№ 410
гр. Варна, 29.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500470 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС
– Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.
Т., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и
професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
"Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и
потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване
отношенията с Ивелина Кирчева Иванова – майка на сина му Давид и сумата
1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди: платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно
отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП №
518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от
11.04.2017г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в
особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и
по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда №
18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019
г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
1
29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията и е отхвърлил
предявените от И.Т. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лева до предявения
размер от 100 000 лева и за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди за горницата над 1 500 лева до претендираните 45 000
лева, която сума включва 42 000 лева неполучени заплати за период от 23
месеца и 1 500 лева, съставляващи разликата над присъдените вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева до предявения размер от
3 000 лева.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва
решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В
жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът
правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи
справедливия размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки
установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда
продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял
вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на
повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал
тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на
престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена
преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и
доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат
на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и
интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени
вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за
извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно
производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за
прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените
2
неимуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по
съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване
изцяло на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Прокуратурата на РБ.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за
неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно
това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на
обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр.
продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане
на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че от
ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и
причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани,
съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е
търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера
и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по
см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно
претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за
заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е
прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за
имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма
постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания
съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на
евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото вреди
и на съдебната практика по аналогични казуси.
В предвидения от закона срок ищецът е депозирал отговор по тази
жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и
отговарят на изискванията за редовност. Същите следва да бъдат насрочени
3
за разглеждане в о.з.с.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.11.2021г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Ищецът да се призове чрез процесуалните му представители на
посочения във въззивната жалба съдебен адрес – гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“
№ 45, вх.В, офис № 8.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4