№ 14588
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110106624 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. В. Д., подадена чрез адв. И. Н., срещу
[фирма], с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 477, 41 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1243/2020 г. по описа на
Районен съд – Ботевград въз основа на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 264331/24.09.2020 г. бил издаден изпълнителен лист в полза
на [фирма] срещу Д. В. Д.. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20209270401574 по описа на ЧСИ С. Л., като вследствие на наложен
запор в полза на взискателя /[фирма]/ била преведена сумата от 477, 41 лв. Сочи се още, че с
влязло в сила Решение № 260051/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 424/2021 г. по описа
на РС-Ботевград, било признато за установено в отношенията между страните, че
длъжникът Д. В. Д. не дължи на [фирма] сумите, за които е издадена процесната заповед за
незабавно изпълнение. Във връзка с изложените обстоятелства ищецът счита, че ответникът
му дължи възстановяване на удържаната сума в размер на 477, 41 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2 във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника [фирма], подаден чрез юрисконсулт Д. Р.. Ответникът не
възразява срещу посочените от ищеца фактически обстоятелства. Твърди, че е възстановил
търсената от ищеца сума по неговата банкова сметка, поради което и липсвал правен интерес
от водене на делото. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява срещу
претендираните разноски, като навежда и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира да
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя извлечение от банкова
сметка на ищеца, което иска да бъде прието като доказателство по делото. Не възразява да
1
бъдат приети като доказателства приложените от ищеца документи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 477, 41 лв. като платена на отпаднало основание.
С определението по чл. 140 ГПК, което е прието като доклад по делото, съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните било
образувано ч.гр.д. № 1243/2020 г. по описа на Районен съд – Ботевград и по него била
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
264331/24.09.2020 г., въз основа на издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 264331/24.09.2020 г. бил издаден изпълнителен лист от
30.09.2020 г., въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.09.2020 г. по ч.гр.д. №
1243/2020 г. по описа на РС-Ботвеград било образувано изпълнително дело №
20209270401574 по описа на ЧСИ С. Л. с взискател [фирма] и длъжник Д. В. Д., по
образуваното изп.д. 20209270401574 по описа на ЧСИ С. Л. бил наложен запор и в полза на
взискателя била преведена сумата от 477, 41 лв., с Решение № 260051/12.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 424/2021 г. по описа на РС-Ботевград е отхвърлен предявения
установителен иск за признаване установено в отношенията между страните, че Д. В. Д.
дължи на [фирма] сумите, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 264331/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1243/2020 г. по описа на
Районен съд – Ботевград.
С оглед твърденията на страните спорно е било единствено обстоятелството дали
сумата от 477, 41 лв. е възстановена на ищеца Д. В. Д.. Ответникът твърди, че е заплатил
сумата по сметка на ищеца като представя платежно нареждане от 15.04.2024 г., от което е
видно, че действително сумата е наредена по банкова сметка на Д. В. Д. в [фирма]. Видно от
документа сумата е постъпила по сметка на ищеца след подаване на исковата молба
/06.02.2024 г./, т.е. за ищеца е бил налице правен интерес от предявяването на осъдителния
иск. Ищецът не спори, че към датата на проведеното открито съдебно заседание/25.06.2024
г./, ответникът е заплатил търсената сума.
Съдът намира за установено по делото възникването на задължение за ответника да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, която е била предмет на
принудително изпълнение и е била преведена на ответника в качеството му на взискател във
връзка с изпълнително основание, което съдът впоследствие с влязло в сила решение е
отменено. Налице е било ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Същото е изцяло погасено, като ищецът, действащ чрез процесуалния си представител,
изрично посочва, че незаплатени са останали единствено задълженията за сторени разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
2
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.
Не се твърди и не се установява дължимата държавна такса и разноските за
възнаграждение на един адвокат да са били заплатени на ищеца, поради което същите са
останали дължими въпреки стореното в хода на производството изпълнение на исковите
претенции.
На ищеца се следва държавна такса в размер на 50 лв., както и заплащане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие от 31.01.2024 г. – л. 9 от делото, в който между ищеца и процесуалния му
представител е уговорено възнаграждение в минимален размер от 400 лв., съобразно
предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същото е платено в брой.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Действително
правната и фактическа сложност на делото не е голяма, но ищецът е бил принуден с оглед
поведението на ответника да ангажира процесуален представител, който от своя страна
активно е участвал в процеса, подал е искова молба, явил се е в открито съдебно заседание,
поради което и липсва основание с оглед професионалната ангажираност на адвоката за
присъждане на възнаграждение в по-нисък размер на минимума по Наредбата, макар тя да
не е задължителна за съда.
ТАКА МОТИВИРАН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес в *** срещу [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 477, 41 лв., платена на отпаднало
основание като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати
на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес в *** сумата от 450 лв. – разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ищеца
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3