Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№260145, гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание надвадесет и първи април април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Елена Ангелова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №144 по описа за 2021г.,
Ищецът Й.Д.Ц. ***,чрез пълномощника си-адв. Д. в исковата си молба
против ЗД“Бул Инс“АД, *** от С. С. П. и К. Д. К. посочва,че на 07.06.2020г. по
път III
- 606, км. 55 в посока
от *** към ***, ***, настъпва ПТП между: Участник № 1 – лек автомобил с марка „Фолксваген", модел „Голф",
с peг. № ****, управляван от виновния водач С.Д.Ш.
и Участник № 2 - колесен трактор с марка „Янмар“, модел „YM2010D", с peг. № ***, рама № ***, управляван от ищеца.Механизмът
за настъпване на ПТП-то е следният: Участник № 1 се движи с несъобразена
скорост по пътното платно, губи контрол над автомобила и блъска в задната част
Участникът № 2 - колесен трактор с прикачен земеделски инвентар (Фреза), при
удара тракторът излиза вдясно извън пътя, попада в канавка и се преобръща, а
лекият автомобил остава на платното за движение, като след определено време
напуска мястото на ПТП, но е установен веднага след около 3км - 4км. Вследствие на произществието ищецът твърди,че
е получил: счупване на осем ребра (3,4,5,6,7,8,9 и 10) в дясна гръдна половина
и едно ребро (6) в лява гръдна половина; контузия на белите дробове;хемоторакс
- наличие на кръв в дясна гръдна кухина, което е наложило оперативното й
отстраняване;остра кръвозагуба на 3500 мл кръв с достигащи стойности на
хемоглобин до 71.0g/l;контузия на главата с разкъсно-контузна рана в тилна област;контузия на
поясната област с контузия на меките тъкани около ляв бъбрек.За инцидента е образувано
ДП № 135/2020г. по описа на РУП - ***, пр.пр. № 5065/2020г. по описа на Районна
прокуратура - ***, разследването по което продължава и към настоящия момент.
Ищецът твърди,че отговорността
за настъпване на процесното ПТП е на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № **** - С.Д.Ш.,
който при грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, и по-конкретно
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и натовареност на
движението на пътя е допуснал настъпването на пътния инцидент, като в пряка
причинно-следствена връзка с него са настъпилите телесни повреди на ищеца. Към
датата на инцидента лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № **** е имал сключена с ответника по
иска застраховка „Гражданска отговорност“.
В съответствие с чл.380
от КЗ ищецът е депозирал писмена застрахователна претенция с вх. № ОК-591014 на
29.09.2020г., ведно с всички налични доказателства към въпросния момент -
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза от ****г. и епикриза от
***г. Ответникът е образувал щета № *** и на 13.10.2020г. с писмо с изх. №
5982, е информирал ищеца, че следва да представи множество на брой други
доказателства, една част от които не са били налични към съответния момент -
АТЕ и СМЕ от досъдебното производство, както и друга част, която не е налична
дори и към настоящия момент - влязъл в законна сила акт - присъда, решение или
споразумение по наказателното дело или постановление за прекратяване. Ищецът
твърди,че отговора на ответника с посоченото писмо от 13.10.2020г. е изцяло
неоснователен и необоснован, тъй като е предоставил всички налични доказателства
по щетата и застрахователното дружество не е следвало да изисква допълнителни
такива. Независимо от това ,обаче с молба от 15.02.2021г. ищецът е представил на ответника протоколи от
огледи на местопроизшествие, албуми, протоколи от разпити на свидетели, СМЕ на Й.Ц.
и САТЕ, но към настоящия момент липсва отговор от ответника.
Ищецът твърди,че
вредите,които търпи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Вследствие на телесните
увреждания ищецът е подложен на множество изследвания, както следва:КТ на корем
и малък таз - по спешност - установено е наличие на контузионно променено
преренално пространство на ляв бъбрек, контузионно променено ретропетонеално
пространство в зоните на дупликатурите параренално, което дава основание за
следното заключение - контузио паранефралис ретроперитоней синистра;КТ на
гръден кош - по спешност - наличието на контузионни промени двустранно,
предимно дорзално с превес в дясно, серийно фрактура на ребра (в дясно:
3,4,5,6,7,8,9,10 по скапуларна линия, 5 и 7-мо по средна аксиларна линия, в
ляво: 6-то ребро по средна аксиларна линия;КТ на глава - по спешност - повишен
хипереднситет по фалкс церебри;УЗ на гръден кош с маркиране - плеврален излив
вдясно;КТ на гръден кош - контролен - наличие на контузионни остатъчни промерни
вдясно дорзо базално - 10-ти сегмент - консолидирани до степен субателектаза,
остатъчен излив в дясна голяма плеврална кухина, остатъчно уплътнен интерлоб базално
в ляво, резорбирани контузии в ляво;КТ на корем и малък таз - контролен -
остатъчни контузионни промени на гърба на ниво меки тъкани в ляво;КТ в легнало
положение - възстановена прозрачност на паренхима в дясно, плеврален излив
доловим паритално, интратрахеална тръба на нивото на бифуркацията и надясно,
ЦВК оформа бримка с топиката на горна празна вена;Контролна лицева пулмография
- намалена прозрачност на белодробния ларенхим вдясно с хомогенно засенчен к.д.
синус от същата страна - разлят плеврален излив;КТ на белите дробове -
персистират контузионни белодробни промени в дясно базално с масивна
консолидация на паренхима, множество постконтузионни хеморагични инкапсулати -
в дясно парамедиастинално - на всички нива, наддиафрагмално, голямо количество
свободна плеврална течна колекция в дясния кардиодиафрагмален ъгъл;Множество на
брой пъти е извършвана тоалетна ФБС (фибробронхоскопия) след локална анестезия
поради сериозни секрети двустранно, за да могат да се промият бронхите и да
бъдат отново проходими;Извършени са също така други компютърно-томографски
изследвания и пулмографии, които, наред с гореописаните, сами по себе си са
причинили на ищеца стрес и дискомфорт по време на болничния престой.След
осъществената на 19.06.2020г. оперативна интервенция и извършената
торакоцентеза в 6-то междуребрие, при която е въведен гр. дрен №26 вдясно и е
евакуирана 2500мл стара кръв, на 01.07.2020 г. отново след щателно почистване
на оперативното поле са свалени конците от оперативната рана и е въведен
троакар в плевралната кухина. Установен е коагулирал
хемоторакс, расположен дорзално и аксиларно. Разградени са срастванията и са
евакуирани още 1000 мл стара кръв и коагулуми. Впоследствие на 21.07.2020г. пострадалият е изписан с
клинично подобрение, но не и напълно възстановен, поради което му е определен
домашен лечебно- възстановителен период.
Ищецът посочва,че на 27.07.2020г.
състоянието му се влошава и по спешност
в увредено общо състояние отново постъпва в ***, ***, с оплаквания от внезапен
задух, проблеми с речта, отпадналост и липса на сила в долните крайници. В
лечебното заведение на 31.07.2020г. е извършена още една операция, при която е осъществена дясна предно-странична
торакотомия в пето междуребрие и послойно проникване в плевралната кухина.
Установени са тежки сраствания между висцерална и париетална плевра, които са разградени по тъп и остър
начин. Също така, констатиран е инкапсулиран плеврален емпием, разположен
дорзално и сепрадиафрагмално, с гнойна колекция от около 600 мл. Извършена е декортикация на белия дроб и парицална
плевректомия. В областта на трети сегмент е установен и участък на деструкция
на паренхима, който се резецира атипично, след
което са
поставени два дрена 28 френча по ПАЛ и САЛ, послойно е възстановена гръдната
стена и е наложена суха стерилна превръзка. Ищецът е изписан с подобрение, но
не и при пълно възстановяване на общото му състояние вследствие на получените
травми от процесното ПТП.
Ищецът посочва, че
контузията на белите дробове и наличието на кръв в дясната гръдна половина,
наложило извършването на дренаж и оперативното й отстраняване, са създали
опасност за живота на ищеца. Отделно от тях, острата кръвозагуба, вследствие на
продължителното кървене в гръдна половина кухина, с общо количество на загубена
кръв - 3500ml,
и стойност на хемоглобин
достигаща до 71.0 g/l,
сама по себе си също е
довела до опасност за живота на ищеца. Единствено своевременната и
професионална животоспасяваща реакция на лекарските екипи по време на
оперативните интервенции на 19.06.2020г., 01.07.2020г. и 27.07.2020г. е успяла
да предотврати леталния изход за пострадалия.
