Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №763 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление №
КГ-2179 от 18.06.2018г. на Валтер Тихомиров В.,
заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), на основание заповед А - 824/07.11.2017 г., на основание
чл.83 ал.1 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК на „К. Л. ….“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Б“ №*,
представлявано от Г.И.Г. е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл.34 ал.3 от ЗЧАВ за
извършено нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6 т.1 Приложение №1 от
НИКТГУРНТК. Освен това е възложено на „К.Л.….“ ЕООД да заплати
разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева, от които 620 /шестстотин и
двадесет/ лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр. София и 40 /четиридесет/ лева за
вземане на проба на основание чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от
Тарифа №11 /обн. ДВ бр.50/1999г., посл. Изм. ДВ бр.103/2012г./.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят „К.Л.
****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Б." № *,
представлявано от Г.И.Г., който го обжалва в срок, като счита
Наказателно постановление №КГ-2179/18.06.2018г. за неправилно, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на материалния закон и административно производствените
правила. Сочи, че неправилно е установена фактическата обстановка, че не са
събрани всички относими към случая доказателства или ако са събрани, то не са
ценени в логическата им връзка. Изтъква, че времето между стоваряне и приемане
на двата вида гориво - дизелово гориво и бензин А-95Н е по-малко от 1 минута,
като разликата във времето за разтоварване се установява от разпечатките на
електронната система на превозното средство, доставило товара /автоцистерна с
peг. номер Р 6162 ВС/, за отчитане на времето и количеството на доставеното
течно гориво, от които е видно, че първо е стоварено дизеловото гориво, а непосредствено
след този момент е разтоварен и автомобилният бензин. Заявява, че в този кратък
отрязък от време изобщо не е съществувала възможност да бъде отстранено
оставащото в разтоварващата помпа и шланга количество от дизеловото гориво, което
може да достигне 30-40 литра и да промени показателя „Дестилационни
характеристики“ - „Край на кипене“ (°С), като се има предвид количеството
доставено гориво автомобилен бензин А-95Н - 5 068 литра. Изтъква, че количеството
автомобилен бензин, доставено на дружеството му е 5 068 л., съгласно
товарителницата и фактурата, а отчетеното количество, прието на
бензиностанцията е 5 119 л., което е разлика от 51 л. в повече, което вероятно
е именно такъв остатък от неизточената от доставчика разтоварваща система и по
този начин се явява и отклонение в доставеното и в проверяваното количество. Твърди,
че това е обективен факт, а не опит за прехвърляне отговорността на други лица.
Сочи, че са допуснати и съществени нарушения на процедурата, като визира подписите
в Протокол за изпитване № С-0056/08.03.2018 г. на инж. Ганева в три качества,
което говори за непрозрачност и възможност за манипулация на пробите - тя е
изпитвала пробите, била си е и началник, и ръководител и макар, че АНО няма
задължение да прилага заповедта за оправомощаването й, то подобна практика е
най-малко в ущърб на проверяваните дружества. Относно твърдението, че е
подписал без възражения Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво
№ Пл-025/06.03.2018г., заявява, че никой не го е запознал с правата му да
направи такова възражение, нито му е изяснявана процедурата по вземане на
проби, разписана в Наредбата за изискванията за качество на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Развива и доводи
относно това, че не е направена преценка, дали съществуват предпоставки за малозначителност
на случая. Счита, че административният орган не е взел предвид разпоредбата на
чл.27 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН и не е направил проверка относно
маловажността на случая, относно количеството на проверяваното гориво и други
важни конкретни обстоятелства. Признава, че ЗАНН не предвижда критерии за
малозначителност на деянието, поради което АНО трябва да подхожда конкретно за
всеки отделен случай, като съобразява относимите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, при което е извършено съответното нарушение,
например стойността на вредата, ако има такава и др., а в конкретния случай АНО
не е съобразил смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно - че се касае за несъответствие само на един
показател - „Дестилационни характеристики“ и по-точно, част от този показател,
а именно - „Край на кипене“. Според жалбоподателя, не е без значение и
наличното количество автомобилен бензин А 95Н в размер на 5 068 литра, което е
твърде малко за една бензиностанция. Позовава се на TP №1/12.12.2007г. на ОСНК
на ВКС, според което „...преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяната на НП,
поради издаването му в противоречие със закона...“, а в конкретния случай счита,
че не са съобразени величината на евентуалните вредни последици, които не са
съставомерни за квалификацията на деянието, но са правно релевантни за
окачествяването му като маловажно, защото няма доказателства за замърсяване на
околната среда, в следствие зареждане с бензин А 95Н от проверяваната
бензиностанция. Сочи, че животът и здравето на българските граждани е с приоритет,
както и опазването на околната среда, но доказателствата по административната
преписка не водят до безспорни изводи за конкретни вреди и поради това счита,
че нарушението е със значително по-малка степен на обществена опасност. На
следващо място изтъква, че горивата пристигат в бензиностанцията, придружени
единствено от декларация за съответствие, в случая Декларацията за съответствие
№954 е издадена от „С.“ ООД е с дата 30.01.2018г. и е продължена с копие за съответствие,
издадено от „С.П.“ ООД с ЕИК *******, като същото не се придружава с контролна
проба нито от издаващото дружество, нито от „С.П.“ ООД и такава проверка не се извършва
от последното дружество, преди горивото да бъде предоставено на „К.Л. ****“
ЕООД. Според жалбоподателя не може да бъде направена съпоставка, с която
безпротиворечиво да се установи, че дружеството му е нарушител. Излага, че съгласно
чл.12 ал.2 от НИКТГУРНТК, просто допълнително се вписва текста и се заверява
при всяко последващо разпространение, но кой го заверява, на какво основание и
в какво качество - не е видно, нито ясно, тъй като при подписите, положени под
декларацията, няма никакви имена. Изтъква, че дружеството няма лаборатория, а и
няма вменено задължение по закон да поддържа такава, за да осъществява
ежедневно или в някакъв друг период лабораторно изследване, от което единствено
може да стане видно има ли нарушени показатели. В тази връзка счита, че дружеството
не е в състояние ежедневно да следи за качеството на горивото, особено като се
има предвид, че съгласно диспозитива на НП разходите за изпитване са в размер
на 660 лева и когато няма проследимост на качеството по веригата от началото на
разпространението до крайния разпространител, то не може категорично да се
твърди, че именно последният е нарушител. Категоричен е, че по отношение на „К.Л.
****“ ЕООД липсват данни за други нарушения и за това счита, че дори
предвиденият минимален размер на санкцията от 10 000 лева се явява
несъразмерно тежък за извършеното нарушение. Моли отново съда да отмени НП и да
присъди разноските.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно
призовано се представлява от управителя Г.Г. и адв. Н.Х. ***, която поддържа
изцяло подадената жалба. Счита същото за незаконосъобразно и в противоречие с
материалния закон, тъй като се е установило, че при разтоварването на двата
вида гориво не е спазена технологичната последователност, която предпазва от
смесване на двата вида горива и същевременно, това няма как да бъде вменено в
отговорност на „К. Л.” ЕООД, поради това, че е задължение на дружеството
превозвач. Същевременно сочи, че не е упоменато и няма такъв договор за превоз,
в който това да бъде вменено като задължение на приемащото дружество. Обръща
внимание, че това, което е представено и прието като доказателства по делото са
само договори с доставчика, но не и с превозвача. Заявява, че г-жа Т.П.,
преподписала декларациите за съответствие, има право да подписва електронни
документи, но това не е електронен документ, а хартиен документ. Според адв. Х.
има непълнота в закона, тъй като в закона няма изискване това лице трябва ли да
има техническо или химическо образование и дали е компетентна да подписва
документи, които изискват техническо образователно равнище. Категорична е, че
това не може да бъде вменено в отговорност на дружеството жалбоподател. Според
процесуалния представител ЗАНН не предвижда критерии за отграничаване на
маловажните случаи и заради това, във всеки случай административно наказващият
орган е трябвало да подходи конкретно и след получаване възражението от
жалбоподателя е трябвало да обърне внимание, че дружеството няма каквото и да
било нарушение, както по закона за чистота на атмосферния въздух, така и по
каквито и да било закони. Сочи, че административно наказващият орган не е взел
предвид разпоредбите на чл.27 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН с оглед събраните от
него документи като доказателства и с оглед изложеното пред него в срок
възражение. Не са съобразени и фактите относно характера на нарушението и
евентуалните вредни последици, т.е. те са само предполагаеми. Счита, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, поради
което моли да бъде отменено. Пояснява, че по принцип, нито една бензиностанция,
в конкретика и бензиностанция В.няма такава система и няма вменено от закона
задължение да извършва замерване на всяко прието количество гориво, дали то
отговаря на изискванията - това е възможно само в сертифицирани лаборатории и
съответно има доста финансови проблеми във връзка с извършването на такова
измерване, чиято стойност е в рамките на 400-600 лева. Изтъква, че според
експертизата, приета в съдебно заседание, напълно е възможно и доказано, че
това несъответствие няма как да бъде вменено в отговорност на дружеството на
жалбоподателя. Моли в този смисъл да
бъде и съдебния акт.
Ответникът
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призовани, не
изпращат представител. Депозирали са писмени бележки чрез главен юрисконсулт В.Н.Х.,
в които молят съда да остави без уважение жалба, вх. №84-03-58-1/003.07.2018г.,
подадена от „К.Л. ****“ ЕООД, представлявано от Г.И.Г. и потвърди наказателно
постановление №КГ-2179/18.06.2018г. като правилно и законосъобразно, като не
споделят твърденията на жалбоподателя, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила. Счита, че твърденията му са неоснователни, недоказани и противоречащи
на реалната фактическа обстановка от обективната действителност, поради което
моли да не бъдат кредитирани. Изтъква, че на 06.03.2018г. на основание чл.16 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), М.В.Н. на длъжност старши инспектор и Г.
Радославов Цанов на длъжност старши инспектор, и двамата длъжностни лица към
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ), са
извършили проверка на обект - бензиностанция, управляван от „К.Л. ****“ ЕООД,
намиращ се в гр.Л., бул.„Б.“ №*, като проверката и вземането на пробите са
извършени в присъствието на Г.И.Г. - законен представител и управител на
дружеството, чиито данни подробно са били описани в Протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № Пл-025/06.03.2018г. Пояснява, че са били взети
проби от бензиноколонка № 2 от течно гориво - Автомобилен бензин А-95Н, за
което е бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво
№Пл-025/06.03.2018г. При проверката е било установено, че последната доставка
на горивото е била в количество 5 068 л. по Товарителница № 35708/19.02.2018г.
и Декларация за съответствие №954/30.01.2018г., издадена от „С.“ ООД, за
партида № R-RG-30118, в количество 5329 т. Наличното количество в резервоара,
свързан с бензиноколонка №2 в момента на проверката е било 6 301 л. Сочи, че взетите
проби са били за установяване съответствието на течното гориво с изискванията
за качество, определени в Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), като целият
процес по вземането на пробите е бил подробно разписан в Протокол
№Пл-025/06.03.2018г., като приема, че стриктно са били спазени изискванията на
чл.18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК, и който протокол е бил подписан от законния
представител на „К.Л. ****“ ЕООД без забележки и възражения, въпреки че в
жалбата се излагали доводи, че представителят на дружество не е бил запознат с
правото си да прави възражение срещу отразеното в протокола, което било
несъстоятелно. Излага, че разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния
въздух, респ. НИКТГУРНТК не вменяват в задължение на контролните органи да
изследват причините за влошеното качество на разпространяваното течно гориво, а
също така, по силата на законодателството, контролните органи осъществяват
контрол върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на
пазара, разпространение, транспортиране и използване. Заявява, че законодателят
вменява в задължение на лицата, които пускат на пазара, разпространяват,
включително крайните разпространители да извършват дейности с течни горива,
които съответстват на изискванията за качество. Пояснява, че всяко юридическо
лице носи законова отговорност за качеството на разпространяваното от него
течно гориво, от момента на доставка на горивото на съответния обект,
стопанисван от юридическото лице и в този смисъл, прехвърлянето на
отговорността на друго лице, било то доставчик, производител и т.н., е
несъотносимо към законовото изискване за осъществяване контрола на качеството
на течните горива от държавната институция, уреден в чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗЧАВ. Заявява,
че от момента на постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация за
съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта,
следователно и е отговорно при установяване на отклонение от нормата за
качество, каквото е установено в настоящия случай след проведените изпитвания.
Изтъква, че причините, поради които жалбоподателят не осъществява контрол върху
качеството на разпространяваното от него течно гориво, не са основания за
неангажиране на административно наказателната му отговорност. Сочи, че от представеното копие на Декларация
за съответствие № 954/30.01.2018г. издадена от „С.“ ООД и презаверена от „С.П.“
ООД е видно, че съдържанието на декларацията отговаря на изискванията,
регламентирани в НИКТГУРНТК, съгласно приложение №9 към чл.10 ал.2 и на чл.12
ал.2 от НИКТГУРНТК. Излага, че от приложените по административнонаказателната
преписка писмени доказателства е видно, че установеното несъответствие е по
отношение на качеството на течно гориво - Автомобилен бензин А-95Н, че при
вземане на пробите от гориво за дизелови двигатели не са допуснати нарушения на
процедурата, регламентирана в чл.18 от НИКТГУРНТК, което е отразено в т.1 от
Протокол №Пл-025/06.03.2018г., че пробите са взети от дозиращия накрайник на
бензиноколонка №2 с помощта на удължител за автомобилен бензин, непозволяващ
разплискване, в 6 бр. чисти, еднолитрови, охладени, метални съдове за
еднократна употреба, всеки запълнен до около 85% от обема. Твърди, че взетите
проби се съхраняват в хладилна чанта до предаването им за изпитване в
лабораторията, като температурата им остава непроменена, независимо от външната
температура. В протокола е отразено, че е спазено и изискването на чл.18 ал.2
от НИКТГУРНТК, като преди запълване всеки метален съд е промит на обекта с по
около 0.2 л от горивото, че общото количество е проточено гориво - 6.00 л (6.00 литра), за
което от обекта на контролните органи са издадени касови бонове, като в това
количество е включено горивото, изразходвано за промивка на съдовете, за което
практиката показва, че е не повече от 200 мл. за всеки съд. Пояснява, че след
изпитване на контролна проба в стационарната Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр. София, ж.к.
„Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ №2, сертификат за
акредитация на БСА peг. № 35 ЛИ/27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020 г., е
издаден Протокол от изпитване №С-0056/08.03.2018г., на основание на който
протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен
протокол №КП-0093/08.03.2018г. за съответствие на течно гориво с изискванията
за качество съгласно който: течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, по
показател „Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“ - не съответства на
изискванията за качество на „Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“
(°С). Сочи, че полученият резултат от изпитването 223°С при норма максимум
210°С - отклонение с 13°С над максимално допустимата стойност, а съгласно БДС
EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над 214°С,
продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене, т.е.
по показател „Дестилационни характеристики“, продуктът не съответства на
изискванията за качество. Сочи, че протоколът от изпитване и констативния
протокол са изпратени на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК на „К.Л. ****“ ЕООД
с писмо с изх. № 84-01-161/08.03.2018г. и известие за доставяне от 19.03.2018г.,
в което писмо е посочено, че на основание чл.30в ал.1 т.3 от ЗЧАВ във връзка с
чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК, дружеството може да поиска изпитване на арбитражна
проба в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория,
като това е задължително да се направи в 7-дневен срок от получаване на
протоколите, но дружеството не се е възползвало от правото си, поради което за
окончателни се приемат резултатите от изпитването на контролната проба и
съгласно чл.30в ал.1 т.4 от ЗЧАВ служат за доказателствено средство при съдебно
решаване на спора. Отбелязва, че жалбоподателят не е упражнил правото си да
иска изпитване на арбитражната проба. Сочи, че с писмо-покана, изх. №
84-00-96/11.04.2018г. управителят на „К.Л. ****“ ЕООД е поканен да се яви за
съставяне и връчване на Акт за административно нарушение, поканата е получена
от управителя на дружеството на 24.04.2018г., видно от обратна разписка, а актът
е надлежно връчен на 18.05.2018г. на управителя на дружеството - Г.И.Г., видно
от разписка и положения подпис в акта. Сочи, че АУАН № А-384/18.05.2018 г.
съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен и подписан от М.В.Н.,
оправомощена да съставя актове по чл.34 от ЗЧАВ със Заповед №
А-167/01.03.2017г. на Председателя на ДАМТН, че актът е съставен при условията
на чл.40 ал.1 и ал.4 от ЗАНН въз основа на официални документи, а именно:
Протокол от изпитване № С-0056/08.03.2018г. и Констативен протокол
№КП-0093/08.03.2018г. обръща внимание, че съгласно чл.85 от ЗАНН, по отношение
на израза „официален документ“, се прилагат разпоредбите от Наказателния кодекс
и по-точно чл.93 т.1 б.„а“ и т.5. Изтъква,
че тези документи са издадени от длъжностни лица на ДАМТН, в кръга на функциите
им и в пределите на тяхната компетентност, по установения ред и форма и
удостоверяват факти с правно значение и чрез тези същите документи се
установява нарушеното от дружеството задължение да разпространява течно гориво
- автомобилен бензин А95Н, съобразно изискванията за качество. Прави извод, че
установяването на нарушението не е станало при извършване на проверката на
бензиностанцията, а в последствие при направеното изпитване на контролната
проба от взетото гориво. Сочи, че фактите по нарушението са описани достатъчно
подробно и съответстват на констатациите в официалните документи, приложени по
преписката, че са посочени точно нарушените разпоредби, че при изброените
доказателства административно наказващия орган е направил извод за безспорност
на фактическите констатации, отразени в АУАН, както и за тяхната
кореспондентност със събраните по преписката писмени доказателства, поради
което е обосновал наличието на съставомерно извършено деяние по смисъла на чл.8
ал.2 от 3ЧАВ във връзка с чл.6 т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК. Твърди, че Наказателно
постановление №КГ-2179/18.06.2018г. е съобразено с изискванията на ЗАНН,
съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените разпоредби и правилно
извършеното деяние е подведено под хипотезата на съответната наказваща правна
норма, а именно чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, както и че е спазен срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. От гореописаното прави извода, че постановлението не е издадено при
съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила и неизяснена
фактическа обстановка, както се твърди в жалбата. Заявява, че Наказателно
постановление №КГ-2179/18.06.2018г. е постановено в съответствие с материалния
закон, затова е законосъобразно и обосновано и цели да предотврати занапред
извършването на нарушения от страна на жалбоподателя, а така също и да
въздейства предупредително на останалите участници в гражданския оборот, които
разпространяват течни горива. Пояснява, че управляваният от „К. Л.“ ЕООД обект,
проверен от контролните органи, е бензиностанция, а съгласно §1 т. 20 от
Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ бензиностанциите са „краен разпространител“,
които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези горива. По смисъла на чл.186 ал.3 т.1 от
ЗЧАВ, лицата - крайни разпространители са отговорни за съответствието на
разпространяваните от тях течни горива, от което еднозначно следва, че
дружеството в качеството си на такова лице, следва да понесе
административнонаказателна отговорност, съгласно констатирано несъответстващо
на изискванията за качество течно гориво, като това е установено с Констативен
протокол №КП-0093/08.03.2018г., който съгласно чл.93 т.5 от Допълнителните
разпоредби на Наказателния кодекс е официален документ и нещо повече, от предадената на контролните
органи декларация за съответствие №954/30.01.2018г., издадена от „С.“ ООД става
ясно, че горивото съответства на изискванията на НИКТГУРНТК, което означава, че
дружеството е приело горивото в управляваната от него бензиностанция в
съответствие с изискуемите норми. Контролните органи установяват влошено
качество на горивото именно на обект, стопанисван и управляван от
жалбоподателя. Изтъква, че законодателят държи отговорни за съответствието на
разпространяваното гориво, крайните разпространители по смисъла на §1 т.20 от
ЗЧАВ и като е обвързал квалификацията по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ със словесното описване
на качеството на отговорното лице, АНО е изпълнил изискването за
индивидуализиране, както на извършителя на нарушението, така и на извършеното
деяние. Обръща внимание и на значимостта на охраняваните обществени отношения,
свързани с опазване здравето на хората и на тяхното потомство, животните и
растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните
ценности. Посочва, че вероятността от вредни въздействия, както и
предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в
качеството на атмосферния въздух, са обусловили законодателното разрешение,
разпространението на течни горива, несъответстващи на определени показатели за
качество да бъде предвидено като противоправно и обществено опасно,
съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.8 ал.2
от ЗЧАВ. Счита, че нарушението, за което на дружеството е съставен АУАН и е
издадено настоящото НП, не разкрива, по своето обективно проявление, по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид, че в случая се засягат важни обществени отношения,
свързани с контрол за спазване изискванията за разпространяване на течните
горива и с оглед на това, разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима и дружеството следва да понесе
отговорност за разпространението на несъответстващо на изискванията за качество
течно гориво - Автомобилен бензин А95Н. В заключение сочи, че събраните по
административнонаказателната преписка доказателства са обективни и достатъчни,
че от тях се установява по безспорен начин извършването на нарушение, че наказанието
имуществена санкция е основателно наложено, а издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано. Счита, че след като се е
съобразил с целта на закона, АНО е доказал, че е налице осъществен състав на
административно нарушение и е наложил едно справедливо наказание. Предвид
изложеното, моли съда да остави без уважение жалбата на „К. Л.“ ЕООД против
Наказателно постановление № КГ-****/18.06.2018г. и да потвърди същото като
законосъобразно, правилно и обосновано.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите М.В.Н., С В С, К.В. С., П.Х.Й., от заключенията на
вещите лица по назначените химикофизични експертизи, както и от становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2018 година свидетелката М.В.Н.
съставила АУАН №-А-384 на „К.Л.
****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Л., ул. „Б.“ №9, представлявано от Г.И.Г., за
това, че при извършена проверка на 06.03.2018г. в обект-бензиностанция, находящ
се в гр.Л., бул. Н.П.№** е констатирано, че се разпространява автомобилен
бензин А-95Н с Декларация за съответствие № 954/30.01.2018г., издадена от „С.“
ООД, за партида № R-RG-30118 в количество 5 329 тона, доставено количество 5
068 л. по товарителница №35708/19.02.2018г. С Протокол №Пл-025/06.03.2018г. е
взета контролна и арбитражна проба от течното гориво автомобилен бензин А-95Н
за изпитване в съответствие с чл.18 от НИКТГУРНТК от бензиноколонка №2 с налично количество 6 301 литра.
След изпитване на
контролната проба в стационарната акредитирана
лаборатория ЛИГСМП - ГД ККТГ, ДАМТН; Сертификат за акредитация от ИА БСА
peг. №35ЛИ/27.11.2017г., валиден до 30.09.2020г., е издаден Протокол от
изпитване №С-0056/08.03.2018г. Въз
основа на него, в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол №КП-0093/08.03.2018г. за
съответствие на течното гориво. Протоколът от изпитване и констативния протокол
са изпратени на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК на „К.Л. ****“ ЕООД, с писмо
с изх. № 84-01-161/08.03.2018г. и известие за доставяне от 19.03.2018г.
С експертизата от
констативния протокол е установено, че разпространяваното течно гориво
автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията на чл.6 ал.1 Приложение
№1 от НИКТГУРНТК, което е нарушение и на
чл.8 ал.2 от ЗЧАВ по показател „Дестилационни характеристики“ – „край на кипене“
/°С/
Полученият резултат от
изпитването е 223.0 °С при норма максимум 210.0 °С - отклонение с 13.0 °С над
максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“,
при получен резултат от изпитването над 214.0 °С продуктът не
съответства на изискването за температура на край на кипене.
По показател „Дестилационни характеристики“, продуктът
не съответства на изискванията
за качество.
Актът е съставен в
присъствието на Управителя на дружеството и му е връчен същия ден.
С Вх.
№84-02-47-1/21.05.2018г, „К.Л. ****“ ЕООД е подало възражение срещу АУАН №А-384/18.05.2018г.
Въз основа на така
съставения АУАН е било издадено атакуваното НП, като админстративнонаказващият
орган е приел възражението за неоснователно и неправилно, тъй като не е било
допуснато нарушение на чл.18 и чл.21 от НИКТГУРНТК, което е било удостоверено с
подписа на управителя и печата на дружеството. От момента на постъпване на
горивото на обекта, придружено с Декларация за съответствие, същото става
собственост на лицето, стопанисващо обекта, следователно и е наказателно
отговорно при установяване на отклонение от нормата за качество, каквото е
установено в настоящия случай след проведените изпитвания. По време на
проверката, управителят не е възразил срещу протокол за проверка, в който е
отразено, че пробовземането е направено в момент на разпространение на горивото,
издаден е и касов бон за взетото гориво, което още веднъж доказвало, че обектът
не е бил затворен, което означава, че бензиностанцията като краен
разпространител извършва зареждане на течни горива и осъществява „разпространение
на течни горива“ по смисъла на параграф 1 т.23 от ДР на ЗЧАВ. Посочено е, че от
представеното копие на Декларация за съответствие №954/30.01.2018г., издадена
от „С.“ ООД и презаверена от „С.П.“ ООД е видно, че съдържанието на декларацията
отговаря на изискванията, които се регламентират в НИКТГУРНТК, съгласно приложение
№9 към чл.10 ал.2 и на чл.12 ал.2. Относно факта, че издаденият протокол от
изпитване №С-0056/ 08.03.2018г. на акредитирана Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр. София е разписан
от едно и също лице в качеството си на провел изпитването, началник сектор
„Стационарна лаборатория“ и „За Ръководител лаборатория“ е изтъкнато, че няма
изискване в нормативната база, към протокола от изпитване да се прилага
заповедта, с която е оправомощено лицето да извършва конкретната дейност в
лабораторията. Прието е за неправилно твърдението на управителя на „К.Л. ****“
ЕООД, че не е установена правилно фактическата обстановка и че не са събрани
всички доказателства, относно конкретната проверка, при която е установено
несъответствието на процесното гориво с изискванията за качество, тъй като в
чл.186 ал.1 във връзка с чл.34 ал.2 от ЗЧАВ е посочено какви са задълженията на
лицата, които разпространяват /в това число и крайните разпространители/ течни
горива и кои лица са наказателно отговорни. В настоящия случай дружеството,
като краен разпространител е осъществило състава на административното нарушение
по чл.34 ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.8 ал.2 от ЗЧАВ и чл.6 т.1, Приложение №1
от НИКТГУРНТК, тъй като е нарушена изричната законова забрана за
разпространяване на течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качеството, определени в наредбата. Законът е предвидил
абсолютна забрана за разпространение на течни горива, които не съответстват на
нормите, определени в НИКТГУРНТК и дори разликата в само една от тях води до
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът
приема, че описаното в АУАН и НП отговаря на установеното. Действително при
изследването на взетите от бензиностанцията проби е било установено
несъответствие за автомобилен бензин А-95Н с изискването по показател
„дестилационни характеристики“ – „край на кипене“ – при норма максимум 210°С, е
била установена температура на кипене 223°С, или с 13°С в повече.
Въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността
и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Заместник-председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), видно от приложената заповед А - 824/07.11.2017 г. на Председателя на ДАМТН.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на
административното наказание, тъй като и актът, и НП
съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, че са
допуснати съществени нарушения на процедурата при изследване на пробата, тъй като видно от представената от ДАМТН, Главна
дирекция „Кантрол на качеството на течните горива“ Заповед №34/12.06.2017г. на
Т. Р. Ш.Г. – началник сектор „Стационарна лаборатория – София“ й е било
възложено да изпълнява функциите на заместник ръководител на ЛИ ГСМП в
отсъствието на ръководителя на лабораторията, да координира и контролира
изпитвателната дейност в секторите на отдела и да подписва протоколи от
изпитване за ръководител лаборатория в отсъствието на титуляря.
Неоснователно е и възражението от
страна на жалбоподателя за възникнали съмнения, дали горивото, което е
пристигнало на обекта, отговаря на всички изисквания за качеството му, тъй като
същото е било придружено с Декларация за съответствие на качеството на течните
горива №954 от 30.01.2018г., издадена от „С.“ ООД.
Въпреки изложеното, съдът намира, че при постановяване
на наказанието административно-наказващият орган не е извършил правилна
преценка за наличието на предпоставките по чл.27 ал. 2 във вр. с чл.28 от ЗАНН,
визиращ т. нар. „маловажни случаи” на административни нарушения. Едно деяние
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на
основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска
от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината
обстоятелства, а именно, че в конкретния случай се касае за несъответствие само
на един показател – „край на кипене”, отклонението от който с 13.0 °С и както
се установи от заключението на изготвената повторна съдебна химико-физична
експертиза се дължи на неправилното разтоварване на течните горива, тъй като от
доказателствата по делото е установено, че веднага след разтоварването на
дизеловото гориво, без да се извърши продухване на системата, е разтоварен и
бензина, поради което попадането на тези останали в системата между 30 и 50
литра дизелово гориво в бензина е довело до промяната на показателя „край на
кипене“. Не без значение е и
наличното количество бензин в размер на около 6 000 литра, което за една
бензиностанция не е толкова много, а предвидения минимален размер на санкцията
е 10 000 лева, който се явява несъразмерно тежък за извършеното нарушение.
В тази връзка съдът споделя становището на ответника, че крайният
разпространител е длъжен да следи за качеството на разпространяваното гориво,
но като се има пред вид, че съгласно НП разходите за изпитване са в размер на 620
лева, е пределно ясно, че не може при всяка доставка да се следи качеството на
горивото. Всички тези
обстоятелства дават основание да се приеме, че очевидно описаното в АУАН и НП
административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.8 ал.2 от ЗАЧВ и
нарушението е за първи път.
Предвид на изложеното съдът приема, че административно наказващият орган е следвало да
съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново
нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал НП в
противоречие със закона.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а съставения акт за
административно нарушение да се третира като писмено предупреждение на
жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № КГ-2179 от 18.06.2018г. на
Валтер Тихомиров В., заместник-председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), на основание заповед А -
824/07.11.2017 г., с което на основание чл.83 ал.1 от ЗЧАВ във
вр. с чл.6 т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК на „К.Л. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Б.“ №
9, представлявано от Г.И.Г. е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл.34 ал.3 от ЗЧАВ за
извършено нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6 т.1 Приложение №1 от
НИКТГУРНТК и е възложено на „К.Л.
****“ ЕООД да заплати разходите за вземане и изпитване
на пробата в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, от които 620
/шестстотин и двадесет/ лева за изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ,
ДАМТН - гр. София и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба на
основание чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа №11 /обн. ДВ
бр.50/1999г., посл. Изм. ДВ бр.103/2012г./ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: