор от 10.08.2017 година, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху терена за цена в общ
размер на 57 000 лева. В този договор също било посочено, че задължението за
заплащане на цената е погасено чрез прихващане срещу вземане на купувача за
извършени от него СМР по договор за строителство от 2014 година. В
действителност, двете страни издали фактури на стойност от 58 000 лева, като
ищецът издал такава на 08.09.2017 година на основание сключения предварителен
договор, а ответникът на 07.09.2017 година на основание договора за
строителство. Насрещните вземания по тези фактури били прихванати с протокол от
08.09.2017 година.
С нотариален акт
от 20.09.2017 година ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост
върху 376.91/1742 кв. м. идеални части от правото на собственост върху терена,
които били съответни на частите на вече закупените самостоятелни обекти в
сградата. Продажната цена на имота била посочена в размер на 10 500 лева, като
страните направили изявление, че това вземане било прихванато с вземането на
ответника за СМР по договора за строителство от 2014 година. Ответникът издал
фактура от 19.09.2019 за сумата от 10 500 лева, представляващи възнаграждение
по договора за строителство, а ищецът - фактура от 20.09.2019 година за същата
сума, която представлявала вземането му за цената по предварителния договор.
Тези две насрещни вземания по посочените фактури били прихвани с протокол от
20.09.2017 година.
Ищецът твърди, че
клаузите за цената на имотите, посочена в нотариалните актове била симулативна
и прикривала действително уговорената и желана от страните цена в общ размер на
384 000 лева с ДДС. Размерът на извършените прихващания възлизал в размер на
145 500 лева, поради което дължима
оставала сума в размер на 203 500 лева, представляваща остатък от задължението
за плащане на цената по предварителния договор от 10.08.2017 година.
Ответникът, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в
указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор и е подал насрещна
искова молба.
В него същият
сочи, че претендираното от ищеца вземане не съществува. Оспорва твърдението за
симулативност на цените в трите договора за покупко-продажба, както и
твърдението, че прикривали действително уговорената и желана от страните цена в
общ размер на 348 000 лева.
Изтъква, че по
предварителния договор от 10.08.2017 година не дължал пари, тъй като в чл. 4.2
от същия било изрично уговорено, че „цената на имота се заплаща от купувача на
продавача във вид на строително-монтажни работи.“
На следващо място
ответникът заявява, че страните се намирали в търговски отношения във връзка
със сключения между тях договор за строителство от 20.02.2014 година, в
изпълнение на който до настоящия момент той бил извършил СМР на обща стойност
от 1 010 027.46 лева. За стойността на извършените СМР били съставени 11
броя актове образец 19 за приети и остойностени от ответника строителни работи.
Посочените актове, с изключение на
последния били подписани лично от управителя на ответното дружество. От
посочената сума на ответника били заплатени чрез преводи по банков път 472 186
лева, като към датата на прехвърляне на процесните имоти, вземането на
ответника срещу ищеца по актуваните СМР възлизало в размер на 723 466.15 лева.
Поради липсата на средства за погасяване на дълга от страна на ищеца, на
15.06.2017 година бил сключен анекс към договора за строителство, с който било
договорено ищецът да има възможност да извърши дължимото от него плащане, като
прехвърли на строителя имоти в строящата се сграда. С прехвърлянето на правото
на собственост върху процесните имоти, ищецът погасил частично свои изискуеми и
ликвидни парични задължения, представляващи цена на извършени от ответника СМР.
В нотариалните актове било изрично записано, че плащането на цената е извършено
чрез прихващане със стойността на предоставени строителни услуги, като ищецът
бил направил изявление, че е получил насрещната си престация и няма никакви
претенции. Допълва се още от ответника, че в нотариалния акт се вписвала цената
на прехвърления имот, което се правело със счетоводна и данъчна цел. За целите
на ДДС-отчетността, сделката представлявала бартер, затова цената на имотите
била равна на насрещната престация, получена от продавача-прехвърлител, която
била стойността на фактурираните СМР, погасени чрез прихващане.
По отношение на
представения предварителен договор от 10.08.2017 година и записа на заповед от
14.08.2017 година се сочи, че отношенията между страните били изключително
динамични. В деня на подписване на предварителния договор се променили
обектите, които се прехвърляли и тяхната цена, поради което имало подписани две
първи страници от този договор. Впоследствие, много от договорките между
страните също претърпели промени, което било в съответствие с предоставената им
от закона договорна свобода - при постигнато съгласие да изменят параметрите на
сделката, вкл. да сключат окончателен договор различен от предварителния. При
оформянето на сделките в нотариална форма били уговорени в окончателен вид
параметрите на насрещните престации. Към момента на прехвърляне на имотите,
същите били завършени до степен на груб строеж.
Излагат се
съображения на следващо място, че предвид договорката между страните
извършеното строителство да може да се заплаща в натура, страните имали договорна свобода сами да оценят
насрещните си престации. Била постигната договореност чрез извършените продажби
и последващи прихващания, определени задължения да се считат безусловно
погасени в размерите, посочени в нотариалния акт, поради което било
незаконосъобразно и неморално да се преразглежда този въпрос, с оглед на
твърдението на ищеца, че цената била симулативно определена, тъй като била
много ниска.
Подчертава се, че
тъй като симулацията се твърдяла от лице, което било страна по договора, тя
следвало да бъде разкрита с нарочен документ - обратно писмо, нарочно
създадено, за да я удостовери и да докаже прикритата сделка.
Ищцовата по
делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора на ответника и
доказателствата към него, в указания й срок е депозирала допълнителна искова
молба.
С допълнителната
искова молба ищецът е направил уточнение на фактическите си твърдения, като е посочил,
че страните не били разграничили цените на отделните имоти в предварителния
договор, а била договорена обща цена за всички тях. Идеалната част от дворното
място не съставлявала отделна вещ и нямала самостоятелно значение, а била
неразделна част от конкретна реално определена недвижима вещ, като нейната цена
била включена в цената по предварителния договор.
Страните били
договорили възможността цената на имотите по предварителния договор да се
заплаща вместо с пари с извършването на СМР по договора за строителство от 2014
година. Съгласно клаузите на последния, за да станело изискуемо задължението за
плащане, не било достатъчна да е издаден и приет акт образец 19, а било
необходимо и издаването на данъчна фактура. В тази връзка заявява, че той бил платил
всички издадени от „ВиВа Строй 12“ ЕООД фактури, с изключение на тези, за които
страните били извършили прихващане. Твърди се, че издадените от „Ви Ва Строй
12“ ЕООД били на стойност от 485 703.85 лева и всички те били заплатени от
„Тракия“ ЕООД по банков път.
Не се оспорва от
ищеца сключването на анекс към договора за строителство, който инкорпорирал
договореност възложителят да заплати оставащите СМР с имоти в сградата, предмет
на договора. Това била причината за сключване на предварителния договор, с
който ищецът се задължил за прехвърли на ответника недвижими имоти на обща
стойност от 348 000 лева с ДДС. Твърди,
че от ответника били издадени фактури на обща стойност от 145 500 лева с ДДС,
като неизпълненото задължение за заплащане на цената по предварителния договор
възлизало в размер на СМР на стойност от 203 500 лева. Ищецът бил заплатил по
договора за строителство сума в общ размер на 833 703.85 лева, от които по
банков път 485 703.85 лева, а 348 000 лева, представлявали цената на имотите по
предварителния договор.
Издадените актове
за СМР били на стойност 815 763.40 лева с ДДС. По отношение на извършените
между страните прихващания се излагат твърдения, че трите издадени от ищеца
фактури били с основание предварителния договор, а не с основание нотариалните
актове. Към момента на сключване на окончателните договори, респективно
направените прихващания, извършените от ответника нови СМР били на стойност от
145 500 лева, поради което тази обща стойност била записана в нотариалните
актове, за да може да се осъществи нужното прихващане, поради което ответникът
дължал да извърши още СМР на стойност от 203 500 лева и като не ги бил
извършил, бил причинил вреда на ищеца.
Заявява, че
предварителният договор бил начало на писмено доказателство, което макар да не
разкривало изцяло симулацията, давало възможност на страната, участвала в
симулативното съглашение да иска неговото разкриване с всички допустими
доказателствени средства.
Препис от така
депозираната допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с
указания за възможността в двуседмичен срок от получаването й да депозира
допълнителен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда срок ответникът „ВиВа
Строй 12“ ЕООД е подал такъв, като на първо място е изложил съображения за
недопустимост на предявения от ищеца нов евентуален иск наред първоначалния.
По отношение на
твърденията на „Тракия“ ЕООД, че не бил издал фактури заявява, че същите не
били елемент от изпълнението на договора за СМР, като неиздаването им можело да
бъде административно нарушение, не представлявало неизпълнение и не касаело
основателността на насрещната му претенция. Заявява, че представените
двустранно подписани протоколи били подписани лично от възложителя и напълно
достатъчни да удостоверят приемането на работата. Заявява готовност, в случай,
че липсата на фактури била единствената причина, поради която ответникът по
насрещния иск не желае да плати, да бъдела сключена съдебна спогодба, като
поемал задължението да фактурира незабавно нефактурираните СМР.
Оспорва
твърдението на „Тракия“ ЕООД, че било заплатило всички издадени от „ВиВа Строй
12“ ЕООД фактури, като в тази връзка заявява, че по една от тях - №
77/13.05.2015 година на стойност 3 600 лева нямало никакво плащане, а друга - фактура
№ 234/04.07.2017 година на стойност 9 600 лева, била платена само частично,
като остатъкът за плащане бил в размер на 3 600 лева. По отношение на
представените от „Тракия“ ЕООД платежни нареждания от 30.01.2014 година за
сумата от 1 680 лева и от 20.02.2014 година за сумата от 7 184.65 лева се сочи,
че с тях били извършени плащания за услуги преди процесния договор, а именно за
работи по разчистване на терена и преместване на ВиК съоръжение преди започване
на реалното строителство.
Заявява се на
следващо място, че в първоначалният договор от 20.02.2014 година бил включен
само грубия строеж, а с анекс от 21.03.2017 година били уговорени довършителни
работи и вертикална планировка, с които на практика се увеличил обема на
договорените СМР. Заявява, че от представените от него актове образец 19 се
установявало изпълнение на довършителните работи, като поради спиране на
плащанията той бил спрял изпълнението на вертикалната планировка по
горепосочения анекс.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът „ВиВа Строй 12“ ЕООД е депозирал насрещна
искова молба, с която е предявил осъдителна претенция против „Тракия“ ЕООД за
осъждането му да заплати сумата от 392 841.46 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за извършени строително-монтажни услуги въз основа на договор за
строителство от 20.02.2014 година за изграждане на обект „Многофамилна вилна
сграда за сезонно ползване в УПИ 5065 в местността „Буджака“ в град Созопол,
които услуги са описани по количество и цена в 11 броя актове образец 19 за извършени
и приети работи.
В насрещната си
искова молба „ВиВа Строй 12“ ЕООД твърди, че „Тракия“ ЕООД имало задължение към
него, произтичащо от предоставени и незаплатени от от същия строително-монтажни
услуги, извършени в изпълнение на договора за строителство от 20.02.2014
година. Заявява се, че по силата на този договор „ВиВа Строй 12“ ЕООД било
извършило до настоящия момент СМР на обща стойност 1 010 027.46 лева, за
което представя остойностени и приети актове за строителни работи образец 19.
От така посочената сума от страна „Тракия“ЕООД му били заплатени 472 186
лева, преведени по банков път. Чрез прихващания, извършени на 21.08.2017
година, 08.09.2017 година и 20.09.2017 година били погасени още 145 500 лева.
От изложеното се прави извода, че се дължи остатък в размер на 392 841.46 лева,
който е предмет на насрещната искова претенция.
В предоставения
му от закона и от съда срок, с отговора на насрещната искова молба „Тракия“
ЕООД, е изложило становище за неоснователност на същата. Акцентира върху
твърдението на ищеца по насрещната искова молба, че страните били уговорили
разплащане по извършените от строителя СМР по договора за строителство чрез
даване вместо изпълнение, което правело осъдителната претенция изцяло
неоснователна.
Заявява, че
подписаните от него актове за СМР били на стойност 815 763.40 лева, а акт № 11
не бил подписан, тъй като той не признавал описаните в него СМР. Сочи, че дори
сумата по този неподписан акт да се добавела към сумата от 815 763.40 лева, то
сборът отново бил по- малък от предявения насрещен иск.
Отново подчертава
обстоятелството, че съгласно клаузите на договора, за да станело изискуемо
задължението му за плащане, било необходимо и издаването на данъчни фактури, а
всички издадени от ищеца по насрещната искова молба такива били платени, с
изключение на тези, за сумите по които страните извършили прихващане.
Издадените от „ВиВа Строй 12“ ЕООД фактури без тези, за които било извършено
прихващане, били на стойност от 485 703.85 лева и му били заплатени по банков
път. Поддържа останалите си твърдения за стойността на заплатените от него суми
по банков път и чрез прихващане, както и че срещу прехвърлените му имоти ищецът
по насрещния иск бил предоставил СМР в размер само на 145 500 лева, а
останалите на стойност от 203 500 лева не били предоставени, което била
вероятната причина издадените от „ВиВа Строй 12“ ЕООД фактури да са на по-ниска
стойност от тази по представените от него актове обр. 19.
Ищцовата страна
по насрещния иск, на която съдът е изпратил препис от отговора на ответника по
насрещния иск и доказателствата към него, в указания й срок е депозирала
допълнителна насрещна искова молба, с която на първо място се оспорва
твърдението на „Тракия“ ЕООД, че „ВиВа Строй 12“ ЕООД нямало право да иска
заплащане на извършените от него СМР в пари. В тази връзка се позовава на т. 1
от раздел II от анекса от 15.06.2017 година, в която било уговорено, че
възложителят ще плати останалите СМР чрез продажба на изпълнителя на студия в
строящата се сграда. Акцентира, че текстът касаел бъдещи СМР, които щели да
бъдат извършени след датата на анекса, като от представените протоколи обр. 19
се установявали, че само последните два от тях били съставени след датата на
този анекс.
На следващо
място, ищецът по насрещната искова молба сочи, че за да бил налице договор,
било необходимо престациите да са конкретно определени или поне определяеми. С
анекса от 15.06.2017 година страните се били договорили принципно, че
възложителят щял да погасява своите задължения чрез прехвърляне на недвижими
имоти на строителя, но колко са тези имоти и с каква е тяхната парична стойност
не било ясно. В тази връзка се сочи, че било необходимо страните да постигнат
допълнително съгласие, с което да конкретизират дължимата от възложителя
престация. В този смисъл счита, че анексът нямал правно действие и не обвързвал
страните, тъй като липсвал предмет. Не бил нищожен, а липсващ договор, поради
което в сила бил първоначалния текст на договора за строителство, съгласно
който възложителят заплащал на строителя парична сума, определена от
извършените СМР. Съгласие и конкретизация за плащане чрез натура били
постигнати едва със сключените три нотариални акта и извършените последващи
прихващания.
Счита, че ако
анексът бил породил правно действие и бил изменил договора за строителство, то
с предявяването на насрещния иск, ищецът по него бил уведомил ответника, че
развалял анекса поради липса на изпълнение от негова страна и породената от
това невъзможност да се удовлетвори по принудителен ред. Твърди, че в хода на
процеса ответникът по насрещния иск се бил разпоредил с имотите си в строящата
се сграда, с което се бил поставил в невъзможност да изпълни дори анекса.
Поддържат се и всички предходно направени изявления.
Препис от така
депозираната допълнителна насрещна искова молба съдът е изпратил на ответната
страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването й да
депозира допълнителен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В
указания му от закона и съда срок ответникът „Тракия“ ЕООД е подал такъв като
заявява, че анексът от 15.06.2017 година не бил договор с незавършен фактически
състав, тъй като в него бил посочен вида на имотите - студия, техния собственик
и къде се намират, а по отношение на тяхната стойност счита, че това била
тяхната пазарна стойност, която била равна на стойността на извършените СМР. От
изложеното прави извод, че престациите били определени или най-малко
определяеми. Сочи, че в отговора на исковата молба „ВиВа Строй 12“ ЕООД се било
позовало на анекса в подкрепа на твърдението си, че било договорено заплащането
на строителството да се извършва чрез прехвърляне на право на собственост от
възложителя на изпълнителя.
Оспорва
твърдението на ищеца по насрещната искова молба, че бил направил волеизявление
за разваляне на анекса от 15.06.2017 година. Наред с това сочи, че това право
принадлежало само на изправната страна, каквато ищецът по насрещния иск не бил,
поради което не разполагал с потестативното право да развали анекса.
Във връзка с
изразената от „ВиВа Строй 12“ ЕООД готовност за постигане на съдебно
споразумение между страните с посочено от него съдържание, ответникът по
насрещния иск сочи, че фактури се издавали при настъпило съответно данъчно
събитие, а в случая неговата претенция била парична - за незаплатена цена на
имотите по процесния предварителен договор, а при условията на евентуалност -
парично обезщетение за вреда на същата стойност, произтичаща от неизпълнение но
договорно задължение по предварителния договор.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Независимо от
формално фиксираната с доклада правна квалификация на предявените обективно
кумулативно-съединени искове, а именно чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
действителното им правно основание (при тъждество на разгледаните
правнорелевантни твърдения) е чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК и
във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за
вземанията по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълмение
по чл. 417 от ГПК. Последното е отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 14026/05.07.2019
година, постановено по частно гражд. дело № 5396/2019 година по описа на Бургаския
районен съд. Поради това именно за ищеца е налице правен интерес от водене на
осъдителните претенции срещу ответника-длъжник по заявлението, които са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество. Тук е необходимо да се
посочи и това, че с оглед разясненията, дадени в т. 11б от Тълкувателно решение
№ 4/2013 година от 18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК на
ВКС е допустимо, освен по изложените от съда в определение по чл. 374 от ГПК
доводи, както направеното изменение на първоначалния иск, така и приемането за
съвместно разглеждане на заявения от ответника насрещен иск.
Установява се от
представените по делото доказателства, че с договор за строителство от
20.02.2014 година, страните са се договорили ответникът „Ви Ва строй 12“ ООД, в
качеството на изпълнител, да изгради обект „Многофамилна вилна сграда за
сезонно ползване в УПИ 5065 в м. Буджака - Созопол“. Ищецът „Тракия“ ЕООД, в качеството на възложител, е
поел задължението да заплати за възложената на изпълнителя работа възнаграждение
в размер на 320 956. 15 лева без ДДС. Договорено е плащането да се
извършва срещу двустранно подписани протоколи за извършените СМР (акт образец 19) и издадена
фактура за пълната стойност на действително изпълнените работи и приспадне на
договорения аванс, който е в размер на 30% от стойността на договора.
С анекс от
15.06.2017 година страните са изменили договора за строителство само в частта
относно цената и начина на плащане, като е посочено, че възложителят ще плати
останалите СМР за завършване на сградата чрез продажба на изпълнителя на студия
в строящата се сграда. С анекс от 21.03.2017 година страните са изменили
предмета на договора, като са добавили Приложение № 3 за довършителни работи и
вертикална планировка с приложеното КСС. Предвидено е разплащанията за
допълнителните СМР да се извършват след подписването на акт образец 19, с които
се установяват реалните количества на извършените СМР.
С предварителен
договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.08.2017 година ищецът „Тракия“ ЕООД се е
задължил да продаде на ответника „Ви Ва строй 12“ ООД апартаменти № 6, 7 и 8, както и
студио С-3, находящи се в сграда с административен адрес: ул. „Бакърлъка“ № 6 в
град Созопол за
сумата от 348 000 лева с ДДС общо за всички обекти. Съгласно чл. 4.2 от
договора, цената се заплаща от купувача-ответник във вид на строително-монтажни работи до окончателното завършване на сградата и получаване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
„Ви Ва строй 12“
ЕООД е издало запис на заповед от 14.08.2017 година в полза на „Тракия“ ЕООД,
по силата на който безусловно и неотменимо се е задължил да плати на това
дружество сума в размер на 349 000 лева, като плащането и може да направено
с извършване на строително-монтажни работи в строяща се сграда в град Созопол
на ул. „Бакърлъка“ № 6. В ценната книга е посочено, че е платима на датата
30.05.2018 година или на заповед на „Тракия“ ЕООД. По делото е представена и
декларация, изходяща от „Тракия“ ЕООД, с която дружеството потвърждава, че
ответникът „Ви Ва строй 12“ ЕООД му е издал и предал запис на заповед за сумата
от 349 000 лева, като е посочено, че записът на заповед е бил издаден с
цел да се гарантира плащането на цената на продадени на издателя имоти, а именно
процесните апартаменти № 6, 7 и 8, студио № 3 и 376.91/1742 кв. м. идеални части
от поземлен имот с идентификатор № 67800.5.65 по КККР на град Созопол.
Страните са
сключили три договора за покупко-продажба на недвижими имоти и по-специално с нотариален
акт № 159, том III, рег. № 5417, дело № 478/2017 година от 21.08.2017 година ищецът
е продал на ответника студио № 3 за сумата от 65 000 лева. В нотариалния акт е
посочено, че задължението за плащане на цената е погасено чрез прихващане срещу
вземане на купувача за извършени от него СМР. На 18.08.2017 година ответникът е
издал фактура на стойност 78 000 лева с ДДС за СМР по договора за строителство,
а дружеството-ищец е издало фактура на същата стойност на основание сключения
на 10.08.2017 година предварителен договор. С протокол от 21.08.2017 година
страните са прихванали насрещните си парични вземания по посочените фактури.
С нотариален акт
№ 14, том IV, рег. № 5907, дело № 496/2017 година от 07.09.2017 година ищецът е
продал на ответника апартаменти № 6, № 7 и № 8 със съответните идеални части от
правото на строеж върху терена с посочена продажна цена от 57 000 лева общо за
трите имота. В нотариалния акт е посочено, че вземането на продавача за цена е
погасено чрез прихващане с вземането на купувача за възнаграждение за
извършените от него СМР по договора за строителство, сключен между страните
през 2014 година. На 07.09.2017 година ответникът е издал фактура №
248/07.09.2017 година за дължимото му възнаграждение по договора за
строителство в размер на 57 000 лева с ДДС, а на 08.09.2017 година ищецът е
издал фактура № 224 за вземането си по предварителния договор в същия размер. С
протокол от 08.09.2017 година страните са прихванали насрещните си парични
вземания по посочените фактури.
С нотариален акт № 51, том IV, рег. № 6288,
дело № 522/2017 година на 20.09.2017 година ищецът е продал на ответника 376.91/1742
кв. м. идеални части от правото на собственост върху терена, които са съответни
на прилежащите части на вече закупените самостоятелни обекти в сградата с
посочена продажна цена в размер на 10 500 лева, като страните са направили
изявления, че това вземане е прихванато с вземане на купувача-ищец за СМР по
горепосочения договор за строителство. Ответникът е издал фактура №
252/19.09.2017 година за сума в размер на 10 500 лева с ДДС, представляващи
възнаграждение по договора за строителство, а ищецът е издал фактура №
225/20.09.2017 година за сума в същия размер, която представлява вземането му
за цена по предварителния договор. С протокол от 20.09.2017 година страните са
прихванали насрещните си парични вземания по посочените фактури.
Със заявление за
издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, „Тракия“ ЕООД е поискало
от Районен съд-Бургас да му бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземане за
главница в размер на 203 500 лева, произтичащо от неиздължена сума по
запис на заповед, издаден на 14.08.2017 година, платим на падежа 30.05.2018 година, както и на
разноски в общ размер на 8 070 лева, от които 4 070 лева за държавна такса и
4 000 лева за адвокатско възнаграждение. По посоченото заявление е било образувано
частно гражданско дело № 5396/2019 година по описа на Районен съд-Бургас. С
разпореждане под № 14026 от 05.07.2019 година заповедният съд е отхвърлил
искането на „Тракия“ ЕООД поради
обстоятелството, че в документа задължението е посочено като алтернативно - за плащане на
парична сума или за извършване на действия, поради което представеният документ не е запис
на заповед. С разпореждане № 18817 от 09.09.2019 година съдът е указал на заявителя, че може
да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
разпореждането и след довнасяне на дължимата държавна такса.
Видно е от доказателствения материал и по-точно констативен протокол
от 28.07.2017 година, одобрен от Главния архитект
на община Созопол, че обектът „Многофамилна
вилна сграда за сезонно ползване в УПИ ІХ-5065, местността „Буджака“ - град Созопол е в завършен груб
строеж - 63 %.
По делото са
представени 11 броя актове образец 19 за изпълнени СМР на обща стойност 1 010
027.58 лева с ДДС. От тях само последният, който е на стойност 74 264.16
лева не е подписан от възложителя-ищец.
От заключението
на вещото лице по изготвената и приета по делото единична съдебно-техническа
експертиза се установява, че общата пазарна стойност на процесните четири
самостоятелни обекти към момента на тяхното придобиване е 253 800 лева без ДДС.
По отношение на извършените СМР, фигуриращи в акт образец 19 с № 11, вещото
лице е констатирало, че на място са извършени описаните в същия дейности, като
са посочени и разликите в количествата между договорените и изпълнени на място
СМР. По отношение на дейността „Направа цолък стъпала“, експертът сочи, че тя
не е договорена с приложението, но е изпълнена в посоченото количество.
По делото е
назначена и приета и комплексна експертиза, вещите лица по която дават
заключение, че разликата в стойността на актуваните СМР и установените
действително извършени такива е в размер на 156 840.65 лева с ДДС. Установено
е и дублиране на две от дейностите в представените актове образец 19 - направа
шапки тераси 278 м и направа хидроизолация с мрежа. Експертите дават
заключение, че общата стойност на довършителните работи по Приложение № 3 в
процесните имоти от фаза „груб строеж“ до окончателното им завършване съобразно
проекта на сградата възлиза на 76 411.54 лева с ДДС. При оглед на място
експертите са установили, че са налице два слоя обмазана хидроизолация на
циментова основа с мрежа, положена върху циментова замазка, като в един от
трите разкрити участъка, циментовата замазка била с ронлива структура. За изпълнената
в сградата шпакловка, вещите лица са посочили, че на много места фугите между
гипсокартоновите плоскости се забелязват ясно, от което правят извода, че
технологията за шпакловка на гипсокартон не е положена съобразно изискванията за
този вид строителна дейност. Забелязани са и следи от течове в част от
помещенията. По отношение на това с кои СМР от приложените актове образец 19 е
прихваната цената на имотите по предварителния договор и каква е общата
стойност на извършените от ответника СМР след сключване на процесния
предварителен договор, експертите са заявили, че стойността на СМР, която е прихваната
срещу цената на имотите, предмет на предварителния договор са в размер на
145 000 лева, от които 111 811.49 лева от акт образец 19 № 8 и
33 618.51 лева от акт образец 19 № 9. Сочи се, че общата стойност на
извършените от ответника СМР след сключване на процесния предварителен договор
е в размер на 212 667.96 лева с ДДС.
Вещото лице по извършената
и приета съдебно-икономическа експертиза в депозираното заключение е посочило,
че представените по делото от ищеца 31 броя фактури на обща стойност от
485 703.85 лева са включени в дневниците за продажби на ответника „Ви Ва
строй“ ЕООД, съответно в дневниците за покупки на ищеца „Тракия“ ЕООД и по тях
са извършени плащания от ищеца, като само сумата от 1 080 лева е платена в
брой, а останалите суми са платени по банков път. Вещото лице е констатирало,
че в счетоводството на ответното дружество няма счетоводно отразяване на
задължение по процесния предварителен договор и/или издадения запис на заповед.
В допълнителното заключение експертът е констатирал, че няма данни за извършени
ревизии и проверки на „Ви Ва строй 12“ ЕООД за установяване на факти и
обстоятелства за периода 01.01.2017 година - 31.12.2019 година, както и че декларация
на „Тракия“ ЕООД, с която потвърждава издадения и предаден запис на заповед от ответника
(представена по делото на л. 34) не е била предоставяна от „Ви Ва строй 12“
ЕООД на данъчните органи в хода на ревизия/проверка.
С влязло в сила
решение № 260079 от 19.10.2020 година, постановено по търг. дело № 188/2019 година
по описа на Старозагорския окръжен съд ищецът „Тракия“ ЕООД е осъден за заплати
на ответника „Ви Ва строй“ ЕООД сумата от 33 000 лева, представляваща сбор от
предоставени му парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лева,
преведен по банков път на 18.01.2017 година; паричен заем от 15 000 лева,
преведен по банков път на 19.01.2017 година и паричен заем от 3 000 лева,
преведен по банков път на 13.03.2017 година, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба - 19.06.2019 година до окончателното й изплащане,
като е отхвърлено възражението за прихващане на „Тракия“ ЕООД, против „Ви Ва
строй“ ЕООД, на задължението на ответника в размер на 203 000 лева,
представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 10.08.2017 година.
За установяване
на твърденията на страните по делото е допуснат и разпитан свидетелят К. Я.,
който е работник в ответното дружество. Същият твърди, че е бил бригадир на
процесния обект, като е правил с неговите работници цялата външна изолация през
2016-2017 година. Свидетелят заявява, че направената от тях изолация, след
замерване е била около 1480-1490 квадрата, като скелето за нея е било вдигано
два пъти, а се наложило също така да направят две скелета едно пред друго, тъй
като първия етаж бил по-навътре, а квадратурата на втория етаж - по-голяма.
При така
установените факти, съдът направи следните изводи:
Предявеният от
ищеца иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 203 500 лева,
представляваща вреда от неизпълнение на задължението за плащане по предварителен
договор от 10.08.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен по следните доводи и съображения:
Както бе посочено
по-горе в текста на настоящия съдебен акт, с влязло в сила решение № 260079 от
19.10.2020 година, постановено по търг. дело № 188/2019 година по описа на Старозагорския
окръжен съд е отхвърлено възражението за прихващане на „Тракия“ ЕООД против „Ви
Ва строй 12“ ЕООД, на задължението на последното в размер на 203 000 лева,
представляващи остатък от задължение за плащане на цена по предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 10.08.2017 година. Фактите и
обстоятелствата, на които е било основано възражението са идентични с
твърдените факти и обстоятелства, с които е основана претенцията за вреда от
неизпълнение на задължението за плащане по предварителен договор от 10.08.2017
година в настоящото производство. Съгласно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 година по
тълк. дело № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, със сила на присъдено нещо се ползва
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. Затова диспозитивът на
решението представлява източника на силата на присъдено нещо. Мотивите към
решението не са част от него, но те се ползват с доказателствена сила. Съгласно
чл. 298, ал. 4 от ГПК, решението влиза в сила и по отношение на разрешените с
него искания и възражения за право на задържане и прихващане. В конкретния
случай със сила на пресъдено нещо, с посоченото по-горе решение, е разрешен
въпроса за съществуването на заявените с направеното в другия образуван и вече
приключил спор между същите страни възражение за прихващане. Така формираната
сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена, като наред с това спорът, който
е разрешен със сила на пресъдено нещо не може да бъде пререшаван. Тази нейна
правна последица, а именно непререшаемост
на разрешения спор съгласно чл. 299 от ГПК е една от абсолютните отрицателни процесуални
предпоставки (процесуална
пречка) за наличието на
правото на иск, за които съдът следи служебно. Влязлото в сила съдебно решение,
с което съдът се е произнесъл по спор между страните, като е разгледал и възражение за прихващане на ответника с негово
насрещно вземане от ищеца, е факт, който съдът, разглеждащ друг спор за същото
вземане, следва да съобрази, като прецени обективните предели на силата на
пресъдено нещо.
От горното следва
да се заключи, че със сила на пресъдено нещо е установено, че ответникът няма
задължение към ищеца за плащане на цена по предварителен договор за продажба на
недвижми имот от 10.08.2017 година. След като липсва неизпълнение, то безспорно
е при това положение, че е невъзможно за ищеца да настъпи вреда - обезщетението
винаги предполага допуснато виновно неизпълнение на поети договорни задължения,
от което именно произтичат и вредите, чиято репарация може да бъде заявена от
изправната страна, в чиято правна сфера същите са настъпили.
По предявеният
насрещен иск от „Ви Ва строй 12“ ЕООД за осъждане на „Тракия“ ЕООД да му
заплати сумата от 392 841.46 лева, представляваща незаплатено от същия
възнаграждение за извършени строително-монтажни услуги въз основа на договор за
строителство от 20.02.2014 година за изграждане на обект „Многофамилна вилна
сграда за сезонно ползване в УПИ VІІ-5065, местността „Буджака“, град Созопол,
описани подробно по количество и цена в 11 броя актове образец 19, съдът намира
следното:
По силата на
сключения договор за строителство от 20.02.2014 година между страните по делото
„Ви Ва строй 12“ ООД като изпълнител се е задължил да изгради обект
„Многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в УПИ 5065 в м. Буджака -
Созопол“ срещу заплащане от страна на „Тракия“ ЕООД като възложител на
възнаграждение за възложената на изпълнителя работа в размер на 320 956.15
лева без ДДС. Договорено е плащането да се извършва срещу двустранно подписани
протоколи за извършените СМР (акт образец 19) и издадена
фактура за пълната стойност на действително изпълнените работи и приспадне на
договорения аванс, който е в размер на 30% от стойността на договора.
В хода на
изпълнението на възложената работа са съставени единадесет броя актове образец
19 на обща стойност 1 010 027.58 лева с ДДС, десет от които са двустранно
подписани, а последният акт образец 19, който е без дата и на стойност
74 264.16 лева не е подписан от възложителя. От доказателствата по делото
се установява, че за изпълнение на задължението си „Тракия“ ЕООД е извършило
плащания към ищеца по този иск в общ размер на 486 073.85 лева. Чрез извършени
прихващания на 21.08.2017 година, 08.09.2017 година и 20.09.2017 година
„Тракия“ ЕООД е погасило още 145 500 лева от задълженията си по договора
за строителство. При това положение, дължими по издадените актове обр. 19
остават 378 453.73 лева.
„Тракия“ ЕООД
твърди, че обемът на извършените от „Ви Ва строй 12“ ЕООД СМР е значително
завишен при съставянето на актовете образец 19. Съставеният
от изпълнителя протокол образец 19 съставлява частен свидетелстващ документ,
чрез който се отчитат извършени в процеса на строителството СМР. Когато е
подписан и от възложителя, протоколът служи като
доказателство за извършване и приемане на работите, но няма
пречка да бъде оспорено съдържанието на отразените количества и стойности, като
в този случай доказателствената тежест е на страната, която оспорва документа,
носещ нейния подпис. Според съдебната практика, двустранно подписаният
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количеството, единичната
и общата цена на отделните видове СМР, по своята същност представлява
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи и е годен да
удостовери изпълнението на възложените работи, което е условие по смисъла на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД за плащане на уговореното възнаграждение.
От заключението
на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, което е оспорено от
ответника по този иск само в определени части се установява, че строителните
работи, описани в неподписания от страните протокол образец 19 № 11 са реално
извършени. За дейността „направа шапки тераси“ е установено, че тя е актувана и
с акт образец 19 с № 10, поради което стойността на тази дейност следва да се
приспадне от общата стойност по акта. Установено е още, че част от посочените в
акт образец 19 с № 11 дейности не са договорени, но са изпълнени на място в
посоченото количество. Съдът счита, че възложителят дължи заплащане на
извършените СМР, тъй като въпреки, че не са били възложени, те не са в
отклонение на одобрения архитектурен проект, респективно на строителните
правила и норми. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно
правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното
изпълнение, съобразно одобрения
архитектурен проект, предпоставя съответно възнаграждение.
Съдът не кредитира заключението на вещите лица по приетата комплексна
експертиза единствено по първия въпрос, тъй като според формулировката и начина
на поставянето му, той представлява сравнителен анализ на количества и
стойности на СМР, а не дава конкретен и категоричен отговор на въпроса за
всички видове, количества и стойности на СМР изпълнени на процесния обект от
„Ви Ва строй 12“ ЕООД. Наред с това, вещите лица сочат, че са отговорили на
този въпрос така, както са го разбрали, като заявяват, че не са извършили оглед
на всички обекти в сградата и не са били наясно с количествено-стойностната
сметка на проекта на същата, а им е доведено до знанието, че били налице
съществени промени, включително и в основите на сградата. По отношение на дублиране
на СМР, посочени в актове образец 19, експертите са установили такова по
отношение на направа шапки тераси 278 м - в акт №10 и акт №11, която дейност е
на стойност 6 255 лева, както и по отношение на направа хидроизолация с
мрежа - в акт №8 и акт №11, която дейност е на стойност 10 889.60 лева.
Дублирането на тези две дейности е установено и от техническата експертиза,
като по отношение на втората вещото лице е посочило, че има съставен акт за
скрити работи от 20.10.2018 година за хидроизолация 2 ръце, от което е
направило извода, че втората ръка е изпълнена и неактувана (такъв акт за скрити
работи не е представен по делото). Вещите лица по комплексната експертиза са
установили при оглед на място, чрез премахване на плочката, разкриване на
гранитогреса и използване на специални инструменти, че на обекта има изпълнена
хидроизолация, но тя е от един пласт. На вещите лица не са представени актове
за скрити работи. При това положение, съдът счита, че следва да се кредитира
заключението на комбинираната експериза и стойността на дейността за направа на
хидроизолация в размер на 10 889.60 лева да се приспадне от размера на
претендираните от „Ви Ва строй 12“ ЕООД СМР.
Що се отнася до представените от „Тракия“ ЕООД договори с „Епо лукс“ ООД и „Хюмънс
билдинг“ ЕООД, сключени през 2019 година, то не може да се установи, че е
налице съвпадение на дейностите по тези договори с дейностите по Приложение № 3
от договора за строителство. Вярно е, че посочените договори също се отнасят за
вертикалната планировка на сградата, но дори и вещите лица по комплексната
експертиза не са могли да установят дали същите съвпадат с изпълнените на място
СМР по вертикалната планировка на сградата. Наред с изложеното, най-късно
издаденият акт образец 19 е този с № 11, който е без дата, но е от 2018 година,
а двата представени от „Тракия“ ЕООД договора са сключени с различни
контрахенти през 2019 година, от което може да бъде направен извода, че те са
за различен вид дейности.
По горните доводи
съдът намира, че в настоящия случай доказателствената сила на представените по
делото актове образец 19 не е оборена, с
изключение на коментираните по-горе две позиции от акт образец 19 № 11.
Обстоятелството, че не са издадени фактури за всички изпълнени СМР не
освобождава възложителя от задължението му да ги заплати, тъй като липсата на фактура не съставлява годно основание за
ответника да откаже плащане на дължимото възнаграждение, още повече че в
Приложение № 2 към договора „цени и начин на плащане“ не е заложено изискване
за издаване на фактура, а само подписване на акт образец 19. В този смисъл е
константната съдебна практика, която приеме, че основанието за плащане на
възнаграждение е в извършването и приемането на работата. С оглед на това, тъй
като договорът за изработка е възмезден, изискванията на страните относно
представяне на определени документи може да се тълкува евентуално само като
условие за настъпване на изискуемостта на задължението, но не и като основание
да се откаже плащане на цената на изпълнените и приети работи. Фактурата би могла да има действието на покана
за плащане на изискуемото възнаграждение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, но
не освобождава възложителя от задължението да плати уговореното възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по този иск и ищец по първоначалния, че
не дължи пари по предварителния договор от 10.08.2017 година, тъй като в чл.
4.2 от същия било изрично уговорено, че „цената на имота се заплаща от купувача
на продавача във вид на строително-монтажни работи.“ Действително, с анекса от
15.06.2017 година е внесена промяна, като е посочено, че в раздел ІІ, „Цени и
плащания“ се променя начина на плащане, като възложителят ще плати останалите
СМР за завършване на сградата чрез продажба на изпълнителя на студия в
строящата се сграда. Тази договорка по своята правна същност има характера на
даване вместо изпълнение. Даването вместо изпълнение е уредено в чл. 65 от ЗЗД
като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е
погасяването на едно облигационно задължение. Постигнатото съгласие съгласно
чл. 9 от ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна. Надлежното
изпълнение е един от начините страните да се освободят от обвързаност, те могат
да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било като прекратят,
развалят или отменят сключения договор, било като уговорят други (различни)
насрещни права и задължения. Една от страните може да се освободи от
обвързаност, без съгласието на другата само като изпълни задължението си или
като упражни уредено от закона съответно потестативно право. Така, както
кредиторът може да се съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на
вземането си (чл. 65 от ЗЗД), така двете страни могат да уговорят заменянето на
някоя от дължимите престации с друга или други престации. Продавачът може да се
съгласи да получи в собственост вещ вместо дължимата цена; страните по договора
за наем може да се съгласят вместо наемна цена да се дължи определена услуга;
страните по договора за дарение могат да се съгласят да отменят дарението или
да преуредят отношенията си, като дарителят получи нещо равностойно; страните
по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане
могат да се съгласят приобретателят да дължи рента и т. н. Щом по силата на чл.
9 от ЗЗД на страните по договора, в рамките на въведеното от законодателя
ограничение в автономността на волята им, е предоставена възможност сами да
определят съдържанието на същия, то те разполагат с правомощие, както да се
отклонят от създадения законов модел за съответния вид сделка, уговаряйки
различна престация и различен начин на изпълнение на конкретното задължение,
така и да постигнат ново съглашение след възникване на облигационното
правоотношение помежду им, целящо незабавното освобождаване на длъжника, чрез
погасяване на дълга му - аргумент от чл. 65, ал. 2 от ЗЗД.
Във връзка с
горното е необходимо да се посочи, че при договор от вида на разгледания
по-горе, задължението поначало трябва да бъде индивидуализирано чрез посочване на
страните, юридическите факти, от които са възникнали, както и техния предмет и размер.
Ако това не е направено, не би могло да се определи върху какво се разпростира погасителният
ефект на договора. В конкретния случай не само липсва каквато и да било
конкретизация за вида на задължението, което ще бъде погасено по този начин, за
неговия размер, за конкретните имоти и техните стойности, за може да се
коментира наличие поне на предварителен договор, тъй като след като се касае за
прехвърляне на недвижими имоти, следва да е спазена изискуемата за това
законова форма, но при тълкуване на разглежданото писмено съглашение дори не би
могла да се извлече волята на страните относно всички правнозначими елементи на
един договор за даване вместо изпълнение. При това положение безспорно следва
да се приеме, че страните по облигационната връзка не са уговорили различна
престация, поради което именно приложение следва да намерят първоначалните им
уговорки.
С оглед така
казаното по-горе, на ищеца по насрещния иск „Ви
Ва строй 12“ ЕООД се дължи от
ответника по насрещния иск „Тракия“ ЕООД
сумата от 361 309.13 лева (1010027.58 - 486 073.85 - 145 500 -
6 255 - 10 889.60), представляваща незаплатено от същия
възнаграждение за извършени строително-монтажни услуги въз основа на договор за
строителство от 20.02.2014 година. до този размер съдът намира претенцията
основателна, като в останалата част същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на страните следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
По предявения иск от „Тракия“ ЕООД против „Ви
Ва строй 12“ ЕООД, на последният се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в размер на 5 100 лева, от които 4 800 лева за адвокатски
хонорар и 300 лева депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза.
По предявения насрещен иск от „Ви Ва строй 12“ ЕООД против „Тракия“ ЕООД: На
ищеца по насрещния иск „Ви Ва строй 12“ ЕООД се
дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от
иска. За този иск ищецът „Ви Ва строй 12“ ЕООД е направил разноски в размер на
23 731.66 лева, от които 15 713.66 лева за държавна такса, 8 000
лева за адвокатски хонорар и 18 лева за допуснато обезпечение. При това
положение по този иск, на „Ви Ва строй
12“ ЕООД се дължат разноски в размер на 21 731.66 лева, съобразно
уважената част от него.
Ответникът по насрещния иск „Тракия“ ЕООД не е представил списък на
разноските по делото по чл. 80 от ГПК. Видно от книжата по делото, това
дружество е направило разноски в общ размер на 23 420 лева, от които 8 140
лева за държавна такса на предявения от него първоначален иск, 12 000 лева
за адвокатски хонорар, 300 лева за депозит за съдебно-икономическа експертиза,
500 лева за съдебно-техническа
експертиза и 2 480 лева за комплексна тройна експертиза. При определяне на
дължимите на тази страна разноски, съобразно отхвърлената част от насрещния
иск, не следва да бъдат взети предвид направените от нея разноски за държавна
такса за предявения от нея иск, за адвокатски хонорар в размер на 12 000
лева (тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие
на стр. 41 от делото е посочено, че той се дължи за предявения първоначален
иск, като е предвидено разсрочено плащане на същия, без да представени
доказателства за действителното му заплащане) и за съдебно-икономическата и
съдебно-техническа експертиза, тъй като те са извършени във връзка с
твърденията и исканията на страната по предявения от нея първоначален иск. При
това положение, на „Тракия“ ЕООД се дължат разноски в размер на 199.06 лева,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
Мотивиран от горното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК и във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Тракия“ ЕООД със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Парчевич“ №26, ЕИК *********, чрез процесуалните му пълномощници,
със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4 против „Ви Ва строй
12“ ЕООД със седалище град Созопол и адрес на управление ул. „Вихрен“ №39, ЕИК
*********, представлявано от Васил Георгиев Йорданов за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата от 203 500 (двеста и три хиляди и петстотин лева) лв., представляваща вреда от неизпълнение на задължението за
плащане по предварителен договор за продажба от 10.08.2017 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „Тракия“ ЕООД със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Парчевич“ №26, ЕИК *********, чрез процесуалните му
пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4 да
заплати на „Ви Ва строй 12“ ЕООД със седалище град Созопол и адрес на
управление ул. „Вихрен“ №39, ЕИК *********, представлявано от Васил Георгиев Йорданов
сумата от 361 309.13 ( триста шестдесет
и една хиляди триста и девет лева и тринадесет стотинки) лв.,
представляваща незаплатено от същия възнаграждение за извършени
строително-монтажни услуги въз основа на договор за строителство от 20.02.2014
година за изграждане на обект „Многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в
УПИ VІІ-5065, местността „Буджака“, град Созопол, описани подробно по количество
и цена в 11 броя актове образец 19 за извършени и приети строителни работи,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 19.02.2020 година до нейното окончателно
плащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 392
841.46 лева, ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Тракия“ ЕООД със седалище град Стара Загора и адрес на
управление ул. „Парчевич“ №26, ЕИК *********, чрез процесуалните му
пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4 да
заплати на „ВиВа строй 12“ ЕООД със седалище град Созопол и адрес на управление
ул. „Вихрен“ №39, ЕИК *********, представлявано от Васил Георгиев Йорданов
сумата от 26 831.66 (двадесет и шест
хиляди осемстотин тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, от които
5 100 (пет хиляди и сто
лева) лв. по предявения
иск от „Тракия“ ЕООД срещу него и 21 731.66 (двадесет и една хиляди седемстотин тридесет и един лева и
шестдесет и шест стотинки) лв. по насрещния
иск на „ВиВа строй 12“ ЕООД, съобразно уважената част от същия.
ОСЪЖДА ВиВа строй 12“ ЕООД със седалище град Созопол и адрес на управление ул.
„Вихрен“ №39, ЕИК *********, представлявано от Васил Георгиев Йорданов да
заплати на „Тракия“ ЕООД със седалище град Стара Загора и адрес на управление
ул. „Парчевич“ №26, ЕИК *********, чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №7, ет. 4 сумата от 199.06 (сто деветдесет и
девет лева и шест стотинки) лв.,
представляваща направени по делото от него разноски, съобразно отхвърлената
част от предявения от „ВиВа строй 12“ ЕООД насрещен иск.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: