Р Е Ш Е
Н И Е
№ 263 20.06.2019 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Г.
Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1562
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.и Н Т.С.против И.С.С.,
ЕГН **********,***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 1.01.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2830110/13.06.2017 г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до И.С.С.,, е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2830110 от
03.01.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем №
2830110/13.06.2017 г. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано,
че пратката е непотърсена от получателя. До ответникът е изпратено второ писмо
за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2830110 от
10.09.2018 г., изпратено чрез куриер на настоящия адрес на длъжника, посочен в
договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница № 67989381,
писмото отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намрен на
посочения адрес.Към настоящата искова молба представят и молят да приемете
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2830110 от 10.09,2018 г., което да връчите на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение N9
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моля да
приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника
е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед
на поето фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
N9173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
На 13.06.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и И.С.С. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2830110,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
600 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 662,70 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 62,70
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 10.12.2017 г. на 6 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 110,45 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
13.07.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 10.12.2017 г.С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен.На основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор
за паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, като в случай че забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00
лв.Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 301,38 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 50,23 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 160,68
лева.На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 14.07.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 48,13
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва.Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 10,12.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Към
настоящия момент претендират непогасена част от задължението на ответника И.С.С.,
като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 13.06.2017 г. с N9 2830110,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница 600,00 лв.,
договорна лихва 62,70 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 301,38 лв., обезщетение за забава в
размер на 48,13 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 1057,21 лв.С оглед на изложеното за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникът И.С.С. в, за
всичко дължими суми по Договор за паричен заем N9 2830110 от
13.06.2017 г. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. №
1235/2018 г., по описа на Районен съд - Димитровград, е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят да се постанови съдебен акт, по силата на който
да се признае за установено по отношение на ответникът И.С.С., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 600,00 лв.
(Шестстотин лева), представляващи
главница по договор за паричен заем; 62,70 лв. (Шестдесет и два лева и 70 стотинки), представляващи
договорна лихва: от 13.07.2017 г. до 10.12.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/, представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 301,38 лв. /триста и един лева и 38 стотинки/, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.07.2017 г. до 10.12.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска); 48,13 лв. (Четиридесет и осем лева и 13 стотинки),
представляващи обезщетение за забава: за периода от 14.07.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Молят за присъждане на
разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл.
78 ал. 8 ГПК.Претендират такива и в настоящото.
Депозиран
е отговор от назначения за особен представител на ответника адв.Г.К., който нe оспорва
обстоятелството, че на 13,06,2017г. е бил сключен Договор за паричен заем № 2830110 между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и ответника.Не оспорва обстоятелството, че е налице договор за
цесия. Оспорвам обстоятелството, че на ответника е връчено по надлежния ред
уведомление за извършената цесия с рамков договор за цесия от 16,11,2010г.
сключен между „Изи Асен Мениджмънт”АД и „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД.
Действително въз основа на изрично пълномощно купувачът на вземането /
цесионерът/ може да извърши уведомяването за извършената цесия вместо
продавачът на вземането/ цедента/, като пълномощник.Към делото са приложени две
известия за доставяне, първото връчено чрез Български пощи ЕАД, а второто чрез
Лео Еккспрес.Оспорва, че за връчване на тези пратки са спазени законовите
изисквания за това, а именно: Правилата които уреждат начина на връчване на
пощенски пратки се съдържат в Общи правила за условия за
доставяне на пощенски пратки пощенски колети, приети с решение №
581/27,05,201Ог. от Комисия за регулиране на съобщенията приети на осн. чл. 36
от Закона за пощенските услуги./
Чл. 5. (1) Препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис.(2)Препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на
лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните
документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. (3) Когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.
2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20
дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за
доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора
с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две./
Видно било от оформянето на всяка една от пратките/ и
от Български пощи АД и от Лео експрес ООД , не се установявало да са изпълнени
изискванията на чл.5 ал.З от посочените правила, а именно че пощенския служител
или куриер е оставил покана за получаване, къде е поставена и кога, както и
дали е доставено второ служебно известие.
Счита, че при връчване, извършвано от пощенски
служители или куриер, не по реда на процесуалния закон, не би могло да се
прилага фикцията, че пратката ще се счита връчена на адресата й, в случай, че
не е потърсена, като напротив даже е върната на изпращача, тъй като такава
санкция не е предвидена нито в чл. 36 от ЗПУ, нито в чл.5 от цитираните общи
правила, към които законът препраща.Наред с това не е доказано, че на
получателя е връчена покана, за да отиде или не да получи пратката си. Считам,
че по тълкувателен път не могат да се създават фикции, които могат да бъдат
създадени само по изключение по законодателен път.
В ИМ ищецът сочело, че към нея прилага и уведомлението
за цесия което да бъде връчено на ответника.Доколкото обаче същия се
представлява по делото от особен представител, то последния не може надлежно да
получи уведомлението за цесия, тъй като не е договорен такъв и не може да поеме
задължението да му го предаде. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният
представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно,
само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител са необходими две неща-
изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е
с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Изрично заявявам, че поради
липса на връзка с клиента няма възможност да доведа до знанието му уведомлението
за цесия, поради което и не съм съгласна да го получа от негово име.Същото
получавам единствено и само в качеството си на негово особен представител. По
иска за присъждане на неустойка по чл. 92 от ЗЗД в размер на 301,38 лв.Видно от
приложените към ИМ доказателста договорът за заем е необезпечен, въпреки
поетото от длъжника задължение по чл. 4 от договора да осигури определеното
обезпечение чрез двама отговарящи на определени критерии поръчители.Този факт
обаче не поражда вреди за кредитора, съответно при преценката на валидността на
клаузата с оглед на критерия „очаквани вреди от неизпълнението”, следва извода,
че такива липсват. Само по себе си непредставянето на обезпечение не уврежда
кредитора, тъй като при точно изпълнение на паричните задължения от длъжника и
по необезпечен договор заемодателят ще получи целения с договора резултат.
