№ 560
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500205 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №88788/22.12.2022г.
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.
„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 срещу
разпореждане №45320/12.12.2022г., постановено по ч.гр. дело
№20223110115778/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която
е отхвърлено заявление вх. №82540/29.11.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***********, за сумата от 190.31 лв. /сто и
деветдесет лева и тридесет и една стотинки/, обезщетение за забава върху
главницата за периода 16.10.2021 г. – 27.11.2022 г., което вземане произтича
от сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и длъжника Договор за потребителски
кредит № ******* г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че в заповедното производство съдът не е
овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната
лихва. Целта на заповедното производство е да провери дали вземането е
спорно.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
1
Частна жалба вх. №88788/22.12.2022г. е подадена в срока по чл.413, ал.2
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника Д. С. М. за сумата от 800.00лв. главница, сумата
от 93.09лв. договорна лихва за периода 15.10.2021г. до 29.04.2022г., сумата от
280.97 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 16.10.2021 г. –
27.11.2022 г., които вземания произтичат от сключен между „СИТИ КЕШ“
ООД и длъжника Договор за потребителски кредит № ******* г.,
прехвърлени на заявителя с договор за цесия.
Заповед за изпълнение е издадена за сумата от 800.00лв. главница,
сумата от 93.09лв. договорна лихва за периода 15.10.2021г. до 29.04.2022г.,
сумата от 90.66 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода
16.10.2021 г. – 27.11.2022 г., като с разпореждане №45320/12.12.2022г.
заявлението е отхвърлено за сумата, представляваща разликата над 90.66лв.
до пълния предявен размер от 280.97лв., обезщетение за забава.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него
съдът намира, че същото е редовно от формална страна в частта за сумата
280.97лв., но са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забава за
разликата над 90.66лв. до пълния предявен размер от 280.97лв.
В случая е сключен договор за потребителски кредит №******., който
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Наведени са
твърдения, че кредитополучателят е изпаднал в забава считано от 15.10.2021г.
за вноските по погасителен план.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В ал.2 на цитираната норма изрично е записано,
че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е
императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й
съдът следи служебно.
В случая във връзка с проверката за спазване на императивна правна
2
норма при изчисление на законната лихва върху вноските, считано от датата
им на падежиране, съгласно приложения към коментирания договор
погасителен план до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК се
установява, общия й сбор се равнява на 90.66лв.
Следователно разликата над тази сума до пълния размер от 280.97лв. се
явява начислена върху главницата при процент надвишаващ
законоустановения праг, което е в пълно противоречие с нормата на чл.33,
ал.2 от Закона за потребителския кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в
коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №45320/12.12.2022г., постановено по
ч.гр. дело №20223110115778/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №82540/29.11.2022г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 срещу длъжника Д. С. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, за сумата от 190.31
лв. /сто и деветдесет лева и тридесет и една стотинки/, обезщетение за забава
върху главницата за периода 16.10.2021 г. – 27.11.2022 г., което вземане
произтича от сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и длъжника Договор за
потребителски кредит № ******* г., прехвърлено на заявителя с договор за
цесия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4