№ 175
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500378 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу
решение № 61/02.05.2022 год. по гр.д. № 11/2022 год. на Окръжен съд -
Разград:
От Ш. Ф. З. чрез адв. Р. В. в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ
за горницата над присъдената сума от 9000 лв., до претендираният размер от
30000 лв. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона при
присъждане на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, с
молба за отмяна в тази част и постановяване на решение, с което предявеният
иск бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от 11.11.2019год. до
окончателното изплащане на сумата.
От Прокуратурата на РБ, представлявана от E.Й.Е. – Зам.Окръжен
прокурор в Окръжна прокуратура Разград – в осъдителната част за сумата
9000 лв – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в тази част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване
1
на друго, с което размерът на обезщетението бъде намален по справедливост.
В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата изразява становище
за основателност на иска до размер от 5000 лева.
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ от Ш. Ф. З. срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на
обезщетения за имуществени вреди в размер на 1000 лева и за неимуществени
вреди в размер на 30000 лева, резултат на подвдигнато му обвинение за
престъпление по чл.219 НК, за което е признат за невиновен и оправдан. В
часттта му, с която искът за имуществени вреди е уважен, решението е влязло
в сила.
Прокуратурата на РБ оспорва оспорва исковете по основание и размер.
Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца
наказателно производство и претендираните неимуществени вреди; прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на
воденото срещу него наказателно производство; твърди, че не е разгласявала
данни за образуваното производство и не следва да носи отговорност за
действията на трети лица; оспорва твърдението за снето от ищеца обществено
доверие, тъй като не е бил отстраняван от заеманата длъжност, която
понастоящем заема.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че ищецът и понастоящем работи по трудов договор на
длъжност главен специалист-районен техник “ТСУ и стопански дейности“ в
Община Лозница. В качеството му на длъжностно лице, на 6.VII.2011 г. бил
привлечен като обвиняем в образуваното ДП №ЗМ-В[1]327/2009 г. на ОС на
МВР-Разград за престъпление по чл.219, ал.3, вр. с ал.1, с чл.20, ал.2 и чл.26,
ал.1 НК, което е водено и срещу други длъжностни лица, в това число кмет и
зам. кметове на Община Лозница. По отношение на ищеца била взета мярка
за неотклонение „подписка“ и образувани НОХД № 353/11 г. и НОХД №
386/2012 г. – прекратено и върнати на ОП-Разград за отстраняване на
2
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По внесения за
трети път обвинителен акт е образувано НОХД №73/2014 г, оправдателната
присъда по което спрямо ищеца е влязла в сила на 11.02.2017 г.
По делото са приложени заверени преписи от публикации в областни
вестници „Екип 7” и „Гледища”, отразяващи воденото и срещу ищеца
наказателно преследване. В заглавията на публикациите, образуваното
наказателно дело е наричано „Голямото крадене и в Лозница“; „Делото срещу
лознишките първенци“. Името на ищеца е споменато в съдържанието им
информативно, в изброяване с останалите привлечени към наказателна
отговорност лица и без да се дават оценки, и квалификации във връзка с
процесуалното му качество и поведение на подсъдим. Факт е обаче, че с
публикациите е давана разгласа за хода на делото и за постановяваните срещу
ищеца съдебни актове, а повод за тях е даден с повдигнатото и поддържано от
ответника обвинение.
Относно отражението на процеса върху психиката и начина му на
живот са изслушани показанията на свид.А.А. - съпруга на ищеца, М.Х. -зам.
кмет и А.Г. – негов личен лекар. Всеки от тях установява настъпването на
коренна промяна в поведението му след образуването на наказателното
производство. От спокоен, концентриран и контактен, станал нервен и
затворен в себе си.
Съпругата на ищеца установява, че сънят му станал неспокоен,
кръвното му налягане започнало да варира. Много от близките на
семейството се отдръпнали, а приятелският им кръг се стеснил. Ищецът
станал сприхав и рязък, стресиран и потиснат.
Св. Хюсеинов декларира, че след образуването на наказателното
производство хората променили отношението си към него и започнали да
говорят, че и „той е от групата на тези, които са крали“. Ищецът се влияел от
мнението на хората, усещал недоверието и съмненията им в почтеността му,
затворил се.
Заключението на назначената КСМПЕ установява, че към момента на
изготвянето й няма данни за отклонение в психичния статус на
освидетелствания; констатира, че в емоционалното му състояние се
наблюдава депресивен синдром, повишена тревожност, потиснатост и страх
от нови негативни преживявания; чувство за непълноценност, несигурност с
3
прояви на притеснения в общуване с околните, стремеж към затваряне на
проблемите вътре в семейството и скриване от външния свят; стаени чувства
на вина и агресия.
Експертизата установява, че телесните оплаквания на ищеца са
проявление на психичното му състояние и на преживените силно огорчение,
обида и безпокойство в резултат на воденото с години наказателно дело, а
преживеният стрес се е изразил като система от физиологични, биохимични,
психични и поведенчески реакции /повишаване на кръвно налягане, влошен
син, състояния на безпокойство, тревожност, тъга, страх, нервност,
затруднения в общуването/. Към днешна дата емоционалният му баланс е
стабилизиран, но се наблюдават симптоми на депресивносг и тревожност с
тенденция към отзвучаване.
В съдебно - медицинската си част експертизата констатира, че
диагностцирания при ищеца диабет е от 2010 г. - преди образуването на
наказателното производство, ищецът е бил под постоянно медицинско
наблюдение от специалист-ендокринолог, без данни за хоспитализация; не се
установява медицинска документация за регистрирани по време на
наказателния процес хипертонични кризи.
С оглед горната фактическа обстановка, съдът приема, че исковете по
чл.2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ са доказани по основание – повдигнато и
поддържано е обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
дефинирано в чл.93 НК като тежко умишлено престъпление и е постановена
влязла в сила на 11.02.2017 г. оправдателна присъда.
За определяне на размера на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди от значение е степента на засягане на честта,
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, преживените
притеснения от необосновано воденото наказателно производство, неговата
продължителност му и взетата мярка за процесуална принуда.
Преценявайки събраните доказателства, съдът намира, че в резултат от
повдигнатото обвинение, продължило повече от шест години и при взета
мярка за неотклонение „подписка“, ищецът е понесъл негативни последици -
неудобства, притеснение и несигурност, страх от наказателна репресия и от
финансови затруднения. Процесуалните действия с негово участие очевидно
са засегнали честта и достойнството му, тъй като неговият социален и
4
професионален статус е бил в основата на самочувствието му на обществено
значима личност, на успял в социалната си среда човек. В настоящото
производство е доказано твърдението, че в резултат на проведеното
наказателното преследване, са били засегнати авторитета и доброто му име в
обществото. Преди началото на наказателното производство, той бил
уважаван в региона като човек и професионалист в администрацията на
Община Лозница; след разпространяване на новината за воденото
наказателно дело, той почувствал дистанциране на познати и колеги,
изпитвал срам и неудобство от случващото се с него. Макар, че продължил да
работи на същото място, загубил интерес и амбиции в работата си. Тези
последици са резултати и от факта, че ищецът живеел в малко населено
място, в което бил лесно разпознаваем, предвид заеманата длъжност в
сферата на публичните интереси.
Съдът намира, че е доказана причинно-следствената връзка между
повдигнатото от Прокуратура на РБ обвинение и претърпените от ищеца по
настоящето дело неимуществени вреди, свързани с основателен страх от
наказателна репресия.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, прилагайки и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД,
съдът съобрази: тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищеца и
размера на предвидените за него наказания; фактическата продължителност
на наказателния процес – повече от шест години; задължителното участие на
подсъдимия в съдебната фаза на производството, в рамките на която са
проведени 19 с.з.; приложената мярка за неотклонение – „подписка“.
За определяне на характера и обема на неимущественине вреди, от
значение е доказаното в процеса негативно повлияване върху социалните,
емоционалните и лични контакти на ищеца, психологически и емоционален
дистрес, редуващи се тревожно – депресивни състояния. Той е бил и
понастоящим продължава да бъде публично разпознаваема личност,
извършваща контрол върху усвояваните за СМР целеви средства от
държавния бюджет.
Съдът отчита и обстоятелството на проявения към процеса медиен
интерес и дадената на областно ниво разгласа за хода на всяко от насрочените
по наказателното дело заседания до степен - навлизане в личното
5
пространство на ищеца.
След преценка на всички факти, съдът приема, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца е 9000
лева. Този размер би репарирал реално понесените и доказано намиращи се в
причинна връзка с наказателното преследване неимуществени вреди, като при
определянето му съдът отчита и обществените представи за справедливост в
аспекта на обществено-икономическите условия на живот.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС, отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираната законна лихва. Предвид влизането в сила на оправдателната
присъда на 11.02.2017 г., искането за законова лихва следва да бъде уважено,
считано от 11.02.2019 г., предвид характера му на периодично вземане по
смисъла на чл.111 ЗЗД, погасяващо се с изтичане на три годишна давност.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
ищеца към търпения от него вредоносен резултат. Предвид законово
презумираната невиновност на всяко лице, привлечено към наказателна
отговорност и обявената с влязла в сила оправдателна присъда
необоснованост и незаконосъбразност на поддържаното срещу него
обвинение, не е доказано твърдението, че с поведението си ищецът е дал
повод за воденото срещу него наказателно преследване.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Доказателства за сторени разноски във въззивното производство не са
представени, поради което не се присъждат. По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/02.05.2022 год. по гр. д. № 11/2022 год.
на Окръжен съд - Разград в обжалваните му части. В необжалваната му част –
относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, решението е влязло
в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
6
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7