Неустойката съгласно договора се заплаща и при редовно внасяне на погасителните
вноски. Т.е. дължимостта й не е обвързана с неизпълнението на паричните
задължения. Именно то поражда вреди за кредитора, като в този случай освен
загуба на паричните средства, той пропуска и възможността да предостави
върнатите суми на други заематели, в рамките на предмета си на дейност, и да
получи възнаграждение за това. Доколкото неустойката се дължи независимо от
изпълнението, съотв. неизпълнението, не може да се приеме, че има обезпечителен
характер.Можело да се приеме, че с клаузата за неустойка е уговорена санкция за
непредоставяне на обезпечение, доколкото кредиторът поема риска за връщане на
финансовия ресурс да отговаря само едно лице, чието имущество не е проучил
детайлно предварително. Този риск би бил по-малък, ако за задълженията
отговаряха повече платежоспособни лица, съответно при наличие на поръчителство.
Само наличието на санкционна функция на неустойката обаче не е достатъчно за
нейната валидност при отсъствие на обезщетителната и обезпечителната функции. В
този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. №
995/2011 г., т. к., II т. о., в което е прието, че неустойката има подчертано
санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив правен
резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й
създава предпоставки за неоснователно обогатяване). В случая макар да е
свързана с непарично задължение- намирането на поръчители и учредяване на
поръчителство по договора за заем, съпоставена с дадената в заем сума 600 лв.,
неустойката заедно с възнаградителната лихва е повече от половината на заема
(сборът е 364,08лв.). Т.е. при редовно изпълнение на погасителните вноски
кредиторът би получил дадената в заем сума в много повече от уговореното. Това
създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на
неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води
до нищожност на клаузата. Считам, че с претендираната с исковата молба сума за
неустойка ищецът ще го обогати неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1
пр.1 и 3/ поради противоречие на закона/ чл. 92 от ЗЗД/ и накърняване на
добрите нрави/ вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях.
Прави възражение за НИЩОЖНОСТ на чл. 4 ал.2 от Договор
за паричен заем № 2830110/13,06,2017г, на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 и 3 вр. с ал.4
от ЗЗД, поради което моля да я прогласите и отхвърлите иска за присъждане на неустойка
като неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства документи е, че на 16.11.2010 г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от 1.1.2018г. Договорът е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2830110/13.6.17
г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
Приложено
е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията до ответника, от
страна на „Изи Асет Мениджмънт"" АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2830110/3.1.18г., в което се съдържа изявление в
срок от пет дни от получаване на настоящата покана ответникът да погаси
дължимата сума в размер на 1020.89 към 3.1.18г., включително начислена лихва за
просрочие към новия кредитор „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Второ
такова писмо с дата 10.9.2018г. е било изпратено на адреса на ответника със
същото съдържание, но вече указаната дължима сума е различна към дата 10.9.18г.-в
размер на 1239.09 лева, включително начислена лихва за просрочие, без да се
уточнява размера на тази лихва.Няма представени доказателства за връчване на
тези писма на ответника, нито този факт се твърди от ищеца.Обратните разписки
към съответните товарителници и известие за доставяне не са били връчени на
длъжника.
От приетото като доказателство по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по процесния
договор за паричен заем дължимата сума на ответника е в общ размер 1065.94 лв.,
в това число :Главница 600,00 лева,договорна лихва 62.70 лева,Неустойка – 301.38
лева,Лихва за забава – 56.86 лева,Такси - 45,00 лева.
Исковете са неоснователни. Възражението
на ответника, чрез процесуалния му представител за ненадлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия е основателно.Прехвърлянето на вземането не е
надлежно съобщено на длъжника.Настоящият състав на съда изцяло възприема
разрешенията дадени в цитираните от ищеца решения на ВКС:Уведомлението за
цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление
следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода
на делото.
Съобщаването на цесията по начало следва
да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия
кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно
действие. Освен изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на
длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда
действие. В случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен
представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има
ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема
материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от
разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, която изисква за действие представляващи
разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично
пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане
с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на
това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да
бъде получено. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният
представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно,
само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител са необходими две неща- изрично съгласие на особения представител
да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения
представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и
одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на
правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и
ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99
ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да
прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне
на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнен
целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на цесията.
Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е
неоснователен. В този смисъл е и Решение
№ 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен
съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г./.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид
изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца.Ответникът не прави
искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен
представител и съдът не следва да се произнася.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.и Н Т.С., за
установяване на вземане срещу И.С.С., ЕГН **********,***, в следните размери: 600,00 лв. (Шестстотин лева), представляващи главница по договор
за паричен заем № 2830110/13.06.2017 г.; 62,70 лв. (Шестдесет и два лева и 70 стотинки), представляващи
договорна лихва от 13.07.2017 г. до 10.12.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/, представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 301,38 лв. /триста и един лева и 38 стотинки/, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.07.2017 г. до 10.12.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска); 48,13 лв. (Четиридесет и осем лева и 13 стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 14.07.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда 31.7.18г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение №693/6.8.18г. по ч.г.д. № 1235/2018г. на Димитровградски районен съд и присъждане на ищеца на
направените разноски за производството по заповедното и настоящото дело, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 20.06.2019 г.
Секретар: Д.Петрова