Ищецът твърди, че и към
настоящия момент продължава да търпи болки, страдания, емоционални и психически
травми, неудобства, притеснения и психически обременяващата и унизителна
зависимост от чуждата помощ в ежедневието, които ще продължат и занапред.Преди
инцидента ищецът е бил изключително жизнен за възрастта си, добронамерен, деен, отзивчив,
инициативен, изпълнен с желание да живее човек, ценен от всички - близки и
приятели. Полагал е ежедневни и големи грижи за семейството си. В семейството
му винаги е царяла задружност, хармония и мир, без скандали или напрежение в
отношенията. След процесното ПТП всичко това се е променило в отрицателна
насока, ищецът е станал „друг
човек",
както го определят близките му - избухлив, меланхоличен, асоциален, загубил е
желанието си за живот, не полагал същите грижи за семейството си и често
създавал скандали с околните.Настъпилото събитие има за последица силно
негативно влияние живота на ищеца, като е налице особен интензитет на търпените
болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху неговата психика.
Твърди,че търпените от него вреди се съизмерват със сумата в размер на
150 000,00 лева, част от които в размер на 100 000,00 лева моли да му
бъдат присъдени. Претендира и законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ
върху главницата от 100 000,00 лева от датата на депозиране на
извънсъдебната претенция, а именно от 29.09.2020г. до окончателното й
изплащане, което представлява законната лихва, която дължи самият застрахован,
както и законна лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, която ЗД „Бул Инс“
АД дължи за забава върху размера на застрахователното обезщетение, което
включва съгласно закона /главница и лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от 13.10.2020г. - датата на писмото, с
което се отказва плащане, до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.367
от ГПК ответникът застрахователно
дружество „Бул инс“ АД представя отговор на исковата молба,с който оспорва
предявените искови претенции,както по основание ,така и по размер. Твърди,че ищецът не ангажира
доказателства,които да установят по несъмнен начин механизма на ПТП. Единственото
доказателство, представено от ищеца е Констативен протокол за ПТП № *** от
07.06.2020г., който обаче не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП
не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. На следващо място,
ответникът оспорва твърденията,че е причинена вреда, тъй като отново липсвали
доказателства, които да я установяват по
безспорен начин,съответно и липсват доказателства за завършен възстановителен
процес.Ответникът оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
твърдените увреждания на ищеца Й.Д.Ц.. Твърди, че ищецът има вина за
настъпилото ПТП, тъй като е управлявал колесен трактор, за който няма
необходимата категория - Ткт, за който няма сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност и който не е регистриран по реда на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника и за който няма
издадено разрешение за движение по републиканската пътна мрежа от Областна
дирекция земеделие по постоянния адрес на ищеца - ***. На следващо място,
ответникът оспорва претенциите по размер . Обезщетението от 150 000 лева,
предявено като частична претенция за 100 000 лева е прекомерно висока сума за
реално установеното с медицински доказателства телесно увреждане на ищеца.
Претенцията не отговаря на принципа за справедливост и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена многократно, спрямо
действителната вреда, макар човешките страдания да са неоценими в пари. Ако в
хода на процеса се докаже основателността на предявения иск справедливо
обезщетение би била сумата 60 000 - 80 000 лева. На следващо място, ответникът
оспорва претенцията за законна лихва. Излага подробни съображения за неоснователност
на претенцията. Посочва,че в дружеството не е постъпвало уведомление за ПТП от
водача на лек автомобил „Фолксваген голф” с peг. № **** - С.Д.Ш. или други лица натоварени или упълномощени от
него. Застрахователят не може да е в забава по отношение задължение, за което
не знае, че съществува. Уведомление е направено от страна на ищеца по делото на
29.09.2020г. и това е началната дата от узнаване за събитието, от който момент
започва да тече 3 месечен срок за произнасяне по претенцията,като едва след
неговото изтичане би могло да е налице забава и задължение за лихва.
На следващо
място,ответникът противопоставя възражение за съпричиняване от ищеца, който е
управлявал колесен трактор, за който няма необходимата категория - Ткг, няма
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност и който не е
регистриран по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника и не е издадено разрешение за движение по републиканската
пътна мрежа от Областна дирекция земеделие по постоянния адрес на ищеца – ****,т.е
ответникът твърди,че е налице обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самият пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите
произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.В
конкретния казус ищецът е допринесъл както за възникване на самото пътно-
транспортно произшествие, така и на последиците от него.
С допълнителната искова
молба по чл.372 от ГПК ищецът оспорва твърденията на ответника за липса на вреди,
както и за наличие на съпричиняване.
С определение № 261289
постановено на *** ищецът Й.Д.Ц. е заличен като страна по делото поради
настъпилата му смърт, и като ищци са конституирани неговите правоприемници -законните
му наследници: М.Ц., Д.Ц. и Ц.Ц..
С молба от 29.07.2021г.
ищците са конкретизирали искането си,както следва: всеки от ищците претендира
обезщетение за претърпени от Й.Ц. неимуществени вреди в размер на 33 333,33
лева, представляващо част от общия размер на обезщетението от 50 000,00
лева, ведно със законните лихви, конкретизирани с първоначалната искова молба.
От фактическа страна в
процеса се установи следното:
Прието по делото е
заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице *** С.М. въз
основа на приложените по делото : Протокол за оглед и фотоалбум от 07.06.2020.
От заключението на САТЕ се установява,че водача С.Ш. е управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № **** по южната лента за движение на път III-606 *** –*** в посока от запад на
изток. През това време водачът Й.Ц. е управлявал
колесен трактор марка „Янмар“, модел „YM2010D", с peг. № ***, рама № ***,по
същия път пред лекия автомобил, като е бил спрял в дясната част на пътя.Водачът
на лекия автомобил не е реагирал
своевременно на опасността от удар с намиращия се на пътя пред него трактор и
така е настъпил удар в предната дясна част на лекия автомобил и съответно в
задната лява част на трактора. След удара
лекият автомобил е продължил движението си и на около два километра е
спрял. След удара тракторът се е преобърнал
извън платното за движение и е преустановил движението си.
Вещо лице *** М. е категоричен
,че основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това,че
водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на опасността от удар с
намиращия се на пътя спрял трактор. Скоростта на движение на лекия автомобил е
била около 77 км. /час, като вещото лице посочва,че водачът е имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ,ако бе реагирал на
разстояние по-голямо от 63 метра, или да заобиколи трактора.
В показанията си свидетелят
С.Ш. посочва,че управлявайки лекия автомобил в процесното ПТП,
слънцето го е заслепило е не е видял трактора пред него. Тракторът е бил малък,
с фреза отпред, сив на цвят и се е сливал с цвета на асфалта на пътното платно.
След удара е продължил да шофира, но на около 500-600 метра е спрял колата.
Вещо лице *** Б.
обсъждайки установените факти с приетите по делото писмени
доказателства-медицински книжа, в заключението си на съдебно-медицинската
експертиза, констатира следното :
При ПТП станало на 07.06.2020г. на ищеца са
причинени:
Контузия на главата;
Разкъсно-контузна рана на
главата;
Контузия на тялото;
Счупване на
3,4,5,6,7,8,9,10 десни ребра и 6 ляво ребро;
Контузия на белите
дробове;
Наличие на кръв в дясната
гръдна половина;
Гнойна колекция в дясната
гръдна кухина.
Контузията на главата и
контузията на тялото,вещото лице посочва,че се лекуват стационарно в рамките на
10-15 дни, при благоприятен ход на оздравителния процес, без настъпването на
усложнения в него, за каквито по делото липсват данни.
Разкъсно –контузната рана
на главата е обработена хирургически и
зашита, след което е наложена суха превръзка в СХО. Оздравителния процес при
такива рани е около 15-20 дни, при благоприятен ход на оздравителния процес и
липсата на усложнения в него, за каквито по делото липсват данни.
Счупването на
3,4,5,6,7,8,9,10 десни ребра и 6 ляво ребро се лекуват консервативно ,чрез
покой, обезболяващи медикаменти и наблюдение. Оздравителния процес при такива
рани е около 4-5 месеца,при благоприятен ход на оздравителния процес и липсата
на усложнения в него, за каквито по делото липсват данни.
Контузията на белите
дробове се лекува консервативно чрез покой,антибиотици, ,тоалет на
трахеобронхиалното дърво ,обезболяващи и наблюдение. Оздравителния процес при
такива рани е около 4-5 месеца,при благоприятен ход на оздравителния процес и
липсата на усложнения в него, за което няма данни по делото.
Наличието на кръв в
дясната гръдна половина се лекувало оперативно,чрез налагането на
торакоцентеза, антибиотична терапия и наблюдение. Оздравителния процес при
такива рани е около 2-3 месеца, при благоприятен ход на оздравителния
процес,като в конкретния случай е настъпило
усложнение.
Гнойната колекция в
дясната гръдна кухина е усложнение на наличието на кръв в тази гръдна половина.
Лечението е оперативно ,чрез налагането на торакар,източване на гнойта,
промивка и антибиотична терапия и наблюдение. Оздравителния процес при такива
рани е около 2-3 месеца, при благоприятен ход на оздравителния процес и липсата
на усложнения в него ,за каквито по делото липсват данни.
Вещото лице е
категорично,че травматичните увреждания са били тежки и са криели реална
опасност за живота на пострадалия. По време на оперативните интервенции и
престоя в болничното заведение живота на
Ц. е бил застрашен. Даже при първото му превеждане от КАИЛ в 2ХК е изпаднал в
клинична смърт и след провеждането на КПР е възстановена сърдечната дейност и
отново е върнат в КАИЛ за лечение.
Хирургическите
интервенции са криели риск за живота му ,в смисъл ,че многото количество кръв в
дясната гръдна половина и колабиралия бял дроб водят до дихателна
недостатъчност . Наличието на гной пък може да доведе до сепсис. След
оперативните интервенции пострадалият е
бил на мониторно наблюдение,прилага ли са му медикаментозна терапия и
кислородотерапия.
Вещо лице Б. посочва,че
възстановителния процес за всички увреждания е в рамките на 4-5 месеца и
подлежат на пълно възстановяване. Към момента на изготвяне на експертизата
,вещото лице посочва,че липсват медицински документи,които да установяват
настъпили трайни остатъчни явления от травматичните увреждания.
Непосредствено след ПТП и
по време на болничното лечение пострадалия Ц. е изпитвал от умерени на моменти
до значителни по сила и интезитет болки и страдания , които постепенно в хода
на оздравителния процес постепенно са затихвали ,и предвид че по делото липсват
данни за обратното, вещото лице приема, пострадалия се е възстановил напълно.
По делото са събрани
гласни доказателства: показанията на свидетелите П. Ц. и П. И..
Свидетелката Ц. твърди,че
здравословното положението на Ц. към момента на инцидента е било много тежко. В
болница **** е прекарал между три и четири месеца общо. През първия период,
в който е бил настанен в болницата е бил в реанимация,в интензивно отделение и
близките му са нямали достъп до него. Свидетелката посочва: „във всеки един
момент ние не знаехме всеки един ден на следващия всъщност като отидем дали
няма да чуем най-лошото, тъй като лекарите казваха, ме шансът да оцелее е не
повече от 5-10 процента“. След стабилизиране на състоянието му-извън опасност
за живота, Ц. е бил изписан за лечение в домашни условия. Бил е изцяло
неподвижен,на памперси, св. :“ ние го обслужвахме,имаше подлога и памперси,
хранехме го и общо взето, съжалявам че ще го кажа, но беше като не жив човек“.
Близките му са се грижили изцяло за него, обличали са го, тъй като не е могъл
да си вдигне ръцете ,бил е в много тежко
състояние.
Свидетелката
Ц. –снаха на пострадалия Ц. твърди,че преди инцидента свекър й бил „най-живият
„ човек на света, най-активният, най-дейният и най-лъчезарен човек. Бил е
страхотен-грижел се е за всичките земи-над 15 дка, животни, домашна градина и
за цялото село. Помагал е на всички. След инцидента не е могъл да се движи
,дори и да говори. През пролетта е правел леки опити за движение с проходилка,
бастун. През почти цялото време е бил на легло, полузаспал,не е говорил ,свил
се е в себе си, затворил,не е бил същия човек. Оплаквал се е от болки и
затруднено дишане. След изписването от болницата не е могъл да диша
самостоятелно и се наложило да му вземат кислороден апарат за да му се подава
допълнително въздух.От здрав човек, тежащ 90-100 килограма, буден, мускулест,
тъй като е бил спортист много години, той е станал като скелет.
Настъпила
е огромна психическа промяна. Преди инцидента бил лъчезарен, усмихнат,
разговорлив,след инцидента спрял да говори, затворил се в себе си, изпаднал в
депресия. Свидетелката твърди,че здравословното му състояние не се е подобрило.
Изложеното
се потвърждава и от показанията на св. И.. Посочва,че след инцидента Ц. не е
бил същия човек. Отслабнал с десетина килограма, с побеляло лице, слаб дъх, на
легло. Преди инцидента Й.Ц. не е пушил,не е пиел ,работил е много, помагал е на
всички,след инцидента е останал човек без сила ,дух и надежда.
При така
установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ.
Нормата на чл.
429,ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
За да се породи това
право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380
от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
"Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.
496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство
са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 29.09.2020г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл.
496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по
отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по
договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента
и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали
спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно
факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници, а това се установява и
от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол с пострадали
лица № *** /07.06.2020г. на Обл. ДМВР -РУ ***.
Налице е формиран спор между страните
по делото досежно вината като субективен елемент от фактическия състав на
деликта. При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства –
заключението на САТЕ респ. констатациите в протокола за ПТП и показанията на
свидетелят С.Ш. ,настоящият съдебен състав намира, че
вината на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген", модел „Голф",
с peг. №
****
е установена
като същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като при
техническа възможност да спре преди мястото на удара,или да
заобиколи трактора и по този начин да предотврати настъпването на ПТП-то, не е сторил това.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещо лице *** Б..
Доколкото понесените от ищеца Й.Ц. починал в хода на процеса и
заменен от неговите наследници ,неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
установени с показанията на свидетелката Ц.,ценени при условията на чл.172 от ГПК ,и показанията
на свидителя И. представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди
се изразяват в неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не
могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение има
заместващо предназначение и се определя съобразно критериите, установени в чл.
52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За да се произнесе по въпроса за размера на обезщетението
настоящият съдебен състав, с оглед задължителните предписания, установени в
ППВС № 4/1968 г. следва да съобрази следното: момента на настъпване на
увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на
пострадалия, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на получената от
това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на
възстановяване.
При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на
наследодателя на ищците са причинени телесни повреди ,изразяващи се в контузия на главата;разкъсно-контузна рана на главата;контузия на тялото;счупване
на 3,4,5,6,7,8,9,10 десни ребра и 6 ляво ребро;контузия
на белите дробове;наличие на кръв в дясната
гръдна половина;гнойна колекция в дясната
гръдна кухина. Всички травматични увреждания са били тежки и са криели реална
опасност за живота на пострадалия.
По
време на оперативните интервенции и престоя в болничното заведение живота на Ц. е бил застрашен. Даже при
първото му превеждане от КАИЛ в 2ХК е изпаднал в клинична смърт и след
провеждането на КПР е възстановена сърдечната дейност и отново е върнат в КАИЛ
за лечение. Хирургическите интервенции са криели риск за живота му ,в смисъл
,че много количество кръв в дясната гръдна половина и колабиралия бял дроб
водят до дихателна недостатъчност . Наличието на гной пък може да доведе до
сепсис.
Настоящият
съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства счита,че
с оглед на продължителността на възстановителния период 4-5 месеца,извършените
хирургически интервенции , отчитайки и възрастта на
пострадалия – ** годишен мъж към момента на инцидента, обстоятелството, че е
настъпило усложнение след оперативните интервенции ,както и преживения стрес,
безпокойство, липса на жизненост, депресия
намира ,че справедливо заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди е в размер на сумата от 90 000,00 лева.В заключение следва да се
отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/ , поради
което и така определения размер на обезщетение е в съответствие с принципа за
справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от Й.Ц. неимуществени вреди.
При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалият е управлявал колесен
трактор, за който няма необходимата категория - Ткг, няма сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност и който не е регистриран по реда на Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и не е издадено
разрешение за движение по републиканската пътна мрежа от Областна дирекция
земеделие по постоянния адрес на ищеца – ***. С оглед изводите на САТЕ
настоящият съдебен състав възприема същото като неоснователно.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7
на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решения
на ВКС /решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, II ТО и мн. Други/ е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен това, според
цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Т.е. във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В конкретният случай, от заключението на САТЕ се установи,че причина за
настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е това,че водачът на лекия автомобил не е реагирал
своевременно на опасността от удар с намиращия се на пътя спрял трактор.
Обстоятелствата дали пострадалия е управлявал колесен трактор, за който няма
необходимата категория - Ткг, няма сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност и който не е регистриран по реда на Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника и не е издадено разрешение за движение по
републиканската пътна мрежа от Областна дирекция земеделие по постоянния адрес
на ищеца – Пловдив, не обосновават извод за съпричиняване, тъй като сами по
себе си са ирелеватни относно настъпването на вредоносните последици,а и не
доказват ,че само поради тях поведението на пострадалия се намира в причинна
връзка с настъпването на вредоностните
последици.
Искът е основателен и
доказан за сумата от общо 90 000 лева,по 30 000 лева-за всеки един от ищците, а за разликата до пълния предявен
размер от 100 000,00 / по 33 333,33- за всеки
от ищците/ лева, представляващ частична
претенция на претендирано обезщетение от 150 000,00 лева-общо , искът следва да се отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане
на мораторна лихва съдът намира следното:
Нормата на чл.
497, ал. 1 от КЗ предвижда, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се
следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички изискуеми по чл.
106, ал. 3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "ГО" в
застрахователната сума по чл. 429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в
този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело № 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020
г. по дело № 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т. е. обезщетението за забава
за неимуществените вреди се следва от 29.09.2020г., така както е поискано и в
исковата молба.
По разноските: В съдебно заседание на 21.04.2022г. процесуалният
представител на ищците е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА . Предвидената в нормата на чл.
38, ал. 2 от ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по
наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА т. е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се
изчисляват на основата на уважената част от исковете/ определение
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено
по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване
фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 3230,00 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив и ДТ
и съдебни разноски в размер на 4 360,00 лева.
По изложените съображения, Окръжен съд
Пловдив
Р Е Ш И:
По предявените частични искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането ,във вр. с чл.52 от ЗЗД :
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и
адрес на управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, ***
от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на М.Ц.Ц.
***,с ЕГН ********** сумата в размер на 30 000,00 / тридесет хиляди/
лева-представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Й.Д.Ц. / починал на ****
/ в резултат на ПТП настъпило на 07.06.2020г. ,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от *** до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 33 333,33 лева като неоснователен,
частична претенция при пълен заявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и
адрес на управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, ***
от С. С. П. и К.Д.К. да заплати на Д.Й.Ц.
***,с ЕГН ********** сумата в размер на 30 000,00 / тридесет хиляди/
лева-представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Й.Д.Ц. / починал на ****
/ в резултат на ПТП настъпило на 07.06.2020г. ,ведно със законната лихва върху
сумата, считано от *** до окончателното й изплащане , като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 33 333,33 лева като неоснователен, частична претенция при пълен заявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и
адрес на управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, ***
от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ц.Й.Ц.
***,с ЕГН ********** сумата в размер на 30 000,00 / тридесет хиляди/ лева-представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Й.Д.Ц. / починал на **** / в резултат на
ПТП настъпило на 07.06.2020г. ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** до окончателното й
изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 33 333,33 лева като неоснователен, частична
претенция при пълен
заявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и
адрес на управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, ***
от С. С. П. и К. Д. К. да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 4 360,00 / четири хиляди триста и шестдесет/ лева –дължима държавна
такса и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и
адрес на управление на дейността : гр.София,бул.“Джеймс Баучер“№89,ЕИК
*********, ***
от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Н.Н.Д.-**** сумата в размер на 3 230,00
/три хиляди двеста и тридесет/ лева-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
Съдия: