Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.02.2020 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен
съд
граждански състав
на петнадесети
януари две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА
ГОГОВА
Секретар: Антония
Тенева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 605/2019г. по описа на
РС-Харманли
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
Производството по делото е
образувано по искова молба на К.С.А., ЕГН: ********** *** против Г.А.Г.,
ЕГН:********** ***, в която се сочи, че на 07.08.2016г. в гр.Харманли, в
резултат от удар по горната част на главата от ответника, му била нанесена
средна телесна повреда. Със Споразумение, одобрено от РС-Харманли по НОХД№54/2017г.,
последният бил признат за виновен и му било наложено съответно наказание.
От датата на извършване на престъплението и до настоящия момент ищецът
търпял силни страдания и болки. Престъплението и нанесените травми, променили
коренно живота му. Преминал през тежко и дълго болнично лечение и дълъг
възстановителен период.Травмата на главата довела до сериозни и трайни
увреждания върху организма му и двигателните функции и му било издадено Решение
на ТЕЛК с трайна нетрудоспособност от 85 процента. Към настоящия момент трудно
се движел и извършването на дори обикновени, ежедневни дейности му коствало
сериозни усилия. Работил към строителна фирма в гр.Хасково и полагал кабели. В
трудоспособната възраст, в която бил не било възможно да полага никакъв вид
труд и така лишил семейството си от препитание де края на живота му. И до
настоящия момент се нуждаел от рехабилитация, която не можел да заплаща.
При болничното лечение, което претърпял се наложило да заплати сума в
размер на 1440 лева за оперативна намеса.Сумата била преведена от брат му по
банкова сметка.
С оглед изложеното, на основание чл.45 от ЗЗД, моли да се осъди Г.А.Г.,
ЕГН**********,*** да му заплати 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания,
вследствие осъществен от ответника от обективна и субективна страна, състав на
престъпление по чл.129, ал.1 от НК за това, че на 07.08.2016 г. в гр.Харманли
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина,
дължащо се на контузна рана в теменната област на главата с подлежащо счупване
на костите на черепа и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което се дължи на притискане на мозъка и развилият се травматичен кръвоизлив
под меките обвивки на мозъка, както и трайно затруднение в движението на десния
крак, което се дължи на развилата се пареза на крака, като последица от черепно
мозъчна травма.
Моля да се осъди ответника да му заплати и сума в размер на 1440 лв.
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/- имуществени вреди, заплатени за оперативна
намеса.
Претендира присъждане на адвокатски
хонорар по чл.38 от ЗА.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от страна на ответника Г.Г..
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С Определение №17
от 15.02.2017г. по
НОХД №54/2017г.
по описа на РС-Харманли, влязло в сила на 15.02.2017г., ответникът Г.Г. е
признат за виновен за това, че на 07.08.2016г. в гр.Харманли причинил на ищеца К.А.
средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина, дължащо
се на разкъсно контузната рана в теменната област на главата с подлежащо
счупване на костите на черепа, и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, дължащо се на притискането на мозъка и развилият се травматичен
кръвоизлив под меките обвивки на мозъка – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК. Горните факти се потвърждават от приложеното НОХД №54/2017г.
по описа на РС-Харманли
С Експертно Решение №806 от
23.04.2018г. на ТЕЛК на ищеца е призната 85 % трайна неработоспособност за срок
до 01.04.2020г. В решението са отбелязни като противопоказни условия на
труд - общ физически труд, психическо натоварване.
Приети като доказателства по
делото са 3 бр. епикризи от МБАЛ-Хасково, видно от които ищецът А. е постъпил
за лечение и операция на 07.08.2016г. и е бил изписан на 25.08.2016г., както и
е провел два курса на рехабилитация от 25.08.2016г. до 01.09.2016г. и от 18.11.2016г.
до 25.11.2016г.
За извършената на ищеца операция
същият е заплатил сумата от 1440 лв., видно от приетото като доказателство
преводно нареждане от 18.08.2016г., което не се оспорва от ответника.
Съгласно Удостоверение от 13.11.2019г.
на ТП-Хасково, НОИ, ищецът К.А. получава лична социална пенсия за инвалидност
със срок до 01.04.2020г. в размер на 146.01 лв.
От показанията на св.А.А. се
установява, че след инцидента ищецът бил в кома 5-6 дни, не можел да се движи,
а сега не можел да полага труд, не можел да се облича и къпе сам, не можел да
хване нищо с дясната ръка, често забравял вследствие на операцията на главата.
Съгласно гласните доказателства и понастоящем приемал лекарства, постоянно му
се схващали ръката и крака. След инцидента около 1 година бил много зле, като
през това време не се движил, главата го боляла постоянно и три месеца бил на
легло с памперс. Ходил и на рехабилитация в гр.Хасково. Св.А. заявява още, че
преди увреждането ищецът работел на частно – първо като електромонтажист,
където получавал по 40 лв. на ден, а впоследствие в „горското”, където
получавал по 70-80 лв. на ден.
От показанията на св.Д.Д.,
св.Д.Демирев и св.А.А. се установява, че конфликта между страните започнал
по-рано вечерта по време на сватбата, на която присъствали и двамата, като
побоят възникнал пред дома на ответника. Също така от показанията на св.Д.Д.,
св.Д.Демирев се установява, че ищецът К.А., прибирайки се от празненството
заедно с брат си, отишли пред дома на ответника Г.Г. и започнали да крещят и да
викат. От същите показания се установява, че по време на инцидента ищецът К.А.
посегнал да удари с дърво отв.Г.Г., който обаче успял да предотврати удара,
вземайки дървото от ръката му и съответно нанасяйки удар с него на ищеца.
Съгл. всички събрани по делото
гласни доказателства понастоящем ищецът може да се движи, има 4 деца, едно от
които живее при него.
Така събраните гласни
доказателства, ангажирани от ищеца и от ответника, съдът възприема като
достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка по делото, тъй като
същите са непротиворечиви, логични и съответстващи на останалите доказателства
по делото, поради което и съдът ги кредитира с доверие.
От приетото и неоспорено
заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че е
причинено нараняване в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се
на наличната разкъсно-контузна рана на черепния покрив и подлежащото счупване
на черепните кости. Според експертизата е причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на
травматичният субарахноидалн кръвоизлив. Вещото лице е установило, че е
причинено трайно затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129
от НК, дължащо се на развилата се пареза на крака, като последица от
черепно-мозъчната травма. Посочено е също в заключението, че трайно намалената
работоспособност на ищеца, определена на 85 % от ТЕЛК, е в причинна връзка с
травмата и последиците от нея, както и че в това състояние не подлежи на
трудова реализация.
В съдебно заседание вещото лице
др.Е. потвърди, че в това състояние ищецът не може да упражнява физически тежък
труд, като заяви също, че времето за неработоспобност за случаи като този се
определя от ТЕЛК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД следва от страна на ищеца на основание чл.154, ал.1 от ГПК да се докажат
елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
изразяващо се в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за
увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между
деянието и вредата. Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест
на ответника по иска е да я опровергае.
При така посочените елементи от
фактическия състав на деликта
съдът намира за доказано осъществяването на
всеки един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на ответника Г.Г.
по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай с влязло в сила Определение №17 от
15.02.2017г. по НОХД №54/2017г. по описа на РС-Харманли е одобрено
споразумение, като ответникът Г.Г. е признат за виновен за това, че на
07.08.2016г. в гр.Харманли причинил на ищеца К.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в проникване в черепната кухина, дължащо се на разкъсно
контузната рана в теменната област на главата с подлежащо счупване на костите
на черепа, и разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на
притискането на мозъка и развилият се травматичен кръвоизлив под меките обвивки
на мозъка – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно извършването на
деянието, противоправността му и виновността на дееца. А съгласно чл.383, ал.1
от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда. Имайки предвид тези законови разпоредби и предвид
ангажирането на наказателната отговорност на ответника по силата на
горепосоченото определение, имащо характер на влязла в сила присъда, следва да
се приеме за доказано извършването на деянието от ответника, както за доказана
следва да се приеме неговата противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки –
настъпване на вреди за пострадалия и причинната връзка между деянието и тези
вреди – съдът също намира за доказани по делото. Безспорно се установи, че след
побоя на 07.08.2016г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Това се установи от неопроверганите показания на свидетеля
А.А., кредитирани от съда с доверие, съгласно които след инцидента ищецът
претърпял операция, бил е в
кома 5-6 дни, не е можел
изобщо да
се движи продължително време, като
имал и силни и непрекъснати болки в главата,
а понастоящем
не можел да полага труд,
за което свидетелства и определената му 85 % трайно намалена работоспособност с
ЕР на ТЕЛК, също така и сега продължавал да приема лекарства, често му
се схващали ръката и крака,
често забравля след операцията и не бил в състояние да се обслужва сам, предвид невъзможността да
използва дясната си ръка.
Вследствие на нанесения му побой се развила
пареза на крака, като последица от черепно-мозъчната травма, като била налице и
временна опасност за живота му съгл. приетото заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Освен това се наложило
и провеждането на рехабилитация, което се потвърди и от представените епикризи
на МБАЛ-Хасково. Всичко така
описано несъмнено съставлява и е свързано с претърпени от ищеца болки и
страдания, определено е довело до дискомфорт в ежедневието му, изпитване
на морални страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки.
Неспособността на ищеца да полага физически труд съгл. противопоказанията за
такъв в представеното ЕР №806 от 23.04.2018г. на ТЕЛК и заключението по
съдебно-медицинската екпертиза, какъвто труд е полагал преди увреждането съгл.
показанията на св.А.А. и св.Д.Д., следва да се приеме, че несъмнено е оказало
влияние и на
самочувствието му и прави страданията му с по-висок интензитет. Така описаните
последици от побоя съдът намира за представляващи претърпени от страна на ищеца
К.А. неимуществени вреди – болки и страдания.
От страна на ищеца са претърпени
и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата в размер на 1440 лв.,
покриваща разходите за операцията, която му е била извършена след побоя и
нанесените вследствие на него увреждания, което се потвърди както от наличната
по делото медицинска документация -
епикриза от МБАЛ-Хасково, видно от която ищецът А. е постъпил за лечение и
операция на 07.08.2016г. и е бил изписан на 25.08.2016г., и съгласно преводно
нареждане от 18.08.2016г., потвърждаващ факта на плащане на горепосочената сума
за операция. Тези обстоятелства не се и оспорват от страна на ответника. С това са спазени и указанията на т.7 от Постановление №
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, според
които когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, изразени в разходи за лечение и др. подобни, следва да се
събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното
им извършване, както и за техния размер. В случая претендираните имуществени
вреди са подробно описани в исковата молба. Представени са доказателства за
направените
разходи за лечение и медицински услуги в общ размер на 1440 лева съгласно
приложените епикриза на
МБАЛ-Хасково и преводно нареждане от
18.08.2016г. Поради това съдът намира за доказани претърпените имуществени вреди и техния размер.
Така причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди са резултат от престъпното деяние,
съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по
чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото
същите са настъпили единствено вследствие на побоя, което се доказа и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза, което съдът прие като
обективно изготвено и което не бе оспорено от страните по делото.
С
оглед на изложеното относно
доказаността на всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД искът за
обезщетяване на причинените на ищеца
имуществени вреди следва да се уважи в
пълния му предявен размер от 1440 лв.
Що
се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва да се отбележи,
че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за
тях се определя по вътрешно убеждение от съда и по справедливост съгласно чл.52
от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г. по гр.дело № 1273/09г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 708 от
14.01.11г. по
гр.дело № 1389/09г. на
ВКС, ІV
г.о., решение
№ 832 от 10.12.10г. по
гр.дело № 593/10г. на
ІV г.о., решение
№ 302 от 4.10.11г. по
гр.дело № 78/11г. на
ВКС, ІІІ
г.о., решение
№ 69 от 18.03.14г. по
гр.дело № 4686/13г., постановено
по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор
на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост” като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.
Такива
обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото
дело случай, са характера
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и
последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на
уврежданията на ищеца (нараняване на
черепната кухина - черепно-мозъчната травма, травматичен субарахноидалн кръвоизлив),
последиците от това увреждане (трайно затруднение в движението на десния крак,
дължащо се на развилата се пареза на крака, невъзможност за самостоятелно
обслужване, обездвижване за дълъг период от време, наличие на временна опасност
за живота, трайно намалена работоспособност – 85 %, преживян
стрес), продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания,
продължителността на лечението и претърпяната операция, както и необходимостта
от последваща рехабилитация, настоящият състав счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 14 000 лв. Ответникът следва
съгласно чл.45
от ЗЗД да се осъди да заплати на ищеца тази сума,
представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди. Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 25 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан,
тъй като не се доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава
парична стойност, която, съгласно установената съдебна практика, се присъжда за
случаи на тежка телесна повреда.
Тук
следва да се посочи, че от страна на пълномощника на ответника бе направено в
първото по делото съдебно заседание възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат, което възражение, обаче, съдът намира за
преклудирано съгл. чл.133 от ГПК, доколкото е направено извън едномесечния срок
за отговор и тъй като не
се твърди
и доказва наличие на особени непредвидени обстоятелства, на които да се дължи
този пропуск. Предвид това съдът счита възражението за съпричиняване за
недопустимо, поради което не следва да го обсъжда по същество.
В исковата молба пълномощникът
на ищеца адв.Т.Д. отправя искане за осъждане на ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца съгл. чл.38
от ЗА. Според цитираната разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се поема от насрещната
страна, която се осъжда да го заплати. Имайки предвид изложеното и доколкото по
делото са представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съдът
счита, че следва да уважи молбата на адв.Д., тъй като от така представените
доказателства се установява, че същата е надлежно упълномощена да представлява
ищеца К.А., оказала е правна помощ на същия, представлявайки го по настоящото
дело, като изрично в договора за правна помощ и съдействие е посочено на какво
основание се оказва безплатната правна помощ, а именно на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. Следователно лицето, на което е оказана правна помощ
съгласно отразеното в договора за правна помощ, попада сред кръга на лицата,
имащи право на безплатна правна помощ, което обстоятелство не е нужно да бъде
доказвано (Определение №616 от 05.06.2017г. по гр.д. №5089/2016г., 4 гр.о. на
ВКС). Налице е и другото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на пълномощника на ищеца, а именно изхода на настоящото дело е в полза на
ищеца и дължимостта на разноските се извежда от императивното правило на чл.78,
ал.1 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв.Д. следва
да се присъди дължимото й се адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.38,
ал.2 от ЗАдв, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04 за МРАВ възлиза в размер на
950 лв.
В тежест на ответника следва да се
присъди държавната такса за настоящото производство на основание чл.78, ал.6 от ГПК, възлизаща на сумата от 617.60 лв.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Г.А.Г., ЕГН: **********
***, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати
на ищеца К.С.А., ЕГН: ********** *** сумата от 1440 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за операция, както и сумата от 14 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, причинени от непозволено
увреждане от 07.08.2016г., изразяващо се в нанесена
средна
телесна
повреда
по чл.129 от НК, като
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
14 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Г.А.Г., ЕГН:********** ***, на основание чл.38 от ЗА, да заплати на адвокат Т.П.Д. ***, пълномощник на
ищеца К.С.А. по настоящото
гр.д.№605/2019г. по описа на РС-Харманли, адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв.
ОСЪЖДА ответника Г.А.Г., ЕГН:**********
***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
РС-Харманли държавна такса в размер на 617.60 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: