О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№2485/17.9.2018г.
17.09.2018 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 1385 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба, ведно с молба уточнение вх.№ 7632/03.05.2018
г., предявена от „Мобилтел”
ЕАД с ЕИК ********* против П.Д.С., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 104/2018 г. по описа
на ЯРС, а именно: сумата от 798,00 лв. -
неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги М4409401 от 31.01.2015 г. и сумата от 269,71 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги по същия договор. Представят се писмени доказателства.
Не се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който се излагат съображения за
неоснователност и недоказаност на предявените искове,поради което се оспорват
по основание и размер.Не се представят писмени доказателства,правят се доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид, че исковата молба
е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени
доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането за прилагане
на ч.гр.д. № 104/2018 г. по описа на ЯРС и същото следва да се уважи.
С оглед на горното и на основание чл. 140 и
чл. 233 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 18.10.2018 г. от 10.00 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените от ищцовата страна
писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 104/2018
г. по описа на ЯРС.
На основание чл.193,ал.1 от ГПК
открива производство по оспорване на истиността на
документ-договор за далекосъобщителни услуги М4409401 от 31.01.2015
год.,приложение № 3 към договор от 31.01.2015 год.,приложение № 1 към договор
от 31.01.2015 г.,допълнение към Приложение № 1 към договор от 31.01.2015
г.,допълнение към приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г. и данни за
потребител към договор от 31.01.2015 г.В тази връзка на основание
чл.193,ал.2 от ГПК съдът постановява проверка на истиността
на посочените документи,като указва на ищеца в 7 дн.срок от получаване на
настоящото определение следва да заяви дали желае да се ползва от посочения по
горе договор,приложенията към него и данни за потребител и ако желае да ги представи на съда в оригинали.
На основание чл.193,ал.3 от ГПК указва на
ищеца,че ответника оспорва истиността на частните
документи- договор за далекосъобщителни услуги
М4409401 от 31.01.2015 год.,приложение № 3 към договор от 31.01.2015
год.,допълнение към Приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г.,допълнение към
приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г. и данни за потребител към договор
от 31.01.2015 г.,като твърди,че подписите на абонат не са изпълнени от ответника П.Д.С.,като
тежестта за доказване на истиността на документа пада
върху страната,която го е представила.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
В исковата молба се твърди, че
между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги М4409401 от
31.01.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги за тел.номер ********** по програма с тарифен план „Mtel Трансфер Л” за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в
размер на 39,90 лв. с ДДС. По същия били издадени следните фактури: фактура №
*********/26.02.2015 г. с падеж на плащане 13.03.2015 г. за отчетен период от
23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за сумата от 269,71 лв.
Сочи се,
че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на
услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на
абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при
сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало
абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че
ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е
заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните
фактури. Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 798,00
лв. поради това, че длъжникът не е заплатил
в срок всички дължимите към оператора услуги и е допуснал забава с повече от
124 дни. Сочи се, че неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите
суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на
оператора да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54.12
от Общите условия и договора в размер на 798,00 лв. /19 месечни такси от по 33,25
лв. без ДДС/, като предсрочно едностранно прекрати същия на осн.чл.27.2 и чл.54
от ОУ. Размерът на неустойката бил определен съгласно уговореното в т.
„Отговорност“ на Приложение № 1/31.01.2015 г. към договора, а именно – в размер
на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на
договора до изтичането на определения срок на договора, а именно – в случая,
въз основа на дължимите месечни такси без ДДС за периода от м.06.2015 г. до
м.01.2017 .Издаването на фактура № *********/08.06.2015 г.,с падеж на плащане
08.06.2015 г. договора бил прекратен и на абоната са били начислени дължимите
от датата на прекратяване месечни абонаментни такси по договора до изтичане на
определения срок за ползване на същия.
Така
посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за
сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 104/2018
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът
е бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на
ищеца е било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Особеният представител на
ответника счита предявените искове за неоснователни и недоказани,като ги
оспорва изцяло по основание и размер. Счита иска за неустойка за неоснователен
и недоказан,като счита клаузата за неустойка за неравноправна по смисъла на
чл.143 ЗЗП,с оглед на това,че не отговаряла на изискването за добросъвестност и
водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В частност клаузата нарушавала чл.143,ал.1,т.5 ЗЗП и
била недействителна. Счита,че съдът следва да не я прилага,като прави
възражение за нищожност на същата. Алтернативно прави искане,че ако съдът не
приеме клаузата за неустойка за неравноправна,моли да я приеме за прекомерна и
да я намали.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си
– а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношения по посочения договор М4409401 от 31.01.2015 г. и при посочените
условия /индивидуални и общи/; че ищецът е изправна страна по договора, тъй
като е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги през отчетните
периодите, за които са издадени фактурите; датата на прекратяване на договора и
основанието за възникване на правото да се начисли неустойка; доказателства за
начисляването на самата неустойка и за начина на формирането й. Ищецът следва
също да докаже, че потребителят е обвързан от общите условия към сключения
договор, като се е съгласил писмено с тях и е получил екземпляр, подписан от
търговеца, при подписването на договорите в съответствие с разпоредбата на
чл.147а, ал.4 от Закона за защита на потребителите, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не
сочи доказателства за този факт, както и че не сочи доказателства за това какво
е било съдържанието на общите условия, и че абонатът ги е приел и че се е
съгласил предварително с тях.
В тежест на ответника е да докаже, че в срок е заплатил задълженията си към ищеца по
процесните фактури, поради което сумите не се дължат, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис
от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: